№ 145854
гр. София, 11.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20241110148683 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу Д. Д. Й. за сумите от 883,53лв. – главница по договор за кредит,
33,11лв. – догооврна лихва за периода 08.11.2022г.-08.12.2022г., 77,00лв. – неустойка за
непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 21 от договора вр. т.4 и 4.1 от ОУ и
505,38лв. мораторна лихва за периода 08.11.2022г.-09.07.2024г.
С молба от 09.10.2024г. заявителят посочва, че претендираната мораторна лихва
представлява законната лихва за забава, начислена върху главницата от 883,53лв.,
както и че от длъжника са извършени плащания на обща стойност 900,87лв., с които са
погасени 222,70лв. главница, 385лв. неустойка, 165,95лв. договорна лихва и 127,22лв.
мораторна лихва.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът
отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована
вероятност за това.
Претендираното вземане за неустойка почива на клауза в договора, в която е
предвидено задължението на заемателя в срок до три дни от сключване на договора да
предостави на заемодателя обезпечение във вид на един поръчител, отговарящ на
редица изисквания. При неизпълнение, се начислява месечна неустойка предварително
договорена между страните.
Съдът намира, че е налице обоснована вероятност тази клауза да има
неравноправен характер и да се явява нищожна. Сключеният между заемодателя и
заемателя договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение
намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител.
Тази клауза изпълва характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143
ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията между
страните. На първо място, тази клауза е неясна, тъй като липсва конкретно посочване
на размера на неустойката в самия договор. Същата попада под хипотезата на чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение да заплати
1
необосновано висока неустойка, видно от „схемата на погасяване“. Уговореното
задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство
или банкова гаранция има за цел кредиторът да получи допълнително възнаграждение
върху стойността на отпуснатия заем, което представлява заобикаляне изискванията на
(ЗПК) и води до нейната нищожност съгласно чл. 21, ал. 1. Кредиторът е длъжен
преди сключване на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя,
като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е
достатъчно платежоспособен, разполага с възможността да откаже предоставянето на
заемните средства. На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
Наред с това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното
задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин,
неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителна и обезщетителна
функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване за
кредитора, поради което същата се явява нищожна и поради противоречието й с
добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Заявителят твърди, че претедираната мораторна лихва от 505,38лв. съответства на
законната лихва за забава върху главницата от 883,53лв., начислена за периода
08.11.2022г.-09.07.2024г. Това твърдение е невярно и начислената и претендираната
мораторна лихва надвишава значително реалният размер на законната лихва за забава,
изчислен служебно от съда с общодостъпен интернет калкулатор (на НАП), възлизащ
на 187,83лв. Нормата на чл. 33, ал. 2 ЗПК е императивна и кредиторът има право само
на законната лихва за забава. Ето защо, всичко над нейния размер е недължимо, като
съдът следи служебно за приложението на императивни правни норми.
С оглед изложеното, заявлението подлежи на отхвърляне за претендираното
вземане от 77лв. – неустойка, както и за разликата над 187,83лв. до 505,83лв. –
мораторна лихва. Отделно от това, следва да бъдат приспаднати вече платените суми
от 385лв. за неустойка, която е нищожна. От това следва, че заповед следва да бъде
издадена само за 719,47лв. главница (883,53лв. – главница плюс 33,11лв. договорна
лихва плюс 187,83лв. мораторна лихва минус платена сума от 385лв. е равно на
719,47лв.), а за разликата над този размер до пълния претендиран от 883,53лв. и за
всички останали вземания заявлението подлежи на отхвърляне. Разноски следва да
бъдат присъдени пропорционално на уважената част от заявлението.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 3591/09.07.2024г. (по вх. регистър на РС –
Сливен), подадено от /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Д. Д. Й. за сумите от 33,11лв. – договорна лихва за периода 08.11.2022г.-
08.12.2022г., 77,00лв. – неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 21 от
договора вр. т.4 и 4.1 от ОУ, 505,38лв. мораторна лихва за периода 08.11.2022г.-
09.07.2024г. и за разликата над 719,47лв. до пълния заявен размер от 883,53лв. –
главница по договора за кредит.
2
УКАЗВА на заявителя, че за отхвърлените вземания може да предяви
осъдителен иск в 1-месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3