Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично
заседание на петнадесети декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана
Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 5 055 по описа за 2017
г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати:
1. на Я.Б.Я., със
съгласието на родителите му В.Е.Е. и Б.Я.С. - 5 000,00 лева на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 08.08.2015 г., плюс законната лихва от 08.08.2015 г.
до окончателното изплащане;
2. на адвокат
А.Г. – 253,92 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
3. на СГС – 200,00 лева
държавна такса и 282,33 лева възнаграждения за вещи лица на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК. Я.Я. е със съдебен адрес ***, а Г. Ф. е с адрес ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 288, ал.
1, т. 2, б. „а” от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм)
на Я.Я. срещу Г. Ф. за разликата над 5 000,00 лева до предявения размер от 25 500,00
лева.
[3] ОСЪЖДА Я.Я. да заплати на Г. Ф. 160,78 лева
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
уведомлението.
[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си
жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 100,00
лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва
да внесе 2% държавна такса върху обжалваемия интерес и представи вносен
документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът е освободен
от държавна такса и разноски.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На
ищеца
[6] Я.Я. е заявил в искова молба от 08.06.2016 г.,
че на 08.08.2015 г. е участвал в ПТП, предизвикано от Д.П.. От това ПТП Я.Я. е
получил: 1. контузия на главата с мозъчно сътресение и загуба на съзнанието; 2.
контузия и охлузване на челото, гърба на нося брадичката и лявата буза,
коленете и ръцете.
[7] Ищецът твърди, че от уврежданията е претърпял
неимуществени вреди за 32 500,00 лева. Гражданската отговорност на Д.П. не
е била застрахована. Затова Я.Я. е поискал от ответника Г. Ф. (Ф.А) да му
заплати обезщетение. Ф.ЪТ му е заплатил 7 000,00 лева обезщетение. Затова Я.Я.
моли съда да осъди Ф.А да му заплати още 25 500,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди (исковата молба, л. 2-7 от делото на СОС).
2.
На ответника
[8] Ф.ЪТ е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. размерът на търсеното обезщетение за
неимуществени вреди е завишен, а Ф.ЪТ е заплатил на ищеца дължащото се
обезщетение;
2. ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП,
тъй като е не е пропуснал автомобила, управляван от Д.П., а внезапно е навлязъл
на пътното платно, по което се е движил автомобилът (писмения отговор, л. 48).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[9] Не се спори, че Я.Я. е бил роден на *** г.
На 08.08.2015 г. около 08:30 часа в гр. Самоков Д.П. е управлявал лек автомобил
„БМВ“ по ул. „Софийско шосе“ в посока към центъра със 78 км/ч при максимално
разрешена скорост от 50 км/ч. Когато той е бил на 34,13 метра от мястото на
удара, от улица от дясната страна на посоката на движение на Д.П., точно пред
входа на фирма „Рилски лен“, Я.Я. е започнал диагонално да пресича ул. „Софийско
шосе“, като е управлявал велосипед.
[10] Опасната зона за спиране на Д.П. при
скорост на движение 78 км/ч е била 64 метра. Затова, въпреки че Д.П. е
предприел аварийно спиране, автомобилът „БМВ“ е ударил Я.Я.. Ако Д.П. е
управлявал автомобила „БMВ“ със скорост до
50 км/ч, опасната му зона би била 33 метра и удар с Я.Я. не би настъпил. Удар
не би настъпил и, ако Я.Я. е изчакал преминаването на лекия автомобил „БМВ“
(заключението на вещото лице Х., л. 70-84).
[11] От удара Я.Я. е получил: 1. контузия на главата с мозъчно сътресение и степенна промяна на
съзнанието; 2. контузия и охлузване на челото, гърба на носа брадичката и
лявата буза, коленете и ръцете (заключението на вещите
лица д-р Р., д-р С. и д-р К., л. 81-86 от делото на СОС). Не се спори, че към
този момент гражданската отговорност на Д.П. не е била застрахована.
[12] Я.Я. е бил лекуван четири дни в болница.
За 15 дни той се е възстановил от уврежданията (пак там). Вследствие на
случилото се Я.Я. е получил тежка психотравма. От нея той е развил за няколко
часа остра стресова реакция, а след това и постравматично стресово разстройство
(заключението на вещите лица д-р В. и И., л. 87-91; показанията на свидетеля С.,
л. 66).
[13] Не се спори, че Ф.ЪТ е заплатил на Я.Я.
7 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. СОС е освободил Я.Я. от
заплащането на държавна такса и разноски. Я.Я. е бил представляван безплатно от
адвокат (пълномощното, л. 11 от делото на СОС). Съдът е изплатил 900,00 лева от
бюджета на СГС възнаграждение за вещи лица (определението на СОС, л. 62 от
делото на СОС). Ответникът не е направил разноски по делото.
III. ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[14] Я.Я. е предявил иск по иска по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Искът е частично основателен.
1. По иска по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ (отм)
[15] Съгласно
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ (отм), Ф.ЪТ изплаща обезщетения по
задължителна застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени вреди
вследствие на телесно увреждане, когато ПТП е настъпило на територията на
Република България и е причинено от водач на моторно превозно средство (МПС),
което не е имало задължителна застраховка ГО. Следователно предпоставките за
уважаването на иска са: 1. да е настъпило ПТП на територията на страната; 2.
това ПТП да е било причинено от МПС, което не е имало задължителна застраховка
ГО; 3. ПТП да е причинило телесни увреждания на ищеца; 4. ищецът да е претърпял
неимуществени вреди от тези увреждания; 5. Ф.ЪТ да не е изплатил обезщетение на
ищеца за тези вреди.
[16] Съдът
установи, че:
1. Я.Я. е участвал в
процесното ПТП;
2. това ПТП е причинило увреждания
на Я.Я.;
3. ПТП е било причинено от Д.П.,
чиято гражданска отговорност не е била застрахована;
4. от уврежданията Я.Я. е
претърпял неимуществени вреди;
5. Ф.ЪТ е изплатил на ищеца
7 000,00 лева обезщетение за тези вреди.
[17] Налице са първите четири предпоставки за
уважаването на иска. За да прецени дали е налице и последната предпоставка,
съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди,
дължащо се на ищеца.
[18] За да определи обезщетението за неимуществени
вреди, съдът следва да изясни към кой
момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече
приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а
размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата
обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че
следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 08.08.2015
г.
[19] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за
неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта
обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на
извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното
влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[20] При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към
момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[2] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).
[21] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни
съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи
(не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на
увреждането)[3]. Макар настоящият съд да не
е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи
различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост
на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната
система. Затова съдът отчита и този фактор.
[22] Съдът установи, че към 08.08.2015 г. Я.Я. е бил на 14
години. Вследствие на ПТП той е получил: 1. контузия на главата с мозъчно сътресение и степенна промяна на
съзнанието; 2. контузия и охлузване на челото, гърба на носа брадичката и
лявата буза, коленете и ръцете. Я.Я. е бил лекуван
четири дни в болница. За 15 дни той се е възстановил от уврежданията. От
случилото се Я.Я. е получил тежка психотравма. От нея той е развил за няколко
часа остра стресова реакция, а след това и постравматично стресово
разстройство.
[23] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за
неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00
лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§
27 от ПЗР на КЗ (отм)), а след 20.11.2011 г. този размер е
2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)). Икономическата обстановка в
страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната
работна заплата, която е била: 310,00 лева от 01.01.2013 г.[4]
до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г.[5]
до 31.12.2014 г.; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. [6]; 380,00 лева от 01.07.2015
г. до 31.12.2015 г.[7].
[24] В информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът откри
едно решение, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени
вреди от сходно, но по-тежко увреждане, вследствие на ПТП, настъпило на
12.01.2015 г. САС е определил обезщетение от 18 000,00 лева[8].
[25] Съдът взема предвид всички
установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Съдът отчита, че увреждането по цитираното решение на САС
е по-сериозно. Така съдът приема, че 15 000,00 лева е справедливо
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Я.Я..
[26]
Ф.ЪТ е възразил, че Я.Я. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото не е пропуснал автомобила, управляван от Д.П., а внезапно е навлязъл на
пътното платно, по което се е движил автомобилът. Възражението е основателно.
[27] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само
ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване
приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по
т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение
на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата.
Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).
[28] Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да завие наляво за навлизане по друг път, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съдът установи, че Я.Я. ***, когато лекият
автомобил „БМВ“ е бил на 34,13 метра от мястото на удара. Това разстояние е
прекалено близко до опасната зона от 33 метра на лекия автомобил „БМВ”,
дори той да се е движил с 50 км/ч. Следователно Я.Я. е следвало да съобрази
това, както и, че автомобилът „БМВ“ се е движил със 78 км/ч, а не с 50 км/ч, и
да не навлиза в ул. „Софийско шосе“ преди да премине автомобилът „БМВ“ Въпреки
това Я.Я. *** без да изчака преминаването на лекия автомобил „БМВ“. Така Я.Я. е
допринесъл за настъпването на ПТП. Съдът определя процентът на съпричиняване на
20.
[29] При
този процент на съпричиняване обезщетение, което се дължи на Я.Я., е
12 000,00 лева. Съдът установи, че Ф.ЪТ е заплатил на Я.Я. 7 000,00
лева обезщетение. Затова съдът осъжда Ф.А да заплати на Я.Я. още 5 000,00
лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над
5 000,00 лева до пълния предявен размер от 25 500,00 лева.
2.
По разноските
[30] Я.Я. търси разноски. Той не
е направил такива, но е бил представляван безплатно от адвокат.
[31] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът
уважава иска на ищеца за 5 000,00 лева при предявен размер от 25 500,00
лева. Затова съдът осъжда Ф.А да заплати на адвокат А.Г. 253,92 лева адвокатско
възнаграждение (25 500,00-10 000,00х0,03+830,00х5 000,00/25
5000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Ф.А да заплати по
сметка на СГС 200,00 лева държавна такса и 282,33 лева възнаграждение за вещи
лица.
[32] Ответникът също търси
разноски. Той е бил представляван от юрисконсулт.
[33] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът отхвърля иска за 20 500,00 лева при предявен размер от 25 500,00
лева. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на ответника 160,78 лева разноски по
делото (200,00х20 500,00/25 500,00).
Съдия:
[1] Решението е постановено по реда
на чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е било допуснато поради
противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се
определя обезщетението за неимуществени вреди.
[2] Решението е постановено по реда
на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища.
Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и
нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка.
Това, че „...критерият
за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а
всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден
етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието
първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и
решение 749-2008-II
ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.).
И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос
от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
непозволени увреждания. В решение 83-2009-II
Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения,
като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните
нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.
[3] За това, че при определянето на
размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и
със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.
[4] Постановление № 250/11.10.2012
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[5] Постановление № 249/31.10.2013
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[6] Постановление № 419/17.12.2014 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[7]
Постановление №
139/04.06.2015 г. за
определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[8] Решение на САС 2495-2017-1-ви с-в по гр. д. 2876/2017 г. Съдът е установил,
че 33-годишната ищца, която е била бременна в седмия месец, вследствие на ПТП
е получила: 1. сътресение на
мозъка; 2. навяхване на врата; 3. контузия на меките тъкани на брадата с
подкожен хематом. Тя е била четири дни в болница, където ѝ е била поставена
шийна яка. Тя е изпитвала интензивни болки и страдания за 7-10 дни, значителни
такива до 30 дни и умерени до два-три месеца след увреждането. За нея се е
грижел съпругът ѝ. В първите дни след увреждането тя се е дразнела от
светлината. Ищцата се е възстановила за около два месеца. Травмите не са се
отразили на раждането и самия плод. От уплахата от ПТП и страха за плода ищцата
е получила посттравматично стресово разстройство, което е било отзвучало към
момента на провеждане на съдебното дирене. Ищцата все още се е страхувала от
автомобили.