МОТИВИ
към присъда по НОХД № 179/2019г. по описа на Окръжен съд - Видин.
Делото
е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура - Видин, с който е
повдигнато обвинение против Х.Г. *** с ЕГН **********.
Обвинението е по чл.242, ал.2 и по чл.354а, ал.2 във вр.с ал.1 НК.
С оглед отменителното Решение на Апелативен съд – София и дадените
указания, състав на Окръжен съд – Видин в разпоредително заседание постанови да
бъдат внесени съответни промени в обвинителния акт.
След внасяне на нов обвинителен акт беше насрочено ново разпоредително
заседание, което се проведе на 28.01.2020 г.
Съобразно диспозитива на обвинителния акт /лист 88 от съдебното дело/, Г.
е обвинен в това, че:
1. на
21.11.2016г. на ГКПП „Дунав мост 2“ Видин-Калафат при излизане от Република България
в посока към Република Румъния, с влекач марка „********“, модел *********“ с
ДК № ************** с прикачено към него полуремарке марка „**********“ модел „*********“
с ДК № *********** без надлежно разрешително по ЗКНВП, направил опит да пренесе
през границата на страната, високорисково наркотично вещество - коноп,
опаковано в 158 пакета, укрити в кухини в задната и страничните части на
кабината на влекача с общо нетно тегло 99228.77гр. с концентрация на активен
компонент тетрахидроканабинол от 3% до 21% на обща стойност 595 372.62 лева, като
деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини -
престъпление по чл.242, ал.2 вр. чл. 18 ал.1 от НК.;
2. на
21.11.2016г. на ГКПП „Дунав мост 2“-Видин-Калафат и по пътя от гр.Пловдив до
ГКПП „Дунав мост 2“ Видин-Калафат, без надлежно разрешително, държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество - коноп, в особено големи
размери, опаковано в 158 пакета, укрити в кухини в задната и страничните части
на кабината на влекач марка „************“, модел „*********с ДК № ***********, с прикачено за
него полуремарке марка „********“ , модел „*********“ с ДК № *******, с общо
нетно тегло 99228.77 грама с концентрация на активен компонент тетрахидроканабинол
от 3% до 21% на обща стойност 595 372.62 лева - престъпление по чл.354а,
ал.2 във вр.с ал.1 от НК.
Представителят
на Окръжна прокуратура - гр.Видин в с.з. заяви, че поддържа обвинението така,
както е повдигнато с обвинителния акт.
Подсъдимият
Х.Г.Г. в с.з. заяви, че разбира в какво е обвинен и не се признава за виновен
по тези обвинения.
От
доказателствата по делото, преценени поотделно и в съвкупност, Съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
„**************"
ЕООД е дружество, което е регистрирано по Търговския закон в гр.София в
началото на 2016г.
Дружеството
било създадено по инициатива и със средства на свидетеля С.В.З.. Собственик и
управител на дружеството бил свидетелят В.К.И.. Той е приятел на З..
С.З.
нямал право да упражнява търговска дейност, поради предишни правонарушения във
връзка с извършване на такава дейност.
Впоследствие,
дружественият дял на В.К.И. бил прехвърлен на Н.Т.З.. В дружеството работили
свидетелите С.В.З., В.К.И. и Л.Ц.К..
Дейността
била разпределена по следния начин: К. приемал поръчките от спедиторските
фирми, давал нарядите на шофьорите и контактувал с тях и спедиторите по време
на превоза на товарите, а с документацията на дружеството се занимавали С.В.З.
и В.К.И..
Видно от нотариално заверено пълномощно от
03.02.2016г. В.К.И., като управител на дружеството, е упълномощил С.В.З. да
извършва от името и за сметка на фирмата всички правни и фактически действия,
като има право да представлява И., в качеството му на управител пред всички
лица /физически и юридически/, организации и учреждения в страната и извън нея.
Дружеството
осъществявало транспортна дейност в страната и чужбина, и за тази цел
разполагало с три автомобила, а полуремаркета ползвало под наем.
Относно
процесиите ППС са налице договори, от които се установява следното:
- видно
от препис на договор за наем на МПС от 01.11.2016г. между Л.Ц.К. и „**********“
ЕООД и приемо-предавателен протокол от същата дата, К. е дал по наем на
дружеството полуремарке марка „***********, модел „*********“ с ДК № ***********
- видно
от препис на договор за покупко-продажба от 28.10.2016г., полуремарке „*********“
, модел „***** с ДК
№ *************, е прехвърлено от ********“ ЕООД /продавач/ на Л.Ц.К.
/купувач/;
- видно
от препис на договор от 21.07.2016г. за покупко-продажба на влекач „********“,
модел „*****“ № *********, сделката е между „**********“ ЕООД /продавач/ и „**********“
ЕООД /купувач/.
- Видно
от препис на пълномощно от 17.03.2017г., Л.Ц.К. е упълномощил Н* Т* З*, да
преупълномощава лица да управляват и превозват товари в страната и чужбина с
полуремарке „***********“ , модел „*******“ с ДК № *** както и да извършва
всякакви действия на разпореждане с посоченото ремарке.
Автомобилите,
стопанисвани от дружеството били на охраняем паркинг с адрес булевард „*******“
№******, който паркинг се намира до ******** Паркингът се стопанисва от „*******
АД град П*, с основен предмет на дейност транспортни услуги и годишен
технически преглед на ППС. Дружеството стопанисва около 38 декара площ, на
която има гаражи, сервизи, халета и паркинг.
Площта
е оградена. Има един портал, на който в
специална постройка дежури портиер. Той следи за пропускателния режим на
влизащите и излизащи товарни автомобили.
Водят
се три дневника - един за абонати, друг - за денонощен паркинг на автомобили,
които не са абонати и трети - дневен паркинг.
Няма
практика да се оставят ключове на автомобили на портала при портиера.
Горните
обстоятелства се установяват от данни от търговския регистър за „*********“
ЕООД /л.263-264 от ДП/, препис на нотариално заверено пълномощно от
03.02.2016г., препис на нотариално заверено пълномощно от 17.03.2017г., преписи
на документи от паркинг - л.164 и 165 от ДП, препис на отчетна форма за явяване
на работа за м. октомври 2016 г. на
охрана в предприятие „********** АД, адрес „***********“ ******** препис на
отчетна форма за явяване на работа за месец
ноември 2016г. на охрана в предприятие „********“ АД, адрес „**********“ *********
/л.166 и 167 от ДП/, както и договори относно процесиите ППС и показанията на
свидетелите С.В.З., В.К.И., Л.Ц.К., И.Н.К. /Директор „Услуги и експлоатации“
във „*********“ АД/ и Т.Г.К. /портиер във във „********“АД/. Няма противоречия
между доказателствата относно описаните обстоятелства.
От
обясненията на подс. Г. става ясно, че още от детска възраст проявявал интерес
към големи автомобили. Впоследствие той завършил средно училище, подготвящо
кадри за пътна и строителна механизация.
През
2016г. подс. Г. работил като шофьор на самосвал, но това не го удовлетворявало.
Г. мечтаел да работи като международен шофьор и да бъде водач на тежкотоварен
автомобил марка „***********“, който според подсъдимия е „...кралицата на пътя“.
Г. се обаждал за работа в транспортни фирми, но не искали да го наемат поради
липса на стаж.
В
края на лятото на 2016г. в разговор със свой познат на име В*С*, подс. Г.
разбрал за дружеството *********“ ЕООД, което извършва транспортна дейност в
страната и чужбина.
В* С*,
който към оня момент работил в дружеството като шофьор, казал на Г., че ще го
предложи там за същата работа. Видно от показанията на свидетеля В.И. на
паркинга до ******* свид. И. се запознал с подсъдимия Г.. Той постъпил на работа
във „********" ЕООД като шофьор на 27.09.2016г., видно от препис на трудов
договор № 5/26.09.2016г. между дружеството и Х.Г.Г. /л.182 от ДП/.
Договорът
е подписан от В.И. като работодател и Х.Г. като работник. Отбелязано е, че
препис от договора е връчен на работника на 26.09.2016г. и служителят е
започнал работа на 27.09.2016г., след което следва отделен подпис на Х.Г.Г..
Подсъдимият започнал да изпълнява работните си задължения, като двамата с В* К.
С*заминали с товарен автомобил „*******“ с № ******* за чужбина /справка за
задграничните пътувания на Х.Г. Г.- л.333 от ДП/.
Преди
да се завърне в България, през м. ноември същата 2016 година, подсъдимият Г. извършвал превози между
страни в Западна Европа, със знанието на свидетелите И., З. и К..
През
това време, видно от показанията на свидетеля З., подсъдимият контактувал с
него и когато товарният автомобил ********** аварирал именно З. заминал за Франция, за да
организира сервиза на автомобила.
За
времето, докато Г. бил в чужбина, свидетелят К. контактувал с него по телефона
и му предоставял чрез приложението “Viber” адресите и местонахождението на
товарите и адресите за доставка.
Подсъдимият
Г. се върнал в България с влекач „********“ с № ******* на 18.11.2016г., в
петък /видно от справка за задграничните пътувания на Х.Г.Г.- л.ЗЗЗ от ДП/. В
същия ден, в ранния следобед стигнал в град Пловдив и около 14 часа бил на паркинга до *****.
Свидетелят
З. бил информиран кога и къде ще пристигне Г.. Той също пристигнал там с
автомобил - черно *******с № *****, което ползвал на лизинг. Скоро след тях там
пристигнал с личния си автомобил „******“ № ********* и свидетеля К., тъй като З.
го бил извикал по телефона, за да закара Г. ***.
З.
посочил на Г. да паркира до друг автомобил, стопанисван от дружеството - влекач
******“, модел „********“ с пловдивска регистрация с № ********. Г. паркирал и
предал ключа от товарния автомобил „*********“ на З..
Тогава
за пръв път подсъдимият видял процесния влекач „********“. Автомобилът не е бил
на абонамент, но на 28.10.2016г. е бил записан във водената от „**********“ АД
град Пловдив книга за денонощен паркинг.
Той
бил с ремарке „**********“ модел „******“ с ДК № ********* с хасковска
регистрация. Преценили, че следва да бъде закупена винетка, а композицията
трябва да бъде измита. Тогава З. дал ключа от „*****“-та на подсъдимия, за да
закара композицията до бензиностанция за винетка и на автомивка. Антомивката се
намирала на около 2-3 км от паркинга. Влекачът „*******“ имал проблем с акумулатора и за стартирането на
двигателя се наложило да му бъде подаден ток от другия влекач - „*****“. До този
момент подсъдимият не е управлявал автомобил „******“.
След
като Г. потеглил, композицията била ескортирана от лекия автомобил на К., в
който били той и З..
Закупили
винетка, но на автомивката имало опашка и не успели да измият автомобила.
Прибрали
се на паркинга, където Г. паркирал композицията и върнал ключа от влекача на З..
Той казал на подсъдимия Г. да дойде в неделя, т.е. на 20.11.2016г., за да
подготви за път композицията, състояща се от влекач „***********“ и ремарке.
Трябвало да бъде извършен превоз на хладилници за Германия с дата на заминаване
21.11.2016г.
След
като З. и Г. се разбрали за горното, свидетелят си тръгнал с автомобил „**********“.
След
него, около 16.20 часа, подсъдимият и свид. К. отпътували за София с автомобила
на свидетеля К. „************“.
Свидетелят
К. ***. Когато били вече в града, някъде около 4-ти километър, станала лека
катастрофа между управлявания от К. автомобил и друг автомобил. Водачите спрели
автомобилите.
Свидетелят
К. излязъл от своята кола. Водачите на двата автомобила не повикали контролни
органи, разбрали се помежду си и всеки продължил по пътя си.
Относно
тези обстоятелства, на 19.11.2016г., в интервала от 17.28 до 17.30 часа, чрез
приложение „Viber“ на мобилните телефони на
подсъдимия Г. /№ ***********/ и свидетеля К. /№ +*********, е осъществена
следната комуникация, като са ползвани латински букви и съкращения, но се
разбира следното: Г.- „Какво си казал за вчера“; К.- „Че съм бил първа кола и
тая е дошла от дясно без да я видя. За пакетчето си прави пас“; Г.- „Незнам
нищо споко“; К.- „Ок. Мерси“. Видно е, че проведения разговор е по инициатива
на подсъдимият Г., не обхваща други обстоятелства и е последния по „Viber“ между
тях на посочената дата. На същата дата по „Viber“, в 13.12ч. К. е изпратил на
подсъдимия Г. два телефонни номера с английски телефонен код +44.
К.
оставил подсъдимия Г. ***, недалеч от офис на ЗАД „**********“ АД. Там е
месторабота на свидетеля Г.Г. - баща на подс.Х.Г.. От там свидетелят Г. и синът
му се прибрали в жилището на бащата, в ж.к. „*********“. След това подсъдимият
се прибрал в своя дом в кв. „***********“, където живее с майка си.
На
20.11.2016г. /неделя/ свидетелят Г. закарал сина си – подс.
Г. ***, с автомобил „********“ ******“ с номер ********, сив на цвят,
собственост на подсъдимия, закупен от баща му.
Следобед
на посочената дата подсъдимият, баща му свидетелят Г. и неговата приятелка М.,
отпътували за Пловдив.
Същия
ден, свидетелят С.З. нееднократно опитал да телефонира на подсъдимия Г., но не
успял. Малко преди да пристигне на паркинга до **********, подсъдимият се
обадил от телефона на баща си на С.З., на когото казал, че скоро ще бъде на
паркинга.
В
тази насока са и показанията на свидетеля Г..
Скоро
след тях, на паркинга пристигнал и свид. З., с автомобил „******“, което е
видно и на снимка № 13, отразяваща пристигане на автомобил „******“ на
20.11.2016г. в 18.23 часа. З. се представил на спътниците на подсъдимия Г..
Видно от показанията на свидетеля Г.Г., той тогава е придобил впечатления за З.,
като шеф на Х..
З.
дал на подсъдимия ключовете от двата влекача - „******“ и „******“ и му казал,
че ще тръгне на път със „*******“-********.
Проверили
я, но пак се оказало, че има проблем със запалването и подали ток от „*****“-***.
След това З. си тръгнал с автомобил „******“.
Видно
от протокол за оглед на веществени доказателства /записи на камери/ от
07.09.2017г. и фотоалбум към него, респ. снимка №14, тя отразява отпътуване на
автомобил „********“ на 20.11.2016г. в 18.37 часа. Влекачът „***********“ и
композицията от влекач „********“ с ремарке, били паркирани един до друг.
Подсъдимият и баща му погледнали в кабината на влекача „****“, преценили че е
мръсна /прашна/ и е по-добре подсъдимият да пренощува в кабината на „*******“-*******,
а на следващия ден да измие „*****“-****** на автомивка.
Свидетелят
Г. и приятелката му М., с л.а. „*****с“ отпътували за София. Видно от протокол
за оглед на веществени доказателства /записи на камери/ от 07.09.2017г. и
фотоалбум към него /снимка №15/ тя отразява отпътуване на автомобил „********
на 20.11.2016г. в 18.38 часа.
В
понеделник сутринта, на 21.11.2016г., към 7 часа, съобразно уговорката с
подсъдимия Г., свидетеля З. отишъл с автомобила си „********“ на паркинга.
Подсъдимият излязъл от влекача „******“.
Влекачът
„*****“ отново показал проблем с електрическото захранване, което отново
наложило за стартирането на двигателя да му бъде подаден ток от влекача „*****“.
Композицията трябвало да бъде натоварена с хладилници за Германия, от завод на
фирма „*******“, находящ се в с. Р., на малко повече от 10 км от град П..
Заявката
за товарене била за сутринта на 21.11.2016г. Предвид на това, подсъдимият Г.
потеглил с композицията и излязъл от паркинга в 08.02 часа. Веднага след него
потеглил с автомобила си и З., който трябвало да води подсъдимия до завода, тъй
като последният незнаел как да стигне до там. Стигнали до мястото. Подсъдимият
влязъл в обекта на фирма „*******“ без З..
По
време на товаренето подсъдимият Г. се обадил на З. и му съобщил, че са
необходими укрепващи колани за товара. З. купил такива от магазин и ги занесъл
на подсъдимия. Стоката била натоварена.
Описаното
по – горе се установява от показанията на свидетеля З., протокол за оглед на
веществени доказателства /записи на камери/ от 07.09.2017г. и фотоалбум към
него - снимки № № 17, 18, 22, 23 и 24, които отразяват кадри от паркинга преди
и по време на потеглянето на З. с автомобила „*******“ и на подсъдимия Г. с
товарната композицията за с.Р. на 21.11.2016г. в интервал 08.02- 08.03 часа.
На
21.11.2016г. сутринта, след като хладилниците „*******“ били натоварени,
подсъдимият Г. излязъл от завода и потеглил за Германия с управлявания от него
влекач марка „****“, модел „*****“ с ДК № ****** с прикачено за него
полуремарке марка „******“, модел „*********“ с ДК № *******
Около
23.45ч. подсъдимият Г. пристигнал на ГКПП „Дунав мост 2“ Видин-Калафат за излизане от страната.
По
това време на смяна на ГКПП бил свидетелят М.Т.-***, както и служителите на
ТМУ-Лом И.Г.П. /Началник отдел „Борба с наркотрафика“ към ТМУ Лом/ и колегата
му М.Д.М. /старши митнически инспектор
към ТМУ Лом/.
Свидетелят
Т. извършил проверка на талоните, а свидетелят И.П. извършил проверка на
документите, свързани с товара. Поискал товарителницата /ЧМР/. Подсъдимият Г.
подал на митническия служител международна товарителница /без номер/, в която
било описано, че превозва хладилници за Германия.
Свидетелят
Т. разказва, че при първоначалната проверка подсъдимия бил леко изнервен и
ръцете му треперели.
За
първите си впечатления от подсъдимия свидетелства и П.. Той сочи, че при
документалната проверка подсъдимият Г. бил много зачервен и ръката му
треперела, когато подал товарителницата. П. видял, че в документа няма печат на
транспортната фирма.
На
митническите служители направило впечатление, че ремаркето и влекача били на
различни транспортни фирми, че товарителницата не била заверена с печат на
превозвача, че транспортната фирма била непозната на митническите служители. Направило
им впечатление също, че водачът Г. бил под напрежение. Това мотивирало
свидетелите П. и М. да извършат частична митническа проверка.
С
оглед поведението на подсъдимия, свидетелят П. поискал да разбере има ли някакво
основание за притеснението на водача. Поради това свид. П. помолил граничния
полицай да задържи документите на водача и да отклони камиона от платното за
движение за да бъде огледана композицията.
Шофьорът
спрял след бариерата на специално маркирано място за отбивка от лентата за
движение. Митническите служители и полицаят действали по утвърдена практика при
съмнение за нередност. В други случаи, когато всичко е наред, съвместната
проверка с полицаите приключва, когато румънският граничен полицай даде
разрешение на водача за влизане и го регистрира в системата, че е влязъл, което
в случая не е станало.
Първо
било проверено товарното помещение на полуремаркето. Не били открити
нередности. Преди да проверят кабината митническите служители запитали
подсъдимия дали превозва забранени стоки и той отговорил отрицателно.
Свидетелят
М. подал на подсъдимия товарителницата, за да я завери /да положи печат на
транспотната фирма/. Подсъдимият, който седял в кабината на мястото на водача,
сложил ЧМР върху волана и като положил печата, клаксона свирнал. Митническите
служители възприели това като необичайно поведение. Свидетелят М., в своите
показания сочи, че професионалното му впечатление е, че подсъдимия Г. изпитвал
безпокойство по време на проверката: бил видимо притеснен и нервен: затруднил
се докато намери печата на фирмата; избягвал погледа на контролните митнически
органи.
След
подпечатването, документа останал при водача. Свидетелят М. се качил при него в
кабината и в същия момент угаснало осветлението в кабината и повече не могло да
бъде пуснато. М. нееднократно казал на подсъдимия да го включи, но последния не
успял да го стори.
Самият
М. опитал да пусне осветлението, но също не успял.
Свидетеля
останал с впечатление, че подсъдимия нарочно е изгасил осветлението по някакъв
начин. П. почукал по кабината, което е обичайна практика при проверка на такива
камиони. Звукът от почукването дал индикация за необичайна плътност. За
свидетеля П. било ясно, че има изградена допълнителна стена, която не е
фабрична. Той също се качил в кабината.
Въпреки
че било тъмно, П. видял тапицерията в задната част, която била хваната с нит,
който е нетипичен за захващане на тапицерията. Бръкнал в процепа и констатирал,
че има двойна ламарина, която е допълнително направена. Това било показателно,
че има изграден тайник.
При
огледа митническите служители констатирали, че поради поставената допълнителна
стена, пространството в кабината е видимо стеснено, в сравнение с характерното
за този модел автомобили.
Имало
и голям черен куфар на леглото, който бил изправен към задната част на
кабината, където бил намерен тайник. Свидетелят П. си помислил, че куфара е
поставен нарочно по този начин.
Митническите
служители решили да отклонят автомобила за проверка с рентгенова система на
Митнически терминал- Видин, който се намира на 11 км от мястото на
първоначалната проверка. Около полунощ на 21 срещу 22.11.2016г., митническите
служители М.М. и И.П. уведомили свидетеля А.Д.П. ***, че трябва да се провери товарен
автомобил влекач „********“ с полуремарке натоварено с хладилници, поради
съмнения за тайник в задната част на кабината.
Със служебен
автомобил те ескортирали товарната композиция до терминала. В кабината с подсъдимия
бил свидетеля Т.. Докато пътували към мястото за проверка, през целия път
подсъдимият питал дали има нещо в кабината. Бил нервен и заеквал.
Свидетелят
П. извършил сканирането. При проверката била констатирана нетипична плътност на
задната страна и страните на кабината. При пролъчването били забелязани овални
предмети. Освен в задната част на кабината, имало кухини и от двете й страни и
над главата на водача, където има кухина за радиостанция.
След
частично демонтиране на кората на кабината се видели пакети. Пакета зад
кухината над главата на водача се виждал директно, там имало процеп и при
осветяване с фенерче пакета се виждал. Попитали подсъдимия какво има в пакетите
и той казал, че не знае.
Подсъдимият
стоял отстрани в обезопасена зона от пролъчването, на не повече от 50 метра от
мястото на сканирането заедно с граничните полицаи А.П. и М.Т.. Имало видимост
към кабината на влекача, в която се извършвало това действие.
От показанията
на свидетеля А.П. става ясно, че време на тази проверка подсъдимият бил
спокоен. Разказал, че мечтата му е да кара голям камион, че преди няколко дни
влязъл на ГКПП-Видин с по малък камион и това е първият му курс с голям
автомобил. При откриване на пакетите бил учуден.
Били
преустановени по-нататъшни действия по автомобила до пристигане на разследващ
полицай от ГПУ. След като пристигнал разследващия полицай и в присъствието на
поемните лица тайника бил отворен чрез откъртване на кората. В тези действия
взели участие свидетелите П., М., Т. и П., под ръководството на разследващия
полицай и в присъствието на поемните лица. Били ползвани отвертка, щанга и
просветване с фенерче.
Видно
от протокол за претърсване и изземване от 22.11.2016г. /л.311 от ДП/, Х.Г. ***
доброволно предал мобилен телефон „*******“ с Имей: 351859070962141 обект № 1а;
мобилен телефон телефон „*****“ с Имей: 359467076994340/01 със СИМ карта на
„Виваком“- обект № 2а; международна товарителница ЧМР без №; писмена
спесификация на товара; СРМПС част 2 № ********* за влекач марка „*******“,
модел ****** с ДК № *****и СРМПС
част 2 №******6 за полуремарке марка „*******“ модел **** с ДК № *******обект №
За.
След
това се пристъпило към претърсване и изземване на влекач „*******“, модел ********с
ДК № ***** с прикачено за него полуремарке марка „*****“, модел ******* с ДК № *********,
находящи се в хале за ЩМП на митнически терминал Видин. Били намерени, описани
и иззети предмети, описани по-долу.
На
задната стена на кабината на влекача след премахване на декоративната кора, са
намерени захванати с видии върху заварени планки 3 големи метални платна и 3
малки метални платна. В двете страни над вратите на кабината на влекача също се
забелязват метални платна. След демонтиране на платната са констатирани укрити
пакети, опаковани с найлон и увити с кафяво тиксо. Върху пакетите забелязали
поръсено бяло прахообразно вещество с мирис на прах за пране.
От
така пригодените тайници са извадени, подредени и номерирани общо 158 пакети с
различни размери. Произволно били избрани пакети с № 60, 134 и 156 и
посредством три броя наркополеви теста-NIK-E взели проби от трите избрани
пакета. След разрязване на пакетите се установило, че съдържат пресована суха
жълто-зелена листна маса с остра специфична миризма. Трите проби се оцветили в
лилав цвят, т.е реагирали на марихуана. Трите наркотеста били обозначени като
обект № 159. На лавица в кабината намерили и иззели метална шестоъгълна
отвертка с пластмасова дръжка. С нея отвъртели металните платна на тайниците.
На
арматурното табло на влекача намерили и иззели GPS навигация „Гармин“ черна на
цвят-обект № 161. След това се пристъпило към измерване на теглото на всеки
един от пакетите с ел.везна, подробно описани в протокола по номера и тегло
/снимков материал бе гледан в последното съдебно заседание по делото на ДВД/.
Общото бруто тегло на всичките 158 пакета е 110.710 кг. Били описани и са
иззети влекач „*******“ модел ******** с ДК № ******
и прикачено за него полуремарке марка „******“ модел ******** с ДК № ********
Протоколираните
по-горе действия са започнали в 02 часа и 10 минути и са завършили в 06 часа и
45 минути.
Подсъдимият
Г. заявил, че не знае нищо за марихуаната. Бил стресиран.
На
подсъдимия Г. бил съставен АУАН № 150/2.11.2016г.
Видно
от протокол за оглед на веществени доказателства от 19.12.2016г. /л. 115- 133
от ДП/, извършен е прецизен оглед на всеки един от иззетите 158 пакета.
Видно
от протокол за вземане на представителни проби от 19.12.2016г., стриктно е
вземането на представителните проби от всеки един пакет, респ. тегло, опаковка,
остатък.
Видно
от заключението на физикохимична експертиза от 13.03.2017г. /л.101- 102 от ДП/,
представените за изследване 158 представителни проби суха зелена листна маса по
външни белези и химически състав представляват коноп със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол от 3% до 21%.
Конопът
е включен в Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание
чл. 3 ал.2 и 3 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/.
Относно
състоянието на подсъдимия Г. по време на проверката, Съдът кредитира
показанията на свидетелите Т., М. и П.. Техните показания, а най-вече тези на М.
и П., интерпретират цялостно впечатление /по време на цялата проверка/ за
поведението и състоянието на подсъдимия /притеснение и изнервеност/.
Впечатленията
на посочените митническите служители са безпристрастни и професионални.
Състоянието на подсъдимия за тях е било индикация за нередност, каквато
безспорно впоследствие е установена. Именно неговото поведение е мотивирало
митническите служители да пристъпят към по-обстойна проверка на влекача и ремаркето.
Съдът
намира, че техните показания си кореспондират и не са в противоречие с други
доказателства, поради което ги кредитира. Съдът намира, че показанията на
свидетеля П., че подсъдимия когато бил до свидетеля, е бил спокоен, не
потиворечат на показанията на Т., М. и П.. В сравнение с посочените свидетели,
възприятията на Ангелов за подсъдимия са за кратко време, без акцент върху
поведението, състоянието и реакциите на Г. в процеса на цялата проверка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Видно
от заключението на дактилоскопна експертиза от 26.01.2017г., по представените
за изследване обекти 158 бр. празни опаковки, не са открити годни за
идентификация дактилоскопни следи.
Видно
от приемателно-предавателен протокол № 47621/19.05.2017г., наркотичното
вещество коноп /остатък след отделяне на представителни проби/ е предадено на
ЦМУ, отдел „НОП“.
Стоката
/хладилници/ на фирмата „******“ от задържаната композиция- влекач № ****** и
полуремарке с ДК № ******, е пренатоварена през м.12.2016г. на друг товарен
автомобил, видно от документи на л.281-287 от ДП.
От
работодателя В.И., като представител на „*******“ ЕООД е издадена заповед №
3/30.11.2016г. за прекратяване на трудово правоотношение с Х.Г.Г., считано от
01.12.2016г.
Видно
от заключението на съдебно-оценъчна експертиза /л.91-98 от ДП/, стойността на
разпределения в 158-те пакета коноп с общо нетно тегло 99228,77гр., със
съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол ог 3% до 21% по цени за
разпространение на улицата възлиза на 595 372,62 лева. Пазарната стойност на
влекача марка ******“, модел „********“ с ДК № ****** в
състоянието му към дата на деянието е 30100 лева, а пазарната стойност на полуремаркето
марка „*******“, модел „******“ с ДК № ********
е 10000 лева.
Видно
от заключението на съдебно-автотехническата експертиза /л.60-61 от ДП/,
кухината в кабината на влекача, образувана между декоративните кори и външните
/ламаринени/ стени на кабината, която служи за топло, шумо изолация и
вентилация е пригодена в тайник чрез уякчаване и частично преместване навътре
на картонено-мукавените декоративни кори с черна ламарина с цел създаване на
илюзия, че са монтирани върху кабината. Кухината пригодена за тайник съществува
в конструкцията на автомобила, но чрез допълнителна манипулация върху
декоративната плюшена облицовка на кабината е превърната в труднооткриваемо
укритие - тайник във вид на „двойно дъно“ между външните стени на кабината и
облицовъчните кори със широчина около 10 см. Ламаринените основи на
облицовъчните кори са заварени към ламарината на кабината посредством специално
изработени „П-образни“ скоби от черна ламарина. Корите са закрепени към
скобите, респективно кабината посредством самонарязващи винтове 3x10 мм. Достъпа до тайника се осъществява чрез
развиване на скрепителните винтове и демонтиране на облицовъчните кори.
Съществуващата конструктивна кухина в кабината на товарен автомобил влекач
марка „*******, модел „*********“ с ДК№ ***** е преработена в труднооткриваемо
укритие - тайник.
За
изработването на тайника са необходими около 6 часа работа на двама
средноквалифицирани работници - шлосер автотенекеджия и заварчик. Използвани са
съоражения като гилотина, бързооборотен шмиргел, абкант, телоподаващ заваръчен
апарат, и др. оборудване. Тайникът е изработен в специализирана
автотенекеджийска работилница. За изработка на тайника са нужни специални
знания и умения над средните на шлосер и заварчик.
Видно
от писмо № 15-00-12-36/1 от 12.01.2017г. на ИА „АА“, Областен отдел „АА“ -
Видин, във връзка с поискано съдействие от Началника на ГПУ-Видин, за извличане
на необходимата информация от тахографа на товарен автомобил „*****“ с рег.№*******
е предоставена следната информация: по данни от „карта на водач“ на името на Х.Г.
на
дата 18.11.2016г.
картата е поставена в 10:55 ч в автомобил с рег.№********* и до 14:34 ч. са
изминати 161 км със средна скорост от 68 км/ч. В 14:34 картата е извадена и в
14:36 ч. е поставена в автомобил с рег.№****** с който до 23:59 ч. са изминати
16 км със ср. скорост 21 км/ч;
на 19.11.2016г. картата е била
в автомобил с рег.№******, който не се е движил, водачът е бил в почивка;
на 20.11.2016г. автомобилът не
се е движил, видно от картата на водача;
на 21.11.2016г. от 00:00 до
6:25ч. автомобила не се е движил, а от 6:25 на 21.11.2016г до 07:30ч.
на
22.11.2016г. автомобила се е движил общо 7,13ч. със средна скорост 58 км/ч,
като са изминати 419 км, главно в интервала от 10:00ч. на 21.11.2016г. до 17:00ч. на 21.11.2016г;
на 22.11.2017г.
от 7:30ч. до 9:29ч. са изминати 4 км със ср.скорост 21 км/ч., след което
картата е извадена и за следващ период няма информация.
Заключението
на назначената от предишен състав на Съда Техническа експертиза, която е изготвена
повторно с Протокол № Т-13 08.06.2020г. /предишна от 02.07.2018г./ е следното:
Съдържанията от трите отлични носителя CD, приложени към писмата от
„Теленор България“ ЕАД изх.№ 5454/03.04.2017
г. (л.219 от ДП №89/2016 г. по описа на ГПУ - Видин), от „Мобилтел“ ЕАД с
изх.№6661/03.04.2017 г. и „Виваком БТК“ ЕАД с изх.№ С 5345 /
03.04.2017 г., са разпечатани и дадени в приложения от №1 до №6.
Мобилен
телефон „*******“, представен като
веществено доказателство е модел ***
(2013г.) с IMEI 351859/07/096214/1, а в слота за SIM картата
е поставен чип с надпис “Lycamobile“ и
номер - *********. В рамките на това изследване не може да се установи кой е
мобилният му номер.
Мобилен
телефон „Самсунг“, представен като веществено доказателство по
същото дело, е модел „Galaxy S7 - SMG930F“ с IMEI 359467076994340/01,
а в слота за SIM карта е поставен чип, размер „нано“, с надпис “Vivacom”
и номер 89359032300106109754. Телефонния номер на СИМ
картата, с който е достъпна в мобилната мрежа, е *********
Установена
е комуникация - входящи и изходящи обаждания, в периода 18.11.- 22.11.2016 г.,
от телефон с мобилен номер+3*******, собственост на Х.Г.Г. с ЕГН **********,
използван от същия, с мобилен номер +35********, собственост на Р. К.И. с ЕГН ********** и ползван от С.В.З.
с ЕГН ********** и с мобилен № +********
собственост на „*******“ ЕООД с Булстат *********, ползван от Л.Ц.К. с ЕГН**********.
Също така са установени и 15 пропуснати повиквания от мобилен номер +********5745
в периода 7:48 ч. - 15:24 ч. на 22.11.2016г.
В
този период е установена и комуникация от телефона с номер +********* през
мобилното приложение Viber, ползващо интернет, с потребител Л.К., ползващ
мобилен номер +*******, както и комуникация с номер +*******, който не фигурира
в Контакти.
Подробности
за горните комуникации са дадени в раздела „Оглед и изследване“.
Видно
от комуникация по Viber онагледена на снимка №13 на страница 10 от
заключението на техническата експертиза, тя е осъществена от подсъдимия Г. и
лице, назоваващо го „колега“, и което лице е силно съпричастно към процесния
превоз. Комуникацията е визирана в период 18 до 22.11.2016г., ползвани са
латински букви и съкращения, но се разбира следното:
на 18.11.2016г,- подсъдимия Х.Г.
*** тръгвам към теб“.
Номер
+********** в 7,52ч. „Ок“.
От Х.Г.
в 11.29ч. изпратена снимка от МПС за местоположение на пътя;
на 20.11.2016г,- подсъдимия Х.Г.
в 21.34ч. „Вземи и кабелите“.
Номер
+***********в 22.26ч. „Не пали ли“;
на 21.11.2016г.- от номер +*********
в 7.20ч. са изпратени на подсъдимия Г. адрес на товарене с дата 21.11.2016г. и
адрес за разтоварване в Германия на 24.11.2016г.
На 21.11.2016г. от номер +******
„Как вървят нещата“ в 20.50ч.,
„Мърда
ли“ в 20.50ч.,
„Опашката“
в 20.50ч.
Подсъдимия
Х.Г.- отговор в 20.50ч. „Не“,
„От
как се чухме да съм минал 500 метра“ в 20.51ч.
От
номер +******** „Еии“, „Бавно“, „Ок пиши“ в 20.51ч.
Подсъдимия
Х.Г.- отговор в 20.51 ч. „Ок“;
на 22.11.2016г,- подсъдимия Х.Г.
в 00.05ч. „Много ровят“.
От
номер +********* изтрито съобщение от подателя /в тази насока е и разяснението
на ВЛ Н. в с.з./, „колега до къде я докара мина ли опашката“ в 6.22ч.
По
делото не е безспорно установено, кой е ползвателя на телефон с номер +******,
но с оглед съдържанието на кореспонденцията /кабели, с оглед проблем със
запалването/, времето на осъществяването й и конкретните действия на лицата
визирани във фактическата обстановка, телефонните обаждания визирани в първата
таблица на страница 12 от техническата експертиза не изключват възможността
ползвател на номера да е свид. З..
Видно
от кореспонденцията, налице е несъответствие между адреса за разтоварване
визиран в товарителницата и зададен по вайбър.
Горната
фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите А.Д.П., М.П.Т., М.Д.М.,
И.Г.П., Л.Ц.К., В.К.И., С.В.З., Г.П.Г. и Т.Г.К. от ДП, показанията на свид. И.Н.К.
бяха прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.5 от НПК; разписка от 14.08.2017г. за
връщане на лична карта на Г.; Протокол за оглед на веществени доказателства от
07.09.2017г., ведно с фотоалбум към него; протокол за вземане на представителни
проби от 19.12.2016г. и протокол за оглед на веществени доказателства от
19.12.2016г., ведно с фотоалбум към тях; приемателно-предавателен протокол №
47621/19.05.2017г.; преписи на документи от паркинг - л. 164 и 165 от ДП;
препис на отчетна форма за явяване на работа за м. октомври 2016г. на охрана в
предприятие „********“ АД, адрес „*******; препис на отчетна форма за явяване
на работа за м. ноември 2016г. на охрана в предприятие „*****с“ АД, адрес „****“***3
/л.166 и 167 от ДП/; препис на пълномощно на С.В.З. /л.179- 181/; препис на
трудов договор № 5/26.09.2016г. между „*******“ ЕООД и Х.Г.Г.; препис на
договор за наем на МПС от 01.11.2016г. между Л.Ц.К. и „Транспортинтернационал
777“ ЕООД и приемо- предавателен протокол от същата дата; препис на фактура №
**********/28.10.2016г. за плащане с оглед продажба на полуремарке „********“ ,
модел „*********“ с ДК № ********; препис на договор за покупко-продажба от
28.10.2016г. на полуремарке „*****“ , модел „******“ с ДК № ********, между „*******“
ЕООД /продавач/ и Л.Ц.К. /купувач/; препис на свидетелство за регистрация част
I на полуремарке „******“ , модел „*****“ с ДК № ****** препис на фактура №
**********/ 21.07.2016г. за плащане с оглед продажба на влекач „****“, модел „*****“
№ ******; препис на договор от 21.07.2016г. за покупко-продажба на влекач „*****,
модел „********“ № *******, между „******“ ЕООД /продавач/ и „********“ ЕООД
/купува/; препис на свидетелство за регистрация част I на влекач „********
модел „*******“ с ДК ********* препис на
заявка за транспорт /л.
191-192 от ДП; препис на документи от кореспонденция относно превоза /л. 193 и
194 от ДП/; препис от лична карта на Х.И.С.; АУАН № 150/22.11.2016г., съставен
на Х.Г.Г.; писмо от „Теленор България“ ЕАД № 5454/03.04.2017г.; писмо от
„Мобилтел“ ЕАД № 6661/03.04.2017г.; писмо от „Виваком“ БТК ЕАД № С
5345/03.04.2017г.; писмо № 15-00-12-36/1 от 12.01.2017г. на ИА „АА“, Областен
отдел „АА“ - Видин; препис на заповед №
3/30.11.2016г. за прекратяване на трудово правоотношение с Х.Г.Г., считано от 01.12.2016г.,
издадена от работодателя В.И., представител на „*************“ ЕООД; препис на
пълномощно от 17.03.2017г., с което Л.Ц.К. е упълномощил Н.Т.З.; данни от
търговския регистър за „********* ЕООД /л.263-264 от ДП/; документи във връзка
с претоварването на стоката на фирмата „*******“ от задържаната композиция-
влекач № ***** полуремарке с ДК № ******, на друг товарен автомобил /л.281-287
от ДП/; протокол за претърсване и изземване от 22.11.2016г., ведно с фотоалбум
към него; експертна справка №67/23.11.2016г.; справка от АИС „Български
документи за самоличност“ относно Х.Г.Г.; справка за задграничните пътувания на
Х.Г.Г.; справка за собственост на ППС /л.334-335 от ДП/; и
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА телефон „Нокиа“ с
Имей 351859070962141, телефон „Самсунг“ с Имей 359467076994340/01 със СИМ карта
на „Виваком“, международна товарителница без номер, писмена спецификация на
товара, СРМПС част втора с №№ ********* и *********, 3 бр. полеви наркотеста NIK-E, метална
шестоъгълна отвертка с две видии, GPS навигация „Гармин“ с фабричен № S/N 3YJ014859.
Относно
обстоятелствата визирани във фактическата обстановка,
гласните доказателства кореспондират с писмените, веществените и помежду си
поради което Съдът ги кредитира.
Обясненията
на подсъдимия Г., за това какво работил,
за мечтата му да бъде водач на автомобил „********“, че започнал работа в
процесното дружество през септември 2016г. и във връзка с нея извършвал превози
в чужбина до завръщането му в България на 18.11.2916г. с влекач „*****“ с № *****,
за пътуванията до градовете София и Пловдив, за натоварването на хладилници от
завод на „*******“ в с. Р. и отпътуването към град Видин с процесната
композиция, са в унисон с визираната по-горе фактическа обстановка, респ. с
останалите доказателства в тази насока, поради което Съдът ги кредитира.
Обясненията
на подсъдимия Х.Г., дадени в с.з. са инкорпорирани в доказателствения материал.
В общи линии обясненията на подсъдимия, за това че започнал работа в процесното
дружество през септември 2016г. и във връзка с нея извършвал превози в чужбина
до завръщането му в България на 18.11.2916г. с влекач „*******“ с № ***********
са в унисон с изяснената по- горе фактическа обстановка, респ. с останалите
доказателства в тази насока.
ЮРИДИЧЕСКА
СТРАНА по чл. 242 от НК:
От
установената фактическа обстановка са налага извод, че от обективна и
субективна страна, подсъдимият Х.Г.Г. е осъществил състава на чл. 242, ал.2 във
вр. с чл. 18 ал.1 от НК.
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимия Г., без надлежно разрешително по ЗКНВП, направил
опит да пренесе през границата на страната, високорисково наркотично вещество -
коноп, опаковано в 158 пакета, с общо нетно тегло 99228.77 гр. с концентрация
на активен компонент тетрахидроканабинол от 3% до 21% на обща стойност
595372.62 лева. Деянието останало недовършено, поради независещи от дееца
причини.
Деянието
е довършено във фазата на опита. Престъплението контрабанда по чл. 242, ал. 2
от НК не е резултатно, а е формално и е довършено от момента на фактическото
пренасяне на предмета през държавната граница. Т.е. в случая престъплението
следва да се счита за довършено единствено и само ако деецът фактически е
преминал държавната границата на страната с управляваната от него автомобилна
композиция и по този начин е пренесъл превозваното в самата композиция
наркотично веществото от територията на Република България на територията на
Република Румъния. От значение за това дали деянието е било довършено или е
останало в стадия на опита, следва да се съобрази регламента на граничния
контрол между двете държави, нормативно уреден в постигнатото СПОРАЗУМЕНИЕ
между правителството на Република България и правителството на Румъния ОТНОСНО
СЪВМЕСТЕН КОНТРОЛ ЗА ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА /Ратифицирано със закон, приет от
40-ото Народно събрание на 14 юни 2007 г. - ДВ, бр. 51 от 2007 г. В сила от 30
юли 2007 г./.
По
силата на чл. 5 ал.3 от това споразумение, „когато незаконна дейност е
извършена в зоната на действие, се счита, че тя е извършена на територията на
собствената държава“. Съгласно чл. 1, т.4 от споразумението, „зона на действие“
е тази част на държавата, на територията на която контролиращите служители на
съседната държава имат правомощия да извършват граничен контрол, а съгласно чл.
1 т.2 от споразумението „държава на територията“ е държавата на договарящите
страни, на чиято територия се извършва граничният контрол от органите на
другата договаряща страна. Като се вземат предвид тези пояснения на термините,
дадени за нуждите на горното споразумение и предвид разпоредбата на чл. 5 ал.З
от същото, се налага извода, че когато незаконната дейност е извършена в тази
част на държавата на едната от договарящите страни, на чиято територия се
извършва граничният контрол от органите на другата договаряща страна, се счита,
че тя е извършена на територията на собствената на контролиращите служители
държава. Това означава, че предприетата и осъществявана от подсъдимия Г.
незаконна дейност по пренасяне на процесното наркотично вещество, дори да е
установена от българските гранични контролни власти на румънска територия, се
счита за извършена на българска територия. В тази връзка следва да бъде
отчетена и разпоредбата на чл. 5, ал.2 от цитиранато споразумение, която
предвижда, че „служебните процедури, изпълнявани в зоната на действие от
контролиращите служители на една от договарящите страни, съгласно националните
разпоредби на тази държава, се считат като такива, изпълнявани на пункта за
преминаване на границата, намиращ се на територията на собствената държава“.
Отнесени
към тази разпоредба, фактите по делото сочат, че извършените служебни действия
от българските гранични и митнически власти по пресичането на предприетите от
подсъдимия действия за пренасяне на наркотичното вещество, макар и осъществени
на румънска територия, се считат за такива, изпълнявани на пункта за
преминаване на границата, намиращ се на българска територия. Следователно
всички действия, осъществени до фактическото преминаване и пренасяне през
границата на страна, остават в стадия на опита.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването им. Прекия умисъл се разкрива от конкретното поведение
на дееца. Г. е съзнавал, че в кабината на управлявания от него автомобил е
скрито наркотично вещество и е направил опит да го пренесе през границата на Република
България. Обстоятелства, сочещи знание на дееца са: действия преди потегляне за
ГКПП, кореспонденцията която е провел по телефона, наличие на белези за
интервенция във вътрешността на кабината, външно обективираното му поведение
/нервност, безпокойство, притеснение/ при започване на полицейската и митническа
проверка и през цялото време, докато траела последната. Подробно съдът е описал
и развил доводи в тази насока, по-горе при обсъждане показанията на
митническите служители. Подсъдимият е съзнавал ясно действията си и тяхната
нередност.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО по чл. 242 НК:
За
престъпление по чл. 242, ал.2 във вр. с чл. 18 ал.1 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 до 15 години и глоба от 100000 до
200000 лева.
Смекчаващите
отговорността на подсъдимият Г. обстоятелства са следните: не е осъждан, с
обясненията си частично е спомогнал за изясняване на обективната истина по
делото, към момента на извършване на деянието е бил много млад- на 23 години,
работи видно от трудов договор №
003/28.02.2018г. Последното е качество, което следва да бъде поощрявано в
днешно време и съдът го преценява като изключително смекчаващо обстоятелство.
Деянието е във фазата на опит, и макар да е останало недовършено по причини
извън дееца, не са настъпили общественоопасните последици. От друга страна
обществената опасност на деянието, в сравнение с други от същия вид, не следва
да бъде занижавана, предвид количеството и високата стойност на предмета на
престъплението.
Като
държи сметка за горното, като отчита степента на обществена опасност на дееца,
но и тази на деянието /която в никакъв случай не следва да се приеме като
занижена/, като съобразява не само личната, но и генералната превенция, и
предвид чл.54 и 36 от НК, Съдът намира, че следва да намери приложение и чл.58,
ал.1, б. “а“ във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.З от НК, респ. наказанието на
подсъдимия следва да бъде индивидуализирано като му се наложи „лишаване от
свобода“, но значително под най-ниския предел, респ. за срок от 2 години и 10
месеца, при първоначален „общ“ режим, съобразно чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС.
Не
следва да се налага кумулативно предвиденото по - леко наказание „глоба“,
предвид на обстоятелството, че подсъдимият е млад човек, който не е финансово
независим, а още по-малко е състоятелен.
Предвид
тежестта на деянието, Съдът намира, че макар размера на наложеното наказание и
чистото съдебно минало, да съответстват на част от условията за приложение на
института на „условно осъждане“, останалите условия за това не са налице. С
оглед обществената опасност на деянието, обуславяща и тежестта на
престъплението, за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения е наложително да изтърпи наказанието. Само при това
положение подсъдимият ще осъзнае сериозността на стореното и в него ще възникне
възпиращ мотив към извършване на бъдещо деяние. Само при това положение
наказанието ще постигне предупредително-възпираща психологическа цел, по
отношение на останалите граждани.
ОТ
ЮРИДИЧЕСКА СТРАНА по 354а НК:
От
установената фактическа обстановка са налага извод, че от обективна и
субективна страна, подсъдимият Х.Г.Г. е осъществил и състава на чл.354а, ал.2
във вр.с ал.1 от НК.
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА, подсъдимият Г., без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал с
цел разпространение високорисково наркотично вещество „коноп“, с общо с общо
нетно тегло 99228.77 гр. с концентрация на активен компонент тетрахидроканабинол
от 3% до 21% на обща стойност 595372.62лева, което е в особено големи размери.
Подсъдимият Г.,*** до и на ГКПП Видин е държал процесния коноп, т.е. имали е
фактическа власт върху наркотика и възможност да се разпореди с него. Голямото
количество на процесното високорисково наркотично вещество, изключва хитотезата
„за лична употреба”, но обуславя възможност за разпределение на веществото в
голям брой дози за еднократна употреба, респ. за неговото разпространение. Минималната
работна заплата за Р. България към към 21.11.2016г. е 420 лева.
Стойността
на предмета на престъплението е 595372.62 лева лева, т.е. е много над 140 пъти
установената в страната минимална работна заплата, което е чувствително над
долната граница на съставомерния признак „особено големи размери”, установена с
т.р. № 1/1998г. на ОСНК. Наркотичното вещество коноп- предмет на престъпните
деяния, е в особено големи размери- 99228,77 гр., на стойност 595373,62лв.
/сумата е много над 140 пъти минималната работна заплата в страната към
21.11.2016г., която е 420 лева/, а 140 пъти минималната работна заплата се
равнява на 58000 лева. Стойността на предмета на престъплението е повече от 10
пъти над тази стойност.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването им. Прекия умисъл се разкрива от конкретното поведение
на дееца. Г. е съзнавал, че в кабината на управлявания от него автомобил е
скрито наркотично вещество и е направил опит да го пренесе през границата на Република
България. Обстоятелствата, установяващи това знание на дееца са: действия преди
потегляне за ГКПП, кореспонденцията която е провел по телефона, наличие на
белези за интервенция във вътрешността на кабината, външно обективираното му
поведение /нервност, безпокойство, притеснение/ при започване на полицейската и
митническа проверка и през цялото време докато траела последната. Подсъдимият е
съзнавал ясно действията си и тяхната нередност.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО по чл.354а от НК:
За
престъпление по чл.354а, ал.2 във вр. с ал.1 от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода” от 5 до 15 години и „глоба” от 20000 до 100000 лева.
Смекчаващите отговорността на подсъдимият Г. обстоятелства са следните: не е
осъждан, с обясненията си частично е спомогнал за изясняване на обективната
истина по делото, към момента на извършване на деянието е бил много млад - на
23 години. От друга страна обществената опасност на деянието, в сравнение с
други от същия вид, не следва да бъде занижавана, предвид количеството и
високата стойност на предмета на престъплението. Като държи сметка за горното,
като отчита степента на обществена опасност на дееца, но и тази на деянието
/която в никакъв случай не следва да се приеме като занижена/, като съобразява
не само личната, но и генералната превенция, и предвид чл.54 и 36 от НК, Съдът
намира, че следва да намери приложение и чл.55, ал.1, т.1 и ал.З от НК, респ.
наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано като му се наложи
законопредвиденото такова- „лишаване от свобода“, но под най-ниския предел,
респ. за срок от 2 години и 10 месеца, при първоначален „общ“ режим,
съобразно чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС. При наличието на смекчаващите
обстоятелства и наличието на изключително такова обстоятелство в случая, и
най-лекото предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко. Не
следва да се налага кумулативно предвиденото по - леко наказание „глоба“, предвид
на обстоятелството, че подсъдимия е млад човек, който не е финансово независим,
а още по-малко е състоятелен. Предвид тежестта на деянието, Съдът намира, че
макар размера на наложеното наказание и чистото съдебно минало, да съответстват
на част от условията за приложение на института на „условно осъждане“,
останалите условия за това не са налице. С оглед обществената опасност на
деянието, обуславяща и тежестта на престъплението, за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения е наложително да изтърпи
наказанието. Само при това положение подсъдимия ще осъзнае сериозността на
стореното и в него ще възникне възпиращ мотив към извършването на бъдещо
деяние. Само при това положение наказанието ще постигне предупредително-
възпираща психологическа цел, по отношение на останалите граждани.
Поради
визираните съображения за съставомерността на деянията, Съдът намира, че
защитната теза, за липса на съставомерно поведение от страна на подсъдимия Г.,
която се базира на становището, че подсъдимия не е знаел за наличието на
процесния наркотик в управлявания от него товарен камион е, неоснователна.
Както беше посочено по - горе, подсъдимия е съзнавал елементите от обективната
страна на деянията си.
Двете
престъпления Г. е извършил в реална съвкупност, поради което и на основание чл.
23, ал.1 от НК, на подс. Г. следва да бъде наложено едно, най-тежкото от
определените за всяко престъпление наказания, а именно, „лишаване от свобода”,
за срок от 2 години и 10 месеца, при първоначален „общ“ режим, съобразно чл.57,
ал.1, т.З от ЗИНЗС. Съдът намира, че макар размера на наложеното наказание и
чистото съдебно минало, да съответстват на част от условията за приложение на
института на „условно осъждане“, останалите условия за това не са налице. С
оглед обществената опасност на деянието, обуславяща и тежестта на
престъплението, за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения е наложително да изтърпи наказанието. Само при това
положение наказанието ще постигне предупредително-възпираща психологическа цел,
по отношение на останалите граждани.
На
основание чл. 242, ал.7 от НК, следва да се отнеме в полза на ДЪРЖАВАТА
предмета на контрабандата - високорисково наркотично вещество коноп, с общо
нетно тегло 99228,77 грама, с концентрация на активен компонент
тетрахидроканабинол от 3% до 21% на обща стойност 595 372.62 лева, като 158
броя представителни проби от наркотичното вещество са на съхранение в ГПУ -
Видин, а останалата част от наркотичното вещество е предадена в ЦМУ, отдел
„НОП“, с приемо-предавателен протокол №
47621/19.05.2017г.
На
основание чл. 242, ал.8 от НК, следва да се отнеме в полза на ДЪРЖАВАТА
превозното средство послужило за превозване на стоките предмет на контрабандата-
влекач марка „********, модел „*****“ с
ДК № *********, ведно с контактен ключ /намиращи са на съхранение в ГПУ -
Видин/ и СРМПС част 2, №*********. Стойност на влекача е 30100 лева е много по-ниска
от тази на предмета на престъплението, респ. 595372,62 лева.
Количеството на предмета на престъплението
също е голямо. Количеството и стойността на високорисковото наркотично вещество
предмет на престъпление обуславят тежест на деянието, спрямо която стойността
на описаното МПС е ниска. Поради това следва да се отнеме в полза на Държавата
МПС, независимо, че не е собственост на дееца.
На
основание чл.354а, ал.6 от НК, следва да се отнеме в полза на ДЪРЖАВАТА
предмета на престъплението - високорисково наркотично вещество коноп, с общо
нетно тегло 99228,77 грама, с концентрация на активен компонент
тетрахидроканабинол от 3% до 21% на обща стойност 595 372.62 лева, като 158
броя представителни проби от наркотичното вещество са на съхранение в ГПУ -
Видин, а останалата част от наркотичното вещество е предадена в ЦМУ, отдел
„НОП“, с приемо-предавателен протокол № 47621/19.05.2017г.
На
основание чл. 354а, ал.6 от НК, следва да се отнеме в полза на ДЪРЖАВАТА
средството на престъплението- влекач марка „********“, модел *****“ с ДК *******, ведно с
контактен ключ /намиращи са на съхранение в ГПУ - Видин/ и СРМПС част 2, №*********.
На
основание чл.59, ал.1 от НК, следва да се зачете времето от 22.11.2016г. до
26.07.2017г. /времето през което подсъдимия Х.Г.Г. е бил задържан: с
постановление на прокурора за 72 часа, считано от 16.30ч. на 22.11.2016г.; по
мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 24.11.2016г.; по мярка
за неотклонение „домашен арест“, считано от 30.03.2017г. до 26.07.2017г./,
което време следва д се приспадне от наложеното на подсъдимия Х.Г.Г. наказание
„лишаване от свобода“, при спазване на регламента на т.т.1 и 2 на ал.1 на чл.59
ат НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Тъй
като е признат за виновен по повдигнатите обвинения, подс. Г. следва да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски. Той е осъден да ги
заплати така, както е постановено с присъдата.
Водим
от горното Съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
Мотивите
са изготвени на 09.07.2020 г., а делото е предадено в канцеларията на Окръжен
съд – Видин на 10.07.2020 г.