Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 13.02.2020
г. гр.Плевен
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, първи въззивен наказателен състав
На четвърти февруари две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар : Д.Г.
Прокурор : СНЕЖАНА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА
ВНЧД № 24 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на глава „Двадесет и втора” от НПК.
Въззивното производство е
образувано по жалба на М.И.Б. ЕГН ********** *** срещу Определение № 755 от 16.12.2019 година постановено по ЧНД 2470/ 2019
по описа на Районен съд Плевен.
С обжалваното определение Плевенския
районен съд е оставил без уважение искането на М.И.Б. ЕГН ********** за съдебна реабилитация по реда на чл.87 ал.1 от НК.
Във въззивната жалба се
съдържа оплакване за неправилност на постановения съдебен акт, тъй като съдът
не е отчел обстоятелството, че наложеното наказание „глоба“ е самостоятелно и е
изтекъл законоустановен срок за погасяване на изпълнението. В открито съдебно заседание жалбоподателя
поддържа жалбата на основанията изложени в нея.
Пред въззивния съд
представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че определението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Плевенският окръжен съд
като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на
страните и като провери изцяло правилността на невлязлото в сила определение по
реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е извършил пълноценен
анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за
установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил
сезиран с искане от осъденото лице да бъде постановена съдебна реабилитация по
наложените му осъждания.
От приложените, като
доказателство по делото бюлетини за съдимост на молителят М.И.Б. се установява,
че лицето е осъждано както следва:
С Определение, влязло в
сила на 04.07.2003г. по НОХД № 2082/2002г.на
РС-Плевен, състав на същия съд е признал молителя за виновен като
му е наложил наказание шест месеца лишаване от свобода, което на
основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено с тригодишен изпитателен срок, като на
основание чл. 86 от НК е реабилитиран по право на 29.07.2008г.
С Определение, влязло в
сила на 28.01.2009г. по НОХД №
2914/2008г.на РС-Плевен, състав на
същия съд е признал молителя за виновен и му е наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“ -чл.42а ал.1 т.1 и т.2
от НК- за срок от шест месеца
С Определение, влязло в
сила на 12.04.2012г. по НОХД №584/2012 г.. на
РС-Плевен, състав на същия съд е признал молителя за виновен като му е наложил
наказание пет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал.1
от НК е отложено с тригодишен
изпитателен срок.
С Определение, влязло в
сила на 29.04.2013г. по НОХД №906/2013г.
на РС-Плевен, състав на
същия съд е признал
молителят за виновен глоба в
полза на държавата в размер на 300 лева.
С Присъда, влязла в сила
на 23.10.2018г. по НОХД №3030/2017г.
на РС-Плевен, състав на
същия съд е признал молителят за виновен като му е наложил
наказание осем месеца лишаване от свобода при общ режим. Плевенски
Окръжен съд е изменил
Присъда с която окончателно е наложено наказание в размер на 8 месеца Лишаване
от свобода, като на основание чл. 304 от НПК
и е оправдал подсъдимия, като е приложил е Закон за по - леко наказуемо
престъпление и е преквалифицирал извършеното наказание, като на основание чл. 235, ал. 6, вр. с ал.1 от НК е наложил
„Глоба” в размер на 100 лева.
При
така установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до правилния
извод, че не са налице предпоставките за допускане на реабилитация. В мотивите
на съда се сочи, че няма данни относно изтърпяното наказание „пробация“.
Действително такива доказателства пред първия съд не са били представени, но
пред въззивната инстанция е представено Удостоверение от ГД „ИН“ – Сектор Пробация
Плевен, от което се установява, че в периода от 13.02.2009 до 13.08.2009 е
изтърпявал наказание „ пробация“ по НОХД 2914/2008 година. Приобщаването на
това доказателство към делото обаче не променя крайния извод за липса на
предпоставките за постановяване на съдебна реабилитация. В хода на въззивното
производство са събрани нови доказателства, от които се установява, че по НОХД
906/ 2013 на Районен съд Плевен са издадени два броя изпълнителни листове срещу
осъдения, като единият от тях е за наложеното наказание „ Глоба“ в размер на
Триста лева. От Справка на ТД на НАП
офис Плевен изх.№ С-***/27.01.2020 година е видно, че е приет за изпълнение
изпълнителният лист по горепосоченото дело и е присъединено към друго
образувано изпълнително дело срещу Б. ИД ****/2003 година. Присъединяването е
извършено с разпореждане на данъчния орган от 28.01.2015 година. При така
установената фактическа обстановка няма как да се сподели искането на защитата,
че е изтекла погасителната давност за изтърпяване на наложеното наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева, за която се събират безспорни данни, че не е
заплатена.
Основополагащите принципи на НК са, че Глобата е включена в системата от
санкции по чл.37 ал.1 от НК поради което всички разпоредби на Наказателнияя
кодекс, относими към останалите наказания, са приложими и по отношение на нея,
освен ако изрично не е предвидено друго. В текстовете, касаещи давността,
предвиденото изключение е само за неизплатени глоби, по повод на които е
образувано изпълнително производство. По аргумент на противното следва, че
когато не е образувано изпълнително производство за събиране на глобата,
сроковете на обикновената и абсолютната изпълнителска давност са съответно две
и три години и са идентични с тези за наказанията пробация, конфискация,
лишаване от права и обществено порицание. Възраженията на жалбоподателя са
неотносими към установените факти, а именно, че е наложено наказание глоба,
като е образувано и изпълнително производство. Ако такова не беше образувано то
възможността за реабилитиране би се разрешил след последователно изтичане
на давностния срок и срока по чл. 86 – 88а
от НК. От друга страна чл.82 ал.5 от НК изключва действието на
абсолютната давност по отношение на наказанието глоба при образувано
изпълнително производство какъвто е конкретния случай. Видно от материалите по
НОХД 906/2013 година съдебният акт е
влязъл в сила на 29.04.2013. На 30.04.2013 година е издаден изпълнителният лист
за наложеното наказание глоба и на същият ден е изпратено на ТД на НАП Плевен.
Дори да се приеме най-отдалечения за осъденият момент, а именно присъединяването
на изпълнението към друго такова при НАП, а именно 28.01.2015 година, то
горните срокове не са изтекли.
Т.е. изпълнителното производство е
образувано преди изтичане на две години от влизане на присъдата в сила или три
години, ако междувременно давността е спирана или прекъсвана, напр. с издаване
на изпълнителен лист. Предвид на това съдът приема, че е налице законовата
пречка която препятства прилагането на абсолютната давност. В горният смисъл е
и Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по
т. д. № 2/2017 г., ОСНК, където се застъпва
становището, че изпълнителното производство прекъсва абсолютната давност. Няма
доказателства за това изпълнителното производство да е приключило с
разпореждане на данъчния орган, поради което позоваването на давностните
срокове по НК не може да е успешно в настоящият случай. Още повече в
конкретният случай наказанието се е било годно за изпълнение към 2013 година,
когато изпълнителният лист е изпратен на данъчната администрация. Съобразно
разпоредбата на ДОПК – чл.171 ал.2 едва с изтичането на 10 годишен давностен
срок считано от 1 януари на годината следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, се погасяват публичните вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността. Предвид горните съображения, като
напълно споделя изводите на районният съд относно липсата на другите
предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация, настоящата въззивна
инстанция приема,че определението е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл.341 във вр. чл.338 от НПК, ПлОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 755 от 16.12.2019 година постановено по ЧНД
2470/ 2019 по описа на Районен съд Плевен.
Решението не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.