№ 7896
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110167996 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба ищецът О. ******** С. е предявила отрицателен установителен
иск с правно основание по чл. 439 ГПК срещу ******* за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника поради погасване по давност сумите: 14778.47лв.
главница по договор за кредит от 09.09.2008г., ведно със законна лихва от 08.11.2013г.,
1291.95лв. договорна лихва, 925.23лв. наказателна лихва и 928.91лв. разноски, за които
има издаден изпълнителен лист от 07.05.2014г. по ч.гр.д. № 46518/2013г. по описа на
СРС, 60-ти състав, в полза на заявител *********, вземанията по който са прехвърлени
на ответника – цесионер по силата на договор за цесия от 07.09.2017г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който признава иска, но твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, поради
което моли на основание чл.78, ал.2 ГПК разноските да са за сметка на ищеца.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна и правна
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК. Предвид това, че е
предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при разпределение на
доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже,
че разполага с вземане в претендирания размер, което е изискуемо, респ. вземането по
1
издадения изпълнителен лист подлежи на принудително изпълнение, вкл.
извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията
погасителна давност по смисъла на ЗЗД. С приетия за окончателен доклад по делото са
отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в полза на
цедент на ответника има издаден изпълнителен лист от 07.05.2014г. по ч.гр.д. №
46518/2013г. по описа на СРС, 60 състав, по силата на който е разпоредено ищцата да
заплати 14778.47лв. главница по договор за кредит от 09.09.2008г., ведно със законна
лихва от 0.11.2013г., 1291.95лв. договорна лихва, 925.23лв. наказателна лихва и
928.91лв. разноски, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д. №
20148400400631 по описа на ЧСИ *********. Вземанията по изпълнителния лист са
прехвърлени в полза на ответника като цесионер по силата на договор за цесия от
07.09.2017г. Вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. Следователно
не се спори от ответника относно цедиране на вземането в неговия патримониум от
първоначалния кредитодател (цедент), така и не се спори по погасяване на вземането
по давност, като същият признава изцяло иска. С оглед горното, съдът намира иска за
изцяло основателен.
По разноските:
Спорът е по разноските, доколкото ответникът твърди, че след датата на цесията
не бил извършвани действия, които да накърнят правната сфера на ищеца, наред с
признанието на иска в отговора на исковата молба. Ищецът твърди, че нито към
предявяване на иска, нито към образуване на делото е получавано съобщение за
прекратяване на изпълнителното дело.
Съдът намира, че ответникът е станал причина за завеждане на делото по
следните съображения:
Посочените в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК предпоставки за
освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото са две: ответникът
да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Предпоставките на нормата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета
на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се
натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на
иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Изключение от
това правило е налице само когато сезирането на съда е условие за упражняване на
субективни права на ищеца. В този случай признанието на иска не е достатъчно, за да
се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата
предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Не е нужно извънпроцесуалното поведение на
ответника да е виновно и противоправно, за да възникне отговорност за съдебни
разноски, тъй като отговорността за разноските по делото е обективна.
В хипотезата на висящ изпълнителен процес предявяването на отрицателен
2
установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели
да установи липса на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение,
поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като
последица - прекратяване на изпълнителния процес.
Според настоящият съдебен състав ответникът е дал повод за предявяване на
иска, поради наличието на висящо изпълнително производство между страните за
принудително събиране на процесните вземания. Снабдяването с изпълнителен титул и
молбата на ответника за конституирането му като взискател в качеството му на
цесионер във висящото изпълнително производство срещу длъжника съставлява
достатъчен повод за ищеца да заведе иска за установяване недължимостта на
процесните вземания като погасени по давност, с оглед на което хипотезата на чл. 78,
ал. 2 ГПК не може да намери приложение при присъждането на сторените по делото
разноски. Освен това доводът за погасяване на вземането по давност /погасяване на
правото на принудително изпълнение/ следва да бъде предявено по съдебен ред, за да
има обвързващи кредитора последици, поради което сезирането на съда в случая е
условие за упражняването на субективните права на ищеца и признанието на иска не е
достатъчно за да се приложи чл. 78, ал. 2 от ГПК. Ответникът не следва да отговаря за
разноски в производството по иск с правно основание чл. 439 ГПК единствено в
хипотеза, в която той като кредитор не е предприел никакви действия за принудително
събиране на вземането /в този смисъле е определение № 534/06.12.2019г. по ч.гр.д. №
4484/2019г. на ВКС, ГК, Трето ГО/. Настоящият случай не е такъв, доколкото по
делото се установява съществуването на изпълнителен титул в полза на ответника и
образувано изпълнително производство срещу ищеца - длъжник, по което ответникът
по негова молба е конституиран като взискател. Поради това нормата на чл. 78, ал. 1
ГПК е основанието за възлагане на сторените от ищеца съдебно – деловодни разноски
в тежест на ответника (така и Определение № 12417/19.10.2023г. по в.ч.гр.д. №
9350/2023г. по описа на СГС).
Оттук съдът приема, че с право на разноски разполага само ищецът, който е
доказал сторени разноски в размер на 1916,98лв, които следва да му се присъдят.
По изложените мотиви, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск
с правно основание чл.439 ГПК, че О. П. С., ЕГН: **********, ******, не дължи на
*******, ЕИК: ********, *************, сумите: 14778.47лв. главница по договор за
кредит от 09.09.2008г., ведно със законна лихва от 08.11.2013г., 1291.95лв. договорна
лихва, 925.23лв. наказателна лихва и 928.91лв. разноски, за които има издаден
изпълнителен лист от 07.05.2014г. по ч.гр.д. № 46518/2013г. по описа на СРС, 60-ти
3
състав, в полза на заявител *********, вземанията по който са прехвърлени на
ответника – цесионер по силата на договор за цесия от 07.09.2017г., така и въз основа
на който има образувано изп.д. № 20148400400631 по описа на ЧСИ *********,
поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *******, ЕИК: ********,
*************, да заплати на О. П. С., ЕГН: **********, ******, разноски по делото в
размер на 1916,98лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4