Р Е Ш Е Н И Е
№260005
гр.Шумен, 11 Януари 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично
съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: М. М.
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
при секретаря С.Методиева като разгледа
докладваното от съдия М. В.гр.дело №119 по описа за 2020 год. на ШОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството по настоящото дело е
образувано по депозирана в срок въззивна жалба рег. №7128 от 30.04.2018 г.,
депозирана от С.Е.М. срещу Решение №333 от 12.04.2018г. постановено по
гр.д.№1470/2017г. по описа на ШРС.
Гражданско дело №1470/2017г. по описа на
ШРС, е образувано по предявени обективно съединени искови претенции от С.И.Д.
срещу С.Е.М., квалифицирани от първоинстанционния съд по следния начин: 1/ Иск
с правно основание чл.26 ал.1 предложение три от ЗЗД за прогласяване на
нищожност на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт №100 том.1, рег.№1510 н.д. 94/2016г. на Нотариус№*в регистъра на
НК за имот, представляващ сграда с идентификатор 83510.679.358.1 с площ 91
кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.679.358., находяща се
в гр. Ш...., като накърняващ добрите нрави-нееквивалентност на престациите; 2./
Иск с правно основание чл.42 ал.2 от ЗЗД, предявен при условията на евентуалност,
спрямо предходния главен иск за обявяване за относително недействителен по
отношение на ищеца, като сключен без представителна власт Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №100 том.1,
рег.№1510 н.д. 94/2016г. на Нотариус №*в регистъра на НК за имот, представляващ
сграда с идентификатор 83510.679.358.1, поради неспазване на изискуемата се по
закон форма на упълномощаването, предвидена в чл.37 ЗЗД за нотариално
удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно; 3./ Иск с
правно основание чл.26 ал.2 предложение второ от ЗЗД, предявен при условията на
евентуалност, спрямо предходния първи главен и втори евентуален иск, за
обявяване на нищожност на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в Нотариален акт №100 том.1, рег.№1510 н.д. 94/2016г. на Нотариус №* в
регистъра на НК за имот, представляващ сграда с идентификатор 83510.679.358.1,
като сключен без съгласие; 4./ Иск с правно основание чл.40 от ЗЗД, предявен
при условията на евентуалност, спрямо всички предходни главен и два евентуални
искове, с които се иска прогласяване на нищожност на Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №100 том.1,
рег.№1510 н.д. 94/2016г. на Нотариус№*в регистъра на НК за имот, представляващ
сграда с идентификатор 83510.679.358.1, сключен чрез пълномощник, поради
договаряне във вреда на представлявания/имота бил продаден под данъчната му
оценка/ и 5./ Иск с правно основание чл.152 предложение второ, във връзка с
чл.26 ал.1 от ЗЗД, предявен при условията на евентуалност, спрямо всички
предходни главен и три евентуални искове, с който се иска прогласяване на
нищожност на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт №100 том.1, рег.№1510 н.д. 94/2016г. на Нотариус№*в регистъра на
НК за имот, представляващ сграда с идентификатор 83510.679.358.1, като сключен
при недопустимо уговорен начин за удовлетворяване на ипотекарния кредитор чрез
разпореждане с имота, в противоречие със закона. С решението си
първоинстанционния съд е уважил иска с правно основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД
като е прогласил нищожността на атакувания договор.
По подадената въззивна жалба срещу
горното решение е било образувано в.гр.д.№257/2018г. по описа на ШОС. С Решение
№226/05.11.2018г. по последното въззивно дело, съдът е приел че е сезиран със
следните искови претенции: 1. Главен иск с правно основание чл. 26 ал. 1 предл.
3 от ЗЗД, за обявяване за нищожен на договор за продажба на недвижим имот от
26.02.2016 г., сключен с нотариален акт № 100 том 1, рег. № 1510, нот.д. №
94/2016 г. на Нотариусза имот, представляващ сграда с идентификатор
83510.679.358.1 с площ 91 кв. м, разположена в поземлен имот с идентификатор
83510.679.358, находяща се в гр. Ш..., с който ищцата в първата инстанция С.И.Д.
чрез пълномощник продала имота на ответника С.Е.М. за сумата от 9500 лева,
поради накърняване на добрите нрави.; 2. Предявен при условията на евентуалност
иск с правно основание чл. 26 ал. 2 във вр. с чл. 37 от ЗЗД, за обявяване на
същия договор за нищожен поради липса на съгласие в резултат на отсъствие на
представителна власт.; 3. Предявен при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 26 ал. 2 предл. 2 от ЗЗД, за обявяване на същия договор за
нищожен поради липса на съгласие.; 4. Предявен при условията на евентуалност
иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД, за обявяване на същия договор за нищожен
поради споразумение на представителя и купувача във вреда на представлявания.;
5. Предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 152 предл.
2 от ЗЗД, за обявяване на същия договор за нищожен, поради предварително
уговорен начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в
закона. С това решение съдът е приел за неоснователни първите четири иска, като
е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил тези искове, а е
обявил за нищожен договора за продажба на недвижим имот, като сключен при
нищожна уговорка между собственика С.Д. и трето лице - заемател Р.А.Р.за
удовлетворяване на вземане по паричен заем чрез упълномощаване на Д.И.Р.-
съпруга на заемателя, да продаде собствения на С.И.Д. Имот.
С Решение №2/22.04.2020г. по
гр.д.№1153/2019г. по описа на ВКС, съдът е приел че индивидуализацията на
спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата
молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като
надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на
постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие
между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и
т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК, като
предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на исковата молба чрез ясно
и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне
исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Когато недостатъците на
исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство,
въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и
задължителните указания в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на
ОСГК на ВКС и т. 7 от Тълкувателно решение № 2/2.07.2004 г. на ОСГК на ВКС,
които не са загубили значение и при действието на ГПК от 2008 г. Отбелязано е,
че въззивното решение е недопустимо, защото с исковата молба са предявени два
обективно съединени иска за нищожност на упълномощителната сделка и
недействителност на сключения договор без представителна власт. В подадената
искова молба се съдържали противоречиви твърдения, които не били уточнени чрез
даване на съответни указания от съда, а от постановеното решение не ставало
ясно коя сделка – упълномощителната или разпоредителната съдът намира за
нищожна. Съдът не бил съобразил твърденията в исковата молба относно
пълномощното, а именно, че е подписано по принуда, което е основание за
унищожаемост, а не за нищожност и не е дал указание за уточняване на
твърденията. Нищожността на пълномощното не водела до нищожност на договора. Не
било съобразено и, че ако се твърди разпоредителната сделка да е сключена без
представителна власт, то тогава искът за недействителността ѝ е с правна
квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Не била уточнена и пасивната легитимация
/относно съпрузите Р./ по предявените искове, за която съдът следи служебно.
Посочено е още, че когато са предявени искове за недействителност на
прехвърлителната сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от
волята на ищеца. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил
ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя
сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно
едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да
съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички
случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени
според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или
заобикалянето му, през по – леките – липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Ако
съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен след това да разгледа
основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от
най-тежкия – поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството,
през по-леките – поради неспособност да се разбират или ръководят действията,
поради заплашване, поради измама, поради грешка или поради крайна нужда. Ако
съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение поради посочените пороци,
той е длъжен след това да разгледа съответните основания за висяща
недействителност като извършването ѝ без или извън надлежно учредената
представителна власт. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от
сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока,
отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите
евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци. Съдът не може да
се произнася в решението си по тези искове, тъй като условието, под което те са
предявени не се е сбъднало, а постановеното решение по тези искове подлежи на
обезсилване като недопустимо. Прието е, че като не е процедирал по указания начин,
Окръжен съд - Шумен е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, което е довело до недопустимост на атакуваното решение. Въззивното
решение е било обезсилено на основание чл. 293, ал. 4, предл. 2 ГПК, а делото
върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, и предприемане на
действия по чл. 129, ал. 2 ГПК.
С разпореждане от 13.07.2020г. по
настоящото дело №119/2020г., съдът е приел, че исковата молба е нередовна
поради следните съображения: В исковата си молба ищеца излага, че на
20.03.2006г. взел от Р.А.Р.заем в размер на 2200 лева, а като обезпечение на
дадения заем била учредена договорна ипотека в негова полза. Освен това ищцата
била принудена да подпише и нотариално заверено пълномощно за разпореждане с
имота на Д.И.Р.- съпруга на заемодателя, с цел ако не изпълни задължението си
за връщане на заема, да се удовлетвори от продажната цена на имота, което било
нищожно съглашение на основание чл.152, предл.2 от ЗЗД. Сочи, че върнала процесния
заем и заемодателя заличил ипотеката върху имота, но в същия ден, чрез горното
пълномощно, съпругата на заемодателя продала имота на ответника С.Е.М. с НА
№100, том І, рег.№94 от 26.02.2016г., за сумата от 9500 лева, като продажната
цена не ѝ била предадена нито от купувача, нито от пълномощника, поради
което и сделката била нищожна на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД - липса
на съгласие. Пълномощното не било годно да учреди представителна власт, защото
изискването за нотариална форма за действителност на договора за продажба
обуславяло и формата на упълномощаването, а съобразно чл.37 ЗЗД, тя била с
нотариално заверен подпис и съдържание, извършена едновременно, каквото
липсвало в случая и било налице основание за нищожност по чл.26, ал.2, предл.3
от ЗЗД. Договорът за продажба бил нищожен и на основание чл.26, ал.1, предл.3
от ЗЗД - противоречие с добрите нрави - нееквивалентност на престациите,
доколкото продажната цена от 9500 лева била тройно по - ниска от данъчната
стойност на имота - 24407,70 лева. Договорът не пораждал правно действие и на
основание чл.40 ЗЗД, тъй като представителят и лицето с което той договарял се
споразумели във вреда на представлявания предвид ниската покупна цена. Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае договора за
покупко-продажба на имота за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД -
противоречие с добрите нрави, или евентуално на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД вр. чл.37 от ЗЗД - липса на съгласие, или евентуално на основание чл.40 ЗЗД
- споразумение във вреда на представлявания, или евентуално на основание
чл.152, предл.2 от ЗЗД. Така предявената искова молба била нередовна. Налице било
противоречие между обстоятелствена част и петитум. Ищеца следвало да изложи и конкретизира
изрично всички основания, на които претендира недействителност на договора за
продажба и да коригира петитума си в съответствие с обстоятелствената част на
исковата молба. Следвало да бъде уточнено, дали се претендира, и какъв вид
недействителност на упълномощаването, като едностранна правна сделка, и дали
същата се прави под формата на възражение или се предявява иск за прогласяване
нищожността, съответно унищожаване на едностранната сделка, като при
предявяване на иск следва да се коригира петитума на исковата молба в тази
насока и да се насочи срещу надлежните ответници, задължителни другари по този
иск. Исковата молба е оставена без движение, и на ищцовата страна е предоставен
едноседмичен срок, в който да отстрани нередовностите на претенцията си.
С молба вх.№260062/21.08.2020г., ищцата
отстранила нередовностите на исковата си претенция, като е заявила, че: 1. Намира
пълномощно с нотариална заверка на подписа Рег.№3172/21.03.2006г. на нотариус за
нищожно на основание чл.26, ал.1, вр. чл.152 от ЗЗД, като насочва този си иск
срещу Д.И.Р.и Р.А.Р.; 2. Договорът за покупко - продажба на недвижим имот,
обективиран в НА №100, т.І, рег.№1510, д.№94/2016г. на нотариус е нищожен на
основание чл.26, ал.1, вр. чл.152 от ЗЗД. С оглед направеното уточнение е
заявени и изричен петитум в съответствие с горната обстоятелствена част.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, уточнението на предявената искова
молба, и като взе предвид така постановеното от първоинстанционния съд решение,
намира че съдът не се е произнесъл по предявените с исковата молба искове.
От последното уточнение на исковата претенция, става
ясно, че съдът е сезиран единствено с искови претенции по чл.26, ал.1, пр.2 вр.
чл.152 ЗЗД по отношение на процесния договор, и пълномощно. С решението си
съдът е прогласил нищожността на договора на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
- поради накърняване на добрите нрави, а не се е произнесъл по действително
предявените искове. Освен това, и доколкото с уточнената искова молба, се
претендира и нищожност на упълномощителната сделка, по който иск ответници са
трети лица, неучаствали в първоинстанционното производство, на последните
следва да се осигури правото им на участие и защита в процеса, като се призоват,
и им се предостави право на отговор /в съответствие и с постановките на Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК/.
Предвид изложеното първоинстанционното решение следва
да се обезсили, като недопустимо и делото следва да се върне на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове.
Разноските на страните следва да се вземат предвид при
решаване на спора по същество при новото разглеждане на делото.
Водим от горното, и на основание чл.270, ал.3 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение Решение №333 от 12.04.2018г. по
гр.д.№1470/2017г.по описа на Районен съд - гр.Шумен, като недопустимо.
ВРЪЩА делото на Районен съд - гр.Шумен за ново разглеждане
от друг състав, и произнасяне по предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.