Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град София, 01.03.2017 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в закрито заседание на първи март през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН
ВОДЕНИЧАРОВ
като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело
№ 19114 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано
е по молба на В.В.К., ЕГН ********** – ищец по гр.д. № 19114/2014 г. по описа
на СГС, І-1 с-в, чрез процесуалния си представител адв. Л.Д. за допълване на
постановеното по делото съдебно решение от 18.01.2017 г. досежно присъдената
законна лихва с искане за присъждане на законна лихва освен върху сумите,
третирани от ответника „У.Б.“ АД като главница в размер на 4282,57 евро, така
също и върху сумите, третирани като „възнаградителни лихви“, но представляващи
неоснователно обогатяване до признатия със съдебното решение размер от 7164,04
евро, считано от 27.11.2014 г. – датата на завеждане на исковата молба в съда
до окончателното им плащане.
В молбата
се излага, че с решението си от 18.01.2017 г. по гр.д. № 19114/2014 г. по описа
на СГС, съдът е осъдил ответника „У.Б.“ АД да заплати законна лихва върху
главницата от 27.11.2014 г. /датата на завеждане на исковата молба/ до
окончателното й изплащане. Молителят посочва, че освен надължимо платената от
него главница в общ размер на 4282,57 евро /от които 1663,14 евро – предплатена
главница на 19.06.2014 г. и платена при рефинансирането главница от 2619,43
евро/ и всички останали недължимо платени суми, третирани от ответника „У.Б.“
АД като „възнаградителни лихви“ също така са с характер на главници от
неоснователно обогатяване. В тази връзка излага, че диспозитивът на съдебното
решение следва да постановява заплащане на законна лихва от 27.11.2014 г. както
върху сумите, третирани от ответника като главница в размер на 4282,57 евро,
така и върху сумите, третирани като „лихви“ в размер на 7164,04 евро, но
представляващи неоснователно обогатяване в общ размер, присъден в съдебното
решение от 11 446, 61 евро (4282,57 евро + 7164,04 евро). Във връзка с
изложеното моли съда да допълни постановеното решение по реда на чл. 250 ГПК
като осъди ответника „У.Б.“ АД да заплати законна лихва на ищеца, както върху
сумите от 4282,57 евро - главница, така и върху сумите, третирани като
„възнаградителни лихви“ до признатия със съдебното решение размер от 7164,04
евро, считано от 27.11.2014 г. – датата на завеждане на исковата молба в съда
до окончателното им плащане.
Ответната
страна по молбата „У.Б.“ АД, чрез пълномощниците си адв. Й.С. и адв. С.Ш. изразяват
становище за неоснователност на молбата, поради което молят съда да я остави
без уважение. В този смисъл се излага, че с постановеното
решение съдът е присъдил законна лихва върху главницата считано от 27.11.2014
г. до окончателното й изплащане, като под главница по смисъла на решението се
има пред вид сумите от 4282,57 евро и 7164,04 евро, без значение от произхода
на присъденото вземане. В тази връзка считат, че съдът правилно е присъдил
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, тъй като присъдената с решението обща сума от
13 811,76 евро е посочена в диспозитива като сбор от различни уважени
претенции на ищеца – главница по кредита, възнаградителна лихва по кредита,
мораторни лихви върху съставните части на главницата по кредита и върху
възнаградителната лихва. Във връзка с изложеното, моли съда да отхвърли молбата
по чл. 250 ГПК.
Съдът като разгледа подадената
молба и становищата на страните намира следното:
Молбата е подадена от
легитимирана страна, в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна.
Производството по гр.д. № 19114/2014
г. на СГС, І - 1 с-в е образувано по искова молба, подадена от В.В.К. против „У.Б.“
АД по искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 143 вр. чл. 144
вр. чл. 146 и чл. 147 ЗЗП за обявяване нищожността на т. 3.12.7 (2) от Общите
бизнес условия към Договор за ипотечен кредит № 111/06.04.2006 г., сключен с „Е.В.Б.Б.Б.“
АД /впоследствие преобразувано чрез вливане в
ответното дружество „У.Б.“ АД -
универсален правоприемник, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца В.К. сумата от 22 365,67
евро, от които 4282,57 евро – недължимо платена главница (от които 2619,43 евро
- разлика между реално дължимата и платената главница и 1663,14 евро -
предплатена от ищеца главница на 19.06.2014 г. – преди рефинансиране на
кредита), сумата от 13 874,38 евро – недължимо платени лихви за периода от
27.11.2009 г. до 27.11.2014 г., както и сумата от 165,38 евро - лихви върху
главницата, от които 76,02 евро – лихва върху предплатената главница от
1663,14 евро за периода от 19.06.2014 г.
до 27.11.2014 г. и 89,36 евро – лихва /върху главницата от 2619,43 евро/ за
периода от 30.07.2014 г. до 27.11.2014 г., както и сумата от 4043,34 евро –
лихва върху недължимо платените лихви за периода от 27.11.2011 г. до 27.11.2014
г.
В условията на евентуалност е
предявен иск, в случай, че съдът приеме, че посочената клауза от Общите условия
не е нищожна, да установи, че ответникът не е изпълнил сключения между тях
договор като не е образувал лихвения процент по кредита съгласно посочената в
договора за кредит и Общите бизнес условия Методика /като сбор от тримесечния
EURIBOR плюс надбавка 5.10 % БЛП минус отстъпка от 1.62 %/, в резултат на което
е получил недължимо платени суми - главница и лихва, в посочените по – горе размери,
поради което моли съда да осъди ответника да му ги възстанови в тези размери.
Във връзка с така предявената
искова молба настоящият състав е постановил Решение от 18.01.2017 г. по гр.д. №
19114/2014 г., с което е признал за нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 143 вр. чл. 144 вр. чл. 146 и чл. 147 от ЗЗП клаузата на т.
3.12.7 (2) от Общите бизнес условия на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, впоследствие
преобразувана в „У.Б.“ АД, действащи за сключения договор за кредит №
111/06.04.2006 г. между „Е.В.Б.Б.Б.“ АД АД и В.В.К., а именно „В случай, че
разходите по ликвидността по 10-годишното финансиране се увеличат в сравнение с
размера им към датата на сключване на договора за кредит, Банката има право
едностранно да увеличава определената над базовия лихвен процент надбавка с
размера на увеличените разходи. Всяка последваща промяна в надбавката се
извършва на основание последно извършеното по реда на настоящата разпоредба
изменение“.
С решението съдът е осъдил „У.Б.“
АД, ЕИК ******** да заплати на В.В.К. на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД
сумата от 13 811.76 евро, от които: сумата от 4282,57 евро недължимо платена
главница /от които 2619,43 евро разлика между реално дължимата и платена
главница и 1663,14 евро предплатена от В.В.К. главница на 19.06.2014 г. - преди
рефинансиране на кредита от „Р.Б.“ АД/, както и сумата от 165,38 евро - лихва
върху главницата /от които 76,02 евро върху предплатена главница от 1663,14
лева за периода от 19.06.2014 г. до 27.11.2014 г. и 89,36 евро върху главницата
от 2619, 43 лв. за периода от 30.07.2014г. до 27.11.2014 г., както и да заплати
сумата от 7 164,04 евро - недължимо платени лихви за периода от 27.11.2009 г.
до 27.11.2014 г., както и сумата от 2199.77 евро – лихва /с левова
равностойност 4302,39 лв./ за периода от 27.11.2011 г. до 27.11.2014 г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба – 27.11.2014 г.
до окончателното й изплащане като е отхвърлил иска за разликата до пълния му
предявен размер от 22 365.67 евро, а именно за разликата над уважения размер от
7 164,04 евро до пълния предявен размер от 13 874.38 евро – недължимо платени
лихви за периода от 27.11.2009г. до 27.11.2014 г., както и за разликата от
уважения размер от 2199.77 евро – лихва за периода от 27.11.2011 г. до
27.11.2014 г. до пълния предявен размер от 4043.34 евро като недоказан и неоснователен.
С постановеното решение е оставен без разглеждане предявеният в условията на
евентуалност иск поради произнасяне на съда по главния иск.
Съдът констатира, че действително
при постановяване на диспозитива на съдебното решение е обективирал волята си
за присъждане на законна лихва върху главницата считано от 27.11.2014 г. до
окончателното й изплащане, но в диспозитива не е посочено, че в случая главницата
включва, както сумата от 4282,57 евро – представляваща недължимо платена
главница по договора за кредит /от които 1663,14 евро – предплатена главница на
19.06.2014г. и платена при рефинансирането главница от 2619,43 евро/, така също
и присъдената сума от 7164,04 евро – представляваща недължимо платени
възнаградителни лихви по договора за кредит за периода от 27.11.2009 г. до
27.11.2014 г., тъй като по своята същност това вземане за недължимо платени възнаградителни
лихви по договора за кредит също представлява главница от неоснователно
обогатяване.
В тази връзка връзка съдът
намира, че диспозитивът на съдебното решение следва да се допълни като се
добави към него, че ответникът „У.Б.“ АД следва да заплати законна лихва на
ищеца В.В.К. върху сумите от 4282,57 евро – недължимо платена главница, както и
върху сумата от 7164,04 евро – недължимо платени лихви по договора за банков
кредит за периода от 27.11.2009 г. до 27.11.2014 г., считано от 27.11.2014
г. – датата на завеждана на исковата
молба в съда до окончателното им изплащане.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА, на
основание чл. 250 ГПК постановеното Решение от 18.01.2017 г. по гр.д. № 19114/2014
г. на СГС, І-1, във втори абзац от ДИСПОЗИТИВА на съдебното решение чрез
присъждане на ЗАКОННА ЛИХВА върху главниците, а именно върху сумите от 4282,57
евро – недължимо платена главница главница, както и върху сумата от 7164,04
евро – недължимо платени лихви по договора за банков кредит за периода от 27.11.2009
г. до 27.11.2014 г., считано от 27.11.2014 г.
– датата на завеждана на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането, по предявените и уважени осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като диспозитивът с ДОПЪЛНЕНАТА ЧАСТ
следва да се чете по следния начин:
ОСЪЖДА „У.Б.“
АД, ЕИК ******** /като универсален правоприемник на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД/, със
седалище и адрес на управление:***, пл. „С.Н.“ да заплати на В.В.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Л.Д., с адрес: ***№ 4 на основание чл.
55, ал.1, пр. 1 ЗЗД сумата от 13 811.76 евро /тринайсет хиляди осемстотин и единадесет
евро и седемдесет и шест евро цента/, от които: сумата от 4282,57 евро /четири
хиляди двеста осемдесет и две евро и петдесет и седем евро цента/ недължимо
платена главница /от които 2619,43 евро разлика между реално дължимата и
платена главница и 1663,14 евро предплатена от В.В.К. главница на 19.06.2014 г.
- преди рефинансиране на кредита от „Р.Б.“ АД/, както и сумата от 165,38 евро
/сто шейсет и пет евро и тридесет и осем евро цента/- лихва върху главницата
/от които 76,02 евро върху предплатена главница от 1663,14 лева за периода от
19.06.2014 г. до 27.11.2014 г. и 89,36 евро върху главницата от 2619, 43 лв. за
периода от 30.07.2014 г. до 27.11.2014 г., както и да заплати сумата от 7
164,04 евро /седем хиляди сто шейсет и четири евро и четири евро цента/ -
недължимо платени лихви за периода от 27.11.2009 г. до 27.11.2014 г., както и
сумата от 2199.77 евро – лихва /с левова равностойност 4302,39 лв./ за периода
от 27.11.2011 г. до 27.11.2014 г., ведно със законна лихва върху главниците, а
именно върху сумите от 4282,57 евро – недължимо платена главница главница,
както и върху сумата от 7164,04 евро – недължимо платени лихви по договора за
банков кредит за периода от 27.11.2009 г. до 27.11.2014 г., считано от
27.11.2014 г. – датата на завеждана на
исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване съгласно чл. 250, ал. 3 ГПК в двуседмичен срок през САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: