Решение по дело №20/2018 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 136
Дата: 30 юли 2019 г. (в сила от 30 юни 2022 г.)
Съдия: Пенка Петкова Петрова
Дело: 20181400900020
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №136

гр.Враца, 30.07.2019г.

                                                                                                 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 25.06.2019 г.  в състав:

           

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ПЕНКА П.П.А

 

при участието на секретаря Веселка Николова

като разгледа докладваното от съдията Пенка П.П.а търговско дело № 20 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Х.П.П., действащ като ЕТ "СНИ-КОМЕРС -1-Х.П.",гр. София е предявил иск против "Кукли Транс"ООД Република Албания,Елбасан Преняс, село-частна сграда на Културния дом,ет.1 за заплащане на сумата в размер на 19 779.75 евро/в левова равностойност в размер на 38 685.83 лв./, представляваща стойността на превозваната стока, предмет на договор сключен между страните на 25.10.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното му плащане. Претендират се и разноски.

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер.

Предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.17 Конвенция ЧМР във вр.  с чл.79 във вр. с чл.367 ТЗ и и чл.86 ЗЗД.

По делото са събрани писмени доказателства и е назначена и изслушана съдебно-графологическа експертиза.

В исковата молба се твърди, че на 25.10.2017 год. между Х.П.П., действащ като ЕТ "СНИ-КОМЕРС -1-Х.П.",гр. София, спедиторската компания "ОНИ ШПК" (ONI SHPK) и превозвача "КУКЛИ ТРАНС" ООД, Република Албания е сключен договор за транспорт на 22 350 кг., бял боб от склада на ЕТ "СНИ-КОМЕРС -1-Х.П." в с.Галиче, област Враца до склада на купувача на стоката - фирма "Гора 2004 ШПК" - Бучимас, Поградец, Албания. Поддържа се, че договора за превоз с превозвача е сключен със съставянето на товарителницата за международен превоз, доколкото спедиторския договор не е подписан от превозвача. На 27.10.2017 год. превозвачът "КУКЛИ ТРАНС" е натоварил стоката в с.Галиче - общо 894 чувала по 25 кг. всеки, с общо тегло 22420 кг., на композиция, състояща се от влекач с per. № TR61931 и ремарке с per. № AFR091. На същата дата е съставена и международна товарителница (CMR) съгласно чл.5 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенция CMR). Сочи се, че молителят-ищец е издал инвойс — фактура № 874/27.10.2017 год. на получателя "Гора 2004 ШПК", ЕИК 44802603В за сумата 19779,75 (деветнадесет хиляди седемстотин седемдесет и девет евро и 75 евро), представляваща стойността на стоката. Съставена е също инвойс - фактура № 874 - 112/27.10.2017 год. за стойността на превоза - сумата 1000 (хиляда) евро, платима от получателя на стоката при получаването й и след заверяване с подпис и печат на получателя на клетка 24 в екземпляра от международната товарителница на превозвача, която следва да бъде върната на изпращача. Твърди се още, че от приложеното заверено копие от електронна митническа декларация, заверена с печата на Митница - Лом, на 30.10.2017 год. износът е бил осъществен, т.е. превозвачът е напуснал територията на Република България.

Твърди се, че към момента на предявяване на иска "КУКЛИ ТРАНС" ООД не е върнало на ЕТ "СНИ-КОМЕРС -1-Х.П." екземпляра от международна товарителница, който трябва да установи получаването на стоката от "Гора 2004 ШПК" - Албания, Поградец, Бучимас. Ищецът е получил информация, че стоката е пристигнала и е разтоварена в склада на получателя, но международната товарителница не му е върната заверена от представителя на "Гора 2004 ШПК". На 14.11.2017 год. Х.П. е подал жалба в полицията в Поградец, Албания, по която и няма отговор.

Излага становище, че съгласно чл.17 т.1 от Конвенция CMR " превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса на повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й.Съгласно чл.20 т.1 от същата конвенция "Правоимащия може без да е необходимо да представя други доказателства, да счете стоката за изгубена, когато не е доставена до 30 дни след изтичане на уговорения срок или, ако такъв не е бил уговорен,  в срок от 60 от деня за приемането й за превоз от превозвача". Срокът от 60 дни е изтекъл, поради което ищецът предявява настоящия иск.

С депозирания на 28.09.2018г отговор наименуван "Рекримининация", ответното дружество оспорва предявения иск. Потвърждава, че е товарил товар боб от фирма продавач „Сни- Комерс-1-Х.П."  количество от 22 350кг на дата 27.10.2017г. с камион Hp.TR61931, ремарке AFR091, както и са извършени всичките митнически отношения и се е снабдил с документи: Фактура на товара, ЧМР, фитосанитарен сертификат и сертификат за качество, декларация на изпращача митница (Лом) България, договор покупко- продажба за над 200 тона и снимка на боба. След приключването на митническите действия заминавал за Албания. На следващи ден пристигнал при албанската митница за да се извършат митническите задължения. За извършването на митническите задължения при Кяфа Сан се явили представителите на купуващата страна. След като се извършили плащанията и физическия контрол, купуващата страна започнала да се скара с превозвача, тъй като не харесал товара. Не бил товара според договора. Обадили се на фирмата продавач на товара за лошото състоянието на товара и г-н .П. след много кратко време пристигал в Митницата Кяфа Сан. Като се срещнали с купувача и започнали да се скарат, се уговорили да се разтовари товара в Поградец. Пътувал до мястото на разтоварването и с заповед на г-н.Я.И. и на г-н.Х.П. се отворил камиона за да се разтоварва. Спора за качеството продължавал. Пристигали работниците за разтоварване и започнало да се брои товара при чувалите по 25кг. Отбелязва, че от началото до края присъствали лично купувача г-н.Я.И. и г-н Х.П. заедно с други представители на българската фирма. Преброили 894 чували по 25 кг, което е равно на 22 350кг. Подал документите при фирмата купувач след многото дискутиране и взел две копия на ЧМР, едно копие за превозвача и другата за продавача. Купувача бил направил забележка при точка 24 на ЧМР-то кьдето се цитирало: "Боба от 22350кг не отговаря на договора, са стари, големина и форма малка и при 200 броя боб са 68гр.(меренето се осъществило пред двете страни в бар ресторан Роса е Тюмосур) а съгласно договора бил 100г на 200 броя боб. Стоката не е в искания стандарт и не се извършва остатъка на стойноста и. Върху цитираното се подписал купувача. Убедил г~н.Яни Ицелари да му подпечати неговият документ, който изпраща.

Счита, че продавача е следвало да уведоми съда за реалности на ситуацията, която се е случила между него и купувача както и да представи документите като договор за покупко-продажба между страните, снимка на боба искани и подписани от двете страни, копие на ЧМР и забележката, че стоката е лоша. Участието на продавача го удостоверява с настаняването им при хотела Роса е Тюмосур.

Излага становище, че продавачът е написал оплакване към полицейското район Поградец, може би това оплакване е написано заради недоразуменията които имат страните купувач и продавач, но не с него.

Счита че отговорност може да поеме ако е имало липсва от товара в количество или при разваляне на товара по време на транспорта, по вина на шофьора на камиона. В случая няма вина, тъй като купувача и продавача били лично при разтоварване, броенето и подаването на боба, които били както са товарени от фирмата продавач. Документа ЧМР-то е взет от г- н.П. веднага след разтоварването на стоката, подписан от купувача само с бележки, които не му харесват. Счита, че транспортната фирма няма никаква вина или отговорност.

В срока по чл.372 ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна писмена молба, с която е взел становище по възраженията и твърденията на ответника. Счита част от съдържащите се в отговора на ответника твърдения са неверни, друга част приема за верни и относими към спора и по същество представляват признание на факти, а трета част за неотносими към спора.

Потвърждава, че твърдяното от ответника обстоятелство, че извършеният превоз е платен, но счита, че плащането е извършено не защото при ищеца е върната товарителница със заверена от купувача на стоката клетка № 24, а защото дължимата на превозвача сума е била преведена авансово от ищеца на спедитора и заплатена на превозвача от последния (ОНИ ШПК).

Според ищеца неверни са твърденията на ответника, че ищеца е получил екземпляр от товарителницата (ЧМР) със заверена от купувача клетка № 24. Такъв екземпляр не е приложен и към отговора, въпреки, че към отговора са приложение две копия на товарителницата. В нито едно от тях клетка 24 не е заверена с подпис, печат и дата на приемането на стоката от представителя на купувача. Поставянето на подписи и печати на купувача на стоката на друго място в товарителницата нямат значението на заверка за доставена стока! Това е много добре известно на купувача, респ. неговия представител и превозвача, на когото CMR/ЧМР/ е основен документ, за извършване на транспорта, приемането на риска при транспорта, съгласно INCOTERMS и доказва предаването на стоката във владението на купувача с попълването на клетка 24. Отказа на Купувача и Транспортьора да предоставят законно оформен документ /ЧМР/ за доставката на стоката в определените законови срокове, навежда на мисълта за предумишлена измама /кражба/. Без значение за спора са и написаните на албански език (непреведени!) изречения, които според отговора представляват рекламация за качество, която не е установена от оторизирана независима, частна или държавна фирма, а както твърди превозвача, след мерене в бара на ресторант "Роса е Тюмосер", за което продавача не е знаел и не е присъствал. Мястото на такава рекламация не е в товарителницата, нито пък такава рекламация може да бъде вписана в този документ от купувача или негов представител, още по - малко - в клетката, в която са вписани. Товарителницата е строго формален документ и съдържа указания какво следва да бъде вписано във всяка една от клетките на международно признат и ползван превозен документ.

Поддържа изложеното в първоначалната искова молба, че договорът за превоз е сключен със съставянето на товарителницата за международен превоз, което обстоятелство ответникът не оспорва. Ето защо твърденията за наличието на "фалшив" договор за превоз, съответно надписването на копието от този договор от преводача с изречението "Договора за транспорт е фалшив" нямат никакво значение за спора. Тези твърдения са и неверни - при съставянето на този документ името на представляващия "Кукли транс" не е било известно на ищеца - то е посочено от спедитора "ОНИ ШПК".

Няма никакво отношение към спора приложеният към отговора договор между ищеца и "Гора 2004 ШПК" за доставка на 220 тона бял боб с произход Украйна. Такъв договор е сключван, но изпълнението му изобщо не е започвало. Превозът е изпълнен за доставката по договора, приложен към първоначалната искова молба.

Невярно е и твърдението на ответника, че срещу него няма оплакване и търсене на съдействие от полицията в гр. Поградец за това, че не е предал ЧМР с подписана и подпечатана, с дата на предаването на стоката в клетка 24.

В срока по чл.373 ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с която оспорва изцяло изнесените в допълнителната искова молба твърдения.

Според изложеното в отговора представените от ответника документи /фактури, ЧМР- международна товарителница, сертификат за качество, декларация от изпращата митница Лом, договор за покупко-продажба, както и снимков материал на стоката-боб/ са изрядни, същите изцяло кореспондират с твърдените от тях обстоятелства и факти. Представената по делото международна товарителница е оформена по международни стандарти.

Категорично оспорват наведените в допълнителната искова молба твърдения, че продавача не е знаел и не е присъствал на меренето на стоката. При извършване на митническите задължения при Кяфа Сан/албанската граница/ са се явили представители на фирмата купувач, които карайки се с превозвача са обяснили, че стоката не е това което те са искали, свързали са се с представител на изпращача/продавач/ и в кратък срок г-н П., представляващ и собственик на ЕТ“СНИ-КОМЕРС-1 - Х.П." е пристигал на митницата Кяфа Сан. Двете страни продавач    и купувач  са се уговорили стоката да бъде разтоварена в Поградед. При отварянето на камиона, страните са продължавали да спорят за качеството, а относно количеството, същото е било договореното, поради което не е имало спор в тази посока. Превозвачът е предал съпътстващите документи на фирмата купувач, взел е две копия на ЧМР, едно за него като фирма превозвач и едно за продавача. Купувача в т.24 на ЧМР-то е записал като забележка именно големината и формата на стоката, която не отговаряла на договореното за качество, за което е поставил и печат.

Оспорва изцяло наведените в допълнителната искова молба в т.1.5 твърдения, че срещу ответника е имало оплаквания и е търсено съдействие от страна на полицейските служители, за това че на изпращача/ищец по делото/ не е предадено ЧМР с подписана и подпечатана клетка 24 от същото.  По делото ищеца не е представил доказателства в тази посока, които да подкрепят изложеното от негова страна. Едва с допълнителната искова молба се представя молба до ръководителя на полицията окръг Поградец, но в случая с какъв резултат е завършила проверката не става ясно. В действителност молба или жалба може да бъде депозирана, но това не означава непременно виновно поведение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:от представения по делото Договор от 25.10.2017 год. за транспорт се установява, че на 25.10.2017 год. между Х.П.П., действащ като ЕТ "СНИ-КОМЕРС -1-Х.П.",гр. София, спедиторската компания "ОНИ ШПК" (ONI SHPK) и превозвача "КУКЛИ ТРАНС" ООД, Република Албания е сключен договор за транспорт на 22 350 кг., бял боб от склада на ЕТ "СНИ-КОМЕРС -1-Х.П." в с.Галиче, област Враца до склада на купувача на стоката - фирма "Гора 2004 ШПК" - Бучимас, Поградец, Албания.Представения договор не е подписан от ответника.

Представена е  Фактура № ********** от 27.10.2017 г. - на английски език и в заверен превод, от която се установява, че продавача ЕТ "СНИ-КОМЕРС -1-Х.П.",гр. София  продава на купувача "ГОРА 2004 ШПК, от Бучимас, Подградец, Албания, 22,350т. бял боб реколта 2017г, произход България, пакетиран в чували по 25 кг  по 885.00евро на тон или  обща стойност 19 779,75 евро. Във фактурата са вписани условия на плащане както следва 40% авансово срещу проформа фактура, останалите 60% - след митница и изпращане на документите по мейл или факс. Съгласно вписаното в тази фактура авансово платени са 6 970,00евро, а сумата за плащане е 12 809,75 евро.

От инвойс Фактура № 874 - 112/27.10.2017 год. на английски език и в заверен превод се установява, че същата издадена във връзка с превоза на 22,35 метрични тона бял боб от с.Галиче, обл. Враца до Подградец Албания. Във фактурата е отбелязано, че плащането ще бъде извършено в брой след получаване на стоката и ЧМР.

             Съгласно Международна товарителница, изготвена във Враца на 27.10.2017 год. изпращач е ЕТ "СНИ-КОМЕРС -1-Х.П.",гр. София, получател "ГОРА 2004 ШПК, от Бучимас, Подградец, Албания, разтоварен  пункт с. Галиче, обл.Враца, товарен пункт Бучимас, Подградец, Албания. Приложен документ Фактура № ********** от 27.10.2017г, 894 чувала по 25кг бял боб реколта 2017г, произход България, нето тегло 22 350,00кг.  В клетка 21 е вписано, че същата е  изготвена във Враца на 27.10.2017г. В клетка 22 е вписан изпращач ЕТ "СНИ-КОМЕРС -1-Х.П." и е положен печат, а клетка 23 са вписани номерата камиона TR61931/АОИ091 иса положени подпис и печат.Няма отбелязвания в клетка 24.

            С Копие на електронна митническа декларация Митница - Лом,ищецът удостоверява факта, че износът е осъществен, а датата на напускане е 30.10.2017г.

            По делото е представена и молба до ръководителя на полицията в окръг Поградец - на албански език и в заверен превод.Както сам твърди  в молбата на същата няма отговор. Представена е и Жалба до началника на полицията в гр.Подградец от 03.11.2017г.

            С депозирания отговор ответникът е представил копие от договор от 12.10.2017г, със същото съдържание, както и представеното от ищеца копие, но в същото ответникът ръкописно е вписал"договорът е за транспорт е фалшив" и  подчертал, че  управител на дружеството е Еrald KUKLI, а не  Kemal KUKLI.

            Представено е още незаверено копие от международна товарителница, в който в клетка 24 няма подпис и печат на получаващия. В клетка 19 ръкописно е изписан текст с латински букви, който не е преведен официално.

            В съдебно заседание на 21.05.2019г е представено копие от ЧМР, в което обаче  има положени свежи печати на превозвача, получателя "GORA-2004" и Митницата Кяфа Сан. В самото копие също има печат на митницата. Процесуалния представител на ищеца е оспорил неговата автентичност, тъй като подписа в клетка №22 не принадлежи на представляващия ЕТ "Сни Комерс 1 Х.П." Х.П..Счита, че така представения препис от CMR не е този който е съпровождал товара. След като процесуалния представител на ответника заяви, че ще се ползва от същия бе открито производство по оспорване автентичността на подписа на ищеца в намиращото се на стр. 314 от делото копие от ЧМР.

            Във връзка с оспорването е допусната и изслушана е съдебно-графологическа експертиза, чието заключението не е оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и компетентно. Според вещото лице Й.А. подписите за изпращач в международна товарителница от 27.10.2017г, намираща се на стр. 314 от делото и на международна товарителница от 27.10.2017г на ТД ЮГОЗАПАДНА мп Гюешево не са положени от Христо Проданов  П.. Същите са изпълнени от едно и също лице. В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца след изслушване на вещото лице е заявил, че оспорването е направено в резултат на една заблуда на ищеца. Заявява, че подписите в ЧМР са на негов служител.

            В съдебно заседание на 25.06.2019г като доказателства по делото са приети копие от ЧМР, заверено от ТД ЮГОЗАПАДНА мп Гюешево и оригинал на ЧМР от албанската митница със съответния превод на български език. В последната в кл. 24 има печат на получателя ГОРА 2004 ШПК, който обаче съществено се различава от печата поставен в същата клетка на копието, намиращото се на стр.314 от делото. видимо с просто око е и разминаване  в изписването на ръкописния текст в клетка 22.

            При така изяснената фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните правни изводи:

            Предявеният иск е с правно основание чл. 17, пар. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за заплащане на обезщетение за изгубен товар. Предвид твърденията на ищеца, че е налице сключен договор за международен превоз на товар с ответника с място на приемане на стоката за превоз в Р. България и място за доставянето й в Албания, то съгласно чл. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ именно това е приложимата нормативна уредба на правоотношенията, определяща и квалификацията на иска.

            Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства с исковата молба, че между ищеца и ответника е сключен договор за международен автомобилен превоз с посредничеството на спедиторската компания „ОНИ ШПК” (ONI SHPK) - Албания. Договорът за превоз с превозвача е сключен със съставянето на товарителницата за международен превоз, доколкото спедиторския договор не е подписан от превозвача. На 27.10.2017 год. превозвачът „КУКЛИ ТРАНС” е натоварил стоката в с.Галиче - общо 894 чувала по 25 кг. всеки, с общо тегло 22350 кг.  бял боб, на композиция, състояща се от влекач с per. TR61931 и ремарке с per. AFR091. На същата дата е съставена и международна товарителница (CMR) - чл.5 от КОНВЕНЦИЯ за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенция CMR). В задължителната си практика ВКС приема, че договорът за международен автомобилен превоз е неформален консенсуален договор и за неговото сключване е достатъчно наличието на съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрахентите, както и че съгласно чл. 4 от Конвенцията, договорът за превоз се установява с товарителница, но липсата, нередовността или загубата й не засягат съществуването, нито действието на договора за превоз, а по силата на чл. 9 товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача.

            В случая събраният по делото доказателствен материал дава основание на съда да приеме, че страните са обвързани от валидна облигационна връзка, по силата на която ответникът е поел задължение да извърши международен превоз на бял боб, поставен в 894 чувала по 25 кг. всеки, с общо тегло 22350 кг., а ищецът – да му заплати възнаграждение в срок-след доставянето на товара. Със сключването на договора за страните са възникнали насрещни права и задължения, като това на ищеца е да заплати уговоренота превозна цена, а превозвачът,   носи отговорност, да превози стоката на определеното място, да я предаде на получателя и да заплати обезщетение за причинените вреди по време на превоза. Страните не спорят, че възнаграждението на превозвача е изплатено.

            В случая ЧМР товарителницата установява, че товара, представляващ общо 894 чувала по 25 кг. всеки, с общо тегло 22350 кг.  бял боб, е приет от превозвача – ответното дружество. Това обстоятелство не се оспорва от последния в депозирания отговор, а и няма вписани мотивирани възражения от страна на превозвача, поради което се приема, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й за превоз и че броят на колетите, маркировката и номерата им отговорят на данните в товарителницата.

            В момента, в който бъдат подписани превозните документи за извършване на съответната транспортна услуга и получаването на товара от товародателя към превозвача, същият  поема пълна имуществена отговорност както за изпълнение на договорената превозна услуга, така и за спазване на изискванията към намиращия се под негово разпореждане товар.

            В чл. 17, пар. 1 от Конвенцията е предвидено, че превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забава при доставянето й.  В пар. 2 и 4 на цитираната разпоредба са посочени и случаите и предпоставките, при които превозвачът се освобождава от отговорност при липса или повреда на стоката. По силата на чл. 20, пар. 1 от Конвенцията правоимащият може, без да е необходимо да представя други доказателства, да счете стоката за изгубена, когато не е доставена до тридесет дни след изтичане на уговорения срок, съответно в срок шейсет дни от деня на приемането й за превоз от превозвача, в случай, че такъв срок не е бил уговорен.

            При всяко положение, за да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 17, пар. 1 от Конвенцията, то превозвачът следва изцяло или частично да е загубил стоката, т.е. същата да липсва, или да е повредил същата от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и при забава при доставянето й. В случая не е налице хипотеза на липсваща стока, като предпоставка за претендиране на обезщетение за това от превозвача.

            В исковата молба ищецът сам твърди, че има информация, че стоката е доставена и разтоварена в склада на получателя, но ответникът не му е върнал международната товарителница, заверена от представителя на "Гора 2004 ШПК" в 60 дневен срок от натоварването й, поради което приема, че стоката е   изгубена.

             Обстоятелството, че стоката е доставена на купувача, несъмнено е било известно на ищеца, доколкото същият е изложил това обстоятелство в депозирана от него жалба от 03.11.2017г до началника на полицейското управление гр. Подградец. Следователно, държателят на стоката е купувача,т.е. вписания в товарителницата получател и това обстоятелство е било известно на ищеца. Посочените факти са несъвместими с квалифициране на стоката като изгубена/липсваща. Извод за това са и изричните разпоредби на чл. 20 от Конвенцията – параграфи от 2 до 4, уреждащи случаите на намиране на стоката, след като същата е била изгубена, в различните хипотези с оглед момента на намирането й и наличие на отправен искане по пар. 3 от правоимащия. Следователно, изгубена/липсваща може да бъде само тази стока, чието местонахождение не е известно на страните по договора, респ. правоимащите лица. В настоящия казус такава липса не е налице. Обстоятелството, че ищецът не е получил екземпляр от международната товарителница, заверена от представителя на "Гора 2004 ШПК също не може да обоснове такъв извод предвид разпоредбата на чл. 4 от Конвенцията, договорът за превоз се установява с товарителница, но липсата, нередовността или загубата й не засягат съществуването на договора. Представеният от ответника оригинал на екземпляр 2 от товарителницата/не оспорена от ищеца/ удостоверява именно, че стоката е получена от "Гора 2004 ШПК", като последния е вписал в клетка 18 рекламационни забележки относно качеството на получения боб. Тези рекламационни забележки не касаят вреди, причинени при превоза. Всичко това обуславя изводът, че в случая не е налице хипотеза на липсваща стока, въпреки недоказаното от страна на ответника твърдение за предаване на екземпляр от товарителницата на ищеца. Предвид това и само на посоченото основание искът с правно основание чл. 17, пар. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за присъждане на обезщетение за липсваща стока се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

            При тези съображения съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 17, пар. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за неоснователен. Последното обуславя извод за неоснователност и на акцесорния иск за законна лихва върху главницата с правно основание чл. 27, пар. 1 от Конвенцията, за периода от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

            С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати направените от него разноски по делото в настоящото производство в размер на 3000.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

С оглед горното ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  в настоящият му състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.П.П., действащ като ЕТ "СНИ-КОМЕРС -1-Х.П.",гр. София искове против "Кукли Транс"ООД Република Албания,Елбасан Преняс, село-частна сграда на Културния дом,ет.1 за заплащане на сумата в размер на 19 779.75 евро/в левова равностойност в размер на 38 685.83 лв./, представляваща стойността на превозваната стока, предмет на договор сключен между страните на 25.10.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното му плащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА ЕТ "СНИ-КОМЕРС -1-Х.П.",гр. София, представляван от Х.П.П., да заплати на "Кукли Транс"ООД Република Албания,Елбасан Преняс, село-частна сграда на Културния дом,ет.1 сумата от 3000,00лв/ три хиляди лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомяването на страните.

 

                                              СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: