Решение по дело №998/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260244
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 10 юни 2021 г.)
Съдия: Радостина Костова Калиманова
Дело: 20172100100998
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

             Номер 24                                       Година 2021, 26.03                                 Град Бургас

 

                                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд ……………………..… граждански състав ………………………….

На двадесет и седми януари …..........…..……… Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                                                     

                                                                                  Председател:    Радостина Калиманова                                                 

                                                                              Членове:    ……………………………………                                                     

                                                               Съдебни заседатели:    ..………………………………….

 

Секретар ……………...……….… Жана Кметска..…...………………………………………… 

Прокурор ……………..………..… Георги Дуков ……………………………………………                               

като разгледа докладваното от ………...……… Р. Калиманова……………………………

гражданско дело номер ………… 998 ……… по описа за …… 2017….. година.

 

            Производството по делото е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Образувано е по повод исковите претенции на Р.Т.К., ЕГН **********,***, против Прокуратурата на Република България с адрес град София, бул. „Витоша“ № 2 за осъждане на ответната по делото страна да му заплати общо сумата от 500000 лева, от която сумата от 450000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконосъобразно водено срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 252 от НК, приключило с оправдателна присъда по нохд № 882/2012 година по описа на Окръжен съд - Бургас, а сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в досъдебното и съдебно наказателно производство за повдигнатите му обвинения за престъпления по чл. 252 и чл. 253 от НК /45000 лева/ и пропуснати ползи в размер на законната лихва върху внесената парична гаранция от 5000 лева от датата на внасянето й до датата на нейната отмяна /5000 лева/, ведно със законната лихва върху претендираните размери главница, считано от датата на влизане в сила на постановената спрямо него оправдателна присъда - 16.06.2014 година до окончателното им изплащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че по отношение на ищеца били образувани ДП № 159 и ДП № 130 по описа на ОД на МВР  -  Бургас, вх. № 1258/2009 година по описа на Окръжна прокуратура - Бургас. По отношение на същия била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 29.03.2010 година до 22.07.2010 година, която била изменена впоследствие на 29.07.2010 година в „парична гаранция“ в размер на 5000 лева и отменена на свой ред по чл. 234, ал. 8 във връзка с ал. 9 от НПК. Последващата взета по отношение на лицето мярка била „подписка“.

Посочва се, че на 27.04.2010 година с постановление за привличане на обвиняем ищецът Р.Т.К. бил привлечен като обвиняем по ДП № 159/2009 година за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК и чл. 253 от НК. Предявеното обвинение за извършено престъпление по чл. 253 от НК не му давало възможност да разбере обвинението и организира защитата си, както и да направи своите възражения. Самото разследване било некомпетентно и бланкетно проведено, продължило дълъг период от време - три години, като времето за неговото извършване било удължавано няколко пъти, освен че самото производство било под особения надзор при ВКП. Това му нанесло непоправими вреди. Същите били повече от обичайните поради повдигнатото незаконно обвинение с постановление на прокурора за тежко умишлено престъпление по чл. 253 от НК в качеството му на управител на „ВЕЕР 1“ ЕООД и „ВЕЕР 2“ ООД, както и за извършено от него като физическо лице престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК. Отрицателните изживявания и душевни страдания били в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с повдигнатото и поддържано обвинение. Наличието на отрицателни стресови преживявания, притеснения и напрежение по време на продължилото в периода от 2009 до юни 2014 година наказателно производство следвало да се приеме за обичайно, настъпвало несъмнено и винаги при лица с нормална психика и поначало не се нуждаело от специално доказване.

След продължителното разследване, извън предвидените за това срокове, на 16.07.2012 година против ищеца бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 252, ал.2 във връзка с ал. 1 от НК и чл. 2 от ЗКИ, по чл. 255, ал. 1 във връзка с чл. 257, ал. 1 от НК и по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК, но не бил внесен обвинителен акт за престъплението по чл. 253 НК. Образувано било по него нохд №882/2012 година по описа на Окръжен съд - Бургас, като с присъда № 146/14.06.2013 година, потвърдена с решение № 180/21.01.2014 година по внохд № 164/2013 година по описа на Бургаския апелативен съд и с решение №158/02.06.2014 година по наказателно дело №378/2014 година по описа на ВКС ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

По-специално Бургаският окръжен съд признал ищеца за невиновен спрямо повдигнатото му обвинение по чл. 252, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗКИ за това, че: 1. На 18.05.2009 година в град Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 68000 лева на лицето С.Й.З., с местожителство *** - заемополучател, с лихва в размер на 4 % месечно върху сумата на главницата, обезпечен чрез запис на заповед за сумата от 68000 лева, подписан от С.Й.З. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита общата сума на платените лихви е в размер на 18740 лева; 2. На 26.08.2008 година в град Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 40000 лева на лицето С.Я.С., с местожителство *** - заемополучател, с лихва в размер на 0.2 % дневно върху сумата на главницата, обезпечен чрез запис на заповед за сумата от 40000 лева, подписан от С.Я.С. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита общата сума на платените лихви е в размер на 2800 лева; 3. На 30.01.2009 година в град Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 10000 английски паунда на лицето С.Я.С., с местожителство *** - заемополучател, с лихва в размер на 4 % месечно върху сумата на главницата, обезпечен чрез запис на заповед за сумата от 10000 английски паунда - равностойността на 21784 лева, определени по фиксинга на БНБ, подписан от С.Я.С. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита общата сума на платените лихви е в размер на 4544 лева; 4. За периода 2007 година - месец октомври 2008 година в град Бургас, в качеството му на заемодател на два пъти дал в заем сумата от общо 70000 лева на лицето Г.Т.Е., с местожителство *** - заемополучател, обезпечени чрез запис на заповед, подписан от Г.Т.Е.в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредитите общата сума на платените лихви е в размер на 7000 лева; 5. за периода 2007 година - 2008 година в град Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 20000 лева на лицето Г.Т.Е., с местожителство *** - заемополучател, с лихва в размер на 5 % месечно върху сумата на главницата, обезпечен чрез запис на заповед за сумата от 20000 лева, подписан от Г.Т.Е.в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита общата сума на платените лихви е в размер на 2000 лева; 6. През м. септември - м. октомври 2008 година в град Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 50000 лева на лицето Г.Т.Е., с местожителство *** - заемополучател, с лихва в размер на 5 % месечно върху сумата на главницата, обезпечен чрез запис на заповед за сумата от 50000 лева, подписан от Г.Т.Е.в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита общата сума на платените лихви е в размер на 5000 лева; 7. През 2008 година в град Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 3800 лева на лицето Е.М.Е., с местожителство *** - заемополучател, с лихва в размер на 1.26 % месечно, върху сумата на главницата, обезпечен чрез запис на заповед за сумите от 3800 лева, подписан от Е.М.Е.в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита общата сума на платените лихви е в размер на 48 лева; 8. За периода до 2009 година в град Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 6000 лева на лицето Н.А.Г., с местожителство *** - заемополучател, с лихва в размер на 3 % месечно върху сумата на главницата, обезпечен чрез запис на заповед за сумата от 6000 лева, подписан от Н.А.Г. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита общата сума на платените лихви е в размер на 180 лева; 9. За периода 2007 година - 2008 година в град Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 7000 лева на лицето Х.Н.Д., с местожителство *** - заемополучател, с лихва в размер на 7 % месечно върху сумата на главницата, обезпечен чрез запис на заповед за сумата от 7000 лева, подписан от Х.Н.Д. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита общата сума на платените лихви е в размер на 8800 лева; 10. През 2008 година в град Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 2000 лева на лицето Т.П.И., с местожителство *** - заемополучател, с лихви в размер на 15 % месечно върху сумата на главницата, като до връщане на кредита общата сума на платените лихви е в размер на 300 лева; 11. През 2007 година - 2008 година в град Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 25000 евро - равностойността на 48896 лева, определени по фиксинга на БНБ на лицето Б.Г.П., с местожителство *** - заемополучател, с лихви в размер на 18 % месечно върху сумата на главницата, обезпечена чрез запис на заповед за сумата по главницата, подписан от Б.Г.П. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита общата сума на платените лихви е в размер на 17602 лева и в резултат на тази дейност е получил значителни неправомерни доходи в размер на 60014 лева.

Ищецът твърди, че в резултат на осъществените спрямо него действия бил претърпял неимуществени вреди повече от обичайните. Те били резултат от прекомерната продължителност на наказателното производство, неговата незаконосъобразност, наличието на оправдателна присъда и неоснователно наложените през времетраенето му мерки за процесуална принуда от 2009 година до 2014 година, представляващи забрана за напускане на пределите на страната, четири месеца „задържане под стража“, незаконосъобразно наложена мярка „парична гаранция“ в размер на 5000 лева и незаконосъобразно наложена мярка „подписка“. Изтъква, че при определяне на обезщетението следвало да бъдат взети предвид и съобразени освен гореизложените факти и това, че обвинението срещу него е било за две тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

Конкретните претърпени от него неимуществени вреди се изразявали в засягане на негови нематериални блага и личната сфера като притеснения на ищеца за бъдещето на семейството му и настоящото му оцеляване предвид наложените от КПКОНПИ обезпечителни мерки върху имуществото му, накърнена репутация и стрес от вероятността за осъждане, обичайните тревоги, страх и несигурност, травматичност, ограничения на социалните контакти, психологически проблеми, срам и унижение, развод със съпругата му и загуба на семейното жилище, сериозно засягане на личността и достойнството му.   Излагат се твърдения за негативното засягане правата на личността в резултат на водено разследване три години и три години съдебно производство, което на практика правело общо шест години. От житейска гледна точка, през този период от време, ищецът изпитвал притеснения от обстоятелството, че бил привлечен като обвиняем за деяния, които не бил извършил. По време на задържането му под стража изпитвал несигурност от това по какъв начин ще приключат образуваните против него производства, бил под натиск от разследващия по делото.

Незаконното обвинение се било отразило негативно на здравословното му състояние, което било критично и към настоящия момент. Установено било, че към момента на задържането под стража ищецът не страдал от заболявания и нямал здравословни проблеми. След задържането му направил суицид, рухнал психически, лежал в специализирано заведение. Впоследствие били възникнали проблеми с психиката, гастро-онкологични заболявания, вдигнало се нивото на кръвната му захар, настъпил срив на имунната система. Вследствие на психо-емоционалното натоварване имал сърцебиене и излизал от ритъм. Твърди се, че бил паднал духом, затворил се в себе си, започвал да плаче след взимане на медикаменти, загубил апетит, станал изнервен, като страховете, че ще влезе в затвора и няма кой да се грижи за семейството му го депресирали още повече.

Навеждат се от негова страна твърдения за накърнена репутация. В резултат на незаконното обвинение били пострадали силно и изключително сериозно името и авторитета му, като се било стигнало до изолирането му от обществото, дори от семейството, като през 2017 година бракът му бил прекратен. Бил злепоставен в социалната среда, в която се бил ползвал с авторитет, добро име и проспериращ до този момент бизнес. Накърнен бил авторитетът му, с който се ползвал в качеството му на работодател, както и този в семейството, като децата му били непълнолетни към 2009 година. Твърди, че повдигнатото обвинение намерило отзвук и в средствата за масово осведомяване, което довело до увеличаване на страховете и притесненията на ищеца относно това какво мислят и говорят хората за него. Изтъква се, че достойнството му било унижено от злепоставянето му в обществото, тъй като случаят бил изнесен в публичното пространство на различни медии и телевизии още при задържането му под стража. Както професионалният му, така и обществения и личния му живот били променени безвъзвратно.

Ищецът бил поставен в невъзможност да работи по основната дейност на управляваните от него дружества. Семейството му оцелявало само с пенсията на майката на съпругата му и със заеми предвид наложените запори и възбрани на цялото движимо и недвижимо имущество, както и на банкови сметки със сериозни суми във връзка с издадената по образуваното частно гражданско дело № 435/2012 година по описа на Окръжен съд - Бургас обезпечителна заповед за бъдещ иск по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ в полза на КОНПИ в размер на 1619777 лева. След постановяване на оправдателната присъда размерът на иска възлизал на 1279871.83 лева, като за разликата от 339906 лева обезпеченията нито били отменени, нито производството било прекратено. Обезпеченията били факт и към момента на депозиране на исковата молба и това обуславяло претърпени вреди от ищеца в повече от обичайните. В този смисъл изтъква, че било налице тежко посегателство върху собствеността му - наложени запори на банкови сметки, на цялото движимо и недвижимо имущество. Поради това той бил поставен в невъзможност да заплаща кредит и единственото семейно жилище било продадено на публична продан; семейството му живеело към настоящия момент под наем.

Взетите спрямо него МНО и ПАМ покривали изцяло хипотезата на отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако подсъдимият е оправдан поради това, че деянието не е извършено от лицето. Наложените мерки за неотклонение се били отразили отрицателно върху професионалната му сфера, която била трайно установена повече от 30 години, като ищецът бил в невъзможност да престира труд, да издържа себе си и семейството си. Дружествата му прекъснали дейност и се стигнало до ликвидацията им.

Отговорността по ЗОДОВ имала обективен характер и се ангажирала във всички случаи на незаконно обвинение, включително и в тези, при които лицето, обвинено в престъпление било оправдано заради недоказаност участието на подсъдимия в престъплението. Ответната страна следвало да отговаря за всички вреди, причинени му от незаконното обвинение за периода от 2009 година до приключване на съдебното производство с окончателно постановена присъда, влязла в сила на 02.06.2014 година, който момент бил началният такъв както за дължимостта на мораторната лихва, така и на погасителната давност.

Обосновава се пасивната легитимация по исковата претенция на Прокуратурата на РБ като се сочи, че органите на прокуратурата имали водеща и контролираща функция в досъдебното производство. В случая привличането на ищеца като обвиняем, вземането на мярка за неотклонение, внасянето на обвинителен акт в съда, поддържането на обвинението в съда и подаването на протест пред въззивната инстанция били все действия, извършвани от ответника. Твърди, че конкретно неговия случай разкривал висок интензитет на наказателно преследване, съпроводен с внесено от ответника искане за най-тежка мярка за неотклонение, продължително задържане под стража за период от 4 месеца, през което време освен обичайните тревоги, страх и несигурност, ищецът търпял и ефективно ограничаване на основно право като личната свобода. Въпреки направения суицид и влошеното му здраве, мярката не била отменена в по-лека, а била изменена в „парична гаранция“. Ограничаването на личната свобода било тежко увреждане на правата на личността и в тази връзка било обосновано оплакването за причинени значителни вреди върху психиката на ищеца от престоя му в ареста. Освен това, в хипотезата на предходни осъждания, според ищеца очакването да бъде осъден на тежко наказание именно предвид предходните осъждания било несравнимо по-стресиращо.

Ищецът претендира по делото и обезщетение за имуществени вреди, част от които представляващи изплатено адвокатско възнаграждение и разноски за извършени процесуални действия в наказателното производство, включително  в частта по повдигнатите обвинения, за които производството било прекратено. Пояснява, че се касае за такива, направени в досъдебното и съдебното производство, образувано срещу него за престъпления по чл. 252 и чл. 253 НК по ДП №159/2009 година и ДП № 130/2009 година до тяхното приключване в съдебната фаза. Извършени били редица процесуални действия, оказано било процесуално представителство за близо 10 съдебни заседания по нохд № 882/2012 година, което било с правна и фактическа сложност. Останалата част от заявената сума се претендира като пропуснати ползи в размер на законната лихва върху внесената парична гаранция в размер на 5000 лева за периода от време, упоменат като момента на нейното внасяне, съответно на нейното освобождаване. Посочва, че гаранцията била внесена по специална сметка с вносител М. Х. К., съпруга на ищеца към този момент. Тази претенция се обуславяла от задържането за времето на висящото наказателно производство на лични средства. През периода на задържане на сумата ищецът бил в невъзможност да я използва за задоволяване на своите нужди и тези на семейството си, както и да реализира доход от нея.

Поддържа се от него в исковата молба, че при определяне на паричния еквивалент на моралните вреди задължително трябвало се преценят видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяването на една или повече  осъдителни присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаване на лицето, общата продължителност, както и предмета на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имали значение по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи; не на последно място следвало да се отчете и наказанието, което се предвижда за съответното деяние.

Ответната по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея, в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище по така предявените против нея искови претенции. С него същите са оспорени изцяло по основание и размер.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и изявленията на страните и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От служебна справка в деловодната програма на настоящия съд по нохд № 882/2012 година по описа на Бургаския окръжен съд се установява, че по досъдебно производство № 159/2009 година по описа на ОД на МВР - Бургас, вх.№ 1258/2009 година, ДП № 130/2009 година на Окръжна прокуратура-Бургас, на 19. 07.2012 година срещу ищеца е бил внесен обвинителен акт в съда, с който са му били повдигнати няколко обвинения, а именно: обвинение за това, че през периода от 01.01.2007 година до 31.12.2009 година в град Бургас, като физическо лице, извършвал дейност по занятие - банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, за които се изисква такова разрешение, предоставяйки 19 кредита срещу договорена лихва, като от тази дейност е получил значителни неправомерни доходи в размер на 105011 лева. Извършените от ищеца деяния по това обвинение са описани в шестнадесет точки от обвинителния акт, като е посочено, че от горепосочената престъпна дейност той е получил значителни неправомерни доходи - лихви от раздадени заеми в размер на 104561 лева, с което осъществил състава на престъпление по чл. 252 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗКИ. Със същия обвинителен акт на ищеца е било подигнато обвинение и за това, че за финансовата 2004 година /01.01.2004 година - 31.12.2004 година/, в качеството му на управител и собственик на капитала на „ВЕЕР 1“ ЕООД , Булстат *********, град Бургас, в подадена годишна данъчна декларация по чл. 51, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ пред ТД на НАП - град Бургас, е потвърдил неистина относно размера на дължимия корпоративен данък за отчетната 2004 година, като вместо реалната данъчна основа в размер на 316 325 лева е декларирал годишен корпоративен данък за същата година в размер на 3 966.17 лева, с което избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - корпоративен данък за 2004 година в размер на 61 683.38 лева, с което осъществил състава на престъпление по чл. 255, ал. 1, вр. чл. 257, ал. 1 от НК. Следващото обвинение е за това, че в град Бургас, пред органите на ТД на НАП - Бургас, в качеството му на данъчно - задължено лице в подадена годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ пред ТД на НАП - град Бургас, за данъчен период 01.01.2005 година - 31.12.2005 година, е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2005 година, като вместо реалната данъчна основа в размер на 101 561.55 лева е декларирал доходи като физическо лице в размер на 1629.90 лева, представляващи облагаема данъчна основа по смисъла на чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ /отм./, с което избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 23 834.80 лева, съгласно чл. 93, т. 14 от НК, с което осъществил състава на престъпление по чл. 255, ал. 1, вр. чл. 257, ал. 1 от НК. Със същият обвинителен акт е повдигнато обвинение на ищеца и за това, че в град Бургас, пред органите на ТД на НАП - Бургас, в качеството му на данъчно - задължено лице в подадена годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ пред ТД на НАП - град Бургас, за данъчен период  01.01.2006 година - 31.12.2006 година, е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната   2006 година, като  вместо реалната данъчна основа в размер  на 25 450.52 лева, е декларирал доходи като физическо лице в размер на 6 029.59 лева, представляващи облагаема данъчна основа по смисъла на чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ /отм./, с което е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери - 5 472.10 лева, съгласно чл. 93, т. 14 от НК, с което осъществил състава на престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК.

Видно от доказателствата по делото, по така повдигнатото му обвинение е постановена присъда № 146 от 14.06.2013 година по наказателно дело № 882/2012 година по описа на Бургаския окръжен съд, с която ищецът е признат за виновен в това, че е получил значителни неправомерни доходи - лихви от раздадени заеми в размер на 43 147 лева, които са описани в девет точки по присъдата, поради което и на основание чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 5 година и глоба  в размер  на  5 000 лева, като е оправдаван да е получил неправомерни доходи - лихви от раздадени заеми над размера от 43 147 лева до размера 104 561 лева. За останалата част от деянията по обвинителния акт за престъплението по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 2, ал.1 от ЗКИ, за получени значителни неправомерни доходи в размер на 60 014 лева, ищецът е оправдан на основание чл. 304 от НК. Със същата присъда, Р.Т.К. е признат за виновен в това, че за финансовата 2004 година, в качеството му на управител и собственик на капитала на „ВЕЕР 1“ ЕООД , Булстат *********, в подадена годишна данъчна декларация по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО пред ТД на НАП - град Бургас, е потвърдил неистина относно размера на дължимия корпоративен данък за отчетната 2004 година, като вместо реалната данъчна основа в размер на 314 472.00 лева е декларирал годишен корпоративен данък в размер на 3 966.17 лева, с което избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - корпоративен данък за 2004 година в размер на 61 322 лева, като на основание чл. 257, ал. 1 /отм. ДВ бр. 75 от 2006 гоидна/, вр. чл. 255, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 ,вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2  години и глоба в размер на 5 000 лева. Също така ищецът е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 257, ал. 1 /отм. ДВ бр. 75 от 2006 година/ вр. чл. 255, ал. 1 от НК, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 54 от НК, за това, че в град Бургас, пред органите на ТД на НАП - Бургас, в качеството му на данъчно-задължено лице в подадена годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ пред ТД НАП - град Бургас за данъчен период 01.01.2005 година - 31.12.2005 година, е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2005 година, като вместо реалната данъчна основа в размер на 102 661.75 лева е декларирал доходи като физическо лице в размер на 1629.90 лева, представляващи облагаема данъчна основа по смисъла на чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ /отм./, с което избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 24 098.80 лева, съгласно чл. 93, т. 14 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и глоба в размер на 5 000 лева. Със същата присъда, ищецът е признат за виновен и за това, че в град Бургас, пред органите на ТД на НАП - Бургас, в качеството му на данъчно - задължено лице в подадена годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ пред ТД НАП - град Бургас за данъчен период 01.01.2006 година - 31.12.2006 година, е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2006 година, като  вместо реалната данъчна основа в размер на 25 450.52 лева е декларирал доходи като физическо лице в размер на 6 029.59 лева, представляващи облагаема данъчна основа по смисъла на чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ /отм./, с което е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери - 5 472.10 лева, съгласно чл. 93, т. 14 от НК, като на основание  чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 54от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година. На основание чл. 23 от НК, с присъдата е определено едно общо наказание, най-тежкото от определените, а именно “Лишаване от свобода“ за срок от 5 години, към което е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 5000 лева и е постановено да изтърпи отложеното наказание в размер на 6 месеца „Лишаване от свобода“, постановено с определение от 28.06.2002 година по одобрено споразумение по нохд №280/2002 година по описа на Окръжен съд - София. Определено е наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор, като е приспаднато времето през което същият е бил задържан от органите на МВР и с МНО „Задържане под стража”, считано от 29.03.2010 година до 22.07.2010 година. Така постановената присъда е изменена с решение № 180 от 21.01.2014 година по внохд № 164/2013 година по описа на Апелативен съд-Бургас в  частта, в която е определен режима за изтърпяване на наказанието от шест месеца „Лишаване от свобода“, като същият е изменен от „строг“ на „общ“. Така постановеното решение е оставено в сила с решение № 158 от 02.06.2014 година по нак. дело № 378/2014 година по описа на ВКС.

По делото за установяване на наведените в исковата молба твърдения ищцовата страна е ангажирала и гласни доказателства. Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Р.М.сочи, че познава ищеца от 2007 година, но през 2010 година те прекъснали връзката помежду си. Известно му било това, че против него било водено наказателно дело. Когато след години възобновил приятелството си с Р.К., свидетелят установил, че е налице голяма разлика в поведението му. Ищецът бил по-дистанциран спрямо другите хора, притеснен, по-отдръпнат и неразговорлив, лицето му било посърнало и имал изморен и отчаян вид. Здравословният му вид също не бил добър. Свидетелят заявява, че разликата в поведението на ищеца преди воденото против него наказателно производство и след това била голяма. Познавал и съпругата му. Преди процеса те били едно щастливо семейство, но вече не ги виждал заедно.

Свидетелят В.М.заявява, че познава ищеца от около 1992 година. Твърди, че случилото се него през 2010 година било „обществена тайна“. На него му бил известен факта, че ищецът е бил в затвора, през който период те не поддържали връзка. Свидетелят твърди, че от свои познати в затвора е научил, че там той посегнал на живота си. Заявява, че преди случая ищецът бил духовит, усмихнат, добродушен и лъчезарен човек, а след това се сринал емоционално, затворил в себе си, чувствал се ненужен, бил стресиран. Промяната в поведението му била очевидна. В резултат на преживяното се влошило и здравословното състояние на ищеца, който претърпял стомашна или бъбречна операция. Случаят се отразил и на семейството на К., в резултат на което той се развел със съпругата си, а децата му се отчуждили от него. Приятелите му и семейството му се срамували от него. Към настоящия момент ищецът се грижел за майката на своята бивша съпруга, която била болна и живеел при нея.

Разпитаната по делото свидетелка Р.М., твърди, че ищецът бил женен за дъщеря й от 30 години, но се били развели преди три години. Сочи, че преди ареста ищецът бил най-слънчевия, най-добрия, най-всеотдайния мъж, изключително трудолюбив човек, с чувство за отговорност. Бил изключително здрав, енергичен, нямал никакви оплаквания. След ареста настъпила промяна в поведението на К.. Влизането в затвора му се отразило много негативно и на здравето, и на психиката му, той бил рухнал. Свидетелката заявява, че на десетия ден ищецът направил опит за самоубийство - прерязал си вените. В ареста бил при нечовешки условия и развил бронхит, който му се отразявал оттогава до днес. Ищецът станал затворен в себе си, не говорел, нямал никакви контакти, стоял и мълчал. Преживяното се отразило и на брака му, и на отношенията с децата му, тъй като им взели къщата и блокирали сметките му, което затруднило заплащането на образованието на дъщерите му. По отношение на здравословните проблеми на ищеца, свидетелката твърди, че преди да влезе в затвора, той бил претърпял много тежка операция на язва, а в затвора здравословните му проблеми се задълбочили. Получил микроинсулт, но поради късното му хоспитализиране в болницата и ненавременно лечение, той не виждал с дясното око, тъй като имал засегнат очен нерв. Свидетелката заявява, че ищецът излязъл от затвора съсипан, почти всички от обкръжението му се били отдръпнали и всичко се било обърнало на 180 градуса, нямало нищо общо между предишния и сегашния му начин на живот.

По делото е допусната и извършена и съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че след ареста при ищеца е възникнала остра стресова реакция с изключително силен психически стрес, което е надхвърлило ресурса му за справяне и острият стрес е прераснал в психично разстройство. Това е наложило спрямо ищеца да бъде проведено лечение с антидепресанти. Вещото лице е пояснило, че медицинският термин „суицид“ означава самоубийство /осъществено самоубийство/. В случая от обективната информация от медицинската справка от Медицински център - Министерство на правосъдието - Главна дирекция изпълнения на наказанията – Затвор - Бургас и вземайки под внимание психичното състояние на ищеца, ситуацията, в която се е намирал към 08.04.2010 година до 18. 04. 2010 година, прави извод, че нереализираният суициден опит е бил сериозен - реално желание за слагане край на собствения живот. Експертът сочи още, че психичното състояние на лицето се е определяло от следните факти: станал много потиснат - до отчаяние, не намирал изход от създалата се ситуация, страхувал се за децата си, бил обиден, огорчен, непрекъснато напрегнат. Заключава, че към настоящия момент ищецът се диагностицира с посттравматично стресово разстройство с тенденция към хронификация, което е възникнало в отговор на стресогенно събитие или ситуация, които са с изключително застрашаващи или с катастрофална природа и са в състояние да причинят дълбок дистрес у почти всеки човек. В съдебно заседание уточнява, че са минали 7-8 години от острия стрес, но симптоматиката не е отзвучала.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на  престъпление, ако лицето бъде оправдано. Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3  от ЗОДОВ е обективният факт, че спрямо лицето са били повдигнати обвинения за извършване на престъпления по Наказателния кодекс, а впоследствие същото с влязла в сила присъда е оправдано по част от тях. Това дава основание на законодателя да квалифицира обвинението като незаконно, независимо че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган. Цитираната разпоредба предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер - в случая Прокуратурата на Република България, както бе посочено по-горе. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано. Съгласно разясненията, дадени от ОСГК на ВКС по т. 11 от ТР№3/2005 година, държавата носи отговорност и при частично оправдаване.

В случая спрямо ищеца е било предприето разследване, а също така предявено, повдигнато и поддържано обвинение за извършени престъпления по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗКИ; чл. 257, ал. 1 /отм. ДВ бр.75 от 2006 година/ вр. чл. 255 ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК; по чл. 257, ал. 1 /отм. ДВ бр.75 от 2006 година/ вр. чл. 255, ал. 1 от НК вр. чл. 2, ал. 2 НК и чл. 255, ал. 1 т. 2 от НК вр.чл. 2, ал. 2 НК. Видно от мотивите на постановената присъда по нохд № 882/2012 година по описа на Бургаския окръжен съд, съдът е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъпният състав по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 2, ал. 1 от ЗКИ за това, че през периода от 01.01.2007 година до 31.12.2009 година, в град Бургас, като физическо лице, извършвал дейност по занятие - банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, като от тази дейност е получил значителни неправомерни доходи в размер на 43 147 лева. Със същата присъда, ищецът е оправдан по част от пунктовете /първи-1; втори-2; трети-3; четири-едно-4.1; пети-5; шести-6; седми-7 /7.1 и 7.2/; единадесети-11 и четиринадесети-14 от обвинителният акт/, за които му е повдигнато обвинение по същия текст от закона - чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗКИ.

При съобразяване на така посоченото по-горе следва да бъде установено в конкретния случай дали са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България, повдигнала и поддържала обвиненията против ищеца и под чийто надзор е извършено разследването. По-специално необходимо е да се установи дали така постановения оправдателен диспозитив покрива посоченото в цитирания по-горе тълкувателен акт частично оправдаване. Ответната по делото страна е въвела в процеса в тази насока твърдение, че не следва да бъде ангажирана отговорността и, тъй като в случая се касае за единно продължавано престъпление и оправдаването на ищеца за някои от изпълнителните деяния не е равносилно на оправдаване на лицето по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Съгласно практиката на ВКС, изпълнителното деяние по чл. 252, ал. 1 от НК се изразява в сключване на банкови сделки по занятие, за които се изисква разрешение по закон, без деецът да притежава такова. Законодателят инкриминира не всяка конкретна сделка самостоятелно, а цялостната дейност по системно, по занятие сключване на сделки от този вид /според правната теория и съдебна практика поне три на брой/, които са източник на доходи за извършителя. Затова в предмета на доказване влиза установяването именно на тази системност на извършване на множество сделки, които по своите характеристики представляват банкови сделки. Престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК е типично престъпление на системно извършване, а не разкрива характеристиките на продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. Всяка сделка сама по себе си не покрива признаците на престъплението, а всички заедно, като система от действия, запълват диспозицията на правната норма. Наказателният кодекс обявява за престъпление не единичното, инцидентно кредитиране между физически и/или юридически лица чрез сключване на гражданскоправни сделки по ЗЗД или ТЗ, а системното, по занятие заемане на парични средства на голям брой лица срещу насрещна материална облага, с която се осигурява издръжката на заемодателя. Поради тези именно обективни признаци на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК, чрез които се очертават обема на обвинението и предмета на доказване наличието по наказателното дело на оправдателен диспозитив за част от лицата и договорите, сключени с тях не налага извод за частично оправдване по смисъла на приложимата и посочена по-горе правна норма. Тези сделки просто не са част от еднородните деяния, които участват в обективния състав на престъплението, още повече, че в случая липсва повдигнато обвинение за продължавано престъпление по чл. 26 от НК и всяка сделка сама по себе си не е престъпна. Както бе посочено по-горе, става дума за единно престъпление по извършване на банкова дейност, като е достатъчно отделните сделки да се уточнят в обстоятелствата част на обвинителния акт. Затова, включването в отделен оправдателен диспозитив на съдебния акт на определени сделки не сочи на извод за частично оправдаване по повдигнатото обвинение по чл. 252 от НК /така и в решение № 472 от 17.12.2009 година на ВКС по нак. дело № 488/2009 година, II н. о./.

Следва да се отбележи и това, че за случаи на частично оправдаване приложение намират указанията по т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 година по търг. дело № 3/2004 година на ОСГК. Там даденото разяснение е принципно приложимо при повдигнати обвинения в извършване на повече от едно престъпления в едно наказателно производство, ако обвиняемият е бил оправдан с присъда по всички обвинения, възникнала е отговорност на държавата във връзка с прекратяването им, или по едни обвинения е постановена оправдателна присъда, а по други е възникнала отговорност във връзка с прекратяване на наказателното преследване, когато същото е незаконно /така и в решение № 185 от 03.12.2015 година на ВКС по гражд. дело № 61/2015 година, III г. о./. В случая, по горните доводи, фактически липсва такава, в горния смисъл, оправдателна присъда за извършване на определено конкретно престъпление - ищецът безспорно е признат за виновен за осъществяване на престъпление по чл. 252 от НК, за което му е било наложено и наказание, но просто във връзка с това престъпление и по повдигнатото му обвинение група сделки с определени лица е изключена от осъществяваната от него престъпна деятелност.

Всичко това сочи, че в случая основанието за ангажиране отговорността на ответника - Прокуратурата на Република България  не е доказано, тъй като ищецът  не е оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото спрямо него обвинение по чл. 252, ал. 1 от НК, поради което и да има право на обезщетение за вреди. Поради това именно предявените от него претенции като недоказани и неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото и в съответствие с чл. 10, ал. 2, изр. 1-во от ЗОДОВ, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 400 лева, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-медицинска експертиза, както и 5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист. 

Мотивиран от горното и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Бургаският окръжен съд

  РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Т.К., ЕГН **********,*** против Прокуратурата на Република България с адрес град София, бул. „Витоша“ № 2 искови претенции за осъждане на ответната по делото страна да му заплати общо сумата от 500000 лева, от която сумата от 450000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконосъобразно водено срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 252 от НК, приключило с оправдателна присъда по нохд № 882/2012 година по описа на Окръжен съд - Бургас, а сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в досъдебното и съдебно наказателно производство за повдигнатите му обвинения за престъпления по чл. 252 и чл. 253 от НК /45000 лева/ и пропуснати ползи в размер на законната лихва върху внесената парична гаранция от 5000 лева от датата на внасянето й до датата на нейната отмяна /5000 лева/, ведно със законната лихва върху претендираните размери главница, считано от датата на влизане в сила на постановената спрямо него оправдателна присъда - 16.06.2014 година до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Р.Т.К., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 400 /четиристотин лева/ лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-медицинска експертиза, както и 5 /пет лева/ лв., представляваща държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.     

Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.

 

 

         Окръжен съдия: