№ 120
гр. Велико Търново, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20244000500121 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 704/ 29.12.2023г. по гр.д. №9/2022г. ОС- Велико Търново
е осъдил ЗАД „Армеец“ АД ЕИК *********, адрес гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, да заплати на:
С. К. А., ЕГН **********, с адрес село Царски извор, община
Стражица, област Велико Търново, *********, сумата от 150 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени в резултат на смъртта на К. С. К., при настъпило на 10.05.2021г.
ПТП, ведно със законната лихва върху посочената сума от 20.09.2021г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил предявения
иск за претърпени неимуществени вреди в останалата му част- до пълния
предявен размер от 200 000 лева- за разликата от 50 000 лева, като
неоснователен и недоказан и за присъждане на законната лихва върху
определеното обезщетение за неимуществени вреди за периода от
23.06.2021г. до 20.09.2021г.
М. Е. Й., ЕГН **********, с адрес село Царски извор, община
Стражица, област Велико Търново, *********, сумата от 150 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени в резултат на смъртта на К. С. К., при настъпило на 10.05.2021г.
ПТП, ведно със законната лихва върху посочената сума от 20.09.2021г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил предявения
1
иск за претърпени неимуществени вреди в останалата му част- до пълния
предявен размер от 200 000 лева- за разликата от 50 000 лева, като
неоснователен и недоказан и за присъждане на законната лихва върху
определеното обезщетение за неимуществени вреди за периода от
23.06.2021г. до 20.09.2021г.
Присъдени са и разноски.
Решението е обжалвано от двете страни по делото.
С. А. и М. И., чрез адв. М., обжалват решението в частта, в която са
отхвърлени исковите претенции над присъдените суми от по 150 000 лева до
претендираните по 200 000 лева за всеки, ведно със законна лихва от
23.06.2021г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която са
отхвърлени исковите претенции за присъждане на изтекла лихва върху
присъдените главници за периода от 23.06.2021г. до 20.09.2021г. Излагат се
съображения, че определените размери обезщетение са занижени и е нарушен
принципа на справедливостта, не са съобразени с лимитите на
застрахователните обезщетения и съдебната практика по сходни случаи.
Неправилно е приложена нормата на чл. 497 от КЗ- неотносима към
конкретния случай, вместо нормата на чл. 429 ал. 3 от КЗ относно началния
момент на дължима законна лихва върху застрахователно обезщетение. С. К.
А.- майка на починалия К. С. К., осиновила /непълно осиновяване/ неговото
дете- внука си М. К. К., с решение № 350/ 25.08.2022г. по г.д. № 589/2022г. на
ОС- Велико Търново, влязло в сила на 08.09.2022г. М. Й. живеел с нея на
семейни начала от 1990г., а през 1992г. се родил синът им- пострадалият К. С.
К.. След смъртта на К., родителите непрекъснато плачели за него, ходели през
ден на гробища, променили се, не общували с хората, ходели само до
магазина и се прибирали, преустановили отбелязването на празници.
Намерили смисъл на живота си в това да отгледат внука си, но мъката за сина
им не стихнала, тъй като загубили единственото си дете. Посещавали гроба
на К. всеки ден, ставали по-тъжни от преди, издигнали паметна плоча на
мястото, където починал, М. започнал да вдига кръвно. Изслушаната по
делото съдебно- психологическа експертиза, изготвена от клиничен психолог
Д. П., потвърдила заявеното от свидетелите. Пред ответното застрахователно
дружество била предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение на 23.06.2021г. и от тази дата бил началният момент на лихва за
забава върху всяка от главниците.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част, да се
присъдят пълните претенции за неимуществени вреди- по още 50 000 лева за
всеки от ищците, ведно със законна лихва от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпило събитие- 23.06.2021г., до окончателното
изплащане и върху присъдените обезщетения. Претендират се разноски и
адвокатско възнаграждение.
Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена и от
ЗАД „Армеец“ АД, чрез юрисконсулт Д., изцяло в осъдителната част, като
2
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с процесуалните
правила за доказване на иска и при неправилно прилагане на материалния
закон. Излагат се съображения, че събраните по делото доказателства не
установявали по категоричен начин претърпените от ищците болки и
страдания, показанията на свидетелите не били обсъдени при прилагане на
разпоредбата на чл.172 ГПК. Определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди не кореспондирал с приетото заключение на
психологическата експертиза, което не установило изключителност и тежест
на интензитета на психическите травми, породени от загубата на К. К., който
бил пълнолетен и имал собствено семейство. Присъденото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди било съществено завишено по размер.
Неправилно било изчислено и присъдено адвокатското възнаграждение на
процесуалният представител на ищците, тъй като съдът не отчел
нищожността на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно решението на СЕС.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и да се
отхвърлят исковите претенции. При условията на евентуалност, да се намалят
определените размери на обезщетения за неимуществени вреди. Претендират
се разноски.
Апелативен съд- Велико Търново, след като разгледа жалбите,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Пред ОС- Велико Търново са предявени искове по чл.432 ал.1 от КЗ-
пряка отговорност на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане на обезщетение.
Претенциите са за причинени неимуществени вреди в резултат от смъртта на
К. С. К., настъпила при ПТП на 10.05.2021.- около 17:50 на път III-405,
км.3+400, с лек автомобил ОПЕЛ КОРСА рег. № СА 64****, в който
пострадалит е бил пътник /на предна дясна седалка/, по вина на водача на
автомобила О. Р. Е., който движейки се с превишена и несъобразена скорост
губи управление над превозното средство и нарушава правилата за движение
по пътищата. Неимуществените вреди са причинени на родител- майка С. К.
А., вследствие смъртта на сина й, както и на съжителя на майката, отгледал
пострадалият К. К.- М. Е. Й.. Установена е и не се спори причинно-
следствената връзка и наличието на застрахователно правоотношение.
За установяване механизма на ПТП пред първоинстанционният съд е
допусната и изслушана съдебно- техническа експертиза, неоспорена от
страните и приета като доказателства по делото:
На 10.05.2021г. около 17:50 часа на път III – 405 км.3+400 е настъпило
ПТП с лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № СА 64**** с
водач О. Р. Е.. Лекият автомобил, управляван от Е., се е движил в източната
пътна лента за движение в посока от юг към север от главен път I-4 към град
3
Стражица. Освен водачът в автомобила са били пътниците К. С. К. на предна
дясна седалка и С. А. Т. на задната седалка. Участъкът от пътя бил прав със
суха, нормално износена асфалтова покривка, без неравности и дупки,
видимостта е била 200 метра. При разрешена скорост на движение 90км/ч.,
лекият автомобил се е движил със 127 км/ч., поради което допуска изменение
в посоката на движение, преминава косо през насрещната пътна
лента, водачът предприема интензивно спиране чрез натискане на спирачка и
блокиране на предните колела върху асфалтовото покритие. Автомобилът е
продължил движението си в условия на интензивно спиране косо на платното
за движение през насрещната пътна лента и западния банкет, изминава 20,5м.
в банкета, като предно ляво колело пропада в наклона и корените на
крайпътно дърво и вследствие на това и създадените моментни сили се
завърта по оста си на движение като достига почти вертикално положение,
следва удар между тавана на автомобила и дървото. В резултат на този удар и
възникналите моментни сили автомобилът, чрез сложно ротационно
движение по вертикалната и хоризонталната ос, ротация и транслация в
посока северозапад, пада на земната повърхност по таван с колелата нагоре на
10 метра от първия удар. При така настъпилото ПТП са починали водачът и
пътниците. Вещото лице инж. А. сочи като първопричина за настъпилото
ПТП поведението на водачът, който е допуснал навлизане косо в насрещната
пътна лента и избраната скорост на движение, която е над разрешената за
пътния участък. Не са били налице други участници или други ППС по време
на настъпилото ПТП, които с поведението си да са допринесли за
настъпването на ПТП. Не са налице данни от протокола за оглед ПТП да е
настъпило вследствие неравности и увреждания на пътното платно, през
които лекият автомобил да е преминал. Не са налице и данни лекият
автомобил да е бил технически неизправен.
Съдебно- автотехническата експертиза е дала заключение, след
извършен анализ на скоростта на движение на лекия автомобил, характерните
особености на пътя в района на ПТП, че „при правилно боравене с органите
на управление на автомобила, водачът е имал възможност да преодолее
пътния участък като продължи движението си без да допуска напускане на
платното за движение и като продължи движението си в собствената си пътна
лента за движение или върху платното за движение, с това да предотврати
произшествието“. След като е допуснал косо движение към насрещната пътна
лента и западния банкет, със скоростта с която се е движил автомобилът и
предприетото интензивно спиране от водача, без прекратяване до мястото на
удара, последният е бил неизбежен. При движение със скорост 90,1км/ч и при
изчисленото разстояние и опасната зона за спиране от 37,25 м. водачът, освен
че е имал техническа възможност да не допуска косо движение към западния
банкет, е имал и техническа възможност при движение с 90,1 км./ч и да спре
преди мястото на удара, въпреки допуснатото движение косо към западния
банкет.
От съдебно- медицинската експертиза, писмено заключение по която е
4
изготвило вещото лице д-р Н. Г., се установява, че К. С. К. е получил травми
несъвместими с живота. Предвид механизма на настъпилото ПТП поставения
предпазен колан няма значение за характера и тежестта на описаните травми
и те биха били аналогични с или без поставен предпазен колан.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди са
събрани освен гласни доказателства- показанията на св. А. А. /брат на
ищцата/, К. А. /майка на ищцата/, С. С. и писмени такива- съдебно-
психологическа експертиза, неоспорена от страните и приети в с.з. на
11.04.2023г.
С оглед гореизложеното ОС- Велико Търново е приел за доказано по
делото настъпилото застрахователно събитие и вредите, като пряк и
непосредствен резултат от непозволеното увреждане, които ответната
застрахователната компания следва да обезщети, съгласно сключеният
договор за застраховка „гражданска отговорност”, валидна и действаща към
датата на ПТП. Съгласно принципа на справедливост, обезщетението за
неимуществени вреди по отношение на майката- С. А., е определено в размер
на 150 000 лева. Претенцията на ищецът М. Й. е приета за доказана в същият
размер, поради наличие на изключителна трайна емоционална връзка с
починалият- грижил се е за него, отгледал го като свое дете, като се твърди,
че е биологичният му баща /но не го е припознал/.
Във въззивните жалби се оспорва размера на обезщетение за
неимуществени вреди определен за всеки от ищците- според С. А. и М. Й.
този размер е необосновано занижен, а според застрахователя- недоказан и
необосновано завишен.
Видно от събраните по делото доказателства- показанията на
свидетелите А. А., Кр. А. /брат и майка на ищцата/ и Ст. С., по безспорен
начин се установяват отношенията между ищците и починалият К. К.-
взаимна обич, уважение, помагали са си. М. Й. го е отгледал от раждането
му- като роден баща, „К. го приемал за свой роден баща“ /св. С./. След
смъртта му ищците се затворили в себе си, съсредоточили се в грижите за
внука си, който ищцата осиновила след смъртта на нейният син, много тежко
приели случилото се, непрекъснато плачели, ходели на гробищата, не
общували с хората както преди.
Майката С. А. е осиновила детето на починалият си син, намирайки
смисъл е утеха в грижите за него. Същата понася тежко загубата на К. К.ов,
видно от заключението на съдебно- психологическата експертиза:
преживяване на тъга, скръб, безнадежност, загуба на смисъл и надежда за
бъдещето, безсилие и безвъзвратност. Психичното й състояние към момента
се характеризира с наличие на депресивни преживявания- в рамките на
умерена депресия. Посочено е също, че се установява абнормна реакция на
смърт, продължаваща повече от една година и все още със силен интензитет,
изразяваща се в постоянни преживявания на душевна болка, скръб и
страдание, поява на психосоматични симптоми, влияние върху издръжката и
5
статуса на семейството, избягване на контакти и на ежедневни или празнични
прояви на радост и живот.
М. Й. също е понесъл тежко смъртта на К. К.- видно от заключението
на съдебно- психологическата експертиза същият преживява това, което
преживява и майката, налице е депресивно състояние - умерена депресия /48т.
на границата между лека и умерена депресия/.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че първата инстанция
правилно е определила по справедливост размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди за майката в размер на сумата 150 000 лева.
Отчетени са всички факти и обстоятелства установяващи претърпените от нея
болки и страдания, в пряка причинна връзка с настъпилата при ПТП смърт на
К. К.: тя е живеела в сговор с порастналият си син, който на свой ред е имал
дете и семейство. В тази насока следва да се даде вяра на показанията на
свидетелите А. А. и Кр. А. /брат и майка на ищцата/, при отчитане
евентуалната им заинтересованост предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй
като същите са непосредствени свидетели на преживяванията и имат преки
впечатления. Освен това техните показания се подкрепят както от
показанията на св. Ст. С., който не е в родствена връзка с ищците, така и от
писмените доказателства по делото- съдебно- психологическата експертиза за
състоянието на същите. Отчитайки установените обективни факти и общото
ниво на икономическо състояние в страната към датата на събитието,
обезщетение в размер на сумата 150 000 лева репарира действително
претърпените от С. К. А. и М. Е. Й. неимуществени вреди, без да води до
неоснователно обогатяване.
Към момента на произшествието К. К. е бил на възраст 29г., бил е
семеен, с дете. Живеел е при родителите си със своя син, грижил се е за него,
помагали са си взаимно. Майката и починалият са били привързани един към
друг и след смъртта му тя безспорно изживява мъка и тъга, въпреки, че синът
й е бил самостоятелен, имал е семейство и дете, собствен път в живота.
Връзката между пострадалият и ищцата съответства на типичната такава при
запазен контакт между възрастни родители и създадено семейство на
порастналото вече дете, което на свой ред има дете. Извън близката степен
на родство, съдът съобразява и факта, че отношенията между ищцата и синът
й се основават на емоционална връзка, но не и на някакви особени
обстоятелства, налагащи особена уязвимост на преживелия родственик
поради преждевременна смърт на член от семейството. Като такива във
практиката най- често се възприемат осуетени възможности на млади хора да
ползват грижи от по- възрастните си родители до изграждането на свое ново
семейство, като и особени случаи некомпенсируема загуба на лице, полагащо
грижи за уязвим поради физически или емоционален дефицит близък
родственик. В случая тези хипотези не са налице и като фактор, имащ
значение за прилагане на критерия за житейска справедливост, следва да се
преценява освен възрастта на починалия и естественото предвидимо развитие
на отношенията в семейството в годините занапред.
6
Тези обстоятелства мотивират въззивният съд при самостоятелна
преценка на доказателствата по делото да приеме, че определеният размер на
обезщетение за неимуществени вреди е правилно и справедливо определен
от първата инстанция отчитайки в конкретния случай: освен възрастта на
починалият и внезапният неочакван начин по който това е станало, така и
емоционално изживяване на тъгата от загуба на син, който вече е имал
собствен живот и свое семейство, отглеждал е детето си след раздялата със
съпругата си.
По отношение определеният размер обезщетение за ищецът М. Й.
въззивният съд намира, че изискването за справедливо обезщетяване ще бъде
постигнато с присъждане на обезщетение също в размер на 150 000 лева.
Съображенията за това са следните:
Съгласно ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на
ОСНГТК, ВКС, признаването на право на обезщетение на отглежданото дете,
съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е
било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител
и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по
осиновяване или установяване на произход. По делото е установено от
показанията на св. А., А. и С., че М. Й. е отгледал К. К. от раждането му-
твърди се, че е негов биологичен родител, но не го е припознал. Грижите му
са били като на роден баща към родно дете. К. го е приемал за свой роден
баща, който се е грижил за него от раждането му, живеели са в едно
домакинство, „много добре са се разбирали баща и син, не е имало караници
и разправии“- св. А.. Между тях е била създадена близка връзка: „Родителите
се гордееха с К., сватба му направиха, къщата обзаведоха... К. им помагаше,
всички се обичаха“- св. А.. Видно от заключението на съдебно-
психологическата експертиза М. Й. изпитва скръб и тъга от загубата К. К.-
отгледаното от него дете, въпреки, че не носи неговото име. В
психологичното интервю пред вещото лице той е описал какво изпитва: “Аз
имам стрес- изпотяване в очите- от сълзите ми се появява едно мъгливо. След
смъртта се получи. Замъгляват се, после се оправят. Не мога да спя вечерно
време, по 2-3 часа спя. Много сме тъжни, затворени, неспокойни.“
Предвид гореизложеното въззивният съд намира за неоснователни
възраженията в двете въззивни жалби досежно определените размери
обезщетение за неимуществени вреди. Втората инстанция, при самостоятелна
преценка на доказателствата по делото счита, че определеният размер на
обезщетение за неимуществени вреди е правилно и справедливо определен от
ОС- Велико Търново, като са отчетени установените обективни факти и
общото ниво на икономическо състояние в страната към датата на събитието.
Неоснователни са и възраженията, че при определянето на
обезщетението за неимуществени вреди не били отчетени в пълна степен
инфлационните процеси и лимитите на застрахователните обезщетения.
Същите не представляват самостоятелен критерий за определяне на
7
обезщетението, а имат само спомагателен характер, който в случая въззивната
инстанция има предвид при преценка размера на обезщетенията.
По отношение на претенцията за лихва: Съгласно чл.429 ал.2 т.2 вр. ал.3
вр. чл. 493 ал.1 т.5 КЗ върху определеното обезщетение за неимуществени
вреди следва да се присъди и законната лихва от датата на уведомяване за
настъпването на застрахователното събитие от самия пострадал- в случая
23.06.2021г. С решението си първоинстанционният съд е присъдил законна
лихва върху определените обезщетения от 20.09.2021г., която дата е три
месеца след предявяване на претенцията до застрахователя, поради което в
тази част решението следва да се отмени и да се присъди законната лихва
върху определените от ОС- Велико Търново обезщетения и за периода от
23.06.2021г. до 20.09.2021г.
Разноски: Съобразно чл. 81 ГПК с всеки акт, с който приключва делото
в съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски, което
ВТОС е направил, като е осъдил ЗАД "Армеец" АД да заплати адвокатско
възнаграждание на адв. М. за оказана безплатна правна помощ на двамата
ищци, при спазване разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК и разпоредбата на чл.36
ЗА. Неоснователно е възражението на застрахователя, че не била отчетена
нищожността на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно решението на СЕС. Тази страна не е инициирала
производство по чл. 248 ГПК пред първоинстанционният съд и не твърди във
въззивната жалба, че определеният размер на възнаграждението е
прекомерен. Наредба №1/2004г. не е задължителна за съда, но посочените в
същата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като
ориентир при служебното определяне на възнаграждения.
За производството пред въззивната инстанция на застрахователя не се
дължат разноски за ДТ, тъй като подадената от него жалба е неоснователна.
Други разноски не са претендирани от тази страна.
На адв. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение само за
защита по жалбата на застрахователя пред АС- Велико Търново в размер на
сумата 400 лева- подаване на отговор /повтарящ изложеното във въззивната
жалба/ без явяване по делото.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 704/ 29.12.2023г. по гр. д. №9/2022г. на ОС-
Велико Търново само в частта, в която е отхвърлена претенцията за
присъждане на законна лихва върху определените обезщетения за
неимуществени вреди за периода от 23.06.2021г. до 20.09.2021г., вместо
което постанови:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, да заплати законна
лихва и за периода от 23.06.2021г. до 20.09.2021г. върху присъденото с
8
Решение № 704/ 29.12.2023г. по гр. д. №9/2022г. на ОС- Велико Търново в
полза на С. К. А., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 10.05.2021г.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, да заплати законна
лихва и за периода от 23.06.2021г. до 20.09.2021г. върху присъденото с
Решение № 704/ 29.12.2023г. по гр. д. №9/2022г. на ОС- Велико Търново в
полза на М. Е. Й., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 10.05.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 704/ 29.12.2023г. по гр. д. №9/2022г. на
ОС- Велико Търново в останалата част.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, адрес гр. София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, да заплати на адвокат Р. М. със съдебен адрес гр.
София, ул. „Цар Асен“ № 1, ет.4, сумата 400 лева- адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9