РЕШЕНИЕ

№1325

гр. Перник,  12.09.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Божура Антонова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №07682 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

              По изложените в исковата молба обстоятелства „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* е поискало да бъде установено по отношение на Н.С.И., ЕГН **********, че дължи на ищцовото дружество,   сумата в размер на 406.92 лева, представляваща главница  по  договор за потребителски кредит № ********* сключен между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК *********., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за ИЗПИ – 04.05.2018г., до окончателно изплащане на вземането, както и присъждане на съдебните разходи по заповед производство, както и направените разноски в настоящето производство. 

Ответника, чрез назначения му особен представител адв.К. е подал отговорна исковата молба, като е оспорила исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.  

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното: 

             Видно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че на   03.10.2013г. ответника е сключил договор за потребителски кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК *********, като кредиторът е дал сумата в размер на 700.00 лв., а кредитополучателят се задължава да я върне, ведно с уговорените лихви и такси. Съгласно чл. 27 от условията на договора с подписването му, кредитополучателят е декларирал получаване и усвояване на сумата, предмет на кредита. От своя страна, кредитополучателят се задължава да върне сумата на 45 седмични погасителни вноски, които съставляват изплащане на главницата, фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 182.84 лв., такса за оценка на досие (буква .,Б“ на първа страница от договора) в размер на 35.00 лв., такса за администриране на кредита в размер на 97.58 лева (буква „Г“) и такса за услугата ..Домашно посещение“ (буква „Е“ от договора) в размер на 261.45 лева. Размерът на ежеседмичните дължими плащания е бил уговорен на 28.38 лева и последна вноска - 28.15 лева (буква „Й“ от договора), като същите следвало да бъдат извършвани в ден четвъртък.  

 На 21.03.2016 г. между ..Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК *********, и „Фронтекс Интернешенъл“ ЕАД, ЕИК *********, е бил сключен договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за потребителски кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става второто дружество. В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „Провидент Файненшъл България“ ООД  предоставя на ищцовото дружество да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е изпратено писмено уведомление неколкократно до същия чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката се връща в цялост като непотърсена.  

В случая уведомлението следва да се счита настъпило с  връчването на  исковата молба на ответната страна, съгласно утвърдената практика - РЕШЕНИЕ № 123 ОТ 24.06.2009 Г. по Т. Д. № 12/2009 Г.,Т. К., II Т. О. НА ВКС.

             Видно от заключението на вещото лице В.П., след направена проверка в счетоводството на ответното дружество, същото е установило, че  “Провидент Файненшъл България” ООД е предоставило кредит в размер на 700.00 лв. по Договор за потребителски кредит № ********* от 03.10.2013 г. на Н.С.И., ЕГН: **********. Кредита е бил усвоен на 03.10.2013 г., като с подписването на договора кредитополучателя декларира получаване и усвояване на сумата.  Размерът на непогасените задължения на кредитополучателя Н.С.И., ЕГН: ********** по Договора за потребителски кредит № ********* от 03.10.2013 г. е 651.53 лв., от които: главница 406.92 лв., договорна лихва за периода от 29.06.2014 г. до 16.08.2014 г. 54.78 лв., лихва за забава за периода от 30.06.2014 г. до 19.04.2018 г. 39.66 лв., такси за периода 29.06.2014 г. до 16.08.2014 г. в т. ч.: 150.17лв., такса администриране -39.78 лв. услуга “домашно посещение” - 110.39 лв.              

 Предвид всичко изложено съдът приема, че е установено по делото наличието на сключен  договора за заем, по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД, поради което ищеца е доказал съществуването на такъв договор, както и че сумата е получена от ответника.

Налице са предпоставките за уважаване на предявеният по чл.79 от ЗЗД иск. Ищцовата страна е следвало да докаже съществуването на договора за заем и факта, че заемодателя и бил изправната страна по него, както и валиден договор за цесия между заемодателя и ищеца. Усвояването на кредита се установява с предаването на сумата, което не се оспорва от ответника, като по този начин заемодателя е изпълнил задължението си по чл.240, ал.1 от ЗЗД. Същия не е длъжен да доказва неизпълнението, тъй като то е отрицателен факт и не би могло да се докаже от твърдящия го. На доказване подлежи положителния факт на изпълнението,  но доказателства в тази насока е следвало да представи ответника, нещо което той не е направил. От изложеното следва, че иска като основателни и доказани следва да бъде уважен,   до пълния предявен размер на претендирана главница.                

 Доводите в отговора на исковата молба за нищожност на част от клаузите и вземанията по договора, са неотносими по настоящия спор, доколкото в случая се претендира единствено дължимата се главница.

  На основание чл.86 ЗЗД върху главницата от 406.92 лв., се дължи и законната лихва считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 04.05.2018г.,  до окончателното изплащане на сумата.

Съобразно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат присъдени и разноските сторени от ищеца в заповедното производство в размер на 75.00 лева, платена държавна такса и юристконсултско възнаграждение, както и направените разноски в настоящето производство в размер на  425.00 лева.  

  Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

            

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Н.С.И., ЕГН **********,***, че дължи на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* със съдебен адрес:***, сумата в размер на 406.92 лева, представляваща главница  по  договор за потребителски кредит № ********* сключен между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК *********., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за ИЗПИ – 04.05.2018г., до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА   Н.С.И., ЕГН **********,***, да заплати на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* със съдебен адрес:***, сумата от   425.00  лева, направени разноски по настоящето дело.                

ОСЪЖДА   Н.С.И., ЕГН **********,***, да заплати на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* със съдебен адрес:***, сумата от 75.00 лева, направени разноски в заповедното производство по гр.дело №   02993/2018г., по описа на ПРС.                                

              След влизане на решението в сила, частно гражданско дело  №   02993/2018г., по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                 

 

 

Вярно с оригинала/С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: