Решение по дело №50/2020 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 септември 2020 г.
Съдия: Галин Николов Косев
Дело: 20207090700050
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  №158

гр. Габрово, 11.09.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на двадесет и седми август ................. през две хиляди и двадесета година  в състав :     

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

при секретаря  …...РАДИНА ЦЕРОВСКА............. и в присъствието на прокурора ..... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №50 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :      

           

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Х.П.И. и Л.П.И.,*** срещу Писмо с изх.№ АУ-04-02-9/14.02.2020г. на Зам. кмет на Община Габрово по повод подадена от оспорващите молба- декларация с вх.№ АУ-04-02-9/30.01.2020г. за заверка на молбата им декларация и издаване на удостоверение дали 383/883 идеални части, представляващи 500 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 14218.517.187 по КК на Габрово е общинска собственост във връзка с извършване на обстоятелствена проверка за снабдяването им с документ за собственост.

Жалбоподателите излагат, че въз основа на представен акт за собственост НА№163/24.04.1957г. се легитимират като собственици на имот, представляващ дворно място с площ 500кв.м. УПИVIII- 6328 от кв. 19 по действащия план на кв. Дядо Дянко, 73 част, който урегулиран имот бил част от ПИ 14218.517.187. Според оспорващите административния орган бил констатирал, че част от ПИ14218.517.187 бил отреден за улица с о.т.196-197-198, но в издаденото писмо липсвало твърдение тази предвидена с плана улична регулация да е била приложена, съответно частта от ПИ 14218.517.187 попадаща в нея да е станала общинска собственост.  

Изтъква се, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила, състоящо се в неизясняване от страна на органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая, а именно органът не е съобразил липсата на влязъл в сила акт за изменение на действащият ПУП и настъпило отчуждително действие спрямо имота на оспорващия. Твърди се, че оспореният отказ е в противоречие с материалноправните норми, тъй като дори ПУП да предвижда улица, то не е ясно от кой момент отчуждаването е правен факт, както и каква част от имота става публична собственост. Сочи се, че извън частта от имота, където е предвидена евентуално улица, за останалата част от имота не са налице основания за неудовлетворяване на молбата за издаване на удостоверение. Иска се отмяна на оспорения акт и решаване на делото по същество и изпращане на преписката на кмета с указания за удовлетворяване на молбата. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – Зам. кмет на Община Габрово в писмо по делото, изразява становище за правилност на отказа да се издаде удостоверение и да се завери подадената декларация. Сочи се, при извършената проверка се установило, че част от имота е предназначен по влязъл в сила план за регулация за изграждане на транспортна инфраструктура и въпреки, че не е съставен акт за общинска собственост, част от имота е общински.

Съобразявайки с посочените от жалбоподателите основания, изразените становища на страните и събраните по делото писмени доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административен съд Габрово, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14- дневен срок, съгласно чл. 149, ал.1 от АПК, от легитимирано лице с правен интерес да обжалва постановения отказ, и е процесуално допустима.

Производството по издаване на оспореното писмо е започнало по молба от Х.П.И. и Л.П.И. от 30.01.2020г., с която е поискано заверка на молбата им декларация и издаване на удостоверение дали 383/883 идеални части, представляващи 500 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 14218.517.187 по КК на Габрово е общинска собственост във връзка с извършване на обстоятелствена проверка за снабдяването им с документ за собственост. От представен по делото Нотариален акт №163. Т. I, дело №228/24.04.1957г. на Габровски народен съдия, се установява, че Х.П.И. и Л.П.И. са собственици на 500 кв. м., представляващи 383/883 идеални част от посочения по-горе поземлен имот.

С оспореното в настоящото производство Писмо с изх.№АУ-04-02-9 от 14.02.2020г., от Зам. кмет на Община Габрово въз основа на Заповед №602/11.04.2017г., приложена по делото, заявителите Х. и Л. И. са уведомени, че молбата им не може да бъде удовлетворена.

Сочените от ответника фактически основания за постановяване на отказа са, че при извършената проверка е установено, че е необходимо източната граница на ПИ14218.517.187 по КК на гр. Габрово да се приведе в съответствие с източната регулационна линия на УПИ VIII- 6328 от кв. 19 по действащия план на гр. Габрово, кв. Дядо Дянко, 73 част, съвпадаща с част от западната улично регулационна линия на улица с о.т. 196-197-198.

По делото е изготвена съдебно техническа експертиза от заключението на която се установява, че източната кадастрална граница на имота на Х. и Л. И. съгласно дворищно регулационния план, одобрен през 1957г. не съвпада със заподната улична регулационна линия на улица с о.т.93-100-101. Двете линии са приблизително успоредни на разстрояние една от друга от 4, 6м. в северната част до 5, 8м. в южната част на имота. Вещото лице заявява, че при проверка в община Габрово не е намерена отчуждителна преписка или друти данниза прилагане на уличната регулация в периода 1957г.- 1987г. /до одобряване на действащия регулационен план/ по отношение на частта от имота на Пройно Х.И. и на неговата съпруга Мария Димитрова, която по предвижданията на плана от 1957г. попада в улица с о.т.93-100-101. Ако е било проведено отчуждаване на частта от имота, попадаща в улицата от о.т.93-100-101, би следвало кадастралната граница на имота по следващия план, този от 1987г. да съвпада със западната граница на улицата по плана от 1987г. Вещото лице пояснява, че от извършените замервания на място и преценка на наличната докуманция в графичен вид е видно, че източната граница на имота на жалбоподателите по плана от 1957г. съвпада с източната граница на ПИ14218.517.187 и не съвпада със заподната улична регулационна линия по плана от 1987г. За да стане уличната регулационна линия имотна граница е необходимо частта от имота, попадаща между тях да е била отчуждена по реда на ЗТСУ/отменен/ или ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 14 от ЗУТ с подробните устройствени планове се урегулират улици, както и квартали и поземлени имоти за застрояване и за други нужди без застрояване.

(2) Улиците и кварталите се урегулират с улични регулационни линии.

(3) Поземлените имоти се урегулират със:

1. улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице на имота);

2. вътрешни регулационни линии, които определят границите със съседните имоти (странични и към дъното на имота), при условията на чл. 16 или 17.

(4) Урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк.

(5) В урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии по ал. 3 стават граници на имотите, когато подробният устройствен план е приложен по отношение на регулацията.

Според §22 от ЗР на ЗУТ Подробният устройствен план се счита за приложен:

1. по отношение на регулацията:

а) с влизането в сила на административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл. 16;

б) със сключването на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, когато такива се предвиждат;

в) с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства;

2. по отношение на застрояването - с полагането на фундаментите на строежите по издадени строителни книжа

Съдът приема, че не е налице надлежно проведено отчуждаване, респ. завземане на частта от имота на жалбоподателите във връзка с прокарването на предвидената с одобрения план за регулация от 1987г. улица, засягаща част от поземлен имот с настоящ идентификатор 14218.517.187 по КК на гр. Габрово.

Предвид така установено от фактическа страна, съдът стига до следните правни изводи.

С оглед на съдържанието на молбата на Х. и Л. Иванови съдът приема, че с нея е поискано да бъде извършена административна услуга по смисъла на §1, т.2 от ДР на Закона за администрацията. По аргумент от разпорeдбата на §8 от ПЗР на АПК правилата за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е отказ на Зам. кмет на Община Габрово да издаде удостоверение по молбата- декларация относно собствеността на имота, посочен в нея. Оспореният акт притежава белезите на индивидуален административен акт, съгласно легалната дефиниция на чл. 21, ал.3 от АПК. Налице е отказ за издаване на документ от значение за признаване на права, тъй като е отказано издаването на искания документ, а издаването му се поставя в зависимост от "нанасянето на предвидената улица в кадастралната карта, съгласно действащия ПУП".

Съдът намира, че постановеният отказ е издаден от компетентен орган, тъй като е налице надлежно оправомощаване на Зам. кмет на Община Габрово да издава подобни актове като оспорения по делото, с приложената по делото Заповед №602/11.04.2017г. на Кмет на Община Габрово, т.е. налице е делегиране на права.

Съобразявайки спецификата на исканата административна услуга и предвид наличието на посочени фактически основания за издаване на отказа, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, настоящият състав на съда прави извод, че е спазена и установената форма за издаване на административния акт. Не е налице посочване пред кой орган и в какъв срок подлежи актът на оспорване, но това не представлява основание за отмяна на акта, доколкото липсата на този реквизит има значение за гарантиране възможността за оспорване, а в случая надлежно е оспорен акта. Посочени са фактическите основания за отказа, а именно, че по действащия ПУП е необходимо източната граница на ПИ14218.517.187 по КК на гр. Габрово да се приведе в съответствие с източната регулационна линия на УПИ VIII- 6328 от кв. 19 по действащия план на гр. Габрово, кв. Дядо Дянко, 73 част, съвпадаща с част от западната улично регулационна линия на улица с о.т. 196-197-198. Установяването съществуването на тези фактически основания и отговорът на въпроса представляват ли те предпоставка за постановяване на отказа е от значение за преценката за съответствието на акта с материалния закон. Липсата на посочени правни основания за издаване на акта, доколкото акта съдържа фактически основания, не опорочава оспорения акт съществено до степен, влечаща отмяна на акта.

В съответствие с чл. 35 от АПК, органът е изяснил фактите и обстоятелствата, които според него имат значение за случая, а дали преценката за установеното и прието от органа е в съответствие със закона, е друг, различен въпрос. Съдът не установява съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на акта.

По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби, съдът приема за установено следното:

Исканата от жалбоподателите Х. и Л. Иванови административна услуга - заверяване на молба- декларация относно собствеността върху имота е елемент от охранителното производство по чл. 587, ал.2 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, при който административният орган удостоверява единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост с акт по реда на чл. 56 и сл. от Закона за общинската собственост. Заявителите имат законен интерес от извършване на услугата, тъй като твърдят оригинерно придобивно основание в своя полза. Едва в хода на охранителното производство, след събиране на гласни и писмени доказателства и след тяхната съвкупна преценка, нотариусът е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече правото на собственост на молителя.

Предвид изложеното е без правно значение за извършване на процесната услуга дали част от имота "попада в обхвата на предвидена по приет ПУП улица ". По отношение на частта от поземлен имот с идентификатор 14218.517.187 по КК на град Габрово, отреден за улица - публична общинска собственост по действащия ПУП следва да се посочи, че административният орган е длъжен да отрази в удостоверението каква част от имота е публична общинска собственост /ако счита, че са налице достатъчно основания да се определи част от имота като общинска собственост/ и да завери молбата - декларация, като по този начин ще изпълни задължението си да извърши исканата услуга. Самият характер на конкретното административно производство изключва преценката на органа дали да извърши услугата или не.

В това съдебно производство не могат да се разрешават спорове за собственост. Преценката за основателността или неоснователността на молбата за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка е от компетентността на друг орган - нотариуса в производство, образувано по реда на ГПК.

Във връзка с подържаните твърдения от ответника, че имотът е общинска собственост по силата на предназначението му - улица, определено с действащия регулационен план следва по принцип да се има предвид, следното: ЗТСУ и ЗУТ не предвиждат влезлите в сила улично регулационни планове да имат непосредствено отчуждително действие с вещно правен ефект.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че оспореният отказ на Зам. кмет на Община Габрово, обективиран в писмо с изх. №АУ-04-02-9/14.02.2020г. е незаконосъобразен поради постановяването му в противоречие с материалния закон. След отмяна на така оспорения отказ следва преписката да се върне на Кмет на Община Габрово за извършване в 7- дневен срок по аргумент от чл. 57, ал.2 от АПК, на исканата услуга съобразно горните указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора, а именно отмяна на оспорения административен акт и предвид своевременно заявеното искане от страна на пр. представител на жалбоподателите за присъждане на разноски съдът намира че същото следва да бъде уважено. Такива следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателите в размер на 820 лева, от които 300 лева депозит за изготвяне на СТЕ, 20 лева ДТ и 600 лева заплатен адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ във вр. с чл. 173, ал.2 АПК, Административен съд Габрово

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ ОТКАЗ, обективиран в Писмо с изх.№АУ-04-02-9 от 14.02.2020г. на Зам. кмет на Община Габрово за заверяване на подадената от Х.П.И. и Л.П.И.,*** молба- декларация за снабдяването им с документ за собственост по обстоятелствена проверка за недвижим имот, находящ се в град Габрово, кв. Дядо Дянко, представляващ 383/883 идеални части или 500 кв. м. от поземлен имот 14218.517.187 по Кадастралната карта на град Габрово и издаване на удостоверение дали посоченият имот е общинска собственост.

ВРЪЩА преписката на Зам. Кмет на Община Габрово за извършване на исканата услуга, заявена с молба- декларация с вх.№АУ-04-02-9/30.01.2020г., съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за извършване на административната услуга, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Зам. Кмет на Община Габрово да заплати на Х.П.И. и Л.П.И. сума в размер на 820 лева, представляваща сторени от тях разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: