№ 11468
гр. С., 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110138412 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. срещу В. П. Д..
Ищецът „Т. е предявил против В. П. Д. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи следните суми за предоставена топлинна енергия и дялово разпределение в имот –
апартамент № 7, находящ се в гр. С., ж.к. „Ф., аб. № . а именно: сумата от 3634,20 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата; сумата
от 634,29 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 08.04.2022г.;
сумата от 27,88 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019г. до 31.07.2020г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.04.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 6,67 лева, представляваща мораторна лихва върху
сумата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 08.04.2022г. Претендира
присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, като е
доставял до имота през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя
страна ответникът се явявал неизправна страна, тъй като останал задължен за стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължи и
обезщетение за забавено изпълнение.
1
Отделно от това ищецът твърди, че между него и „Б. е сключен договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда–
етажна собственост, в която се намира имота на ответника, като въз основа на данните от
това разпределение е извършено остойностяването на потребената топлинна енергия за
процесния период. С оглед на това, претендира и заплащането на цена на услугата дялово
разпределение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото В. П. Д. е подал отговор на ИМ, в
който оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани, а
исковата молба – като нередовна. Твърди, че предявеният иск е недопустим поради липса на
правен интерес, тъй като представените като доказателство счетоводни документи не
отговаряли на изискванията на Закон за счетоводството. Оспорва ищцовото дружество да е
доставяло топлинна енергия и да е извършвало услугата дялово разпределение спрямо
ответника. Не били спазени изискванията на чл. 45, ал. 1 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването да издава ежемесечни фактури, с които да удостоверява доставената и
разпределена топлинна енергия. Оспорва вземанията по размер. Релевира възражение за
изтекла давност. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 182, том LLLLXXII, дело № 43719/1997г. /л. 17-18 от делото/, се установява, че на
12.12.1997г. Б. и Р. са продали на Й. и Р. /към него момент непълнолетна, действаща лично
и със съгласието на своята майка и законен представител Б./, собствения си недвижим имот
– апартамент № 7, находящ се на адрес: гр. С., жк. „Ф..
Видно от удостоверение на ГИС-С. /л. 15 от делото/ - жилищна сграда – блок 2, в жк.
„Ф., имат настоящия адрес: жк. „ф. /процесния такъв/.
От представения от ищеца Договор за наем на недвижим имот от дата 14.11.2014г. /л.
29-31 от делото/ се установява, че на посочената дата Й. и Р. от една страна в качеството им
на наемодатели и В. П. Д. от друга страна в качеството му на наемател, са сключили
договор за наем на процесния недвижим имот за срок от една година, считано от влизане в
сила на договора – 14.11.2014г., касателно процесния имот.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора за наем – наемателят е длъжен редовно да заплаща в
определения срок на съответните служби таксите за електрическа енергия, телефонни
разговори, централно отопление, топла и студена вода.
Видно от анекс към договор за наем от 14.11.2014г., страните постигнали съгласие
2
срокът на договора за наем да бъде удължен до 30.09.2020г. при същите условия.
Видно от договор за наем на недвижим имот от 01.10.2020г. /л. 35-38 от делото/, на
посочената дата Й. и Р. от една страна в качеството им на наемодатели и В. П. Д. от друга
страна в качеството му на наемател, са сключили договор за наем на процесния недвижим
имот за срок от три години, считано от влизане в сила на договора – 01.10.2020г.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора за наем – наемателят е длъжен редовно да заплаща в
определения срок на съответните служби таксите за електрическа енергия, телефонни
разговори, централно отопление, топла и студена вода.
Видно от приобщените по делото декларации /л. 33, л. 41, л. 42 от делото/,
наемодателите дали съгласие, партидата на отдадения под наем имот да бъде променена в
„Т. на името на наемателя – В. П. Д..
Видно от заявление до „Т. от 03.12.2020г. /л. 34 от делото/, на посочената дата
ответникът В. П. Д. като титуляр на партидата на процесния имот, е представил при ищеца
анекс към договор от 14.11.2014г. и новият договор за наем, както и декларациите от
собствениците на имота за правата за ползване на ТЕ /съгласието за смяна на партидата на
имота/.
Видно от представените от третото лице – помагач „Б. 20 броя индивидуални справки
за използвана ТЕ в релевантния период, както и от представените от ищеца два броя
дебитни известния към фактури, се установява, че в целия релевантен период партидата на
имота в „Т. е била записана на името на ответника.
От събраните по делото писмени доказателства: протокол № 3/14.09.2016г. от ОбС на
ЕС на адрес: гр. С., жк. „Ф., ведно със списък на собствениците на апартаменти; справка по
абонатната сметка на имота и представените от третото лице – помагач индивидуални
справки за използвана ТЕ, се установява, че в релевантния период сградата, в която се
намира имота, е била топлоснабдена, както и че услугата дялово разпределение е
извършвана от ФДР „Б.. В тази насока съдът кредитира и договор от 09.06.2020г., сключен
между „Т. и „Б. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени
доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът в
качеството си на наемател на процесния имот и титуляр на партидата на имота, през
процесния период е бил клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия.
В тази насока съдът съобрази и ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК – т. 1, съгласно което: „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
3
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.”
Именно тази хипотеза е налице в случая, предвид наличието на сключен договор за
наем на процесния недвижим имот между неговите собственици и ответника, действащ в
релевантния период, и предвид обстоятелството, че в този период партидата на имота в „Т. е
била променена на името на наемателя /ответника/ със съгласието на наемодателите, което
явно е станало по заявление на самия ответник.
Предвид изложеното, между ищеца и ответника за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
Поради това и същият се явява задължено лица за цената за доставяна и потребена ТЕ
и цената на услугата дялово разпределение.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от
процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение",
извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за
обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за
отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща
допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата.
От представената към ИМ извлечение от сметка за процесния абонатен номер, която
не е оспорена от ответната страна, се установява, че за процесния апартамент, е извършвана
дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за
подгряване на топла вода, за което начислявана и фактурирана цена на извършената услуга
за дялово разпределение.
Размерът на ползваната ТЕ и цената на услугата дялово разпределение в релевантния
период се установява от абонатната сметка, приобщена по делото, а така също и от
заключенията на СТЕ и ССЕ.
Съдът кредитира изцяло заключенията и на двете експертизи, като съобрази, че
вещите лица са отговорили в пълнота на поставените въпроис.
От заключението на СТЕ се установява следното:
От представените и анализирани подробно от вещото лице документи, фактури,
извлечения и сметки, експертът констатира, че партидата с аб. № 288 008 се води на името
на В. П. и Д.. Етажната собственост по местонахождение на процесния имот е сключила
Протокол № 3 от 14.09.2016г. с ФДР „Б. за извършване на монтаж на измервателни уреди -
топлинни разпределители и термостатни вентили, на дялово разпределение на доставената
ТЕ и извършване на услуга „топлинно счетоводство“. Ответникът е ползвал ТЕ за отопление
4
на имот през целия процесен период и такава му е била начислявана от ищеца, както и е
била начислявана ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ за доставка на БГВ. От
приложените документи става ясно, че същият е разполагал в жилището си с 4 броя
отоплителни тела - радиатори, на които са монтирани 4 броя топлинни разпределители и 4
броя термостати вентили, както и с 2 броя водомери за отчитане на БГВ. От м. 07.2019г. до
10.2019г. е извършено изравнение на потребената ТЕ за БГВ при ежемесечно отчитане. За
периода 11.2019г. - 04.2021г. е извършен ежемесечен отчет на потребената ТЕ за отопление
на имот чрез дистанционен отчет. През същия период ТЕ, отдадена от сградна инсталация, е
определяна съобразно изискванията на действащата през процесния период нормативна
уредба в областта на енергетиката. През същия период ТЕ за БГВ е на база реален отчет на
показанията на 2 броя водомери.
През време на процесния период е бил в сила нормативния документи - Наредба за
топлоснабдяването № 16-334 от 07.2019г. - 04.2021г. Базата за отчитане на подадената ТЕ
включва периода 07.2019 - 04.2021г. Вещото лице се запозна с налични документи за начина
на определяне на пълния отопляем обем/отопляем обем на имота и на общите части, като в
данъчните фактури се посочва такъв с измерение 162 куб.м., който вещото лице приема за
достоверен.
Процесният период, посочен по-горе е от 07.2019 - 04.2021г., през което време в
законна сила са следните законови и подзаконови нормативни актове: Наредба № 2
от28.05.04г. за топлоснабдяването, Д. в. бр.68/03.08.2004г. - в сила от 03.08.2004г.; Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, Д. в. бр.34/24.04.2007г. /отм./; Закон за
енергетиката /Д.в.бр.107/2003г„ изм. бр.18/2004г., бр.18/2005г„ бр.95/2005г„ бр.30/2006г„
бр.74/2006г.; Наредба за образуване и прилагане на цените и тарифите на топлинна енергия
/Приета с ПМС № 53/06.03.2002г„ Д.в.бр.27/2002г.;
Вещото лице в резултат от проучените документи е установило какви са
ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния период. Подробните данни са
приведени в приложената Таблица № 1. В същата са представени ежемесечните периоди,
отчетите на топломера в АС, отчетената ТЕ, отчисляваните технологични разходи на ТЕ,
начисляваната служебна ТЕ, ТЕ за рекламации, ТЕ за отопление на имота, ТЕ отдадена от
сградна инсталация и ТЕ за БГВ. Експертът установява, че за процесния период са
отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи на АС, считано от 07.2019г. до края
на процесния период - 04.2021г. По принцип такива разходи са отчислявани и за по-
раншните периоди, но същите не са фигурирали в официалните фактури, предоставяни на
потребителите. Съгласно нормативната уредба технологичните разходи започват да
фигурират в издаваните данъчни фактури на потребителите, считано от 09.2005г.
Вещото лице констатира, че през целия процесен период редовно е била отчислявана
ТЕ за технологични разходи в АС в СЕС, като същата, Наредба за топлоснабдяването № 16-
334 / отм. с НТ № Е-РД-24-1/03.2020г./ “Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС“/
като стойността на технологичните разходи се определя по данни от техническата
характеристика на абонатната станция от производителя, коригирана с емпирична формула
5
с параметри като: броя на часовете в месеца с подаване на ТЕ в АС/респ. броя на дните в
месеца с подаване на ТЕ в АС/, температурата на околната среда, температурата на
подаващия и връщащия топлопроводи, както и температурата на почвата на дълбочина 1,25
м по данни от НИХМ към БАН.
ФДР „Б. за периода 07.2019г. - 04.2021г. е извършвала дялово разпределение на ТЕ по
пера, постъпила в АС на входа в т.ч. и на процесния имот. Анализът на документите,
отразяващи дяловото разпределение и съдържащият се в тях отчет на индивидуалните
разпределители в имота на ответника, показва, че през процесния период дяловото
разпределение е извършвано, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Фирмата за дялово разпределение е разпределяла ТЕ потребена в процесния имот - за
имота и общите части/пълен отопляем обем/ и ТЕ за БВГ, както и ТЕ отдадена от сградна
инсталация по правилата за дялово разпределение, посочени в НТ № 16-334 /отм. с НТ № Е-
РД-24-1/93-2020г.
През процесния период ТЕ за отопление на имот е отчитана в съответствие с
посочената по- горе нормативна уредба. За периодите 07.2019г. - 04.2020г. и 05.2020г. -
04.2021г. ТЕ за отопление на имот е определяна по реален отчет на показанията на 4 броя
ИРРО, монтирани на 4 броя радиатори в имота на база ежемесечен дистанционен отчет.
Проверката на приложената документация и анализа, извършен от експерта, показват, че
показанията на уредите и определеното количество ТЕ за отопление на имота е извършено
съгласно действащата нормативна уредба.
За периода 07.2019г. - 04.2021г. общото количество ТЕ, отдадена от сградна
инсталация е определяна за СЕС като част от общото количество ТЕ за отопление на СЕС.
Делът на процесния имот в това количество е определен според съотношението на пълния
му отопляем обем в размер на 162 куб. м. към пълния отопляем обем на СЕС по проект към
общия топломер в размер на 4174 куб. м.
За периода 07.2019г. - 04.2021г. разходът за БГВ е определян на основата на реален
отчет на показанията на 2 броя технически изправни и сертифицирани водомери за топла
вода, с показания в куб. м и изравняване в края на всеки отоплителен сезон. Стойността на
действително потребената ТЕ за периода на дяловото разпределение, измерена в КвтЧ, е
представена на следващата Таблица № 2.
През процесния период ФДР - „Б. редовно и на конкретна дата е изготвяла
изравнителни сметки за реално потребеното количество ТЕ от имота на ответника - общо и
по компоненти - ТЕ за отопление на имот, ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за БГВ,
както и тяхното остойностяване в лева и съответно определени суми за
получаване/доплащане/. За периода 07.2019г. - 04.2021г. отчетите са редовни и с ежемесечно
отчитане;
В резултат от анализ на отчетите, цитирани в дяловото разпределение вещото лице
прави извод, че ФДР е извършила дяловото разпределение в съответствие е нормативната
6
уредба.
Изравнителните сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение, тяхната
стойност за периода 07.2019г. - 10.2019г. са посочени в приложената Таблица № 3.
На последния ред от горепосочената таблица е представена общата стойност на
изравнителните сметки /за получаване/ в размер на: 12,40 лв.
Размерът на сумите за топлинна енергия за процесния период по месеци, общата й
стойност и по компоненти - сума за ТЕ за отопление на имот, сума на ТЕ отдадена от
сградна инсталация и сума на ТЕ за БГВ, както и сумата за мощност /начислявана за
определен период по нормативните документи и отпаднала съгласно нормативната уредба
считано от 01.07.2006г./, като сумата за ТЕ за общи части на сградата се съдържат в сума за
ТЕ отдадена от сградна инсталация, са представени в следващата Таблица № 4.
В най-долния ред от горепосочената таблица е представена общата стойност на
фактурираната /начислена/ ТЕ за процесния период в размер на: 3 865,85 лв., което
позволява на вещото лице с помощта на аналитични пресмятания да определи стойността на
потребената от ответника топлинна енергия през процесния период, както следва:
- Обща стойност на фактурираната /начислена/ ТЕ за процесния период:
3865,85 лв.;
- Обща стойност на сумата от изравнителните сметки за процесния период /за
доплащане/: 12,40 лв. за междинния период 07.2019г. - 10.2019г.;
Стойност на потребената топлинна енергия:
3 865,85 + 12,40 = 3 878,25лв.
През процесния период ТЕ е определяна по прогнозни данни, предоставяни от ФДР -
„Б., като впоследствие, след всеки отоплителен сезон е извършвано дялово разпределение и
определяна реалната стойност на действително потребеното количество ТЕ общо и по
компоненти, както и остойностяване в лева и определяне на реалната й стойност и сумата за
доплащане /получаване/.
От анализа на представените документи по делото, експертът прави заключение, че
сумите за ТЕ за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката, подробно цитирана в Раздел II настоящата
СТЕ.
През процесния период, съобразно изискванията на действащата през същия
нормативна уредба в областта на енергетиката ищецът-доставчик на топлинна енергия - „Т.
С.“ ЕАД редовно, ежемесечно е отчислявала за своя сметка технологичните разходи /загуби/
на топлинна енергия в абонатната станция. Методологията на тяхното определяне е
представена подробно при отговора на въпрос № 1 от задачите на ищеца. Стойността на
технологичните разходи за всеки отделен месец, както и общата им стойност за процесния
период са представени надлежно в Колона № 3 от приложената по-горе Таблица № 1.
През процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция, съобразно
7
изискванията на Закона за измерванията и Заповедите на ДАМТН, като СТИ /Средство за
търговско измерване/ редовно, на всеки 2 /две/ календарни години е преминавал на
метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна
годност. Същите са провеждани от лицензирани /оторизирани/ юридически лица. Вещото
лице констатира, че поредната метрологична проверка след 2018г. вместо през 2020г. е
проведена през 2021г.
През процесния период са начислени /изчислени / суми на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, чието определяне подробно е посочено в т.2 - в раздела отнасящ се за ТЕ
отдадена от сградна инсталация. За периода са потребени количества топлинна енергия за
отопление на имот в количество на ТЕ за отопление на имот - 15 752,89 кВтч на стойност 1
654,51 лв., количество ТЕ отдадена от сградна инсталация - 2 400,01 кВт„ на стойност
258,34 лв. и ТЕ за БГВ в количество 19 032,21 кВтч на стойност 1965,40 лв. /с прибавена
сума за доплащане за периода 07.2019г. - 04.2019г. в размер на 12,40 лв./. На вещото лице не
бе предоставена информация за отчет на потребена ТЕ за отопление на имот на максимална
мощност, тъй като отчитането е ежемесечно по дистанционен път. Вещото лице изяснява, че
отчитането на „пълна мощност“ няма нищо общо с кубатурата на имота, а се използва
единствено при определяне на стойността на ТЕ отдадена от сградна инсталация.
В заключение вещото лице привежда цените на ТЕ за процесния период, определени
от оторизираните държавни институции.
В резултат на извършените аналитични пресмятания и проверени информационни
източници, вещото лице определя, че през процесния период м.07.2019г. – м.04.2021г.,
сумата за потербена ТЕ възлиза на 3878,25 лева /сума, надвишаваща претендираната от
ищеца в настоящото производство/, което представлява стойността на потребената от
ответника ТЕ. В сумата не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения,
ако има такива.
От заключението на ССЕ се установява следното:
За процесния период, преди подаване на ИМ, са отчетени плащания в общ размер на
334,65 лв., в т.ч.: 5,87 лв. за ДР, от които: 2,75 лв. главница и 0,20 лв. част лихва за забава
за м.05.2019 г.; 2,75 лв. главница и 0,17 лв. част лихва за забава за м.06.2019 г.; 328,78 лв. за
ТЕ, от които: 108,88 лв. главница и 6,92 лв. част лихва за забава за м.05.2019 г.; 98,84 лв.
главница и 5,47 лв. част лихва за забава за м.06.2019 г.; 3,19 лв. част лихва за забава за
м.03.2020 г.; 105,48 лв. главница за м. 10.2020 г. Плащанията са отчетени преди подаване на
иска и с тях не следва да се намалява предявената от ищеца сума. При ищеца за процесния
период на абоната е създадена съдебна сметка с номер (ID) 171033. При проверка по
съдебната сметка и отдел ФСО при ищцовото дружество не установих данни за плащане по
процесиите суми.
По данни от изготвените отчети, изравнителни сметки и корекции на потребена
топлинна енергия от ФДР за периода от 05.2019 г. до 10.2019 г. и 05.2020, резултатът е сума
за доплащане: +40,04 лева.
8
По данни от счетоводството на ищеца, общото задължение на ответника за
потребление на ТЕ за периода от м. 05.2019 година до м. 04.2021 година, е в размер 3 599,49
лева, от които: за отопление 1 912,87 лева, в т.ч. сградна инсталация; за топла вода
/БГВ/ 2 160,70 лева /за такса мощност 0.00 лева/.
Общо начислени по фактури: 4 073,57 лева /Таблица №1/
Изравнителни сметки: +40,04 лева /Таблица №2 и к.5 на Таблица №4/
Привх. от нам. в цената на газа: -200,92 лева
Платени: -313.20 лева
Общо дължими за ТЕ: 3 599,49 лева.
Общо задължение на ответника, според иска на ищеца, се формира от следните суми
: 3 599,49 лева - общо за ТЕ за отопление и БГВ + 62,59 лева - общо за отчитане на уреди за
разпределение на ТЕ, или 3 662,08 лева - общо дължима главница
Мораторнана лихва според иска на ищеца върху всяка главница за ТЕ възлиза на
641,91 лева. Мораторната лихва според иска на ищеца върху всяка една главница за дялово
разпределение възлиза на 10,49 лева. общ размер на мораторната лихва, изчислена от
експертизата към 08.04.2022г.: 652,40 лева.
Съдът счита, че за крайна стойност на потребената ТЕ следва да бъде приета тази,
посочена от СТЕ /3 878,25 лева/, доколкото вещото лице по ССЕ е работило по данните,
отразени в счетоводството на ищеца.
Именно установеното от вещото лице по СТЕ относно стойността на потребената ТЕ
в релевантния период, мотивира съда да отхвърли възраженията на ответника свързани с
представените по делото счетоводни документи и твърдението, че същите не отговаряли на
изискванията на Закон за счетоводството, за липсата на издадени фактури, както и
възражението за липса на доставяна ТЕ в релевантния период.
При така установеното от съда следва да бъде разгледано възражението за изтекла
давност, наведено своевременно от ответника
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и на сумите за дялово
разпределение ги характеризират като периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД. В тази насока съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д.
9
3/2011г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на горното, същите се погасяват с изтичане на
установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е
уговорено, че то става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по
начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на
заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на 26.04.2022г. Така обхванати от
погасителната давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди
26.04.2019г.
Към релевантния период действащи са Общи условия на ищеца, одобрени с решение
№ ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР. Същите са публикувани на 11.07.2016г., предвид на което и с
оглед нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ съдът приема, че ОУ от 2016г. са влезли в сила от
11.08.2016г. Нормата на чл. 33 от ОУ от 2016г. предвижда задължение на клиентите да
заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка, да
издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните
месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо, а в конкретния случай, давността за фактурираните
месечни вноски по прогнозна консумация започва да тече след изтичане на 45 дни от
месеца, за който се отнася задължението.
В конкретния случай, обаче, периодът, за който се претендира главница за ТЕ, е от
01.07.2019г. до 30.04.2021г. Падежът даже на първата фактура, е настъпил след датата
26.04.2019г., поради което възражението за изтекла давност се явява неоснователно.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на
чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Нормата на чл. 36
от ОУ на ищеца от 2016г. предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и
начина на заплащане на услугата дялово разпределение. Предвид на това, съдът приема, че
давността за тези вземания тече от възникването им, т.е. от фактурирането.
В конкретния случай, обаче, периодът, за който се претендира главница за цена за
10
услугата дялово разпределение, е от 01.07.2019г. до 31.07.2020г. Падежът даже на първата
фактура, е настъпил след датата 26.04.2019г., поради което възражението за изтекла давност
се явява неоснователно.
С оглед на горното, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за ТЕ следва да
бъде уважен изцяло за сумата от 3 634,20 лева, както и изцяло да бъде уважен иска за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 27,88 лева.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят.
Съгласно заключението на ССЕ - мораторнана лихва според иска на ищеца върху
всяка главница за ТЕ възлиза на 641,91 лева, който размер надвишава претендирания от
634,29 лева. Следователно искът за мораторна лихва върху главницата за ТЕ следва да бъде
уважен изцяло.
Що се отнася, обаче, до мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение
съдът намира следното:
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2014г. предвижда обявяване по подходящ
начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение.
Аналогичен е и текстът в ОУ от 2016г. По делото по горните мотиви не са ангажирани
никакви доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията, предвид
на което при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява
изпадането на ответника в забава. Ето защо, ищецът следва да понесе неблагоприятните
последици на недоказването, като предявения иск за обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът и ответника с оглед
уважената, респетивно отхвърлената част от исковете.
„Т. е сторило следните разноски в исковото производство: 86,06 лева – държавна
такса; 250 лева – депозит за СТЕ; 250,00 лева – депозит за ССЕ.
На ищеца се следват и 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение,
предвид фактическата и правна сложност на делото, която не е висока.
Така, общите разноски на ищеца ,спрямо които следва да се изчислява размера, който
му се следва, е сумата от 686,06 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати ни ищеца разноски в исковото
производство в размер на 685 лева, с оглед уважената част на исковете.
В хода на заповедното производство ищецът е направил следните разноски: 86,06
лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Общите разноски в
11
заповедното производство са 136,06 лева. От тях ответникът следва да му заплати сумата от
135,85 лева с оглед уважената част на исковете.
Ищецът не е сторил разноски в исковото и заповедното производство, като такива не
се и претендират.
На основание чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС разноски в размер на 100 лева – възнаграждение за вещо лице по СТЕ, които разноски
не са били заплатени от ответника въпреки задължението за това. Съгласно посочената
разпоредба – „Ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за
принудителното им събиране“.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявените искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. срещу В. П. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ул. „Д., че В. П. Д. ЕГН ********** дължи на „Т. с . следните суми във връзка с
топлоснабден имот - апартамент № 7, находящ се в гр. С., ж.к. „Ф., аб. № . а именно: сумата
от 3634,20 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.04.2022г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 634,29 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 08.04.2022г.; сумата от 27,88 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 31.07.2020г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -
26.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните,
че В. П. Д. дължи на „Т. с . сумата от 6,67 лева, представляваща мораторна лихва върху
сумата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 08.04.2022г., като
носнователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. П. Д. ЕГН ********** да заплати на
„Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., сумата от 685,00 лева - разноски, сторени в исковото производство пред
СРС, и сумата 135,85 лева - разноски в производството по ч.гр.д. № 21881/2022г. по описа
на СРС, 61-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК В. П. Д. ЕГН ********** да заплати по сметка
на Софийски районен съд сумата от 100,00 лева - разноски, сторени в исковото
производство пред СРС за заплащане на възнаграждение на вещо лице.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
12
ищеца – „Б..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13