Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 05.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд,
гражданско отделение, втори въззивен граждански състав, в открито съдебно
заседание на 26.06.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО Г.
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ИВАНОВА
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Цветанка
Павлова разгледа докладваното от младши съдия Цончев в.гр.д. № 265 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба, подадена от С.С.З. – ответник в
първоинстанционното производство, чрез адв. Б.Б.,
против Решение № 196/28.12.2018 г., постановено по гр.д. № 854/2016 г. по описа
на РС – Ихтиман, първи състав. С обжалваното решение е обявен за окончателен
сключения между ищцата Г.Н.Г. - купувач и Н.Г. К. – продавач, предварителен
договор за покупко–продажба от 15.12.2012 г. на недвижим имот, представляващ
поземлен имот с площ от 231 кв. м, съставляващ
УПИ XVII – 771, в квартал 31 по регулационния план на с. К., одобрен със Заповед № РД №
15-183/07.08.1990 г. на кмета на община К., ведно с построената в имота полумасивна жилищна сграда, при граници на имота: от две
страни улици, УПИ XVIII-788 и УПИ XVI-772, за продажната цена в размер на 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева, изплатена частично от купувача до размера от 9500,00 /девет
хиляди и петстотин/ лева, по предявения срещу С.С.З.
– наследник по закон на продава иск.
Съдът е предоставил
двуседмичен срок от влизането в сила на настоящото решение на ищеца да заплати
на ответника остатъка от продажната цена в размер на 5500,00 /петдесет/ лева.
Ответникът С. С.З. е осъдена да заплати на ищцата Г.Н.Г.
сумата от 650,00 /шестстотин и петдесет/ лева разноски в производството.
Ответникът С. С.З. е осъдена да заплати в полза на Районен
съд – Ихтиман сумата от 1102,62 /хиляда сто и два лева и шестдесет и две
стотинки/ лева разноски за възнаграждения на вещи лица.
Ищцата Г.Н.Г. е
осъдена на основание чл. 364, ал. 1 ГПК да заплати местен данък в размер на
375,00 /триста седемдесет и пет/ лева.
Ищцата Г.Н.Г. е
осъдена на основание чл. 364, ал. 1 ГПК да заплати на РС - Ихтиман нотариална
такса в размер на 200,40 /двеста лева и петдесет стотинки/.
Ищцата Г.Н.Г. е
осъдена на основание чл. 364, ал. 1 ГПК да заплати на Агенцията по вписванията
такса за вписване в размер на 15,00 /петнадесет/ лева.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че първоинстанционният
съд е бил предубеден поради разглеждане на вещноправен
спор между същите страни с предмет същия имот.
Сочи се, че процесният предварителен договор не създава вещни последици,
а само облигационноправни последици за ответницата и
представлява обещание за продажба. Сочат се различни твърдения относно
принадлежността на правото на собственост на Н. К.. Прави се заключение, че
договорът е нищожен поради липса на предмет. Съдът е направил превратни изводи
относно здравословното състояние на Н. К. към момента на сключване на
предварителния договор, което според квалификацията на процесуалния представител
на жалбоподателката води до нищожност на договора
поради липса на предмет. Липсват доказателства, че продавачът е получил сумата
от 9 500 лв., не е доказан и произходът на сумата. Съдът е игнорирал част
от доказателствата относно психическото състояние на К. и неправилно е
възприел, че същият е бил дееспособен. Изразява се несъгласие с решението в
частта за разноските. По изложените съображения се иска обезсилване на
решението поради предубденост на съдебния състав. При
условията на евентуалност неговата отмяна и обявяване на предварителния договор
за нищожен или за унищожаем.
В отговора на
въззивната жалба същата се оспорва като неоснователна.
В съдебно
заседание страните поддържат съответно жалбата и отговора по изложените в тях
съображения.
В депозирана по
реда на чл. 268, ал. 3 ГПК писмена защита процесуалният представител на жалбоподателката преповтаря дословно аргументите, изложени
в жалбата. В допълнение към тях излага, че настоящото дело представлява
злоупотреба с право доколкото между същите страни относно същия недвижим имот е
налице висящо дело с предмет иск ревандикационен иск.
В депозирана по
реда на чл. 268, ал. 3 ГПК писмена защита процесуалният представител на
ответника по жалбата оспорва същата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността и допустимостта на решението, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав констатира, че първоинстанционното
решение е валидно, допустимо, а по същество правилно като краен резултат, макар
не по изложените съображения.
Неоснователно е
възражението за основание за отвод на първоинстанционния съдебен състав. Не са
налице обективните основания по чл. 22, ал. 1, т. 1-5 ГПК за отвод на
съдията-докладчик. Не е налице и основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
Обстоятелството, че съдията-докладчик по гр.д. № 854/2016 г. на РС - Ихтиман е
разгледал дело с предмет ревандикационен иск относно същия недвижим имот и
между същите страни не обуславя предубеденост. Това е така, защото двете дела
имат различен предмет на доказване. Няма основание да се счита, че съдът е бил
предубеден на друго основание, тъй като от процесуалните му действия не следва
подобно заключение.
За да бъде
уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че е сключен
валиден предварителен договор, добросъвестността му – точно изпълнение на
поетите по договора задължения и настъпилият падеж. Доколкото предмет на
договора е прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, за обявяването
му за окончателен и прехвърляне вещното право на собственост е необходимо
ответникът да е собственик на имота към момента на постановяване на решението.
В случая тези предпоставки са налице, както правилно е приел
първоинстанционният съд.
Предварителният
договор е сключен от 15.12.2012 г. между ищцата Г.Г.
в качеството ѝ на купувач и продавача Н.Г. К., починал на 18.02.2014 г. Предметът
на договора е в достатъчна степен индивидуализиран, определена е цена и е настъпил
неговият падеж - 01.07.2014 г. От заключението на приетата по делото почеркова експертиза, което следва да бъде кредитирано като
обосновано, правилно и изпълнило поставените задачи се установява, че подписите
за „продавач“ и за „купувач“ са положени съответно от Н.Г. К. и ищцата ответника
Г. Н.Г..
Към момента на
сключване на предварителния договор Н.Г. К. не е разполагал с документ за
собственост на процесния недвижим имот и до 01.07.2014 г. е следвало да се
снабди с такъв (чл. 3.1. от договора и показанията на свид
З., които следва да бъдат кредитирани в тази част като необорени от други
доказателства и намиращи подкрепа в договора). Н. К. е починал на 18.02.2014 г.
Видно от удостоверението за наследници единствен негов наследник по закон е
майка му – ответницата С. С.. На 14.08.2014 г. с Нотариален акт № 104, том II, рег. № 2740, дело № 278/2014 г. на нотариус Румен
Генев с район на действие РС – Ихтиман, ответницата С. С.З. е призната за собственик на процесния имот на основание наследство, получено от Г.Н. К.
и от Н.Г. К. и самостоятелно давностно владение. С
Решение № 82/10.06.2016 г., постановено по гр.д. № 270.2015 г. по описа на РС –
Ихитман, влязло в сила в тази част, е признато за
установено по иска предявен от С. С.З.
срещу Г.Н.Г., че З. е собственик на недвижимия имот, предмет на настоящото дело.
От приложените
удостоверения за наследници се установява, че Г.Н. К. е починал на 25.04.1991
г. и е оставил единствен наследник по закон сина си - Н.Г. К.. Н.Г. К. е
починал на 18.02.2014 г. и е оставил единствен наследник по закон своята майка
– ответницата С. С.З.. С.З. е приела
наследството на сина си Н. К., извод за което следва от обстоятелството, че се
е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на процесния имот по
наследство и давностно владение като към своето давностно владение е присъединила това на наследодателя си Н.
К. и на неговия наследодател Г. К.. Поради това правилно районният съд е приел,
че тя е обвързана от облигационното задължение, поето от наследодателя ѝ Н.
К. спрямо ищцата Г.Г. за прехвърляне собствеността
върху имота.
Процесуалният
представител на жалбоподателката – адв. Б., основателно отбелязва, че предварителният договор
представлява обещание за сключване на окончателен договор във формата на
нотариален акт. Следва да бъде посочено, че изпълнението на това задължение
може да бъде осъществено чрез предявяване на конститувния
иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, включително и спрямо наследниците на страната, както
е в настоящия случай.
Необосновани са
твърденията за нарушение на чл. 33 ЗС и наличие на съсобственост между жалбоподателката и починалият ѝ син Н. К.. От
доказателствата по делото може да бъде направен извод, че към момента на
сключване на предварителния договор Н. К. не е разполагал с документ за
собственост на процесния имот или е била налице
съсобственост. К. е упражнявал давностно владение
върху имота, каквото преди това е упражнявал неговият наследодател Г. К.. С документ,
удостоверяващ право на собственост върху недвижимия имот, се е снабдила за
първи път жалбоподателката. Доколкото тя е присъединила
давностното владение на наследодателя си – Г. К.,
което е било елемент от фактическия състав на признаването ѝ за
собственик по наследство и давностно владение, тя е
обвързана от облигационните задължения, поети от последния приживе.
Не могат да
бъдат споделени възраженията, че процесният предварителен договор е нищожен
поради липса на предмет, тъй като предметът е достатъчно конкретно
индивидуализиран в чл. 1.
Несъстоятелно е
твърдението, че предявяването на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД в случаите на висящ вещноправен спор между същите страни за редвандикиране
на имота, предмет на предварителния договор, представлява злоупотреба с право.
То, освен, че не намира законодателна опора, не държи сметка, че спорът по чл.
19, ал. 3 ЗЗД е преюдициален по отношение на
установяване втората от предпоставките за уважаване на иска за ревандикация –
наличие или липса на основание за упражняваната от ответника (купувач по
договора) фактическа власт върху имота (вж. Определение № 94/27.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 2559/2018 г., I-во г.о. на ВКС и Решение № 803/16.11.2010 г. по гр.д. № 938/2009 г.
на I-во г.о. на ВКС).
По основния
спорен въпрос в производството – дали към момента на сключване на процесния
предварителен договор продавачът Н. К. е могъл да разбира или да ръководи
действията, предвид данните за психологично заболяване и системна злоупотреба с
алкохол въззивният съд намира следното:
Макар от
доказателствата по делото (приобщените писмени доказателства от ДПБ – гара К=,
свидетелски показания) да може да бъде направен извод, че Н. К. не е бил в
състояние да разбира и ръководи действията си, за уважаване на възражението за
унищожаемост на договора по силата на чл. 31, ал. 2 от ЗЗД е необходимо преди
смъртта на лицето да е било поискано поставянето му под запрещение или ако
доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Никоя от двете
предпоставки не е налице, поради което наведено от ответника по иска възражение
не може да бъде уважено. От писмо на кмета на община К. (л. 177 от ГД № 854/2016 г. на РС-Ихтиман)
и съдебно удостоверение, издадено от Софийския окръжен съд (л. 180) се
установява, че няма заведени дела за поставяне под запрещение на Н. К.. В
процесния предварителен договор също липсват доказателства за недееспособността
му. Това е така, защото цената и начина на плащане по договора не създават
съмнение за увреждане интересите на продавача, липсват налудни
и/или нелогични мотиви, от които да бъде направен извод за неговата недеспособнос. Освен това продавачът запазва пожизнено
правото си на ползване върху процесния недвижим имот,
което е в негов интерес. Предвид това не са налице предпоставките за уважаване
на възражението по чл. 31, ал. 2 ЗЗД (вж. повече за приложението на
разпоредбата в Решение № 73 от 05.07.2018 г. по гр. д. № 3228 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, III-то гр. отделение,
Определение № 471 от 1.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 578/2017 г., III-то г. о.,
ГК на ВКС).
Твърдението за
недоказаност на плащането на сумата от 9 500 лв. е неоснователно. За
извършеното плащане може да бъде направен извод както от предварителния
договор, който в тази част има характер на разписка, така и от показанията на свид З., които подкрепят изложеното в договора. Обстоятелството
дали са спазени административните разпоредби относно плащане по банков път са относими към административно наказателната отговорност на
лицата, но не и към действителността на плащането. Неоснователно се възразява,
че е недоказан произходът на средствата за това, плащане, тъй като същият е
извън предмета на доказване в настоящото производство.
Жалбата срещу
решението в частта за разноските по естеството си представлява искане за
изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК. Същото е
депозирано в срок, поради което районният съд следва да се произнесе по същото
след влизане в сила на настоящото решение.
По изложените
съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран,
Софийският окръжен съд на основание чл. чл. 272 от ГПК,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 196/28.12.2018 г., постановено по гр.д. №
854/2016 г. по описа на РС – Ихтиман, първи състав.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
След влизане в сила на настоящото
решение делото да бъде изпратено на РС – Ихтиман за произнасяне по въззивната жалба в частта за разноските, която в тази част
има характер на искане по чл. 248 ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.