РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 07.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тринадесети февруари две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 15652/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба, предявена от П.П.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Г.И.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Ищецът
П.П.М. твърди, че на 09.01.2013 г., Г.И.С. е издал запис на заповед, по силата
на който ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от 102 800
евро, на датата на падежа - 10.02.2015 г. Ищецът сочи, че на датата на падежа и
въпреки че записът на заповед е бил предявен за плащане на ответника, сумата по
записа на заповед не му била заплатена.
За
сумата от 52 800 евро, представляваща част от вземането по записа на заповед,
ищецът депозирал заявление по чл. 417 ГПК срещу ответника, по което било
образувано ч.гр.д. № 75681/2015 г. по описа на СРС, 79-ти състав и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК. В определения от закона срок, срещу заповедта за изпълнение,
постъпило възражение от длъжника и в законоустановения едномесечен срок ищецът
депозирал искова молба за установяване със сила на присъдено нещо, че е носител
на правото на вземане за посочената сума.
Предвид
изложеното, ищецът П.П.М. моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 52 800 евро, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2015 г. - датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и направените по делото
разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът Г.И.С. е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва иска с възражение, че записът на заповед е недействителен, тъй
като не притежава всички задължителни реквизити по чл. 535 ТЗ, поради което и
не удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане.
Ответникът
твърди, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на конкретно
каузално правоотношение. Ответникът сочи, че на 01.09.2013 г. между страните по
делото е бил сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. ******, с площ от 124.57
кв.м., ведно с мазе № 3 и гараж № 8, за
продажна цена в размер на 52 800 евро, от която купувачът заплатил под
формата на капаро сумата от 34 800 евро, а остатъкът от 18 000 евро,
следвало да бъде заплатен в срок по банков път след подписване на
предварителния договор. Страните уговорили краен срок за сключване на
окончателния договор – 25.01.2015 г., като изрично бил посочен и краен срок за
явяване пред избрания от тях нотариус.
Ответникът
сочи, че на 01.09.2013 г., между ищеца и
„Н.“ ЕООД, представлявано от ответника, е бил сключен и Предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ ПИ № 023002, с площ от 10 075 кв.м., заедно
с построения в него производствен обект, находящ се извън строителните граници
на с. ***, Община ******, местност „******“ за продажна цена в размер на 50000
евро, от която купувачът заплатил под формата на капаро сумата от 32 000
евро, а остатъкът от 18 000 евро следвало да бъде заплатен в срок по
банков път след подписване на предварителния договор. Страните уговорили краен
срок за сключване на окончателния договор – 25.01.2015 г.
Ответникът
твърди, че в деня на сключване на описаните два предварителни договора, с цел
обезпечаване на заплатените от ищеца суми и сумите, които е предстояло да бъдат
платени занапред, ответникът издал процесния запис на заповед, сумата по която
представлявала сбора от договорените продажни цени. По този начин, купувачът по
двата договора целял гарантиране на възстановяването на платените от него суми,
при евентуално неизпълнение от страна на продавача.
Ответникът твърди, че поради неизпълнение на
задълженията на купувача – ищец и неявяването му пред нотариуса, окончателни
договори не били сключени. Ответникът
заявява, че е изправна страна по двата договора и няма основание да връща
заплатената цена по тях.
Предвид
изложеното, ответникът моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по
делото разноски.
В допълнителната искова молба, ищецът
поддържа предявения иск и излага съображения, че процесният запис на заповед е
редовен от външна страна и отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ. Излага
съображения, че в производството по чл. 422 ГПК, взискателят следва да докаже
факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането. Доказателствената тажест за спорните факти следвало да бъде
разпределена с оглед конкретните твърдения на страните.
По отношение на посочените от ответника
предварителни договори, ищецът заявява, че тези облигационни отношения между
страните били напълно отделни и самостоятелни и не обуславяли по какъвто и да е
начин безусловно поетото задължение на ответника по абстрактната сделка запис
на заповед. Относно Предварителния договор за покупко-продажба на апартамент №
4, ищецът сочи, че е бил надлежно обезпечен чрез вписана върху имота договорна
ипотека. По отношение на втория предварителен
договор, ищецът сочи, че сумата е била получена от ответника за имот,
който е бил предмет на възбрана и на публична продан. Ищецът твърди, че между
страните има и много други неуредени от ответника задължения.
В
допълнителния отговор на исковата молба, ответникът поддържа направените
твърдения и възражения.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ вр.чл. 538,
ал.1 ТЗ и чл. 463 ТЗ - за установяване съществуването на вземане на
ищеца – сумата от 52 800 евро, представляваща част от сумата от 102 800 евро, дължима запис на заповед, издаден
на 09.01.2013 г.,
в гр. София, с падеж 10.02.2015 г.
Записът
на заповед е абсолютна търговска сделка по силата на чл. 1 ал. 1 т.8 ТЗ, като е
уреден в чл. 535 и следв. ТЗ. По отношение записът на заповед се прилагат и
разпоредбите на менителницата доколкото са съвместими с естеството му, тъй като
и менителниците и записа на заповед са менителнични ефекти. Съгласно чл. 538, ал.1 ТЗ „издателят на записа на
заповед е задължен по същия начин, както платецът на менителницата”, който
според чл.463, ал.1, пр.ІІ ТЗ отговаря за плащането по менителничния ефект. За
да е действителен, записът на заповед следва да съдържа визираните в
разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност
обуславя валидността на менителничния ефект.
В
настоящия случай, ответникът не оспорва, че на 09.01.2013г., е издал запис на
заповед, с който се е задължил да заплати на ищеца сумата от 102 800 евро, на
датата на падежа - 10.02.2015 г.
Този
факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношения между
страните по делото (с определението от 03.10.2017 г.
срещу което страните не са възразили).
Неоснователни са възраженията на ответника, че процесният запис на
заповед е недействителен,
тъй като не притежава всички задължителни реквизити по чл. 535 ТЗ
Процесният
запис на заповед съдържа всички изисквани от закона реквизити на записа на
заповед по чл. 535, т. 1-7 ТЗ, без които той е недействителен съгласно чл. 536
ТЗ: наименованието „запис на заповед” в текста на документа на езика, на който
е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място
на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се
плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.
Падежът на записа на заповед е на определен ден съгласно чл.486,
ал.1, т.4 вр. чл.537 ТЗ (10.02.2015
г.), като
тази дата е настъпила, а следователно - и падежът на менителничното
задължение.
Издателят на записа на
заповед и следователно-длъжник за сумата по него, е ответникът по делото, а
поемател-ищцовата страна, поради което страните по делото са материално
легитимирани по предявения иск.
Върху
записа на заповед няма отбелязване да е извършвано плащане на суми по него
съгласно чл. 492 вр.чл. 537 ТЗ.
Оригиналът на записът на заповед е бил представен от заявителя в заповедното
производство, от което следва, че документът не е върнат на издателя му, няма
доказателства по делото за погасяване на процесното менителничното задължение
по някакъв начин. Следователно задължението на ответника за процесната сума по
процесния запис на заповед не е погасено, падежът му е настъпил и то е
изискуемо.
Записът
на заповед е обикновена форма на менителничното задължение, създаваща
задължение на издателя пред всеки легитимиран поемател. Поетото задължение е
абстрактно – наличието на основание за извършване на сделката не се поставя
като условие за нейната валидност. Поради абстрактния характер на
менителничното волеизявление правата, които то поражда, са независими от
наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения, във
връзка, с които менителничният ефект е издаден. Записът на заповед е
едностранна правна сделка и представлява абстрактно безусловно обещание за
плащане. Записът на заповед би могъл и обикновено се издава с обезпечителна цел
по сделки, от които произтичат задължения за издателя. Съществуването на
каузално правоотношение, наред със записа на заповед, не променя абстрактния
характер на едностранната сделка. Именно поетото безусловно задължение за
плащане обуславя липсата на основание, поради което за абстрактните сделки е
неприложима нормата на чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД - нищожност, поради липса на
основание.
Изложените
от ищеца в тази връзка съображения са напълно основателни – ищецът не е длъжен,
нито „да описва обстоятелствата, при които е подписан записът на заповед, нито
да сочи наличието на каузално отношение между страните“.
В
случаите, обаче, когато записът на заповед е издаден като обезпечение на друга,
сключена между страните каузална сделка, то недействителността на каузалното
правоотношение, както и погасяването на вземането по каузалната сделка, могат
да се релевират като възражения по иска с правна квалификация чл. 422 ГПК. До
заплащане на дълга, независимо дали този по каузалното правоотношение или този по гаранционния запис на заповед,
длъжникът дължи и по двете основания. Плащането по едното погасява и другото.
Кредиторът има право да избере кой от титулите на дълга да избере – исков
процес, основан на договора (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД) или по-олекотения от гледна
точка на ангажиране на доказателства – запис на заповед.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, предмет
на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотеза
на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на
заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Ищецът –
кредитор доказва вземането си, основано на записа на заповед, като при липса на
релативно възражение, към която се приравнява и общото възражение на ответника
за безпаричност на ценната книга, вкл. в случаите на разкрита в исковата молба
обезпечителна функция на менителничния ефект, ищецът - поемател не е длъжен да
доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение.
С
въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за
плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в
производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение
доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед.
Ако страните спорят относно конкретното каузално
правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни
каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на
заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка
между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя
страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни
възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.
В
настоящия случай, ответникът твърди,
че процесният запис на заповед обезпечава задължението му да върне
сумата от 102 800 евро, получена от ответника по два предварителни
договора, „при евентуално неизпълнение от страна на продавача“.
Ищецът не оспорва, че е сключил
предварителните договори, но оспорва, че процесният запис на заповед е бил издаден
по повод на тях и твърди, че облигационни отношения във връзка
с двата договора са били напълно отделни и самостоятелни и не обуславяли по
какъвто и да е начин безусловно поетото задължение на ответника по абстрактната
сделка запис на заповед.
По делото е представен Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 09.01.2013 г., между „Н.“
ЕООД, представлявано от управителя Г.И.С., като продавач, и П.П.М., като
купувач. С предварителния договор, страните
по него са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на
описания недвижим имот - ПИ № 023002, с
площ от 10 075 кв.м., заедно с построения в него производствен обект,
находящ се извън строителните граници на с. ***, Община ******, местност „******“
(чл. 1, ал. 1 от договора).
Уговорената продажна цена била в
размер на 50 000 евро (чл. 3, ал. 1), платима по предвидения в чл. 3,
ал. 2 от договора начин: 32 000
евро - предварително изплатени от купувача на продавача и 18 000 евро -
след подписване на предварителния договор. Страните уговорили краен срок за
сключване на окончателния договор – 25.01.2015 г.
По делото е представен и Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 09.01.2013 г., между Г.И.С.,
като продавач и П.П.М., като купувач. С
предварителния договор, страните по него са се задължили да сключат окончателен
договор за покупко-продажба на описания недвижим имот - апартамент № 4, находящ
се в гр. ******, с площ от 124.57 кв.м.,
ведно с мазе № 3 и гараж № 8 (чл. 1, ал. 1 от договора). Уговорената
продажна цена била в размер на 52 800 евро (чл. 3, ал. 1),
платима по предвидения в чл. 3, ал. 2 от договора начин: 34 800 евро -
предварително изплатени от купувача на продавача и 18 000 евро - след
подписване на предварителния договор. Страните уговорили краен срок за
сключване на окончателния договор – 25.01.2015 г.
В
двата предварителни договора, не е изрично предвидено издаването на запис на
заповед във връзка с обезпечаване на задълженията на продавача.
С
оглед датата на издаване на процесния запис на заповед - 09.01.2013 г., съвпадаща
с датата на сключване на двата предварителни договора, падежът на записа на
заповед (10.02.2015 г.), който е последващ и достатъчно близък до падежът по
двата договора (25.01.2015 г.), и при съпоставка на сбора от продажните цени по
двата предварителни договора - 102 800 евро и сумата по записа на заповед
(102 800 евро), както и при съпоставка на издателя и поемателя по записа
на заповед, и страните (вкл. и представителите им) по договорите, следва да се направи еднозначният извод, че
процесният запис на заповед е издаден именно във връзка с двата предварителни
договора.
Съдът
приема, че твърдените от ответника каузални правоотношения са възникнали именно
от описаните предварителни договори, въпреки че в отговора на исковата молба е
посочена друга дата на сключването им – 01.09.2013 г. По делото са представени
единствено посочените по-горе договори, с абсолютно идентично съдържание и
страни, като описаното в отговора на исковата молба, поради което няма никакво
съмнение, че се касае за техническа грешка при изписване на датата.
Анализирайки
съдържанието на задълженията на продавача по двата договора (непарични – да се
прехвърли собственост), който е получил продажните цени по тях, и който е
издател по записа на заповед, и след като съобрази, че сумата по записа на
заповед съвпада със сбора на продажните цени, съдът приема, че процесният запис
на заповед обезпечава задължението на продавача по двата договора, да върне
полученото при отпадане на основанието за получаване на престацията - например
при унищожаване на договора, прекратяване на договора, или разваляне на
договора, поради неизпълнение.
При
това положение, разглежданият
иск би бил основателен, ако по делото се установи факт, при настъпването на
който продавачът по двата предварителни договора дължи да върне получената
продажна цена (прекратяване, разваляне или нещо друго). По делото не се твърди настъпването на такъв
факт, респ. не се твърди и да е отпаднало основанието за получаване на сумите
по двата предварителни договора. Не са представени и доказателства,
установяващи настъпването на такъв факт. Напротив – видно от представеното копие
от искова молба, заведена на 26.06.2017 г., купувачът – поемател по записа на
заповед, е поискал обявяването на единия договор (за ап. № 4) за окончателен.
Нищо различно не установят останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства. Страните са имали дългогодишни взаимоотношения, били са „бизнес
партньори“, както сочат свидетелите. По този повод, вероятно ищецът е
предоставял средства на ответника, за което са издавани различни документи –
разписка от 15.12.2011 г., запис на заповед от 22.12.2010 г. Показанията на св. Тепавичарова в по-голямата
си част възпроизвеждат твърдения на ответника, които сами по себе си подлежат
на доказване в настоящото производство. И двамата свидетели, обаче, говорят за
запис на заповед, издаден за обезпечаване на предварителните договори. Фактът,
че задълженията на продавача по договора за ап. № 4 са били обезпечени с
договорна ипотека (учредена с представения по делото нотариален акт от
21.08.2013 г.) не променя горния извод.
Следователно, ищецът няма изискуемо
парично вземане по двата предварителни договора, задължението за изпълнението
на което е било обезпечено с процесния запис на заповед. Предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно
разноските: Ответникът е направил своевременно искане за присъждане
на разноски, но не е представил доказателства за извършени такива, включително
и в заповедното производство (представено е само пълномощно, приложено на л. 23
от делото на СГС). Поради това, съдът не се произнася в частта за разноските.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен, предявения от П.П.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Г.И.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, иск по чл.
422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, вр.чл. 538,
ал. 1 ТЗ, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 52 800 евро - част
от сумата от 102 800 евро, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 09.01.2013 г.,
в гр. София, с падеж 10.02.2015 г.,
за
която сума в производството по ч. гр. д. № 75681/2015 г.
на СРС, 79 състав, на
27.01.2016 г.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: