Р Е Ш Е
Н И Е № 202
гр. Бургас, 03.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Първо гражданско
отделение, в съдебно заседание на
петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
при секретаря
Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д.
№ 660 по описа за 2019 година,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба, предявена от А.М.Ч., ЕГН **********, М.М.Ч.,
ЕГН **********, В.Д.Ц., ЕГН **********, Р.Д.Ц., ЕГН **********, Р.Й.Ч., ЕГН **********
и В.Й.Ч., ЕГН **********, чрез адвокат Стоян Чаталбашев от САК против ,,Застрахователно
дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43, с която ищците претендират
да бъде осъдено ответното дружество да заплати на всеки от тях обезщетение в
размер на по 26 000 лева, като частичен иск от 60 000 лева за всеки
от тях за претърпените неимуществени вреди след настъпилата смърт на техния
роднина- Р. Д Ч., причинена от допуснато на 03.09.2015г. пътно транспортно
произшествие от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите водач.
Твърди се в исковата молба, че
при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.09.2015г. е причинена
смъртта на Р. Д Ч., ЕГН **********- баба на ищците, от което всички търпят
неимуществени вреди. Посочва се също така, че с присъда на Окръжен съд гр.Бургас
по НОХД 461/17г. Б.А.Я. е признат за виновен в това, че на посочената по- горе
дата, на второкласен път II-73 Ришки проход, км. 71, при
управление на моторно превозно средство марка „Фолксваген Голф“ с
регистрационен номер А 91 08 КН, под въздействието на алкохол и движейки се с
несъобразена скорост причинил смъртта на Ч.. Изброени са нарушените подзаконови
бланкетни норми на ЗДвП, като в тази връзка се заявява, че водачът е имал
възможност да предотврати сблъсъка, в случай че е спазвал стриктно правилата за
движение по пътищата. Горните му действия обосновавали противоправността на
деянието, което било в причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат, извършено при форма на вина- непредпазливост.
Описани се подробно претърпените
болки и страдания от ищците.
Заявява се освен това, че лекият
автомобил, с който е извършено деянието е застрахован при ответника с полица
№07515000164502, валидна от 10.01.2015г. до 09.01.2016г., което обстоятелство
ангажирало отговорността на ответника за обезщетяване на причинените в резултат
на произшествието неимуществени вреди.
Ответникът, с депозирания отговор
на исковата молба, чрез процесуалния си
представител, оспорва допустимостта на предявените искови претенции, както и
тяхната основателност и размер, излагайки съображения в тази насока.
Оспорва се твърдението за родствена връзка
между починалата и ищците. Заявена е позиция, че не са ангажирани доказателства
за наличие на духовна връзка между тях, включително създадена през годините
силна и трайна емоционална привързаност. Според дружеството- ответник е налице
съпричиняване на резултата от страна на починалата, която е пресичала пътното
платно в нарушение на чл.113 ал.1 ЗДвП, при положение, че в близост имало
надлежно регламентирано място за целта. Ч. освен всичко друго бутала количка,
което затруднявало движението и, като подходила самонадеяно, пресичайки
платното в условията на натоварен трафик. По мнение на застрахователя размерите
на исковете били завишени, още повече че по отношение на тях имало законово
въведено ограничение на обезщетението до 5000 лева. Оспорва се и претенцията за
лихви от датата на увреждането, поради изтекла давност, като същевременно се
изразява становище, че застрахователят не е уведомяван за произшествието,
поради което и може да изпадне в забава чак след предявяване на исковата молба.
Направени са доказателствени искания, както и искане за привличане в качеството
на трето лице помагач на страната на ответника на водача на лекия автомобил,
тъй като управлявал същия след употреба на алкохол с концентрация над
допустимата.
Ищецът в
допълнителната искова молба взема отношение по възраженията на ответника, като
изразява категорично несъгласие с твърденията за недопустимост на претенциите и
липса на легитимация на ищците. Противопоставя се на възраженията за
недължимост на лихви, прекомерност на претендираното обезщетение и
съпричиняване на противоправния резултат от страна на пострадалата.
Ответникът
в подадения отговор на допълнителната искова молба поддържа своите възражения
за наличие на факти, водещи до извод за неоснователност на претенциите,
съпричиняване на резултата от страна на пострадалата и прекомерност на
търсените обезщетения.
Като трето лице лице помагач на
страната на ответника съдът е конституирал Б.А.Я., ЕГН**********, с адрес ***.
Последният не е изразил становище и не е направил доказателствени искания.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
С присъда № 220/19.09.2017г.
постановена по НОХД 461/17г.
по описа на Окръжен съд гр.Бургас подсъдимият Б.А.Я. е признат за виновен в
това, че на 03.09.2015г., на второкласен път II-73 Ришки проход, км. 71, при управление на моторно превозно средство марка
„Фолксваген Голф“ с регистрационен номер А 91 08 КН, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно- чл.21 ал.2 ЗДвП и движейки се с превишена
скорост-101 км/ч при наложено ограничение за допустима такава от 70 км/ч по непредпазливост причинил смъртта на Р. Д Ч..
За извършеното престъпление му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от две години, изпълнението, на което е отложено на основание чл.66 НК за срок
от четири години, както и наказание лишаване от право да управлява превозно
средство за срок от две години. Със
същия съдебен акт Я. на основание чл.304 НПК е признат за невинен и оправдан по
обвинението, че е управлявал превозното средство в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.
Съгласно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Безспорно е по делото, че именно Б.А.Я.
е управлявал автомобила марка „Фолксваген Голф“, както и че неговата гражданска
отговорност била застрахована по договор при ответника с полица №07515000164502,
валидна от 10.01.2015г. до 09.01.2016г. Установен и напълно изяснен в хода на
съдебното дирене е механизма на настъпване на произшествието, включително след
приемане на изготвената съдебно-автотехническа експертиза. От представените
удостоверение за наследници и удостоверения за родствени връзка се вижда, че
ищците за внуци на починалата Р.Ч..
Съгласно заключението на вещото лице произшествието е настъпило поради движение
с превишена скорост на лекия автомобил марка „Фолксваген Голф“, при въведена, в
пътния участък с пътен знак В26, забрана превозните средства да превишават
стойностите на скоростта от 70км/ч, както и поради обстоятелството, че
пешеходката не е изчакала преминаването на лекия автомобил, за да предприеме
пресичане на пътното платно.
Съдът се солидаризира с изводите на експерта и кредитира изцяло заключението
на вещото лице, като счита, че е изготвено мотивирано, пълно и обосновано
становище и е отговорено изчерпателно на всички, поставени въпроси.
По делото са допуснати до разпит общо седем свидетели.
Свидетелката Ч- кмет на село Лозарево посочва, че познава пострадалата от
дълги години и в деня на инцидента се е намирала в лек автомобил, който бил
трета или четвърта кола след катастрофата. Удар не била възприела, но видяла,
че бабата е паднала пред колата, а в близост до мястото били спрени много
превозни средства. Заявява също така, че Р. живеела със сина си Менко, като
по-късно при нея отишъл и внука и- син на последния. Не била виждала А. Ч и М.Ч.
да посещават баба си. След като първия пораснал дошъл да живее при баба си. Не
знаела внуците и да са полагали грижи за баба си, по –скоро тя полагала. Тези
от внуците и , които се намирали в Лозарево я посещавали често.
Р А твърди, че познавал всички ищци и родителите им, както и починалата Р.Ч..
Възрастната жена останала самичка, след като я напуснал съпруга и като сама
отгледала децата си. Преди да почине живеела с двамата си сина. Малкият и син
си купил къща, но големият останал при баба Р.. Всичките и внуци живеели при
баба си, докато родителите им си купят къщи. Дори когато се отделили
пребивавали близко до дома на пострадалата. Отношенията между последната и
внуците и били добри, като децата и помагали при поддържането на къщата- ходили
до магазина, цепели дърва. Починалата ги учила как да се държат с хората,
карала ги да ходят на училище. Ч. лишавала себе си, за да има за ищците.
Последните били силно разстроени от смъртта на баба си не можели да повярват,
че се е случило най-лошото. Вече не били същите, затворили се в себе си, като
още не били превъзмогнали загубата на своята роднина.
Свидетелката М Г споделя, че е тъща на ищеца А.Ч.. Посочва, че баба Р. е
отгледала А. и другата си внучка Р.. Останалите и внуци живеели в
непосредствена близост в същото населено място и я посещавали всеки ден. Тя
също ги посещавала. Давала им пари, когато вземела пенсия. Между тях нямало
неразбирателство. След загубата и внуците и скърбили много, защото били едно
семейство, мъчно им било и им липсвала баба им. Спомняли си за нея постоянно,
когато се събирали и още не били превъзмогнали последиците от случилото се.
Д М разказва, че познавала пострадалата и децата им пораснали заедно. Р.
живеела с внуците си А. и Р.- много им помагала и много им давала. Продължила
да се грижи за тях и след като се задомили. Виждала ги всеки ден и ги
обгрижвала постоянно. Останалите и внуци живеели в същото населено място и в
деня на инцидента пристигнали незабавно, загрижени за състоянието на баба си.
Болката от загубата на баба им била голяма, като това споделяли с нея ищците Р.
и А. Ч. Постоянно говорили за нея,
посещавали гробищата, тъй като не можели да забравят положените грижи за тях от
баба им. Свидетелката заявява също така, че баба Р. отгледала децата и на сина
си М, които и били оставени от съпругата на последния.
Свидетелят Б М посочва, че познавал ищците и баба Р., откакто живеел в
Лозарево. Последната живеела с внуците си А. и М., а останалите живеели в
същото населено място. Всички ищци били в много близки отношения с баба си, тя
се грижила за тях приготвяла им закуска. След смъртта и ищците били много
отчаяни постоянно я споменавали, плачели за нея. Последно разговарял с внуците
и Р. и В., които му споделили колко им е мъчно за баба им. Същото се отнасяло
за В. и сестра му, които му били комшии и преди месец разказвали за мъката си
по баба им.
В показанията си свидетелката К сочи, че познава ищците и е майка на А. и М..
Живяла със съпруга си М при пострадалата пет години, а след като се разделили,
децата и останали при баба си. Двамата живеели при Ч., като след смъртта и
много се притеснили и съжалявали за случилото се. Това споделяли и с майка си.
Другите и внуци също посещавали баба Р..
Свидетелят В.Ц. посочва, че е първи братовчед на Р. и В. Ц. Познавал баба Р.,
която живеела с големия си син и внуците в една къща. Част от внуците и имали
свой дом, но постоянно ходили при баба си. Постоянно се събирали с пострадалата
и я подкрепяли във всичко, а тя от своя страна също много ги уважавала. Р.
често му споделял, колко му липсва баба му.
Настоящият състав, съобразявайки включително разпоредбата на чл.172 ГПК,
кредитира казаното от свидетелите, които са изложили добросъвестно и без
пристрастия възприятията и спомените си за състоянието на ищците след случилото
се с тяхната близка. Показанията на свидетелката Ч в частта им, в която се
твърди, че ищците А.Ч. и М.Ч. не са живели при баба си, след раздялата на
родителите им се опровергават от информацията, изнесена в изявленията на
свидетелите А, М, М и К, поради което и съдът не ги цени в тази им част.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Непозволеното увреждане представлява сложен фактически състав, който
кумулативно включва: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която се предполага.
Безспорно от страна на водача Б.Я. е извършено противоправно и виновно
деяние, установено от наказателния съд. Деянието е противоправно, поради
нарушаване на общата забрана да не се вреди никому, посочена в правната норма на чл.45 ЗЗД. В конкретния случай това
незаконосъобразно поведение се изразява в съзнателно предприети действия по
управление на превозното средство с превишена скорост, което е довело до
невъзможност за адекватна реакция и своевременно спиране, с което поведение е
нарушена бланкетната норма на чл.20 ал.2 ЗДвП. Касае се за съзнателно
несъобразяване с правилата и грубо незачитане на предписаното дължимо и
законосъобразно поведение.
Налице е и вина на деликвента Я.. Законът урежда в чл.45 ал. 2 ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумция, като приема, че във
всички случаи на установено непозволено увреждане- противоправно поведение,
вината се предполага до доказване на противното. По делото не е установено обратното, а при липса
на убедителни данни за оборването на законовата презумпция, вината следва
да се счита за
безспорно установена.
Наличието на
горните юридически факти, представляващи състава на деликтното правоотношение,
наред със сключената валидна застраховка за лекия автомобил марка „Фолксваген Голф“ с
регистрационен номер А 91 08 КН води до еднозначен извод, че са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди. При това положение предявеният иск за обезщетяване на тези вреди е доказан по
своето основание.
Спорен между
страните е въпросът за размера на обезщетението за неимуществените вреди и
наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.
Съгласно практиката на ВКС понятието "неимуществени вреди" включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи отражение върху психиката и
създаващи социален дискомфорт за определен период от време. При причиняване на смърт
за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, освен отчитането на
конкретните обществено-икономически и социални условия в страната към момента на увреждането, от значение е най-вече личната
и емоционална връзка между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди. Релевантни са конкретно установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във
връзка с настъпването на смъртта
на увредения, възрастта на лицата, отношенията между пострадалия и близкия, включително дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други обстоятелства.
С приемането на
Тълкувателно решение №1/2016година на ОСГНК на ВКС се разшири кръга на лицата,
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинени при
непозволено увреждане смърт на близък. Такива са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961
г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Съдът намира, че от разпита на свидетелите безспорно се установява
наличието отношения от вида на коментираните. Свидетелските показания сочат на
особена близост между внуците-ищци и баба им- пострадалата Р.Ч.. Проведено е
пълно и главно доказване на факти, от които може да се изведе съществуването на
изключително близка привързаност, в резултат на която смъртта на тяхната
родственичка причинява морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния.
Установи
се по делото, че първите двама ищци са живели, заедно с родителите си в къщата
на пострадалата, като са останали и след раздялата на майка им и баща им,
докато не са се отделили да живеят самостоятелно. Ищците А.Ч. и М.Ч. са
израснали при баба си, като няма съмнение, че последната се е грижила за тях,
още повече след развода на родителите им. При това положение не съществуват
съмнения, че между тях и тяхната възходяща е била
налице силна и трайна връзка, като между родители и деца. А.Ч. и М.Ч. несъмнено са
лишени от възможността да общуват с баба си, което обстоятелство им се е
отразило в негативен план. Последните продължават да страдат от загубата- често
мислят и споменават починалата и са се затворили в себе си, независимо от
изтеклия период от смъртта и. При тези
обстоятелства съдът намира за справедлив размер на обезщетението, което се следва на всеки от двамата сумата от по 20 000 лева.
Починалата безспорно е имала продължителна през годините комуникация
с внуците си В.Ц. и Р.Ц., които са отгледани от нея, живеели са в къщата и, а
след като родителите им заживели в собствен дом са посещавали баба си при първа
възможност, за да и помагат, когато било необходимо, както и да разчитат на
нейната подкрепа по всяко време. Несъмнено отношенията им се основавали на уважение
и доверие. Възрастната жена от своя страна помагала при отглеждането на внуците
си. Смъртта на Р.Ч. била изключителен шок за ищците В. и Р. Цигуларови, като
все още не можели да преодолеят мъката и болката от загубата и. На тази база обезщетението на посочените двама ищци, за претърпените в резултат на
престъплението неимуществени вреди следва да се присъди в размер на сумата от 15 000
лева за всеки.
Между ищците Р.Ч. и В.Ч.
и починалата са били налице
силни връзки на привързаност и подкрепа, последните са лишени от възможността
да общуват с баба си, както и от възможността да полагат грижи взаимно един за
друг занапред. При тези
обстоятелства и при съобразяване на факта, че паричният еквивалент не е в
състояние да компенсира напълно липсата за ищците Р.Ч. и В.Ч.- внуци на починалата съдът намира за справедлив размер сумата от по 15 000 лева за всеки от двамата.
Настоящият състав счита, че не е
ограничен от предвидения в разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ,
бр. 101 от 2018 година/ максимален размер на обезщетението. В член 3, параграф
1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка, са посочени минималните застрахователни суми
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от
Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в случай на
телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или
5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите
са и лимитите, посочени в чл. 1 параграф
2 от предходната директива - 84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити
за минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни
право- чл. 492 от сега действащия Кодекс за застраховането.
Доколкото, обаче в цитираните
директиви не е предвидена възможност за установяване на максимален размер на
обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв
размер, съдът счита, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.
101/2018 година/ не е в съответствие с общностното право. Вярно е, че
директивите нямат пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка
уредба на правните отношения, а техни адресати са държавите- членки, които
трябва да ги транспонират. При определени предпоставки, обаче е допустимо
изключение от този принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС
/дело С-188/89/, а именно: директивата да не е транспонирана или да е
транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби,
подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят
права на отделни субекти, противопоставими на държавата-членка, неин орган или
организация, намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или
притежаващи особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за
отношенията между частни лица.
Уредбата на лимитите на
застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“, съдържаща се в
цитираните по-горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива
2009/103/ЕО отговоря на всички посочени изисквания. Те са повелителни,
достатъчно ясни и точни и се отнасят до права на частни лица, респективно на
лица, пострадали от пътно-транспортно произшествие и според съда те по
изключение имат пряко действие. По тази причина
съдът счита, че не следва да
съобразява размера на обезщетението по §
96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 година/.
Този извод е в съответствие и с
решение на Съда на ЕО от 24.10.2013 г.
по дело С - 277/12 /V. D. срещу B.A./, което е задължително за съда съгласно
разпоредбата на чл. 633 ГПК, уреждаща действието на решението по преюдициално
запитване. Предмет на цитираното дело на Съда на ЕО е именно преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 от ДФЕС. Решението по преюдициалния
въпрос е, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2
от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива
84/5.
По изложените съображения съдът
счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на ищците А.М.Ч., М.М.Ч.,
В.Д.Ц., Р.Д.Ц., Р.Й.Ч. и В.Й.Ч. следва да бъде определен не в границите,
установени по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 година/, а по
справедливост, съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при
отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по конкретното дело.
По спора за съпричиняване трябва да се посочи, че такова по смисъла на чл.51
ал.2 ЗЗД е налице,
когато е безспорно установено, че с поведението си пострадалият е
допринесъл за настъпване на увреждането. От приетите по делото доказателства
се установява наличие на причинна връзка между неспазването от страна на пострадалата на предписанията на закона и
конкретното въведено нейно задължение в нормата на чл.113 ал.2 ЗДвП преди да навлезе
на платното за движение да съобрази приближаващите се пътни превозни средства и настъпилия вредоносен резултат. Ето защо
при изяснения механизъм на произшествието, съдът
приема, че пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. При
това положение, следва да бъде преценена степента на приноса за настъпването на
вредите, чрез съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и
отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до вредоносния
резултат. В случая въз основа на паралелното сравнение между поведението на
водача- делинквент и пострадалата-пешеходец с оглед и на задълженията, които
всеки е обвързан да съблюдава, се налага извод, че реалният принос на потърпевшата
е по-малък, което предопределя и съотношението при разпределянето на
отговорността за причиняването на вредите от деликта. Относителното значение на
нарушението, допуснато от водача на превозното средство и подробно изследвано и
анализирано от наказателния съд, като причина за настъпването на произшествието
е много по-високо по степен. Поради това, приносът на пострадалата, която е
била възрастна и трудно подвижна жена, за настъпването на вредите следва да
бъде определен в размер на 15%.
При така приетите по-горе размери на
обезщетението, след редуцирането им с определения процент съпричиняване от 15 %, на ищците се дължи
обезщетение за неимуществени вреди както следва: на А.М.Ч. и М.М.Ч. сума в размер на по
17 000 лева за всеки от двамата, а на В.Д.Ц., Р.Д.Ц., Р.Й.Ч. и В.Й.Ч. сума
в размер на 12750 лева за всеки от тях, като за
разликата над присъдените до претендираните
суми претенциита следва да се отхвърлят.
Относно претенциите за лихви:
Съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД вр. чл.84 ал.3 ЗЗД ищецът има право ведно с
главницата да получи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. Тъй като на
основание чл.223 КЗ/отм./ застрахователят е длъжен да покрие изцяло
отговорността на застрахования, лихвите се дължат от него от датата на деликта върху размера на обезщетението, като в случая деликвента се счита в забава без покана,
т.е. от датата на увреждането.
С
оглед възражението за давност и датата на предявяване на иска- 09.12.2019г., претенцията за изтекли
лихви е погасена по давност за времето от датата на ПТП- 03.09.2015г. до 09.12.2016г. Следователно лихвата върху
присъдените обезщетения за неимуществени вреди се дължи считано от 09.12.2016г.,
а претенцията в частта и в която се претендира законната лихва за времето от 03.09.2015г.
до 08.12.2016г. следва да се отхвърли като погасена по давност.
Ответникът трябва да бъде осъден да заплати възнаграждението на адвокат С.Ч.
от САК, като представител на адвокатско дружество“Ч.,***, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“три уши“ №8, ет.4 в размер
на 6876 лева, съобразно уважената част
от исковете, предявени от всеки от ищците. Ангажирани са доказателства за
предоставена безплатна
адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в
който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38
ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. С оглед на това е налице предвиденото в
чл.38 ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат за осъщественото в настоящото
производство процесуално представителство. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи, сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от
основанията по чл.38 ал.2 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото
основание не се нуждае от доказване. Посоченото възнаграждение е изчислено в минималния
размер, предвиден в наредбата и не следва да се намалява.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата
от 318.58 лева, за направени
разноски /за юрисконсултско
възнаграждение- 300
лева, определено по реда на Наредба за заплащането на правната помощ и депозит за експертизи-400 лева/, съразмерно на отхвърлената част от иска.
В тежест на ответника следва да се
постави дължимата за производството държавна такса в размер на 3 400 лева,
съобразно с уважената част от исковете.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43 да
заплати на А.М.Ч., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 17 000/седемнадесет
хиляди/ лева, заявена като частичен иск в размер на 26 000/двадесет и шест
хиляди/ лева от сумата от 60 000/шестдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди след настъпилата смърт на Р. Д Ч.,
ЕГН **********, причинена от допуснато на 03.09.2015г. пътно- транспортно
произшествие от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите водач, ведно със законната лихва, считано от 09.12.2016г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение в размер над присъдения до претендирания от 26 000
/двадесет и шест хиляди/ лева и за присъждане на законна лихва за времето от 03.09.2015г.
до 08.12.2016г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43 да
заплати на М.М.Ч., ЕГН **********, с адрес *** сумата от
17 000/седемнадесет хиляди/ лева, заявена като частичен иск в размер на
26 000/двадесет и шест хилади/ лева от сумата от 60 000/шестдесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди след настъпилата смърт на Р. Д Ч., ЕГН **********, причинена от допуснато
на 03.09.2015г. пътно- транспортно произшествие от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач, ведно със
законната лихва, считано от 09.12.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение в
размер над присъдения до претендирания от 26 000 /двадесет и шест хиляди/
лева и за присъждане на законна лихва за времето от 03.09.2015г. до 08.12.2016г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43 да
заплати на В.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 12750 /дванадесет
хиляди седемстотин и петдесет/ лева, заявена като частичен иск в размер на
26 000/двадесет и шест хилади/ лева от сумата от 60 000/шестдесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди след настъпилата смърт на Р. Д Ч., ЕГН **********, причинена от допуснато
на 03.09.2015г. пътно- транспортно произшествие от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач, ведно със
законната лихва, считано от 09.12.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение в
размер над присъдения до претендирания от 26 000 /двадесет и шест хиляди/
лева и за присъждане на законна лихва за времето от 03.09.2015г. до 08.12.2016г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43 да
заплати на Р.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 12750 /дванадесет
хиляди седемстотин и петдесет/ лева, заявена като частичен иск в размер на
26 000/двадесет и шест хилади/ лева от сумата от 60 000/шестдесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди след настъпилата смърт на Р. Д Ч., ЕГН **********, причинена от допуснато
на 03.09.2015г. пътно- транспортно произшествие от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач, ведно със
законната лихва, считано от 09.12.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение в
размер над присъдения до претендирания от 26 000 /двадесет и шест хиляди/
лева и за присъждане на законна лихва за времето от 03.09.2015г. до 08.12.2016г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43 да
заплати на Р.Й.Ч., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 12750 /дванадесет
хиляди седемстотин и петдесет/ лева, заявена като частичен иск в размер на
26 000/двадесет и шест хилади/ лева от сумата от 60 000/шестдесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди след настъпилата смърт на Р. Д Ч., ЕГН **********, причинена от допуснато
на 03.09.2015г. пътно- транспортно произшествие от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач, ведно със
законната лихва, считано от 09.12.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение в
размер над присъдения до претендирания от 26 000 /двадесет и шест хиляди/
лева и за присъждане на законна лихва за времето от 03.09.2015г. до 08.12.2016г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43 да
заплати на В.Й.Ч., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 12750 /дванадесет
хиляди седемстотин и петдесет/ лева, заявена като частичен иск в размер на
26 000/двадесет и шест хилади/ лева от сумата от 60 000/шестдесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
след настъпилата смърт на Р. Д Ч., ЕГН **********, причинена от допуснато на 03.09.2015г.
пътно- транспортно произшествие от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач, ведно със законната лихва, считано
от 09.12.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение в размер над присъдения до
претендирания от 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева и за присъждане на
законна лихва за времето от 03.09.2015г. до 08.12.2016г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43 да
заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в
размер на 3400 / три хиляди и четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43 да
заплати на адвокат С.Ч. от САК, като представител на адвокатско дружество “Ч.,***,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Три уши“
№8, ет.4 сумата от 6876 /шест хиляди
осемстотин седемдесет и шест/ лева адвокатско възнаграждение за осъщественото в
настоящото производство процесуално представителство.
ОСЪЖДА А.М.Ч., ЕГН **********, М.М.Ч., ЕГН **********, В.Д.Ц.,
ЕГН **********, Р.Д.Ц., ЕГН **********, Р.Й.Ч., ЕГН ********** и В.Й.Ч., ЕГН **********
да заплатят на „Застрахователно
дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43 сумата от 318.58 /триста и
осемнадесет лева и петдесет и осем стотинки/лева разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето
лице- помагач на страната на ответника Б.А.Я., ЕГН**********, с адрес ***.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Апелативен съд гр.Бургас
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването.
Съдия: