Р Е Ш Е Н ***, 30.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-2 състав, в
публично съдебно заседание състояло се на първи юли през две хиляди и двадесета
година в
състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдията Маджев т.д. № 1667 по описа на СГС за 2014 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 704, ал. 3 ТЗ, чл. 705, ал. 2 ТЗ и чл. 707, ал. 1 ТЗ.
С определение от 14.05.2019
г., което е постановено по т.д. № 1667/2014 г. на СГС, ТО, VІ-2 състав са
допуснати до разглеждане от събранието на кредиторите на „Г.К.И.“ АД – в
открито производство по несъстоятелност следните планове за оздравяване на
предприятието : 1./ План предложен от „Л.Н.“ АД, имащ качеството на акционер в
„Г.К.И.” АД – в неплатежоспособност с участие надвишаващо 1/3 от капитала му,
депозиран на 05.04.2019 г.; 2./ План предложения от Д.С., действащ в качеството
му на назначен постоянен синдик на неплатежоспособния длъжник, депозиран на 05.04.2019 г., чрез изпращането
му по пощата; 3./ План предложен от З.А.М., И.К.Г., Й.В.С., Г.К.Г., С.Д.С., И.Б.
С.и Н.Г.П., действащи в качеството им на работници и служители при „Г.К.И.” АД
– в неплатежоспособност, депозиран на 05.04.2019 г., чрез изпращането му по
пощата.
На 07.06.2019 г. се проведе
свиканото събрание на кредиторите за приемане на допуснатите до разглеждане три
броя планове за оздравяване на предприятието. На събранието се явиха длъжникът
- „Г.К.И.” АД – в неплатежоспособност, синдикът – Д. С., и кредиторите : Б.Б.З.Р. АД, „А.ЗА С.НА В.“ АД, „Г.П.“ АД – в ликвидация,
„МАРИЦА-РЕ“ ЕООД, ДЪРЖАВАТА, представлявана от НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, „Я.-РЕ“ АД, „Г.И С.К.И.2“ и „Р.Б.Г.“ ГМБХ. В пределите на провелото
се събрание на кредиторите са подложени на гласуване и трите внесени и
допуснати до разглеждане планове за оздравяване предприятието на длъжника, като
два от тях, а именно предложените от акционера - „Л.Н.“ АД и синдикът – Д. С.
са приети с получена равна подкрепа от общо 65,621 % % от всички кредитори с
приети вземания, независимо от класовете, според които се разпределят
вземанията. Против тези два оздравителни плана са гласували двама от
участващите в събранието кредитори, а именно : Държавата, представлявана от
Националната агенция за приходите и „Р.Б.Г.“ ГМБХ. Третият внесен и допуснат
план за оздравяване на предприятието, който е изготвен от служителите и
работниците на длъжника не е приет от събранието на кредиторите, доколкото не е
получил необходимата за това подкрепа.
Приемането на двата плана за
оздравяване предприятието на „Г.К.И.” АД е обявено в търговския регистър на 25.06.2019
г.
В срока по чл. 703, ал. 5 ТЗ
срещу двата приети оздравителни плана е подадено възражение от кредитор –
Държавата, представлявана от НАП, което в изпълнение процедурата по чл. 704,
ал. 3 ТЗ настоящият съдебен състав разгледа в публично съдебно заседание с
призоваване на длъжника, синдика и направилия възражението. Основното оспорване
на посочения кредитор развито във възражението му е концентрирано над това, че
при допускане на плановете за оздравяване съдът по несъстоятелността не е
съобразил, респективно приложил нормативното правило на чл. 189, ал. 1 ДОПК, а
именно, че оздравителния план в производството по несъстоятелност не може да
предвижда намаляване, отсрочване или разсрочване на публични вземания без за
това да има дадено предварително съгласие на министъра на финансите. Касаело се
за абсолютна процесуална предпоставка, която трябвало да бъде налична за да
може съдът да постанови позитивен акт по допускане на предложените планове за
оздравяване за разглеждането им от събранието на кредиторите. Пояснява се, че
държавата се явявала кредитор в производството по несъстоятелност открито
спрямо „Г.К.И.” АД – в неплатежоспособност, доколкото имала приети вземания в
общ размер от 207 758,82 лв. В предложения от акционера „Л.Н.“ АД план за
оздравяване по отношение на удовлетворяването на приетите вземания на държавата
било предвидено, че ще се пристъпи към 100 % изплащане на тези попадащи в кръга
на приетите вземания по чл. 722, ал. 1, т. 1, т. 6 и т. 7 ТЗ, но нямало яснота,
дали ще бъдат погасени веднага и в цялост и вземанията попадащи в кръга на чл. 722,
ал. 1, т. 9 ТЗ, а именно лихвите начислени след датата на постановяване на
съдебното решение за ОПН и дължими до окончателното погасяване на главниците по
публично-правните вземания, или пък за тези вземания е предвидено прилагане на
редукция /намаляване/ по смисъла на чл. 189, ал. 1 ДОПК, което би съставлявало
неспазване императивното изискване на нормата на чл. 189, ал. 4 ДОПК. Добавя се
и довода, че в предложения от акционера „Л.Н.“ АД план липсвала и конкретизация
относно момента, когато се планира да бъде извършено погасяването на публичните
вземания – така на стр. 20 от плана било разписано, че те ще бъдат платени в
деня на влизане на решението за утвърждаването на плана, а на стр. 6 фигурирало
изрично отсрочване за срок от 10 дни, считано от влизане в сила на съдебното
решение за утвърждаване на плана. Позицията на възразилия кредитор е, че с това
предложение било налице отсрочване в погасяването на вземанията, тъй като
процесът от допускането на плана до разглеждането му от събранието на
кредиторите до постановяване на решение за неговото евентуално утвърждаване и
влизането на това решение в сила, всъщност е период от време, които по
естеството си покрива хипотезата на отсрочване на публичния дълг, защото се
стига до отлагане падежа на цялото задължение. Нямало обаче дадено съгласие от
министъра на финансите за подобно отсрочване. На следващо място се прави анализ
на плана за оздравяване предложен от синдика на дружеството, като се формулира
упрек, че класовете, в които следва да бъдат удовлетворени предявените от НАП
вземания не са определени съответно на одобрените от съда по несъстоятелност
списъци, в които са включени същите, като в клас 1 вместо вземане в размер от
133 667,07 лв. е посочен размер на публичните вземания от 3,49 лв., като
разликата е отнесена в клас 3, където като общ размер на вземанията е посочена
сумата от 201 665,45 лв., вместо действително приетите в реда по чл. 722,
ал. 1, т. 6 ТЗ вземания в размер от 64 701,87 лв. Освен това в раздел II, т. 3.4. от плана била предвидена
редукция и разсрочване на вземанията попадащи в клас трети, като макар изрично
в раздел II, т. 3.3. да било посочено, че публичните
вземания попадащи в този клас ще бъдат изплатени изцяло на началната дата на
изпълнение на плана, то заложеното в общите предвиждания към раздел II, т. 3.4. не изолирало с категоричност
хипотеза на установено отсрочване, разсрочване или намаляване на публичните
вземания подлежащи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на
дружеството. Акцентира се и върху това, че предложеното в плана на синдика
време за удовлетворяване на вземанията от клас пети – вземания за лихви, които
са начислени след датата на постановяване на съдебното решение за ОПН е
предвидено да бъдат изплатени в границите на 10 % от приетия им размер, като
плащането започне 5 години след началната дата на изпълнение на плана и да бъде
изпълнено разсрочено на 5 равни годишни вноски. Липсвало предвиждане за плащане
на публичните вземания попадащи в кръга на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1,
т. 9 ТЗ, а именно натрупаните върху публичните вземания лихви след датата на
постановяване на решението за ОПН, а това означавало, че е необходимо
предварително съгласие на министъра на финансите по смисъла на чл. 189, ал. 1 ДОПК. Маркира се и това, че началният момент, считано от когато е установено да
започне изпълнението на евентуално утвърдения план предложен от синдика е
датата след влизане в сила на решението за утвърждаване на плана, което
означава, че макар и неназовано е налице отсрочване на публични вземания, тъй
като моментът на изплащането им е отсрочен във времето към един определяем
момент зависим от влизане в сила на съдебното решение за утвърждаване на плана.
Казаното означавало, че и двата предложени плана са недопустими, защото не
държат сметка за императивната норма на чл. 189, ал. 1 ДОПК. Ръководен от тези
съображения Държавата в качеството си на кредитор, представляван от НАП иска от
съда да постанови решение, с което да откаже да утвърди приетите от събранието
на кредиторите състояло се на 07.06.2019 г. планове за оздравяване на длъжника
- „Г.К.И.” АД – в неплатежоспособност, предложени от акционера „Л.Н.“ АД,
съответно от синдика на дружеството, предвид това, че са недопустими.
В проведеното на 01.07.2020
г. съдебно заседание представителя на кредитора – НАП, юрисконсулт Витанова
поддържа възражението упражнено в срока по чл. 703, ал. 5 ТЗ, като смята, че са
налице пречки за утвърждаването на двата приети плана за оздравяване предприятието
на длъжника, тъй като са налице пороци в тяхната допустимост.
Законният представител на
длъжника - „Г.К.И.” АД има противоположна позиция, като смята възражението на
НАП да е неоснователно, настоявайки пред съда по несъстоятелността да одобри
един от двата предложени плана за оздравяване на предприятието. Добавя, че в
плана предложен от акционера „Л.Н.“ АД
няма разписано никакво отсрочване или разсрочване на публичните вземания на
държавата. Установеният 10-днвен срок, за които възразилият кредитор говори във
възражението си представлявал техническа грешка допусната при съставяне на
плана.
В становището си синдикът С.
застъпва също тезата, че в съдържанието на предложения от него план няма
предвидено отсрочване на приети публични вземания, като неправилно било
тълкуването, че постановките на раздел II, т. 3.4. от плана му се прилагали и по
отношение на публичните вземания. Синдикът признава това, че при изчисленията
на вземаният на държавата попадащи в отделните класове е допуснал грешка, като
верни са числата посочени от НАП в разглежданото възражение. Синдикът желае
предложеният от него план да бъде одобрен ако съдът намери, че същия
съответства на въведените в закона изисквания.
Съдът, след като обсъди възражението на кредитора,
събраните доказателства и условията за утвърждаване на плана, намира за
установено следното:
І. По възражението срещу приемането на плана, подадено
от кредитора Държавата, представлявана от Националната агенция за приходите:
С разпоредбата на чл. 703,
ал. 5 ТЗ е признато право на кредиторите, които не са съгласни с приетия
оздравителен план, да направят пред съда по несъстоятелност възражения срещу
материалната и процесуална законосъобразност на плана, за да се предотврати утвърждаването
на план, чието приемане или съдържание противоречи на императивните разпоредби
на чл. 700 и сл. ТЗ. Проверката в частта за материалната законосъобразност на
оздравителния план по чл. 700 ТЗ, би била допустима при постановяване на
решението по чл. 707 ТЗ, само ако вече не е извършен инстанционен
контрол при обжалване определението за допускане на плана по чл. 701 ТЗ. Такъв
контрол по отношение на определението, с което предложените от акционер и
синдик два плана за оздравяване на предприятието са били допуснати от съда за
разглеждането им от събранието на кредиторите, респективно са били приети от
него не е извършван, което означава, че е напълно уместен към настоящия етап на
развитие на производството. Съдът по несъстоятелността намира, че и двата
предложени и след това приети плана за оздравяване на предприятието на длъжника
кореспондират на заложените в чл. 700, ал. 1 ТЗ нормативни изисквания. По
отношение на наведеното от Държавата, чрез НАП възражение, че плановете не
могат да бъдат допуснати, защото с тях се извършва отсрочване на изплащането на
публичните вземания приети в производството по несъстоятелност, както и
намаляване на една част от тях /лихвите натрупани след постановяването на
решението за ОПН до окончателното плащане на публичните вземания/, а за това е
необходимо предварително даване на съгласие от министъра на финансите, което в
случая с длъжника „Г.К.И.“ АД изобщо не е искано, настоящия състав намира
следното : С императивната норма на чл. 189, ал. 1 ДОПК е въведено правилото,
че оздравителен план, план в производството по
стабилизация на търговец или извънсъдебно споразумение в производството по
несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване
на публични задължения без предварителното съгласие на министъра на финансите,
който взема предвид становището на съответните органи по чл. 184, ал. 1 за
разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски. В ал. 5 е
предвидено, че ако посоченото съгласие липсва, то съдът не допуска оздравителния
план за разглеждане от събранието на кредиторите. Същественият въпрос е, дали
такова съгласие на министъра на финансите е необходимо с оглед предвидените
погашения в двата допуснати и приети плана за оздравяване на предприятието на
длъжника на публичните вземания, които са приети за удовлетворяване в
настоящото производство по несъстоятелност, чиито титуляр е държавата.
Прегледът в съдържанието на двата плана за оздравяване на предприятието
еднозначно показва, че в тях е заложено, като изпълнение спрямо приетите
публични вземания /без значение на техния ред на удовлетворяване/ погасяване на
100 % без каквато и да е редукция /намаляване/, съответно отсрочване или
разсрочване във времето. Моментът на погасяване е предвидено да бъде в деня на
влизане в сила на решението за утвърждаване на плана, респективно на началната
дата на изпълнение на оздравителния план. Същественото в случая е това, че
началният момент, считано от когато настъпва действието на оздравителния план е
деня на влизане в сила на съдебния акт, с който планът е утвърден. В този контекст предвиждане, че
удовлетворението на публичните вземания ще бъде сторено в деня на влизане в
сила на решението за утвърждаване на плана, респективно на началната дата на
изпълнение на оздравителния план, която следва дата на влизане в сила на
решението за утвърждаване на плана не покрива хипотеза на отсрочване в
обслужването на задълженията към държавата по смисъла на чл. 189, ал. 1 ДОПК.
Правно несъстоятелна е тезата на възразилия кредитор – НАП, че се постигало
отсрочване в падежа на публичните вземания, защото същия се отлагал до момента
на влизане в сила на плана. Преценката за това, дали е налице отсрочване или
разсрочване по смисъла възприет в нормата на чл. 189, ал. 1 ДОПК не трябва да
се базира според обичайния падеж на публичните вземания /по дефиниция всички
приети в производството по несъстоятелност вземания са вече изискуеми/, а
според това, дали в самия план е заложено, че моментът на плащане ще бъде не
непосредствено след влизане в сила на същия, а след изтичането на определен
срок или пък ще се прави на части. Залагането в плана на ангажимент, че
плащането на публичните задължения ще се извърши веднага след влизането в сила
на същия е напълно равнозначно на липса на изрично предвиждане по този въпрос –
и без изрично предвиждане вземанията подлежат на плащане веднага след влизането
в сила на плана, защото друго не следва от съдържанието му. Липсата на друг
падеж на вземането означава, че този падеж не се променя. Поясняването в плана,
че удовлетворяването на даденото вземане ще бъде направено веднага след
влизането му в сила съставлява указание единствено относно момента, считано от
който планът поражда действие, без което никакви плащания основани на
действието на плана не могат да бъдат възможни и реализируеми.
Следователно ако моментът на предвиденото плащане съвпада с момента на влизане
в сила на плана, то подобен план не може да се разглежда като такъв предвиждащ
отсрочване или разсрочване на публични вземания по смисъла на чл. 189, ал. 1 ДОПК.
При прегледа в съдържанието на двата предложени за утвърждаване плана съдът
констатира, че няма опора и другия развит от кредитора НАП довод в насока, че в
плана нямало ясно предвиждане, дали ще бъдат погасени лихвите начислени върху
публичните вземания, което означавало, че същите се опрощават тоест намаляват
по смисъла на чл. 189, ал. 1 ДОПК. На първо място лихвите върху публичните
вземания начислени, както до момента на откриване на производството по
несъстоятелност, така и след това е предвидено да бъдат погасени на 100 % след
влизане на решението за утвърждаване на съответния план за оздравяване, като по
отношение на тях не е предвидено прилагането на каквато и да е било редукция в
размера, респективно отсрочване в плащането им. Дори обаче да липсваше подобна
конкретизация, то това съвсем не означава, че същите са предмет на заложено в
плана намаляване/опрощаване и не налага даването на съгласие от страна на
министъра на финансите, за каквото НАП настоява, че трябвало да има. Предвид изложените съображения, съдът намира,
че направеното от кредитора - НАП възражение срещу приетите от събранието на
кредиторите два оздравителни плана е неоснователно и трябва да се отхвърли.
Относно условията за
утвърждаване на плана заложени в чл. 705, ал. 1 ТЗ : Приетите от кредиторите
два плана за оздравяване предприятието на длъжника според настоящият съдебен състав покриват
условията за утвърждаване, определени в разпоредбата на чл. 705, ал. 1 ТЗ,
защото са спазени изискванията на закона за гласуване на всеки от тези
предложени планове по отделните класове кредитори, формирано е изискуемото
мнозинство за приемането им /над 50 % от общия размер на приетите вземания, без
значение размера на тези вземания в съответния клас/, като са налице посочените в закона гаранции спрямо
кредиторите и степента на удовлетворяване на вземанията им, като съображенията
във връзка с чл. 705, ал. 1, т., т. 1, т. 2, т. 3 и
т. 4 ТЗ са изложени по- горе. По отношение на двамата кредитори Държавата и „Р.Б.Г.“
ГМБХ, които са гласували против приемането на оздравителните планове,
проучването на параметрите на всеки един от двата приети плана показва, че тези
кредитори ще имат осигурено получаване на плащане /НАП на 100 % от вземанията
си/, каквото биха получили при разпределение на имуществото по предвидения от
закона ред.
При установяване наличието
на условието на чл. 705, ал. 1, т. 2 ТЗ настоящият съдебен състав счита, че не
следва да се взема предвид извършените няколко прехвърляния на вземания между
стари и нови кредитори в производството по несъстоятелност, каквито
доказателства са представени с нарочни молби по делото, и за които прехвърляния
е уведомен синдикът на длъжника. Всички тези транслирания на вземания са се
реализирали и фактическите им състави, вкл. обвързването на длъжника са факти
осъществили се след събранието на кредиторите, на което е приет оздравителният
план, а меродавният момент, спрямо който се преценява кръгът на кредиторите,
легитимирани да участват и гласуват на събранието по чл. 703 ТЗ, е този на
провеждане на събранието. Същият момент е от значение и за преценка изпълнени
ли са условията на чл. 703, ал. 4 ТЗ и чл. 705, ал. 1, т. 2 ТЗ за приемане на плана с обикновено мнозинство от всеки клас кредитори и с мнозинството
на кредиторите, притежаващи повече от половината от приетите вземания в
одобрените от съда списъци по чл. 692, ал. 1 и ал. 4 ТЗ. Настъпилата след
провеждане на събранието, но преди постановяване на решението за утвърждаване
на оздравителния план, промяна в кръга на кредиторите поради изгубването на
качеството „кредитор“ на някой от тях е лишена от релевантно значение при
преценката на условията по чл. 703, ал. 4 ТЗ и чл. 705, ал. 1, т. 2 ТЗ. В този
смисъл решение № 158/30.11.2012 г. по т.д. № 42/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О. по чл.
290 ГПК.
Предвид допуснатите до
гласуване и приети в последствие от кредиторите два плана за оздравяване
предприятието на длъжника, които отговарят на материалните и процесуални
изисквания на закона, за съдът по несъстоятелността възниква задължението за
преценка кои от тях да утвърди по смисъла на чл. 704, ал. 1 ТЗ, доколкото няма
как да бъдат утвърдени едновременно и двата оздравителни плана. Законодателят е
дал разяснения, как би следвало да се действа при подобна хипотеза, в която от
кредиторите е приет повече от един план за оздравяване. Така в чл. 704, л. 2 ТЗ
е установено правилото, че ако са приети няколко плана, утвърждава се
планът, за който са гласували кредитори с повече от половината от общия размер
на приетите вземания. Ако той не може да бъде утвърден, се утвърждава планът,
приет от класовете кредитори, чиито интереси са увредени в най-голяма степен. В
случая и двата приети оздравителни плана са намерили напълно идентична подкрепа
сред участвалите в събранието кредитори, а именно за тях са гласували кредитори
притежаващи по 65.621% от общия размер на приетите в производството вземания.
Предвид липсата на различия в гласуването измежду отделните класове кредитори
няма как да се приложи и критерият свързан с това кои от двата плана е приет от
класовете кредитори, чиито интереси са увредени в най-голяма степен. При това
положение настоящата инстанция, счита, че следва да утвърди плана за
оздравяване, в които интересите на кредиторите са гарантирани в по-висока
степен, с оглед заложените в плана нива на степен на удовлетворяване на
вземанията им. Съпоставката на двата плана показва, че по-благоприятна степен
на удовлетворяване е заложена в плана за оздравяване предложен от синдика,
доколкото с него не се предвижда намаляване на вземанията на кредиторите имащи
обезпечени вземания, респективно редукцията при кредиторите с необезпечени
вземания е по-ниска в сравнение с тази залегнала в плана на акционера „Л.Н.“ АД,
а именно – 90 % към 92,5 %. При поставените срокове на отсрочване в изплащането
на вземанията няма осезаеми различния в параметрите на двата плана. При това положение с оглед осигуряване
по-висока защита в интересите на кредиторите съдът намира, че следва да утвърди
приетият на проведеното на 07.06.2019 г. от събранието на кредиторите план за
оздравяване предприятието на длъжника - „Г.К.И.” АД, който е предложен от
синдик – С., респективно да откаже утвърждаване на оздравителния план предложен
от акционера „Л.Н.“ АД.
В чл. 700, ал. 5 ТЗ е установено
правилото, че с плана за оздравяване може да се предвиди назначаване на
надзорен орган за осъществяване на контрол върху дейността на длъжника за срока
на действие на оздравителния план или за по-кратък срок. В плана предложен от
синдика – С. е налице уреждане на колективен надзорен орган, но липсва
посочване на неговия персонален състав, включително по делото няма данни такъв
да е бил избиран от събранието на кредиторите проведено на 07.06.2019 г. Изложеното изключва възможността с настоящото
решение подобен орган да бъде назначен по смисъла на чл. 707, ал. 1 ТЗ.
С решението за утвърждаване
на плана производството по несъстоятелност следва да се прекрати, съгласно чл.
707, ал. 1 ТЗ.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражение с вх. № 78297/14.06.2019 г.
/подадено по пощата на 13.06.2019 г./ на кредитора държавата, представлявана от
Националната агенция за приходите срещу приетите на 07.06.2019 г. планове за
оздравяване на длъжника - „Г.К.И.” АД –в открито производство по
несъстоятелност, с ЕИК ******** предложени от постоянния
синдик – Д.С. и от акционера – „Л.Н.“ АД.
УТВЪРЖДАВА План
за оздравяване предприятието на длъжника - „Г.К.И.” АД –в открито производство
по несъстоятелност, с ЕИК ******** предложен от постоянния синдик – Д.С. и
приет от събранието на кредиторите провело се на 07.06.2019 г.
ОТКАЗВА да
утвърди План за оздравяване предприятието на длъжника - „Г.К.И.” АД –в открито
производство по несъстоятелност, с ЕИК ******** предложен от акционера – „Л.Н.“
АД и приет от събранието на кредиторите провело се на 07.06.2019 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
несъстоятелност водено спрямо „Г.К.И.” АД –в открито производство по
несъстоятелност, с ЕИК ******** във връзка, с което е образувано т.д. №
1667/2014 г. по описа на СГС, ТО, VІ-2 състав.
Решението да се впише в
търговския регистър при Агенцията по вписванията и да се впише в нарочната
книга по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на Софийски градски съд.
Решението подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ: