Решение по дело №149/2017 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 108
Дата: 14 декември 2018 г.
Съдия: Константин Георгиев Моллов
Дело: 20173600900149
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 108

гр. Шумен, 14.12.2018 г.

 

            Шуменският окръжен съд, търговско отделение в закрито заседание на чети- ринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                Окръжен съдия: Константин Моллов

 

като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 149 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл.247, чл.248 и чл.250 от ГПК.

            Предмет на производството по делото са предявените от О.Р.С., ЕГН **********,*** и М.Р.С., ЕГН **********,***, чрез процесуалните си представители ад. Р.Н.С. и ад. В.К. ***, със съдебен адрес:***, ад. В.К. *** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар 9900, ул. „...”, № 38, представлявано от управителя В.К.П.обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл. 125, ал.3 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Ищците претендират ответникът да бъде осъден да заплати на всеки един от тях, в качеството му на наследник на Й.Д.С., ЕГН ********** сумата от 246 500.00 лв. или общо 493 000.00 лв. за двамата, представляваща паричната равностойност на дружествените дялове на на- следодателя им, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ис- ковата молба до окончателното заплащане на сумата.

            С постановеното на 13.07.2018 г.  решение по т.д. № 149/2017 г., съдът частично е уважил иска, като е осъдил „Тандем- Шумен” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар 900, ул. „..., № 38, представлявано от управителя В.К.П.да заплати на О.Р.С., ЕГН **********,*** сумата от 4 410.35 (четири хиляди четиристотин и десет лева и тридесет и пет стотинки) лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане и М.Р.С., ЕГН ******** *** сумата от 4 410.35 (четири хиляди четиристотин и десет лева и тридесет и пет стотинки) лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане или общо на двамата сумата от 8 820.70 (осем хиляди осемстотин и двадесет лева и седемдесет стотинки) лв. представляваща дължима и незаплатена част от паричната равностойност на дружествения дял на наследодателката им Й.Д.С., ЕГН **********, а в останалата част над уважения размер на всеки един от ищците до претендирания размер от 246 500.00 (двеста четиридесет и шест хиляди и петсто- тин) лв. на всеки един от тях или общо на двамата 493 000.00 (четиристотин девет- десет и три хиляди) лв. отхвърля претенцията на ищците като неоснователна. Ищ- ците са осъдени да заплатят солидарно на ответното дружество сумата от 6 731.98 лв., представляващи направени

            Недоволни от решението са останали ищците, които са го обжалвали пред Апелативен съд – Варна. С Определение № 562 от 20.09.2018 г. постановено по в.т. д. № 491/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна е прекратено производството по в.т.д. № 491/2018 г.. делото е върнато на Окръжен съд – Шумен за произнасяне по направените искания и констатации по реда на чл.247, чл.248 и чл.250 от ГПК.

            Във въззивната жалба е посочено, че в постановеното от ШОС решение е допусната очевидна фактическа грешка при изчисляване на сумите, които ответно- то дружество е следвало да заплати на ищците, а именно разликата между дължи- мата на ищците сума в размер на 411 658.38 лв. и заплатената от ответното друже- ство сума в размер на 394 017.00 лв. е 17 641.38 лв., а не 8 820.69 лв.

            Ответникът в срока по чл.247, ал.2 от ГПК не е депозирал становище по искането на ищците.

            Съдът счита, че искането е допустимо, а по същество основателно. В моти- вите си съдът е приел, че сумата, която следна да бъде изплатена на ищците е в общ размер на 411 658.38 лв., а към датата на предявяване на исковата претенция, ответ- никът е изплатил сума в общ размер на 394 017.00 лв. Т.е. остава да бъде изплатена сумата от 8 820.69 лв. или по 4 410.35 лв. В случая съдът е допуснал грешка при из- числяване на общата сума дължима на ищците. Разликата между действително дъл- жимата сума и тази изплатена на ищците е 17 641.38 лв. Следователно предявения от ищците иск следва да бъде уважен в размер до 17 641.38 лв. или по 8 820.69 лв.  на всеки един от ищците. Очевидно налице е несъответствие между формираната истинска воля на съда – да се изплати реално дължимата на ищците сума и външно- то й проявление в диспозитива на решението. С оглед на това следва да се допусне поправяне на очевидна фактическа грешка на постановеното по делото решение, като в диспозитива на решението на ред 5-ти, 8-ми и 9-ти вместо изразът „4 410.35 (четири хиляди четиристотин и десет лева и тридесет и пет стотинки) лв. да се чете: „8 820.69 (осем хиляди осемстотин и двадесет лева и шестдесет и девет стотинки) лв.”, а на ред 11-ти и 12-ти вместо „8 820.69 (осем хиляди осемстотин и двадесет лева и шестдесет и девет стотинки) лв.” да се чете: „17 641.38 (седемнадесет хиля- ди шестстотин четиридесет и един лева и тридесет и осем стотинки) лв.”.

            Относно искането за допълване на решението по чл.250 от ГПК.

            Ищците считат, че съдът не се е произнесъл по цялото й искане отнасящо се до претенцията им за законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно заплащане. Според тях съдът е пропуснал да се произнесе относно ис- кането им за законна лихва в частта му касаещо законната лихва върху сумата от 394 017.00 лв. за периода от датата на завеждане на исковата молба – 07.09.2017 г. до датата на която е изплатена сумата - 18.09.2017 г.

            Ответникът в срока по чл.250, ал.2 от ГПК не е представил отговор на иска- нето за допълване на решение.

            Искането за допълване на решението е допустимо, а по същество основател- но.

Предмет на производството по делото е правния спор между страните от- носно изпълнението на задължението на ответника за заплати равностойността на дружествения дял на наследниците на починалия съдружник, заедно с акцесорна претенция за законната лихва върху претендираната главница.

            Законната мораторна лихва има обезщетителен характер и цели да възмез- ди кредитора за забавата на длъжника да изпълни свое парично задължение. Когато задължението е срочно длъжникът изпада в забава след изтичането на срока – чл. 84, ал.1 от ЗЗД. Когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в за- бава след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 от ЗЗД. В конкретния случай е налице парично задължение – заплащане равностойността на дружествения дял на наследниците на починалия съдружник. То е уредено в чл. 125, ал.3 от ТЗ. Съг- ласно тази разпоредба имуществените последици се уреждат въз основа на счетово- ден баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. В текста не е посочен срок за изпълнение на задължението. Правилото, че имуществените по- следици се уреждат въз основа на счетоводен баланс, към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, е относимо единствено към размера на дълга и начина на определянето му. Липсват уговорки в дружествения договор или нароч- но постигнато споразумение между страните за договорно определяне на срока за изпълнение. Следователно – задължението на дружеството да уреди имуществе- ните си отношения с наследниците на починалия съдружник има безсрочен харак- тер. При това положение, изпадането на длъжника в забава е опосредено от отпра- вянето на нарочна покана от кредитора съгласно изискванията на чл. 84, ал.2 ЗЗД. В исковата молба ищците не твърдят, а и по делото не са представени доказа- телства, че те са отправяли покана до ответното дружество по смисъла на чл.84, ал. 2 от ЗЗД преди подаването на исковата молба на 07.09.2017 г. Следователно иско- вата молба има значението на покана до ответното дружество да изпълни парично- то си задължение. Ответникът ще изпадне в забава от момента, в който е получил поканата. Видно от приложеното по делото съобщение (л.44),  той е получил иско- вата молба на 02.10.207 г., а сумата от 394 017.00 лв. е изплатена на 18.09.2017 г. С оглед на това, съдът в настоящия си състав, счита, че ответното дружество не е било в забава по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД, поради което не дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху сумата от 394 017.00 лв. за периода от 07.09.2017 г. до 18.09.2017 г.

Предвид гореизложеното претенцията на ищците да им бъде заплатена за- конната лихва върху сумата от 394 017.00 лв. за периода от 07.09.2017 г. до 18.09. 2017 г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.   

            Относно искането за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК.

            При определяне размера на дължимите на ищците разноски съдът се е съоб- разил с представените от тях списъци, съгл. чл.80 от ГПК. Видно от приложения по делото списък на разноските (л.790), направените от О.Р.С. разноски са в общ размер  на 16 840.00 лв. От списъка на разноските, приложен по делото (л.194) се установява, че направените от М.Р.С....разноски са в общ размер на 16 390.00 лв. Различния размер на направени- те от двамата ищци разноски неизбежно рефлектира и върху размера на присъде- ните им от съда разноски съобразно уважената част от претенциите им.

            Ответникът не е представил, съгл. чл.80 от ГПК списък на разноските. От приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 18.09.2017 г. се установява, че той е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 7 460.00 лв.

Но предвид допусната от съда  поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 от ГПК, ще следва да се измени постановеното решение в частта за разноските. С оглед на това, на ищците  следва да се присъдят направените по де- лото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите им, както следва: на О.Р.С. в размер на 602.60 лв. и на М.Р.С. в размер на 586.50 лв. На ответното дружество следва да се присъдят на- правените разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 7 193.20 лв.

По компенсация ищците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ответника деловодни разноски в размер на 6 004.10 лв.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

Допуска да бъде поправена очевидна фактическа грешка в Решение № 68 от 13.07.2018 г., постановено по т. д. № 149/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд, като в диспозитива на решението на ред 5-ти, 8-ми и 9-ти вместо изразът „4 410.35 (четири хиляди четиристотин и десет лева и тридесет и пет стотинки) лв.” да се чете: „8 820.69 (осем хиляди осемстотин и двадесет лева и шестдесет и девет стотинки) лв.”, а на ред 11-ти и 12-ти вместо „8 820.69 (осем хиляди осемстотин и двадесет лева и шестдесет и девет стотинки) лв.” да се чете: „17 641.38 (седемнаде- сет хиляди шестстотин четиридесет и един лева и тридесет и осем стотинки) лв.”.

Допълва Решение № 68 от 13.07.2018 г. ., постановено по т. д. № 149/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд, като Отхвърля като неоснователен и недо- казан предявения от О.Р.С., ЕГН **********,*** и М.Р.С., ЕГН ****** *** срещу „Тандем-Шумен” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар 9900, ул. „..., № 38, представлявано от управителя В.К.П.иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да им заплати законната лихва върху сумата от 394 017.00 (триста деветдесет и четири хиляди и седемнадесет) лв. за периода от 07.09.2017 г. до 18.09.2017 г.

Изменя Решение № 68 от 13.07.2018 г., постановено по т. д. № 149/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд, както следва:

Осъжда О.Р.С., ЕГН **********,*** и М.Р.С., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на Тандем- Шумен” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар 9900, ул. „..., № 38, представлявано от управителя В.К.П.сумата от 6 004.10 (шест хиляди и четири лева и десет сто- тинки) лева, представляващи направените от ответника разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: