РЕШЕНИЕ
№ 4
гр.Поморие, 28.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Поморие, наказателна колегия, в открито заседание на тринадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ :
Димитър Д.
при участието на
секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД N 207 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от Т.Д. ***
против наказателно постановление (НП) № 19-0320-000705/17.07.2019
г., на началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, с което на жалбоподателката
са наложени административни наказания глоба в размер 20
лв., глоба
в размер 1 000 лв. и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство (МПС) за срок от 12
месеца, на основание чл.185 ЗДвП и чл.174, ал.1, т.2
ЗДвП, затова, че на 13.07.2019
г., в
02.11 ч.,
в общ.Поморие, на път първи клас № І-9, на КПП-2,
гр.Поморие, в посока гр.Бургас, управлява лек автомобил „Фиат Улисе”, с рег. № ...., като извършва
маневра изпреварване на друго МПС, нарущавайки пътна маркировка М1. При
проверка за употреба на алкохол с техническо средство дрегер Алкотест 7410+ ARSM-0078,
пробата отчела 0-90 на хиляда в издишания от водача
въздух.
С
обжалваното НП, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, на жалбоподателя са
отнети 10 контролни точки.
В
жалбата се иска от съда да отмени НП, като незаконосъобразно, издадено в
нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния
закон.
Твърди се от жалбоподателката, че е допуснато нарушение
на чл.42, т.4 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на НП,
изразяващо се в липса на ясно описание на извършеното нарушение по пункт първи
от НП.
По отношение на второто нарушение, посочено в НП, също се
твърди наличието на съществени процесуални нарушения, квалифицирани като такива
по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, изразяващи се в липса на ясно описание на
нарушението и неконкретизация на нарушената законова разпоредба.
Твърди се в жалбата, че второто деяние, посочено в НП не
съставлява административно нарушение, тъй като е извършено при крайна
необходимост - за да се спаси
живота и да се опази здравето на детето на жалбоподателката от
непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин.
Като основание за незаконосъобразност на обжалваното НП
се сочи установяване на второто нарушение с техническо средство, което не е
преминало надлежен контрол, а така също издаване на НП от некомпетентен орган.
В
съдебно заседание жалбоподателката се явява лично. Поддържа
жалбата на наведените с нея основания.
АНО
не взема участие в производството. Представя преписката по проведеното пред
него производство, като в придружаващото преписката писмо е изразеното
становище за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното
наказание.
Жалбата
е допустима. Същата е подадена от надлежно лице, посочено в обжалваното НП като
нарушител. НП е връчено на жалбоподателката на 17.07.2019
г., а жалбата против
него е депозирана пред съда на 24.07.2019 г., в
нарушение на чл.60, ал.1, изр.първо ЗАНН, но
съдът намира, че неспазването на тази разпоредба, въведена с цел бързина и
процесуална икономия във връзка с необходимостта от комплектоване на жалбата с
административнонаказателната преписка, не води до недопустимост на жалбата и
същата следва да бъде разгледана по същество, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
За
да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП съдът взе предвид
следното.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно
нарушение (АУАН) серия АА, бл. № 450006/13.07.2019
г. (л.6), съставен от Н.Д.С.
*** при ОДМВР – Бургас
мл.автоконтрольор, надлежно оправомощен да осъществява контролна
дейност и да съставя АУАН по ЗДвП със заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. (л.12-13), на
Министъра на вътрешните работи, т.1.3 от
същата.
При
съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава
изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити. Актът е съставен в присъствието на лицето,
посочено в него като нарушител и на свидетел, подписан е от
актосъставителя, свидетеля и нарушителя. Препис от акта е връчен на нарушителя. Въз основа на
акта е издадено обжалваното НП. В обстоятелствената част на акта е посочена
фактическа обстановка, идентична с описаната в НП.
НП
е издадено от компетентно длъжностно лице по чл.189, ал.12 ЗДвП – началник
група в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно определен да издава НП по
ЗДвП с посочената заповед № 8121з-515/14.05.2018
г., т.2.9 от същата, съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 ЗАНН и е подписано от
лицето, което го е издало.
Въз
основа на АУАН и останалите събрани по делото писмени
доказателства, както и от показанията на свидетеля и актосъставител Н.Д.С., св.Н.П.Х.
***
при ОДМВР – Бургас, присъствал при установяване на нарушението и съставяне
на АУАН), св.Л. И. Р. (майка на жалбоподателката), св.Б. С. З. (съжител на
жалбоподателката, присъствал при извършената проверка от контролните органи) и
св.М.Н.Н. (също присъствал при проверката), се установява
следната фактическа обстановка.
През лятото на 2019 г. жалбоподателката и св.З.
пребивавали в КК „Слънчев бряг“, общ.Несебър, където работели.
В тяхно отсъствие грижи за малолетното им дете,
отглеждано в дома на жалбоподателката в гр.Бургас, кв. „Сарафово“, полагала св.
Р. - майка на жалбоподателката.
На 13.07.2019 г. св.Р. сигнализирала по телефона
жалбоподателката, че детето й е с висока температура, която не се повлиява от
лекарства и спешно трябва да бъде откарано на лекар.
Получавайки информацията за здравословното състояние на
детето си, независимо, че е употребила алкохол (вино), което обстоятелство
жалбоподателката не отрича, същата поела управлението на посоченото в НП
превозно средство „Фиат Улисе” (Fiat
Ulysse) с рег. № .... и придружавана от св.З. и св.Н. се отправила към дома си в гр.Бургас,
кв. „Сарафово“.
Около 02.00
ч., движейки се по път първи клас № І-9, в участък от пътя в общ.Поморие, КПП-2, жалбоподателката извършила маневра изпреварване на
друго МПС, нарушавайки пътна маркировка М1, което станало причина да бъде
спряна от контролни органи по спазването на
правилата за движение в лицето на свидетелите С. и Х..
На
жалбоподателката и водач била
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух – дрегер Алкотест 7410+ с фабр. № ARSM-0078,
което отчело концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателката
0.90 на хиляда.
Посоченото техническо средство е
преминало успешно периодична проверка за техническа
изправност на 11.03.2019 г.,
извършената периодична проверка
е със срок на валидност шест месеца, видно от представения по делото списък рег. № 328вр-11605/11.03.2019 г., поради
което съдът приема, че към датата на нарушението – 13.07.2019
г., средството, с което е извършена проверката е било технически изправно
След проверката с техническо средство актосъставителят и
свидетел С. издал талон за
изследване с № 0005441/13.07.2019 г., в който отразил положителния резултат от
техническото средство, като проверяваното лице посочило в талона, че приема
показанията.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
По отношение на първото нарушение, вменено на
жалбоподателката с обжалваното НП.
Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и 5
и чл.57, ал.1, т.5 и 6 ЗАНН, както АУАН, така и НП, следва да съдържат словесно
описание на нарушението, като е необходимо да е налице единство между
словесното описание на нарушението и посочените като нарушени законови норми.
В случая като описание на
нарушението е посочено, че жалбоподателката е извършила маневра изпреварване на
друго МПС, нарушавайки пътна маркировка М-1, като нарушението е квалифицирано
по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Несъобразяване на поведението
на участник в движението с пътната маркировка при извършване на маневрата
изпреварване, дори и да са спазени всички останали изисквания на ЗДвП за
правилното и осъществяване, води до неправилност на маневрата и позволява тя да
се квалифицира като неправилно изпреварване. За неправилно изпреварване е
предвидена санкцията по чл.183, ал.3, т.6 ЗДвП, която отчита, че при това нарушение
не е създадена опасност за движението, предвид липсата на отбелязване за
противното в АУАН и НП. Наложеното на жалбоподателката наказание обаче не е на
посоченото основание, а по чл.185 ЗДвП, което несъответствие е самостоятелно
основание за отмяна на НП, в частта му относно това нарушение, като
незаконосъобразно.
По отношение на второто нарушение, посочено в обжалваното
НП.
Съгласно чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП (ред. ДВ, бр.77/2017 г.,
в сила от 26.09.2017 г.), наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лв., който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух.
По силата на чл.174, ал.4 ЗДвП (ред. ДВ, бр.77/2017 г., в
сила от 26.09.2017 г.), редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства,
трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, която към датата на процесното нарушение, както и към датата на издаване
на обжалваното НП е Наредба № 1/19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози (обн.,
ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.).
Съгласно чл.3, ал.1 от
Наредба № 1/19.07.2017 г.,
при извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство.
Съгласно чл.3, ал.2, т.2 от Наредба №
1/19.07.2017 г., установяването на употребата на алкохол се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото
средство или теста.
В случая жалбоподателката
не е оспорила
показанията на техническото средство, поради което съдът приема, че концентрацията на алкохол в кръвта й – 0.90 на хиляда, е
надлежно установена с изправно техническо средство – дрегер Алкотест 7410+ с
инв. № ARSM-0078.
Съдът не споделя заявените от жалбоподателката
възражения, че е била подведена (посъветваната) от контролните органи да не
дава кръв за химическо
лабораторно изследване.
На първо място от доказателствата по делото, в това число
липсата на възражения в АУАН, отразяването от жалбоподателката в талона за
изследване, че приема показанията на техническото средство и показанията на св.С.
опровергават твърденията на жалбоподателката за отправени от контролните органи
„съвети“ в горепосочения смисъл.
На второ място, видно от приложената по делото справка за
нарушител/водач, към датата на нарушението жалбоподателката е била правоспособен
водач на МПС от близо 9
години и
като такава е длъжна да знае не само законовата забрана да
управлява МПС след употреба на алкохол, но и нормативните
предписания относно начините и формата за установяване концентрация на алкохол в кръвта на водачите и да се ръководи единствено от тези предписания при
осъществяване на правата си.
Процесното нарушение не е извършено при крайна
необходимост.
В случая не е потърсена помощ за траспортиране на
нуждаещото се от лечение дете на жалбоподателката било от друго
лице, било от оправомощените за това институции, както
категорично сочи св.Р.. Съгласно нормата на чл. 3, ал.1 от
Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер
112
(Обн., ДВ, бр. 102 от 28.11.2008 г.), единният европейски номер 112 (ЕЕН 112)
се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота,
здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Помощта, която може да бъде
потърсена чрез този телефонен номер, е денонощна и безплатна, а номерът е
достъпен от всяка точка на страната. Следва извод, че наказаният водач е могъл
да избегне по друг начин деянието, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност с оспореното НП. Деянието, за което
е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не попада в хипотезата на чл. 13, ал.1 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН. При
така установените факти не намира приложение нормата на чл. 8, предл.2
от ЗАНН.
Изрично в този смисъл константната съдебна практика на
касационната инстанция в това число Решение № 1989/ 24.11.2014 г. по к. а. н. д. № 1634/2014 г. и Решение №
1862/26.10.2018 г. по к. а. н. д. № 1905/2018 г. на АдмС – Бургас.
За пълнота съдът
намира за необходимо да отбележи, че поведението на контролните органи след
установяване на нарушението и съставяне на АУАН, в това число обстоятелството дали
същите са допуснали/разрешили жалбоподателката да продължи да управлява
превозното средство, са извън предмета на доказване по настоящото производство
и като такива са неотносими към законосъобразността на обжалваното НП.
В съвкупност от посоченото и с оглед установената
в случая концентрация на алкохол 0,90 ‰ в кръвта на жалбоподателкатя, налице са според съда обективните и субективните елементи от състава на
административното нарушение по 174, ал.1, т.2 от ЗДвП,
отговорността на водача е ангажирана законосъобразно от АНО, наложените
наказания са в императивно определените от закона размери, които като такива не
могат да бъдат изменяни от съда, включително и поради изтъкнатата необходимост
жалбоподателката да управлява МПС с цел реализиране на доходи, поради което
обжалваното НП в тази му част се явява законосъобразно и правилно и като такова
същото следва да бъде потвърдено.
В производството са извършени разноски в размер 50 лв.,
представляващи заплатени от бюджета на съда пътни разноски на свидетел.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК, приложим в
производството по обжалване на НП съгласно
препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН,
разноските по делото се възлагат върху лицето, признато за виновно за
извършеното противоправно деяние.
С оглед формирания извод за
неоснователност на жалбата срещу наказателното постановление, в частта му относно нарушението по 174, ал.1, т.2 от ЗДвП и тъй като в случая с НП
е ангажирана отговорността на жалбоподателката
за
две нарушения, на основание чл.189, ал.4 НПК, същата следва
да понесе тежестта на извършените разноски наполовина.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, Районен съд – Поморие
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0320-000705/17.07.2019
г., на началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, в частта му, с която на Т.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***...., е
наложено административно наказание глоба в размер 20 лв. (двадесет лева), на
основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0320-000705/17.07.2019
г. в останалата му част.
ОСЪЖДА Т.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***...., да заплати по сметка на РС –
Поморие сума в размер 25 лв. (двадесет и пет лева),
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :