№ 112
гр. Разград , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20203330101625 по описа за 2020 година
Производството е по чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Енерго-Про Продажби“АД, с която са предявени искове
срещу С. Р. С. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 528,71 лв. главница,
представляваща потребена и неплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода
21.10.2019 г. – 19.02.2020 г. и законната лихва от датата на заявлението, както и сумата
17,76 лв. мораторна лихва за периода до 04.06.2020 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска от съда да осъди ответника да заплати
направените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че ответникът е
клиент на електроразпределителното дружество за имот с адрес с. Д., общ.Разград, ул.*** и
че отношенията между страните се регламентират от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про Продажби“АД, че ел. енергията е
ползвана в имота, че за нея са издадени фактури, но ответникът не е извършил плащания,
както и че за тези суми е искана от ищеца и издадена от РС Разград заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№818/2020 г., която е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
Исковата молба е връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният му
особен представител счита иска за допустим, но неоснователен. Сочи, че не са представени
доказателства за това дали такова количество ел. Енергия е доставена в на ответника в
процесния период, че не е ясен начина, по който ищецът е определил количеството и
съответно цената на иска. Сочи, че не са представени доказателства за това, че ответникът е
клиент на ищеца и че тази договорна връзка е именно за този обект и за този клиентски и
абонатен номер.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически
обстоятелства: Видно от представените по делото фактури за процесния период от
02.09.2019 г. до 01.02.2020 г. по партида с титуляр ответника е начислено задължение за
заплащане на ел. енергия в размер на 528,71 лв. Тази ел. енергия е за обект с аб.
№********** с адрес с. Д., общ.Разград, ул.***.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.818/2010 г. е издадена заповед за изпълнение срещу
ответника за сумата 528,71 лв. за ползвана ел. енергия, както и за 17,76 лв. обезщетение за
забава за периода до 04.06.2020 г. и за законната лихва върху главницата, считано от
01.07.2020 г. до окончателното изплащане и за 25,00 лв. разноски и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчена при условията на чл.47 от ГПК.
По делото са представени съответно фактурите с №**********/21.10.2019 г.,
№**********/ /20.11.2019 г., №**********/19.12.2019 г. , №********** /20.01.2020 г., и
№**********/19.02.2020 г., в които са отразени конкретните показания за изразходваната
ел. енергия. Тези показания са отразени и в справка за потреблението през последните 12
месеца.
Общите условия, с които е уредена продажбата на електрическа енергия, осъществявана от
ищеца са утвърдени с решение №ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР и са публикувани във в-к
„Репортер“ и в-к „Черно море“.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявените установителни искове за сумите 528,71 лв. и 17,76 лв. са допустими, тъй
като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е
издадена заповед за изпълнение и същата е връчена в условията на чл.47 от ГПК, заявителят
да поиска съдебно установяване на вземането му по реда на общия исков процес.
Разгледан по същество, искът за установяване на задължението за заплащане на сумата
528,71 лв. се явява неоснователен и недоказан. По делото не бе установено ответникът да е
собственик или ползвател на имота и не са представени доказателства за сключен от него
договор за доставка на ел. енергия в процесния обект, за да приеме съдът, че същият е
потребител на ел. енергия в този имот и респективно задължен да заплаща консумираната в
същия имот ел. енергия.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния такъв за
установяване на задължението за заплащане на обезщетение за забава.
Предвид неоснователността на исковете, ответникът не дължи заплащане на направените от
ищеца разноски по настоящото производство, както и в заповедното такова.
Воден от гореизложеното, Съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна и адрес на управление бул.“Владислав Варненчик“, 258, Варна Тауърс,
представляван от Пл. Стефанов, Я.Димитрова и Г.Коршия срещу С. Р. С., ЕГН ********** с
адрес с. Д., общ.Разград, ул.*** за установяване на задължение за заплащане на сумата
528,71 лв. /петстотин двадесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/ за потребена ел.
енергия по фактури, издадени в периода 21.10.2019 г. – 19.02.2020 г. за обект с аб.
№********** с адрес с. Д., общ.Разград, ул.***, ведно със законната лихва от 01.07.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата и 17,76 лв. /седемнадесет лева и седемдесет и шест
стотинки/ обезщетение за забава за периода до 04.06.2020 г., за които е издадена заповед
№2312/07.07.2020 г. по ч.гр.д.№818/2020 г. по описа на Районен съд - Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д.
№818/2020 г.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3