Решение по дело №3020/2020 на Софийски градски съд

     Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е      № ..…

                                          гр. София, 07.10.2021 г.

 

 

 

                        В      И  М  Е  Т  О     Н А      Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.

                                                ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                 Мл. съдия : Роси Михайлова                                            

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. № 3020 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 259402 от 30.10.2019 г. на СРС, 54 с - в, по гр. д. № 63070/2017 г. „Ю.Е.“ ЕООД, ЕИК ******** е осъдена да заплати на „П.О.“ ЕООД, ЕИК********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД сумата от 10 000 лв., дадена на неосъщестено основание - като авансово плащане на възнаграждение по договор за консултантски услуги, който не бил сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 11.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 400 лв., представляваща разноски за производството.

Решението се оспорва от ответника „Ю.Е.“ ЕООД, чрез представителят му, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно. Неоснователно и в противоречие със събраните по делото доказателства СРС е приел, че ответното дружество е получило сумата от 10 000 лв. на неосъществено правно основание. По делото не е представено доказателство, от което да се направи категоричен извод, че исковата сума е преведена по сметка с титуляр „Ю.Е.“ ЕООД. Поддържа се, че пред СРС е представено единствено банково нареждане, с което е видно, че ищецът е превел сумата по сметка на физическото лице К.М.Н.Твърди се, че проформа – фактурата, която е приета от СРС, не съставлява доказателство за сключена сделка между страните, тъй като тя не е подписана и има само счетоводно значение. Освен това, фактурата съдържа различна сума, от тази която ищецът твърди да е платил. Моли да се отмени решението на СРС и да се отхвърли изцяло иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - ищецът „П.О.“ ЕООД, чрез представителя си, оспорва жалбата по съображения, че е неоснователна. Излагат се съображения, че акта на СРС не е очевидно неправилен, като ищецът се позовава на практика на ВКС по този въпрос. Поддържа, че СРС правилно е кредитирал представените по делото доказателства (банково извлечение и фактура) относно извършения паричен превод по посочена от ответника банкова сметка. ***л факта, че сумата, преведена като аванс по консултанския договор, действително е постъпила по банковата му сметка. В отговора на исковата молба, както и в хода на производството не е оспорван този известен на ответника факт. Сочи се, че позоваването на него едва във въззивната жалба е в нарушение на императивното правило по чл. 266, ал. 1 ГПК и е преклудирано. Твърди още, че по делото е установено, че сумата е получена по сметката на ответното дружество, посредством банков превод, като основанието за плащането й не се е осъществило, поради което правилно СРС е приел, че тя подлежи на връщане. Моли да се потвърди решението на СРС както е постановено. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Въззивната жалба срещу него е подадена в срок и от легитимирана за това страна. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по  останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Като е съобразил твърденията на ищеца СРС основателно е приел, че се претендира връщане на получена парична сума, дадена на неосъществено основание - по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

По въпроса за разпределение на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице трайна практика на съдилищата и по специално на ВКС, обективирана в решение № 138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ВКС, ІV ГО на ВКС, решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Според тези решения, в съответствие с практиката по чл. 154, ал. 1 ГПК, и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общия правопораждащ положителния факт е факта на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1).

В съответствие с цитираната практика на съдилищата СРС е приел, че  основателността на иска се обуславя от доказване на първо място на извършена от ищеца в полза на ответника престация на парична сума, получена от ответната страна без основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД следва основанието да не се е осъществило. Ответникът от своя страна следва да установи, че е налице основание за получаване (задържане) на престацията.

В случая в производството от представените и обсъдени от СРС писмени доказателства, договор за консултантски услуги от 07.09.2016 г. и анекс към договора от същата дата, се установява, че ищеца и ответника са били в преддоговорни отношения по повод сключване на договор за консултантски услуги, по който ищецът е следвало да бъде възложител, а ответникът - изпълнител на консултантски услуги: разработване на бизнес план по проект „Създаване и отглеждане на насаждения от маслодайна роза в землището на с. Православ, общ. Б.Д.. Закупуване на земеделска земя“ за кандидатстване за отпускане на финансова помощ по подмярка 4. 1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г.

Пред СРС е представена проформа фактура за авансово плащане в размер на 15 000 лв., с получател на услугата  „П.о.“ ЕООД, издадена от ответното дружество на 23.08.2016 г., в която е посочена и банковата сметка, по която следва да се извърши плащането на сумата. Фактурата не е оспорена от ответника в първоинстанционното производство.

В същото време, пред СРС е прието извлечение за движението по банковата сметка на ищеца „П.О.“ ЕООД, според което на 08.09.2016 г. ищецът е превел по посочената в проформа фактурата банкова сметка ***, сума в размер на 10 000 лв. Като основание за превода е посочено - „аванс по договор за консултантски услуги“, а като лице по сметката е посочен К.Н.- управителя на ответното дружество. Получаването на сумата по сметката не е оспорвано от ответника пред СРС.

По делото не е било спорно също така, че между страните не се е стигнало до подписване на договора за консултантски услуги, представен в проект, въпреки осъществяваните преговори.

Както обосновано е приел и СРС, конкретните причини, поради които не се е стигнало до сключване на договор, са изцяло ирелевантни за предмет на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

При тези факти изцяло в съответствие с материалния и процесуален закон СРС е направил извод, че претенцията за връщане на сумата, получена от ответното дружество на неосъществено правно основание, е доказана.

Изцяло в тежест на ответника, по общите правила на разпределение на доказателствената тежест, е било да установи, че е налице някакво валидно договорно или друго основание за задържане на сумата.

В производството не са ангажирани доказателства, че исковата сума е преведена по сметка, която не принадлежи на „Ю.Е.“ ЕООД. Освен това, в хода на производството ответникът не е оспорвал, че по неговата сметка е получена сума от 10 000 лв., нито и излагал доводи, че като титуляр на сметката е посочено физическото лице К.М.Н.Поради това оспорването на посочените факти едва във въззивното производство е преклудирано и въззивният съд не дължи произнасяне по него. Както се изложи и по – горе, банковата сметка, по която е извършен превода, е посочена именно от ответника в издадената от него проформа фактура, неоспорена пред СРС, а лицето К.М. Н.е управител на ответното дружество.

Като съобрази изложените до момента съображения, настоящият състав споделя извода, до който е достигнал и СРС, че сумата от 10 000 лв. е получена без правно основание от ответника, по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД като авансово плащане на възнаграждение по договор за консултантски услуги, който не бил сключен между страните, и следва да бъде възстановена на ищеца. Претенцията е  основателна и доказана по размер и законосъобразно е уважена.

Понеже изводите на въззивният състав съвпадат изцяло с тези на СРС -  решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде потвърдено.  При липса на промяна в изхода от спора, този извод се отнася и до частта по присъдените с решението разноски в полза на ищеца.

По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора – тъй като жалбата изцяло няма да бъде уважена, право на разноски има въззиваемата страна - ищеца по делото. До приключване на устните състезания по спора пред въззивния съд не са представени доказателства за реално направени разноски за адвокат от ищеца и такива не се присъждат в негова полза.

Така мотивиран СГС              

                                                       

   Р    Е   Ш   И  :

                                  

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 259402 от 30.10.2019 г. на СРС, 54 с - в, по гр. д. № 63070/2017 г.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                                              

 

 

 

 

                                                                                   

                                                                                                       2.