РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Пловдив , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300501002 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от З. Д. К. против
решение № 260425/18.09.2020г. по гр.д.№ 1149/2018г. на ПдРС, ІІІ гр.с., с което по
предявени от нея субективно съединени искове по чл.108 от ЗС е признато за установено по
отношение на Р. ИВ. Т., постоянен синдик, представляващ ЕТ“К. и син - П. К.“- в
несъстоятелност и „Арт Лайф Декор”ЕООД, че жалбоподателката е собственик на
основание постановление № 23/29.09.2016г. по т.д. № 573 по описа за 2011г. на Окръжен
съд Пловдив, XVI състав на мотокар „ДБ 1792“, модел 3786.33.20, двигател *****, 3.5 тона,
гориво – дизел, година на производство 2006г. и ответниците са осъдени да предадат на
жалбоподателката владението върху същия гореописан мотокар. Решението се обжалва като
недопустимо по мотив на това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск и по- конкретно
по отношение на вещ, различна от тази по исковата молба. Твърди се, че мотокарът-
собственост на жалбоподателката, липсвал и поради това се иска, като се обезсили
обжалваното решение, делото да се върне на ПдРС за произнасяне по евентуалния иск
против ответниците по чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на платената от нея цена за мотокара и таксата за изготвяне на
възлагателно постановление. По отношение на липсата на идентичност на процесния
мотокар с този, който е в наличност при „Арт Лайф Декор”ЕООД, се сочи, че това
обстоятелство било очевидно с оглед несъвпадението по цвят на двете вещи. Процесният
1
мотокар бил синьо- зелен на цвят, а наличният- оригинален жълт цвят.
Отговор на въззивната жалба е подаден от „Арт Лайф Декор”ЕООД. Със същия
жалбата се оспорва като неоснователна.
Постъпили са две въззивни жалби от Р. ИВ. Т., в качеството му на синдик на ЕТ“К. и
син - П. К.“, и от „Арт лайф декор“ЕООД против решение № 260058/06.01.2021 г., с което е
оставена без уважение молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от
18.09.2020г., изразяваща се в непълнота на индивидуализацията на процесния мотокар в
диспозитива на решението.
Подаден е отговор от З. Д. К. на въззивната жалба от „Арт лайф декор“ЕООД, с който
същата се оспорва като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 1149/2018г. на ПдРС, ІІІ гр.с. е образувано по искова
молба от З. Д. К. против Р. ИВ. Т., постоянен синдик, представляващ ЕТ“К. и син - П. К.“- в
несъстоятелност и „Арт Лайф Декор”ЕООД, с която са предявени субективно съединени
искове с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на мотокар „ДБ 1792“, модел 3786.33.20, двигател
*****, 3.5 тона, гориво – дизел, година на производство 2006г., височина на подемния
механизъм 3300мм. и за осъждането им да й предадат владението върху същия, както и при
условията на евентуалност иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за обезщетение в
размер от 3812,40 лева, представляващи претърпени от нея имуществени вреди в резултат от
противоправно неупражняване от страна на ответника Р. ИВ. Т. на правомощията му по
закон относно масата на несъстоятелността на ЕТ“К. и син - П. К.“- в несъстоятелност, а
именно тъй като допуснал същата да бъде разпиляна и да не може да бъде предадена на
собственика.
Ищцата- жалбоподател в настоящето производство, твърди, че участвала в търг по
реда на чл.717 и сл. от ТЗ с предмет процесния мотокар. С протокол от 16.09.2016г. била
обявена за купувач, внесла в законоустановения срок предложената от нея цена от 3812,40
лева и с Постановление № 23/29.09.2016г. по т.д№ 573/2011г. на ПОС мотокарът й бил
възложен. Постановлението влязло в сила на 01.11.2016г.. По време на процедурата по
провеждане на търга Р. ИВ. Т., в качеството му на законен представител на длъжника ЕТ“К.
и син - П. К.“– в несъстоятелност, предал мотокара за пазене на „Арт лайф декор“ЕООД,
което дружество било назначено за пазач. На 23.11.2016 г. било насрочено предаване на
мотокара от дружеството- пазач на ищцата. Тя отказала да получи вещта, с довод, че по
техническите му характеристики мотокарът, който й се предлагал, бил различен от този,
който купила на търга. Съставен бил приемо- предавателен протокол, който З.К. подписала
със забележка. На 27.11.2017г. тя изпратила заявление до Р.Т. с искане да упражни
правомощията си по закон и да осигури предаването на вещта- предмет на влязлото в сила
2
постановление за възлагане. Получила отговор, че не е в състояние да осигури предаването
на вещ, различна от тази, която вече веднъж й била предложена.
С подадения от Р.Т. отговор на исковата молба се признава, че ищцата е собственик
на процесния мотокар. Признава се също така, че имало насрочено предаване, на което
ищцата отказала да получи намиращия се в „Арт лайф декор”ЕООД вещ с довод, че била
различна от закупената от нея. След въпросния отказ, вещта останала в държане на това
дружество, в качеството му на пазач, като то по никакъв начин не препятствало
получаването му от З.К..
С подадения от „Арт лайф декор” ЕООД отговор на исковата молба се оспорва
допустимостта и основателността на предявените искове. Твърди се, че никога не са
оспорвали правото на собственост на ищцата. Изрично се твърди и това, че мотокарът,
предложен й по време на въвода от 23.11.2016г. бил идентичен с този по постановлението за
възлагане и се намирал в негово държане, в качеството на пазач.
По отношение допустимостта на подадената от З.К. въззивна жалба следва да се
отбележи, че, макар от формална страна обжалваното решение да е изцяло положително за
нея, с оглед на твърдението й, че й е присъдена не тази вещ, която е нейна собственост и
която е предмет на иска по чл.108 от ЗС, то следва да се приеме, че е налице правен интерес
от жалбата.
Видно от приетото по първоинстнационото дело Постановление № 23/29.09.2016г.,
със същото в собственост на жалбоподателката е възложен „мотокар „ДБ 1792“, модел
3786.33.20, двигател *****, 3.5 тона, гориво- дизел, година на производство 2006г.“. По
същия начин вещта е описана в протокола за проведения публичен търг, съставен от
синдика Р.Т., както и в исковата молба, като в същата е добавен още един
индивидуализиращ белег „височина на подемния механизъм 3300мм.“. За целите на търга по
717 от ТЗ е изготвена пазарна оценка от месец май 2016г. / л.16 и сл. по
първоинстанционното дело/. В пазарната оценка мотокарът, освен с горепосочените
характеристики, е описан като такъв марка „Балканкар“, с двигател, подлежащ на частичен
ремонт, акумулатор за смяна, повредена хидравлика, сериозно корозирали капаци и
платформа и повреден часовник. В приемо- предавателния протокол от 23.11.2016г. е
вписана забележка от жалбоподателката в смисъл, че мотокарът, който й се предава, „е с
различни характеристики от обявения за продажба“. Не са посочени конкретните
характеристики. В заявление от З.К. до синдика Р.Т. от 27.11.2017г. се сочи, че мотокарът,
който й е предложен от пазача „Арт лайф декор“ЕООД, е с различен тонаж и с различен
номер на двигател спрямо този, продаден на публичния търг. По- пълно описание не се
съдържа в приетите по първоинстанционното дело фактура № 700/25.06.2008г., получател
по която е ЕТ“К. и син“ и опис на ДМА към 31.12.2011г.. В приемо- предавателен протокол
от 25.10.2018г. предаваемият мотокар е описан с жълт цвят и допълнителен- червено-
оранжев цвят. Вписана е забележка от З.К. за липса на идентичност със закупения от нея
3
мотокар. В забележката е отразено също така, че на фланеца на двигателя на предаваемия
мотокар е налице номер *****, а на хидравликата е записана година на производство 1988г..
На л.183 и сл. по първоинстанционното дело са приети цветни копия, освен на
пазарната оценка от месец май 2016г., и от друга пазарна оценка от месец февруари 2013г..
И двете пазарни оценки са изготвени от разпитания като свидетел Н. В. А.. В тази от 2013г.
от снимките на мотокара е видно, че той е синьо- зелен на цвят. В оценката от 2016г.
мотокарът е червен на цвят. В показанията си свидетелят Н. А. потвърждава, че за целите на
проведената на 29.08.2018г. публична продан по чл.717 от ТЗ е оценил мотокар, който, за
разлика от този от 2013г., бил в много лошо състояние. Бил видимо неработещ от доста
време, с ръждясали подвижни механизми, ролки и вериги. Той бил със същите технически
характеристики като оценения през 2013г. мотокар, но последният бил в движение и в
относително добро състояние, синьо- зелен на цвят и оценката му била към 7000 лева.
Разпитан е и свидетелят П. Г.- съпруг на управителката на „Арт лайф декор“ЕООД, който
сочи, че на управляваното от съпругата му дружество от ЕТ“К. и син“ бил предаден само
един жълт на цвят мотокар. Той се намирал в базата им на бул.“***** и отдавна не бил в
движение. Прието е заключение по СТЕ, изготвено от в.л.Д. Д., в което е отразено, че „с
мотокарите се извършва вътрешно- заводски транспорт“ и поради това „те не подлежат на
регистрация и затова нямат номер на рама“. Изводът на вещото лице относно регистрацията
на мотокарите не противоречи на нормативната уредба- чл.11 от Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горската техника, вр. §1, т.12 от ДР на същия закон и § 6, т.16 от
ДР на ЗДвП, тъй като, съгласно същата, на регистрация са подлежали и подлежат
мотокарите „използвани в земеделието и горите“. В заключението е отразено също така, че
индивидуализацията и описанието на мотокара по Постановление № 23/29.09.2016г. по т.д.
№ 573/2011г. са напълно изчерпателни и достатъчни, като същите са идентични с тази на
мотокара по приемо- предавателния протокол от 23.11.2016г.. Прието е и заключение по
СХЕ, изготвено от вещо лице Н. Р., съгласно което находящият се в базата на „Арт лайф
декор“ЕООД мотокар е боядисан с оригиналния си жълт цвят.
В отговори на въпроси по реда на чл.176 от ГПК жалбоподателката е заявила пред
първоинстанционния съд, че видяла продаваемият се на публична продан мотокар в базата
на ЕТ“П. К. и син“ на бул.“*****. В едно от помещенията видяла мотокар, управляван от
някакво момче, което превозвало плочки. Нямало друг мотокар. Тя попитала момчето, дали
мотокарът е на ЕТ“П. К.“ и то потвърдило. Мотокарът бил синьо- зелен на цвят. З.К. сочи
също така, че не била уведомена, че продаваемият се мотокар се държи от трето лице-
назначен от синдика пазач, а не от собственика. В пазарната оценка от 2013г. е записано, че
„наличните материални активи се стопанисват в складовата база на фирмата в гр.****“.
Наличните материални активи са вещите- предмет на оценката- мотокар и палетна количка,
а фирмата следва да е ЕТ“К. и син - П. К.“. В оценката от 2016г., в т.4 „Местоположение“ е
записано, че „оценяваното имущество към момента на оценката е в една от сградите в базата
в гр.*****. Това е адресът на управление на „Арт лайф декор“ЕООД, където е и тяхната
стопанска база.
4
От гореизложеното става ясно на първо място, че единствената разлика в описанието
между мотокара- предмет на предявения с исковата молба иск, и този- предмет на
обжалваното решение, е в отразената в петитума на исковата молба допълнителна
характеристика „височина на подемния механизъм 3300 мм.“, която обаче, видно от
заключението на в.л.Д. Д., е стандартна за този модел. Дори и само това е достатъчно да се
приеме, че не е налице произнасяне по непредявен иск. Все пак, ако би се установило
категорично на база на някакви други, макар и невъведени с исковата молба, белези, че
мотокарът по Постановление № 23/29.09.2016г. по т.д.№ 573/2011г. е различен от този,
находящ се в стопанката база на „Арт лайф декор“ЕООД, то, съобразно с мотивите на
първоинстанционния съд относно фактическата власт върху процесната вещ, би могло да се
приеме, че е присъдена вещ различна от тази- собственост на З.К.. Несъмнено оценения през
2013г. синьо- зелен мотокар не е идентичен с оценения през 2016г. мотокар, макар и двата
да са от една и съща марка и модел, тъй като състоянието и пазарните им оценки са напълно
различни. Очевидно, че през 2016г., преди приключване на публичната продан
жалбоподателката е видяла синьо- зелен мотокар, различен от оценения. Тя въобще не е
възприела визуално продаваемият се мотокар, за да може да твърди, че той е различен от
този по приемо- предавателния протокол от 23.11.2016г.. Действително, ако мотокарът-
предмет на публичната продан, е бил червен на цвят, както е показан на снимките към
пазарната оценка от месец май 2016г., то мотокарът по приемо- предавателния протокол,
макар и не синьо- зелен на цвят, пак би бил различен от този, оценен от вещото лице. В тази
връзка обаче на първо място следва да се отбележи, че липсва каквато и да било гаранция, че
снимките отразяват точния цвят на оценения мотокар, а от друга страна, че е оценен именно
мотокарът- предмет на публичната продан и на постановлението от 29.09.2016г.. С оглед на
всичко гореизложено, съдът намира, че обжалваното от З.К. като недопустимо решение на
ПдРС ще следва да бъде потвърдено. Следва само да се добави, че по тази жалба въззивният
съд дължи произнасяне по същество, тъй като предмет на спор по същата е именно
наличието или липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по предявения иск, а не
материално- правната законосъобразност на произнасянето.
Неоснователни се явяват и подадените от Р. ИВ. Т., в качеството му на синдик на
ЕТ“К. и син - П. К.“ и от „Арт лайф декор“ЕООД въззивни жалби против решение №
260058/06.01.2021 г., с което са оставени без уважение подадените от тях молба вх.
№270614/ 12.10.2020г. и молба вх. № 274050/ 23.10.2020г. за поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 260425/18.09.2020г.. С посочените две молби е поискано
вещта да бъде описана съгласно заключението на вещо лице Д. Д., като описанието бъде
допълнено по следния начин „жълт на цвят, в лошо техническо състояние, намиращ се в
складовата база на на пазача в гр.*****, изобразен на страница 1 от приложението към
заключението на Д. Ж. Д. от 07.03.2019г.“, като същата страница от приложението към
заключението бъде приподписано от съда. По тези молби следва да се отбележи, че
единствено ищецът, но не и ответникът по иска, можа да прави каквито и да било уточнения
5
по предмета на същия. В случай, че предметът на иска е неясен или непълно
индивидуализиран, то това е въпрос на редовността на исковата молба. Ответникът може да
поставя пред съда въпроса за редовността на исковата молба, включително и да иска
въвеждането на някакви допълнителни индивидуализиращи белези, но допълването на
индивидуализацията може да бъде извършено единствено от ищеца и то по реда на чл.129
от ГПК- не и по реда на чл.247 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното по въззивна жалба от З. Д. К., в качеството й на ищец,
решение № 260425/18.09.2020г. по гр.д.№ 1149/2018г. на ПдРС, ІІІ гр.с., с което по
предявени от нея субективно съединени искове по чл.108 от ЗС е признато за установено по
отношение на Р. ИВ. Т., постоянен синдик, представляващ ЕТ“К. и син - П. К.“- в
несъстоятелност и „Арт Лайф Декор”ЕООД, че жалбоподателката е собственик на
основание постановление № 23/29.09.2016г. по т.д. № 573 по описа за 2011г. на Окръжен
съд Пловдив, XVI състав на мотокар „ДБ 1792“, модел 3786.33.20, двигател *****, 3.5 тона,
гориво – дизел, година на производство 2006г. и ответниците са осъдени да й предадат
владението върху същия гореописан мотокар, с искане обжалваното решение да бъде
обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от ПдРС.
ПОТВЪРЖДАВА и обжалваното по виззивни жалби от Р. ИВ. Т., в качеството му на
синдик на ЕТ“К. и син - П. К.“, и от „Арт лайф декор“ЕООД решение № 260058/06.01.2021
г., с което са оставени без уважение подадените от тях молба вх. №270614/12.10.2020г. и
молба вх. № 274050/23.10.2020г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
260425/18.09.2020г..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6