Разпореждане по дело №554/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК във връзка с чл.129, ал.3, изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. П. Ц., Н. К. Г., Г. К. Ц., К. К. Ц., Г. С. К., Б. С. К., Л. С. К., К. Н. К., П. Н. Ц., И. М. Ц., К. М. П. Ч. А. В. Д.и А. Р. К., съдебен адрес: гр. С., ул. ”Х. С.” 46, В. А /П./, ап.1, насочена срещу определение № 3396 от 04.10.2012 г. на РС Г. Д., постановено по гр. дело № 678/2012, с което е прекратено производството по делото.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че жалбоподателите не са отстранили в срок нередовностите на исковата молба. Иска се да бъде отменено атакуваното определение на първоинстанционния съд като незаконосъобразно и да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело и доводите на жалбоподателя намира следното:

Частната жалба, инициирала настоящето производство е процесуално допустима като подадена в срок, от страна с право и интерес от обжалване и насочена срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени обстоятелствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд Гоце Делчев е бил сезиран с искова молба от М. П. Ц., Н. К. Г., Г. К. Ц., К. К. Ц., Г. С. К., Б. С. К., Л. С. К., К. Н. К., П. Н. Ц., И. М. Ц., К. М. П. срещу Я. Г. Ц., С. Г. Ц. и И. М. Х. по три кумулативно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК, чл.33 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК. С разпореждане от 20.07.2012 г., връчено на ищците на 13.08.2012 г., съдът е оставил без движение делото с указания за отстраняване на посочени нередовности. С молба от 22.08.2012 г. ищците са поискали удължаване на срока за отстраняване на нередовностите. С резолюция на съдията- докладчик, поставена върху молбата с дата 05.09.2012 г. е удължен срока с 20 дни, считано от 21.08.2012 г. С молба от 13.09.2012 г. ищците са поискали отново удължаване на срока за отстраняване на нередовностите. С резолюция на съдията- докладчик, поставена върху молбата без дата на произнасяне, съдът е удължил срока с 14 дни, считано от 11.09.2012 г. С молба В. № 6201/13.09.2012 г. ищците са представили молба, с която са отстранили част от указаните нередовности в разпореждането за без движение. Върху молбата е поставена резолюция на съдията докладчик с дата 18.08.2012 г., с която е указано до ищците да се изпрати съобщение, че след отстраняване на всички нередовности, снабдяване с всички документи следва да представят поправена искова молба, съдържаща всички реквизити, в противен случай исковата молба ще бъде върната. Съобщение за посочената резолюция е връчено на А. Д. на 27.09.2012 г. С атакуваното определение съдът е прекратил производството по делото, поради неизпълнение в срок на дадените указания.

При така установените факти, настоящият съдебен състав намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Дадените от районният съд указания са непълни и необосновани. Определението за връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК трябва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението, постановено на основание чл.129, ал.2 ГПК. Допуснатите нарушения в определението за оставяне исковата молба без движение рефлектират и на определението за връщане на исковата молба.

Указанията по чл.129 ГПК следва да бъдат ясни и конкретни, като на ищеца се съобщят последиците от тяхното неизпълнение.

Дадените указания от районния съд в разпореждането от 20.07.2012 г. са неясни. По отношение на указанията в п.1 от разпореждането- да посочат цена на иска и да внесат дължимата държавна такса по кумулативно съединените искове в размер на 150,00 лв. Посоченото указание е неясно. С исковата молба са предявени три иска, като съдът не е уточнил на кой иск да посочат цената. Исковете по чл.124 ГПК и чл.33 ЗС са оценяеми, като за иска по чл.124 ГПК цената на иска се определя по реда на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, държавната такса по реда на чл.71, ал.2 ГПК. Държавната такса, която се дължи при предявяване на иска по чл.33, ал.2 ЗС, се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК и е в размер на 4% върху материалния интерес. Същевременно е посочено да се внесе държавна такса в размер на 150 лв., като не е уточнено как е определена посочената държавна такса, на какво основание е определена и съответно размера. Цената на иска се определя от съда съобразно вида и предмета на исковата претенция.

На следващо място – по отношение на даденото указание за представяне на доказателства за пасивната легитимация на третия ответник и правния интерес от насочване на иска срещу него – нотариален акт № 194, том 302 от 07.03.2012 г. по номерацията СВп. при РС Г. Д. Ищецът в исковата молба следва да посочи обстоятелствата, от които произтича правото на иск, доказателствата касаят съществото на спора, т. е. основателността на исковата претенция. С исковата молба ищците твърдят, че първите двама ответници са продали идеална част от съсобствения им имот, поради което обосновават правния си интерес от упражняване на правата по чл.33 ЗС.

По отношение на дадените указания в п.4 от разпореждането. Исковата молба е редовна, ако са посочени фактите, за които се формира сила на пресъдено нещо по конкретния спор. Всеки съд е длъжен да извърши проверка на допустимостта и редовността на исковата молба. Няма формални изисквания за формулиране на исковата претенция. Трябва обаче да са ясни фактите, на които се основава иска, при което преценката за редовност е различна според предмета на спора. При всички случаи обаче петитумът на исковата молба трябва логически да следва от изложените фактически твърдения. В противен случай, при логическо несъответствие между обстоятелствена част и петитум, исковата молба следва да се остави без движение като нередовна. Легитимиран ищец по иск с правна квалификация чл.33 ЗС е всеки съсобственик, на който не е предложено изкупуване по чл. 33, ал. 1 от ЗС или предложението е опорочено. Ответниципо иска са съсобственикът- продавач и третото лице- купувач. Ако купувачът е придобил имота в режим на СИО, надлежен ответник е и неговия съпруг.

Допустимостта на иска е обусловена от наличието на силата на пресъдено нещо - чл. 299 ГПК. Ищецът в исковата молба твърди, че по отношение на ответниците Я. Ц. и С. Ц. е налице влязло в сила съдебно решение, с което ищците са признати за собственици по отношение на ответниците на 4/5 ид. чести от процесния недвижим имот.

На следващо място по подадените от ищеца молби за продължаване на срока за отстраняване на нередовнистите на исковата молба липсва произнасяне на съда с надлежен акт, върху молбите са поставяни резолюции на съдията без дата на постановяване. В съответствие с изискванията на чл.63, ал.2 ГПК е прието, че страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено, или е отхвърлено. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е изречение второ от цитираната разпоредба. След като с нея изрично е предвидено, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, а не от датата на съобщението за него, това означава, че актът, с който съдът се произнася по искането по чл.63, ал.1 ГПК не се съобщава, а страната е длъжна сама да следи за постановения по него резултат, респ. за началото и края на срока, в който следва да извърши указаното му процесуално действие. Районният съд е изпращал на ищеца съобщения на ищеца за удължаването на срока, което е неправилно.

Отделно от това районният съд е изпратил съобщение до ищеца, връчено на същия на 27.09.2012 г., с което му се съобщава, че след отстраняване на всички нередовности, снабдяване с всички документи, следва да представи поправена искова молба, съдържаща всички реквизити, включително и посочените в разпореждане № 2567/20.07.2012 г. Съдът не е указал в какъв срок да бъде представена поправената искова молба. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 ГПК новоопределения срок не може да бъде по- кратък от първоначалния, т. е. едносемичен срок. С пощенски плик с дата на пощенското клеймо 04.10.2012 г. ищците са представили поправена искова молба.

С оглед на гореизложеното Б. окръжен съд счита, обжалваното определение е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, като делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от фаза за извършване на проверка на исковата молба за допустимост и редовност и оставяне без движение за даване на указания за отстраняване на допуснатите нередовности при спазване на дадените по-горе указания.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3396 от 04.10.2012 г. на Районен съд Г.Д., с което е прекратено производството по гр. д. № 678/2012 г. по описа на Районен съд Г. Д.

ВРЪЩА делото на Районен съд Г. Д. за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно дадените указания.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: