№ 156
гр. Ботевград, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20221810100627 по
описа за 2022 година
С Определение № 695 от 11.01.2022г. по гр.д.№ 26319/2021г. по описа на Софийски
районен съд е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РС-
Ботевград.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.410, ал. 1, т.2 от Кодекс за застраховането КЗ/ и
чл.86 от ЗЗД.
Застрахователна компания ”*****”АД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.****** №67А, с ЕИК:*****, чрез пълномощник юрисконсулт Н. М. Г., моли да бъде
признато за установено по отношение на ответника Агенция „*****“ с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ***** №3, за съществуване на вземането
му, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
27.01.2021г. по ч.гр.д.№ 63544/2020г. по описа на РС-София, както следва: за сумата-
главница от 546.05лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна преписка по щета № *****-1201-17-412485 за вреди,
причинени на застрахован лек автомобил Ауди,“А6“ с рег. № СО*****ВС, при ПТП,
настъпило на 15.08.2017г. на Републикански път или главен път Е79, в посока от
Ботевград за гр.Враца, при село Скравена, за което е съставен Протокол за ПТП № 1637926
от 15.08.2017г. от полицай в РУ-Ботевград, причинено поради неизпълнение на
задължението за обезопасяване на пътното платно от страна на служителите на АПИ, ведно
със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 17.12.2020г. до окончателното
заплащане, както и за сумата от 157.14лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 17.02.2018г. до 16.12.2020г. Ищецът моли да му се присъдят направените
разноски в настоящето и заповедното производство,за които представя списък за разноските
по чл.80 от ГПК/л.55/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк.Н. Г. е депозирал становища, с които заявява, че
поддържа така предявените искове, моли да се уважат и се присъдят направените по делото
разноските.
1
Ответникът-Агенция „*****“ Областно Пътно Управление-София, чрез пълномощник
гл.юрисконсулт ***** е направил възражения по исковете и е представил писмен отговор с
вх.№ 40078 от 12.08.2021г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
материалната доказателствена сила на Протокола за ПТП, твърди, че не е четлив. Прави
възражение, че представеният Протокол за ПТП, съставен от полицай в РУ Ботевград е в
противоречие с чл.179, ал.2 от ГПК във вр. с чл.183 от ГПК, тъй като е непълен, неточен и
противоречив. В него липсва пълно и ясно описание на механизма на ПТП, на цялата пътна
обстановка. Произшествието не било извършено в присъствието на съставителя на акта.
Същият не е подписан от представител на ответника, за да се ползва с материална
доказателствена сила за неизгодни факти. В Протокола за ПТП не е описан размера на
препятствието, което е причина за настъпване на ПТП, както и местонахождението му.
Също така няма снимков материал, на който да е отразено ПТП. Няма описание на
скоростта, с която се е движел водача на МПС. Няма данни последният да е тестван за
употреба на алкохол или други упойващи вещества при реализиране на ПТП. Не са събрани
доказателства за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на водача на
лекия автомобил, както и при настъпили обстоятелства, довели до изключение
застрахователя да заплаща обезщетение. Не е установено дали сключеното застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС покрива евентуално
щетата, отразена в Протокола за ПТП, както и че ответникът е имал задължение да
поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това изпълнение. Правят
възражение за съпричиняване, т.е. увреденият е допринесъл за настъпването на вредите
съгласно чл.51 и чл.55 от ЗЗД. Ответникът твърди, че ищецът не е доказал, че причина за
ПТП е евентуално несигнализирано препятствие на пътя/необезопасена дупка/. Няма
становище на юрисконсулт за заплащане на обезщетение от страна на ищеца. Молят да им
се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Правят
възражение за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник юрк.***** оспорва исковете и поддържа
направените възражения в писмения отговор. Депозирал е становище, с което моли да се
отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани и се присъдят направените разноски
по делото, за които не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представените писмени доказателства-оригинал на ч.гр.дело №63544/2020г. по
описа на РС-София, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 27.01.2021г. е
разпоредено по искане на ищеца със Заявление с вх.№ 23074442 от 16.12.2020г., е
разпоредено издаване на Заповед от 27.01.2021г. по ч.гр.д.№63544/2020г. по описа на РС-
София за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 546.05лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди от произшествие, настъпило на 15.08.2017г.,
щета № *****-1201-17-412485, ведно със законната лихва върху горната сума-главница,
считано от 17.12.2020г. до окончателното заплащане, както и за сумата от 157.14лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 17.02.2018г. до 16.12.2020г.
Описаната по-горе заповед по ч.гр.дело №63544/2020г. по описа на РС-София за
изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника на 04.02.2021г. В срок с
възражение с вх.№ 23010198 от 09.02.2021г. ответникът, чрез пълномощник гл. юрк.***** е
заявил, че ответникът не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
2
Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността да предяви иск по
чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане от 04.04.2021г., което му е връчено със съобщение на
16.04.2021г.
Исковата молба, по която е образувано гр.дело № 26319/2021г. по описа на РС-София с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 12.05.2021г. в РС-София, т.е. в
едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.
На 15.08.2017г. около 21.45 часа на главен път Е79/ І-1/ в посока от Ботевград към
гр.Враца и на Черния мост в с.Скравена, община Ботевград, при движение по платното на
описания път лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****, управляван от св.И. И. Й., който
автомобил е собственост на ******, реализира пътнотранспортно произшествие/ПТП/ като
преминава през необезопасена и необозначена пътна неравност /дупка/ на платното за
движение с десните колела, при което е получено увреждане на предната и задна десни гуми
и джанта. Св. И. Й., е управлявал автомобила като се е движил в колона от автомобили и не
е могъл да спре или заобиколи дупката, тъй като е имало пред него и след него автомобили.
Не е имало сигнализация, че има дупка. Извикал полиция и на място дошъл полицай, видял
дупката и уврежданията по автомобила и съставил протокол за ПТП в 22.20часа, т.е. 35
минути след ПТП, който св. Й. подписал.
Горните факти се установяват от приложените по делото писмени доказателства-копие
от Протокол за ПТП № 1637926 от 15.08.2017г., съставен в 22.20 часа, от регистрационен
талон, от свидетелство за управление на МПС и от контролен талон, както и от събраните
гласни доказателства-показанията на св. И. И. Й., който е управлявал МПС, както и от
приетата съдебно-автотехническа експертиза/САТЕ/, изготвена от вещото лице-инж.С. К.
Д..
От приетата по делото САТЕ, изготвена от в.л. инж.Д., е отразено, че при анализ на
механизма на ПТП и нанесените материални щети, същите могат да се получат при
описаното в Протокола ПТП № 1637926 от 15.08.2017г. Налице е причинно-следствена
връзка между причинените имуществени вреди на автомобила и процесното ПТП, така
както е описано от св. И. Й. и в приложения Протокол за ПТП.
Възраженията на ответника, че причина за ПТП е неправомерното поведение на водача
на МПС, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 от ЗДвП,
тъй като неправилно е преценил пътната обстановка и се е движил с несъобразена скорост,
са неоснователни като недоказани.
Видно от приложените по делото писмени доказателства-копия от застраховка „Каско“
на МПС от 24.03.2017г. и от Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства
без релсови превозни средства, се установява, че за описаният по-горе автомобил има
сключена застраховка „Каско”, застрахователна полица № 93001710026320, със срок на
валидност от 25.03.2017г. до 24.03.2018г., сключена между собственика ******, от една
страна и от друга страна-ищеца. От приложените Общи условия се установява, че при
увреждания на гуми в случай на ПТП, регистрирано с Протокол, издаден от Пътна полиция-
КАТ се заплаща застрахователното обезщетение. От останалите приложени писмени
доказателства-копия от уведомление за настъпило застрахователно събитие, от доклад по
3
щета № *****-1201-17-412485, от експертиза по щета № *****-1201-17-412485, от
сравнителна експертиза по щета № *****-1201-17-412485, от талон за оглед на автомобил
№R1000150301 от 25.03.2017г., от опис-заключение и от преводно нареждане от
22.11.2017г. за сумата от 546.05лв., преведена от ищеца на собственика на автомобила
****** по щета № *****-1201-17-412485.
Приложено е копие от регресна покана, изпратена от ищеца до ответника за
заплащане на сумата от 546.05лв., получена от ответника съгласно приложената разписка от
Спиди на 07.02.2018г.
Съгласно приетата САТЕ, изготвена от в.л. инж. Д., се установява, че средната
пазарна стойност по възстановяване на нанесените вследствие на ПТП на 15.08.2017г. щети
на увреденото МПС е в размер на 538.43лв., като при обясненията, дадени в открито
съдебно заседание, заявява, че малката разликата в дадената от него стойност за
възстановяването на вредите от общо 538.43лв. и заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение от общо 546.05лв. се дължи в различната цена на гумите.
От направена справка с онлайн Калкулатор.бг, се установява, че размерът на
законната лихва за забава върху сумата главница от 546.05лв. за периода от 17.02.2018г. до
16.12.2020г. е процесната сума.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на сумите, предмет на исковете
до момента.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.410,
ал. 1, т.2 от Кодекс за застраховането /КЗ/ и чл.86 от ЗЗД, са допустими, тъй като са
предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК и между надлежни страни.
Разгледан по същество искът за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника
за сумата-главница от 546.05лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета № *****-1201-17-412485
за вреди, причинени на застрахован лек автомобил Ауди,“А6“ с рег. № СО*****ВС, при
ПТП, настъпило на 15.08.2017г. на Републикански път или главен път Е79, в посока от
Ботевград за гр.Враца, при село Скравена, за което е съставен Протокол за ПТП № 1637926
от 15.08.2017г. от полицай в РУ-Ботевград, причинено поради неизпълнение на
задължението за обезопасяване на пътното платно от страна на служителите на АПИ, ведно
със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 17.12.2020г. до окончателното
заплащане, е основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни
съображения:
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата-до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Отговорността на Агенция „*****“ следва да бъде ангажирана по реда на чл.49
от ЗЗД, тъй като ищецът-застраховател е възстановил причинените в резултат на
настъпилото ПТП имуществени вреди-повреди на МПС във връзка с ПТП на 15.08.2017г. на
главен път І-1 близо до с.Скравена в посока от Ботевград към гр.Враца, в района на община
4
Ботевград, настъпило при преминаването с десните колела на МПС през необозначена пътна
неравност /дупка/ на платното за движение, поради неизпълнение на задължения на
служителите, на които ответникът е възложил работа за поддържане и ремонт на пътя и за
съответната сигнализация.
Касае се до ПТП, възникнало на Републикански път по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона
за пътищата/ЗП/, поради което и на основание чл.19, ал.1, т.1 и чл.30, ал.1 от ЗП задължен да
осъществява дейностите по поддържането му е именно ответника Агенция "Пътна
Инфраструктура". Същата като юридическо лице осъществява дейностите по чл.30, ал.1 от
ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието, изразяващо се в наличието на необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно на главен път І-1 близо до с.Скравена, община
Ботевград и вземе мерки по отстраняването от пътното платно, е довело до неизпълнение на
задължението по чл.30, ал.1 от ЗП, поради което и на основание чл.49 от ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че
ищецът има основание за суброгация в правата по чл.49 от ЗЗД на застрахованото при него
от собственика на увреденото МПС срещу ответника, като причина за ПТП е попадането на
автомобила в необезопасена дупка на пътното платно.
Нормата на чл.167, ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ задължава лицата,
които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според параграф
1, т.19 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата
„препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
Нормата на чл.52, ал.1 от ППЗДвП предвижда, че пътен знак Г11 се поставя пред
препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или
отляво, за да продължат движението си.
В конкретния случай установените на мястото на ПТП дупка е налична повреда-пътна
неравност /дупка/, която според показанията на св.И. Й. и приетата САТЕ на в.л. инж.Д. е
разположена на платното за движение. Съдът приема, че същата представлява препятствие
по смисъла на посочената по-горе разпоредба, която е създала опасност за движението с
оглед липсата на сигнализация съобразно изискванията на цитираните норми.
С оглед на горното е налице неизпълнение на задълженията на служителите на
ответната агенция за своевременно отстраняване на препятствията чрез съответния ремонт,
за сигнализиране на препятствията и организиране на движението по начин, осигуряващ
безопасността му.
От приложения Протокол за ПТП № 1637926 от 15.08.2017г., който представлява
официален свидетелстващ документ с обвързваща съда материална доказателствена сила по
смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, която ответникът не е оборил по делото, не се установява да
е имало сигнализация, тъй като логичното съждение, че ако е била налице такава, същата ще
5
бъде отразена в протокола. В този смисъл са и показанията на св. И. Й., които съдът
кредитира, тъй като същият е свидетел-очевидец на ПТП.
Направените от ответника възражения в писмения отговор и поддържани в открито
съдебно заседание са изцяло неоснователни като недоказани. В този смисъл възражението
на ответника, че ищецът е заплатил без основание застрахователно обезщетение, тъй като не
е налице покрит риск. И това е така, тъй като настъпването в резултат на ПТП на пълна
загуба или частична щета на застрахованото МПС, в т. ч. на гумите му, е уговорена като
покрит от застраховката риск, изрично посочени в приложените от ищеца Общи условия,
които са приложими към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съдът
приема, че в подкрепа на твърденията си, че е налице изключен от застрахователния договор
риск ответникът не е ангажирал каквито и да е данни, а доказателствената тежест в тази
насока е била негова. Възражението на ответника относно часа на съставяне на Протокола за
ПТП от служител при РУ Ботевград, а именно 35 минути след увреждането на МПС и липса
на снимков материал на дупката, придружаващ Протокола за ПТП, не водят до недоказаност
на иска с оглед на останалите събрани и преценени от съда доказателства.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване от страна на водача на
МПС. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. В частност
по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената тежест е
била на ответника, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата, свързани със скоростта /както и на други правила,
установени в нормативен акт/, поради което при приложението на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен
състав приема, че няма съпричиняване на вредоносния резултат.
Съгласно установеното по делото водачът на увреденото МПС е управлявал автомобила
с допустима скорост, като липсват данни същата да не е била съобразена с релефа на
местността и пътните условия. Горното се установява от отразеното в Протокола за ПТП,
който представлява официален документ съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, тъй като е издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му-по установените форма и ред. С оглед липсата на
данни за сигнализирането на препятствието-съществуващата на пътя неравност и
установената от вещото лице по САТЕ невъзможност за адекватна реакция-заобикаляне или
спиране, съдът приема, че водачът на увреденото МПС не е бил длъжен да се съобрази със
съществуващата на пътя дупка и съответно не е могъл да избегне.
От събраните по делото доказателства се установи, че уврежданията, които ищецът е
възстановил са в размер на сумата от 546.05лв. като съдът взе предвид заключението на
САТЕ на в.л. инж.Д. и обясненията му в открито съдебно заседание, че определеният от него
размер от 538.43лв. и заплатеното от застрахователя обезщетение от 546.05лв. се дължи в
6
разликата на цената на гумите, която е незначително малка, както и че са настъпили от
преминаването на застрахования автомобил в дупка на платното за движение.
По всички изложени съображения съдът приема, че са налице условията за ангажиране
на отговорността на ответната агенция по чл.49 от ЗЗД за причинените имуществени вреди
на застрахования автомобил.
Не е спорно обстоятелството, че настоящият иск е установителен иск за признаване на
съществуване на парично вземане, произтичащо от регресно правоотношение.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на
застрахована вещ след плащането на застрахования, е регресно право, а встъпването във
всички права, които застрахованият има срещу третото лице-суброгационно право.
Следователно в случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното
правоотношение, а фактът на изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на
застраховката и даденото от закона право на регрес-чл.410, ал.1, т.2 от КЗ. Именно поради
правото, произтичащо от закона, застрахователят/ в случая ищеца/ встъпва в правата на
застрахования/увреденото лице/ след плащането, като упражнява тези права от свое име. В
този смисъл регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на
договора-застрахователен, макар да има връзка с тях и да е обусловен от тях.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се уважи изцяло предявения
от ищеца против ответника главен иск за установяване на вземането му за сумата-главница
от 546.05лв., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението на
17.12.2020г. до окончателното заплащане.
По отношение на акцесорният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86 от ЗЗД за установяване на съществуване на вземането по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 63544/2020г. по описа на
РС-Ботевград за сумата от 157.14лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата-
главница от 546.05лв. за периода от 17.02.2018г. до 16.12.2020г. е основателен и следва да се
уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:
Установи се, че главният иск е основателен, ищецът е поканил ответника да му
заплати паричното вземане, представляващо процесната сума-главница и от 08.02.2018г.
същият е изпаднал в забава. Размерът се определи съгласно онлайн Калкулатор БГ.
Съгласно изложените съображения предявените искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК се явяват основателни и доказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
заплати на ищеца сумата от 75лв. за направени разноски в хода на заповедното
производство / по ч.гр.д.№ 63544/2020г. по описа на СРС/, както и сумата от 595лв. за
направени разноски по настоящето дело, включващи платена държавна такса, платен
депозит за вещо лице и свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на
Агенция „*****“ с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. *****
№3, Областно Пътно Управление-София с адрес: гр.София, бул.***** за съществуване на
вземането на Застрахователна компания ”*****”АД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.****** №67А, с ЕИК:*****, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.01.2021г. по ч.гр.д.№ 63544/2020г. по описа на
РС-София, както следва: за сумата-главница от 546.05лв./петстотин четиридесет и шест лева
и пет стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна преписка по щета № *****-1201-17-412485 за вреди,
причинени на застрахован лек автомобил Ауди,“А6“ с рег. № СО*****ВС, при ПТП,
настъпило на 15.08.2017г. на Републикански път или главен път Е79, в посока от
Ботевград за гр.Враца, при село Скравена, за което е съставен Протокол за ПТП № 1637926
от 15.08.2017г. от полицай в РУ-Ботевград, причинено поради неизпълнение на
задължението за обезопасяване на пътното платно от страна на служителите на АПИ, ведно
със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 17.12.2020г. до окончателното
заплащане, както и за сумата от 157.14лв./сто петдесет и седем лева и четиринадесет
стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 17.02.2018г. до 16.12.2020г.
ОСЪЖДА Агенция „*****“ с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. ***** №3, Областно Пътно Управление-София с адрес: гр.София, бул.*****
да заплати на Застрахователна компания ”*****”АД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.****** №67А, с ЕИК:***** сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/ за
направени разноски в хода на заповедното производство / по ч.гр.д.№ 63544/2020г. по описа
на РС-София/, както да заплати и сумата от 595лв./петстотин деветдесет и пет лева/ за
направени разноски по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8