Р Е Ш
Е Н И Е
№ 20.11.2019
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На осемнадесети ноември 2019
година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Милен Стойчев
Бисера
Максимова
Секретар Анатолия Атанасова
като разгледа докладваното от Б.Максимова
в. гр. д. № 312 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 450 от 31.07.2019 година, с допусната поправка на очевидна фактическа
грешка с Решение № 542 от 02.10.2019 година, постановено по гр. дело № 729/2019
година по описа на РСТ, съдът е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
Заповед № 24/14.03.2019 г. на Директора на ДГ № 9 „Приказка“ гр.Търговище Д.Л.Д.
с която е прекратено трудовото правоотношение на С.Д.Ц. с ЕГН **********,
считано от 16.03.2019г., на основание чл. 325, ал. 1 т. 9 КТ, като
незаконосъобразна, възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С.Д.Ц. с
ЕГН **********, на заеманата до уволнението длъжност „работник
кухня“/разливочна с място на изпълнение на трудовите задължения - ДГ № 9
„Приказка“ град Търговище, осъдил е на осн. чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225,
ал.1 от КТ, Детска градина № 9 „Приказка“ град Търговище, с адрес гр.Търговище,
кв.“Запад“, представлявана от директора Д.Л.Д. да заплати на С.Д.Ц. с ЕГН **********,
сумата от 3566.02 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат
от незаконното уволнение за периода 16.03.2019 г. – 31.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, като в останалата част и до пълния претендиран
размер от 4704 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. Присъдени са такси и
разноски в производството.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете
страни по спора.
Постъпила е въззивна жалба от ответника по делото - ДГ № 9 „Приказка”
гр.Търговище, представлявана от Директора Д.Л.Д., чрез адв.Р.М. *** в частта, в
която исковете на ищцата са уважени. В тази въззивна жалба се излагат следните
основни съображения:
Незаконосъобразно е и твърдението на съда, че и при втората хипотеза на
закона - тази, която действително е приложена от доверителя й, при липса на
изрично становище в решението на ТЕЛК за предписание относно заеманата от
лицето длъжност и пригодността на същото да я заема по здравословни причини, изобщо
не може да се пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение. Правилно е
прието в решението, че ТЕЛК и МБАЛ, при повторното изрично поискване на
становище относно пригодността на лицето, препращат към СТМ. Но и това според
съда е незаконосъобразно. Макар да приема изцяло показанията на свидетелите за
неизпълнение на трудовите задължения на лицето поради болест и на лекаря от
СТМ, подписал становище за тази непригодност в изпълнение на указанията на
Директора на МБАЛ и ТЕЛК, съдът приема, че само и единствено ТЕЛК е компетентен
орган да вземе становище, поради което игнорира становището на СТМ изцяло.
Според ответника, така съдът поставя работодателя в затворен кръг да е принуден
да плаща по трудов договор на лице, което обективно и по здравни противопоказания
е в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. С това твърдение изцяло
се отрича дейността на СТМ. Установените по делото факти говорят за обективна
невъзможност и усложнения в състоянието при упражняване правото на труд на
заеманата от ищцата длъжност. Според
ответника, в решението са налице много фактически грешки, които водят до
противоречивост, незаконосъобразност и на практика нищожност на решението.
Решението се явява недопустимо и като погасено, поради изтичане на законния срок
за обжалване на заповедта за прекратяване на трудовия договор.
Предвид изложеното, ответникът моли съда да отмени атакуваното решение и
да отхвърли предявените срещу него искове, като неоснователни или
производството по делото се прекрати поради недопустимост и му се присъдят
направените по делото разноски и за двете инстанции.
Не е постъпил отговор от ищцата по тази въззивна жалба.
Постъпила е въззивна жалба и от ищцата чрез адв. К.П., вписана в
Адвокатска колегия гр.Търговище, действаща като процесуален представител на С.Д.Ц.,
против посоченото съдебно решение, в частта му, в която искът й по чл. 344,
ал.1, т. 3 е отхвърлен до пълния му предявен размер.
В тази въззивна жалба се излагат следните съображения:
Първоинстанционният съд е присъдил размер на обезщетението, считано до
датата на постановяване на акта си - 31.07.2019 г., така както изисква законът.
Все още ищцата не е възстановена на работа, безработна е и е регистрирана в
Дирекция „Бюро по труда“- Търговище като такава, поради което има право на
обезщетение в пълен размер – за 6 месеца съобразно заключението на вещото
лице. Предвид изложеното, процесуалният
представител на ищцата моли съда отмени
Решение № 450 от 31.08.2019 г. по описа на ТРС, постановено по гр.д. №729/2019 г.,
в частта в която същият е отхвърлил като неоснователен предявения от ищцата иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ над 3
566.02 лв. до пълния му размер от 4 704. 00 лв., да постанови решение, с което
да присъди предвиденото по закон обезщетение, което се дължи за периода от 31.07.2019 г. до края
на шестмесечния период, ведно със законната лихва, и разноските по делото.
Не е налице отговор по тази въззивна жалба от насрещната страна.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание ищцата чрез адвокат К.П. – ТАК оспорва въззивната
жалба на ответника като поддържа своята въззивна жалба.
В съдебно заседание ответника чрез адвокат Р. М. поддържа подадената от
тях въззивна жалба, респ. – оспорва въззивната жалба на ищцата.
Въззивната жалба на всяка страна е подадена в двуседмичния срок по чл.
259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията по чл. 260-261 от ГПК, налице е
надлежна активна и пасивна процесуална легитимация за страните, както и редовна
размяна на книжата, поради което всяка една от жалбите е процесуално допустима.
По фактите съдът съобрази следното:
Страните са били в
трудовоправни взаимоотношения по силата на безсрочен трудов договор, прекратен
едностранно от работодателя на основание чл. 325, ал. 1 т. 9 КТ със заповед №246/14.03.2019 г., считано от 16.03.2019 г. Въззивният съд
държи да подчертае, че съдът, обсъждайки заповедта и постановявайки нейййййната
отмяна, е посочил номера на заповедта като №24/14.03.2019 година. Явно е, че е
налице техническа грешка, която не влияе върху допустимостта и валидността на
обжалваното съдебно решение, поради обстоятелството, че съдържанието й е
възпроизведено в съдебното решение, поради което няма спор, че предмет на
разглеждане е заповед, с която на ищцата е прекратено трузовото правоотношение
на основание чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ.
Като основание за прекратяване на трудовия договор е
посочена разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 от КТ, а мотивите са: „невъзможност
на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест по
здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска
комисия“.
Видно от приложеното по делото трудово досие, ищцата е
работила по трудов договор на длъжността
„работник кухня“ /разливочна/ в Детска градина №
9 „ПРИКАЗКА“- гр. Търговище за времето от 01.03.1990 г. до 16.03.2019 г. По делото е представена длъжностна характеристика на длъжността
“работник кухня/разливочна/“ в ДГ № 9, „Приказка“ гр.Търговище, в която точно и
конкретно са изброени основните й задължения т.1 до т.28. Приложено е и
трудовото досие на ищцата. Между страните
не се спори и от представеното по делото Експертно Решение № 3701 от
193/07.12.2017
г. на ТЕЛК е видно, че със същото състоянието на
ищщцата до експертизата е определено като „роботоспособен, с водеща диагноза
„неинсулинозависим захарен диабет тип 2. Диабетна полиневропатия. В решението
са изброени като противопоказни условия на труд – физически натоварвания,
неблагоприятен микроклимат, нощен труд, нервно напрежение. В решението е
посочено, че не е целесъобразно уволнение на лицето, имайки предвид естеството
на заболяването и евентуалните усложнения при промяна условията на труд. Не е
посочено, че С.Ц. не може да изпълнява длъжността си, съобразно препоръките на
ТЕЛК. Срокът на решението е до 11.10.2021 г. Представено е становище на Служба по трудова медицина -Търговище от доктор Владимир Йорданов Паскалев изх.№
П-02-033 от 08.03.2019 г., в което въз основа на данните
от горецитираното експертно решение е дадено мнение, че ищцата не може да
продължи да изпълнява никоя от длъжностите в щатното разписания на детската
градината, защото работните места в Заведението са свързани със средно тежък физически
труд ( с принудителна продължителна правостояща, ходеща и приведена работна
поза-с динамично и статично натоварване на долните крайници, неблагоприятен
микроклимат и нервно- психично напрежение/.
По делото са представени длъжностна характеристика за
длъжност „работник кухня/разливочна“, връчена на ищцата на 07.03.2019 г. В длъжностната характеристика са посочени и включени ежедневни задължения на ищцата освен
в кухнята и в други помещение в детското заведение и в двора на същото. В приложеното трудово досие на С.Д.Ц. са приложени и
всички болнични листи, от които се установява, че ищцата често е ползвала
отпуск поради временна неработоспособност за времето през което е работила в
детската градина.
От правна гледна точка съдът приема
следното:
Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е налице при невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
неработоспособност или по здравни противопоказания въз основа на заключение на
териториалната експертна лекарска комисия, а при наличието на тези условия,
прекратяването на трудовия договор се допуска само в случай, че при
работодателя няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника
или служителя, или той не е съгласен да заеме тази работа. Прилагането на това
основание предполага, че работодателят е изпълнил задължението си по чл.315,
ал.1 КТ, а ако не го е изпълнил, той не може да се позовава на липса на
подходяща работа за здравословното състояние на работника или служителя в
предприятието. Липсата на свободна подходяща длъжност по предписаното
трудоустрояване, която да бъде предложена за заемане, обуславя наличие на основанието
по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ / решение по гр. д. № 814/2009 г. на ВКС, III
г. о. /.
Понятието „намалена работоспособност“ се отределя от чл.314 КТ.
Представлява загубване на част от работоспособността, което създава
невъзможност за работника или служителя да изпълнява възложената му работа
поради болест или трудова злополука, но без опасност за здравето си може да
изпълнява друга подходяща работа. В тези случаи по предписание на здравните
органи той се трудоустроява на друга работа или на същата при подходящи
условия. Редът за издаване на предписанието за трудоустрояване и дължимите от
работодателя действия по изпълнение на предписанието се уреждат в Наредбата за
трудоустрояване /приета с ПМС № 72 от 30.12.1986г., обн., ДВ, бр. 7 от
27.01.1987 г./. Определянето на работата като подходяща - такава, която
трудоустроеният поради болест и намалена работоспособност работник може да
изпълнява при квалификацията и здравословното му състояние / решение № 572/04
г. на ВКС /, се прави по реда и за целта на специалната закрила - трудовото
правоотношение с работника или служителя да се запази за подходящата работа.
Основанието за прекратяване на
трудовия договор по чл. 325, ал.1, т.9 КТ не е доказано когато невъзможността
на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайно намалена неработоспособност или по здравни противопоказания,
не е установена чрез заключение на териториалната експертна лекарска комисия,
която е специализираният медицински орган, установяващ невъзможността – че
работникът или служителелят не е в състояние да изпълнява трудовите си
задължения по трудовото правоотношение, респ. че конкретна длъжност е
противопоказна за здравето на лицето и тези въпроси не може да бъдат поставяни
на последваща преценка от службите по трудова медицина /решение № 266 по гр. д.
№ 814/2009 г., ВКС, III г. о., решение № 275 по гр.д. № 3049/2013 г., ВКС, IV
г. о./, респ. от вещо лице или свидетели в производството по трудовия спор.
Това са медицински въпроси, по които обвързващо се произнася компетентният
здравен орган – ТЕЛК. В заключението на териториалната експертна лекарска
комисия трябва не само да се определи болестта, довела до инвалидност, или
съответните здравни противопаказания, но и в него изрично да се посочи, че това
състояние на работника или служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява
точно определена работа по трудовото правоотношение – чл.61, ал.1, т.7 и 8, и
чл.78, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза/отм./ и от действащата
наредба/.
Непълнотите в решенията на ТЕЛК се коригират с ново решение /решение №
1697 от 14.02.2008г. по адм.д.№9566/2007г. на ВАС, VІотд./, а според чл. 3, ал.
1 от Наредбата за трудоустрояване, при спор между предприятието и подлежащия на
трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за
трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за
трудоустрояване.
Трудоустрояване не извършва работодателят, а органите на медицинска
експертиза на работоспособността / чл. 1 от Наредба за трудоустрояване / и по
принцип за определен срок. Подходящите работни места за трудоустроени се
определят по специален ред, а работодателят е длъжен да премести работника или
служителя на подходяща за него работа съгласно предписанието на здравните органи.
Ако възникне спор между страните дали работата е подходяща, той се решава от
здравните органи - чл. 3 НТ . /В този
смисъл Решение 65 от 03.07.2019 год. по гр.дело № 1666 по описа за 2018 год. на
ВКС, III гражданско отделение, Решение № 195 от 17.09.2014
год. по гр.д. № 1997 по описа за 2014 год. на ВКС, III г.о./.
При така изложените съображения за незаконосъобразност на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ
искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и следва да бъде
уважен, като уволнението бъде признато за незаконно и се отмени. Поради това,
че прекратеното трудово правоотношение е с безсрочен характер, то и
обусловеният от изхода на делото по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, иск за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност също е
основателен. Решението на ТРС е правилно и законосъобразно в частта му, в която
са уважени предявените от ищцата искове с правно основание в разпоредбата на
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, и следва да бъде потвърдено в тази му част.
По въззивната жалба на ищцата съдът съобрази следното:
Ищцата има право на обезщетение за времето, през което е останала без
работа поради незаконното уволнение за максимален срок от 6 месеца – т.е. до
16.09.2019 година или допълнително следва да й се присъди сумата от 1137.98
лева за периода от 01.08.2019 година до 16.09.2019 година със съответните от
това последици. В съдебно заседание пред въззивната инстанция бе извършена
констатация по трудовата книжка на ищцата, при която се установи, че след
16.03.2019 година няма отбелязвания в трудовата книжка ищцата да е започнала
работа при друг работодател. Брутното трудово възнаграждение на ищцата, служещо
като база за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е в размер на на
792.45 лв. без СБКО или 4704 лева за 6 месеца. С обжалваното решение съдът е
присъдил обезщетение на ищцата в размер на 3566.02 лв., поради което с
настоящото решение съдът следва допълнително да осъди ответника да заплати
сумата от 1137.98 лева за периода от 01.08.2019 до 16.09.2019 година. Вземането
по чл. 225, ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или
служител е могъл да иска изпълнение. Този ден по начало е денят на уволнението
по чл. 335 КТ, но тъй като вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е парично и безсрочно
в рамките на една договорна отговорност съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна
покана на кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като
обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана,
лихва се дължи от деня, в който е предявен искът – в случая – 23.04.2019
година.
По разноските: Процесуалният представител на ищцата претендира за
разноски пред първата инстанция в пълен размер. Съдът намира това искане за
неоснователно. Независимо, че предявеният иск с правно основание в чл. 344,
ал.1, т. 3 от КТ е основателен в пълен размер, след като към датата на
постановяване на съдебното решение от първостепенния съд част от този иск е бил
неоснователен и отхвърлен частично като такъв, то разноските в
първоинстанционното производство се определят по общото правило за присъждане
на разноски съобразно уважената, респ. – отхвърлена част. Поради
обстоятелството, че въззивната жалба на ищцата е изцяло основателна, тя има
право на присъждане на разноски в пълен размер от 800 лева. Въззивната жалба на
ответната детска градина е неоснователна, поради което разноски не се
присъждат.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 450
от 31.07.2019 година, с допусната поправка на очевидна фактическа грешка с
Решение № 542 от 02.10.2019 година, постановено по гр. дело № 729/2019 година
по описа на РСТ, в частта му, в която съдът е отменил на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, Заповед № 24 (246)/14.03.2019 г.
на Директора на ДГ № 9 „Приказка“ гр.Търговище Д.Л.Д., с която е прекратено
трудовото правоотношение на С.Д.Ц. с ЕГН-**********, считано от 16.03.2019 г.,
на основание чл. 325, ал. 1 т. 9 КТ, като незаконосъобразна, и е възстановил на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С.Д.Ц. с ЕГН-********** на заеманата до
уволнението длъжност „работник кухня“/разливочна с място на изпълнение на
трудовите задължения - ДГ № 9 „Приказка“ град-Търговище, като
правилно и законосъобразно.
ОТМЕНЯ
Решение № 450 от 31.07.2019 година, с допусната поправка на очевидна
фактическа грешка с Решение № 542 от 02.10.2019 година, постановено по гр. дело
№ 729/2019 година по описа на РСТ, в частта му, в която съдът е отхвърлил
предявения от С.Д.Ц. с ЕГН **********, против Детска градина № 9 „Приказка“
град Търговище, с адрес гр.Търговище, кв.“Запад“, представлявана от директора Д.Л.Д.,
иск с правно основание в разпоредбата на чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ във връзка с
чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над 3 566.02 лв. до пълния му размер от 4
704. 00 лв., като в тази част постановява:
ОСЪЖДА Детска градина № 9 „Приказка“ град
Търговище, с адрес гр.Търговище, кв. “Запад“, представлявана от директора Д.Л.Д.,
да заплати на С.Д.Ц. с ЕГН **********, допълнително сумата от 1137.98 /хиляда
сто тридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 01.08.2019 година до 16.09.2019 година, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА Детска
градина № 9 „Приказка“ град Търговище, с адрес гр.Търговище, кв. “Запад“,
представлявана от директора Д.Л.Д., да заплати на С.Д.Ц. с ЕГН **********
направените във въззивната инстанция разноски в размер на 800 /осемстотин/
лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред
ВКС-София само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.