№ 286
гр. Перник, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Административно
наказателно дело № 20241720200142 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1158-004043 от 04.10.2019 г.,
издадено от Началник сектор в ОДМВР –Перник, сектор „Пътна полиция“, с което на
В. Б. Д., ЕГН ********** за извършено нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лева, и за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на
10 лева.
Жалбоподателят В. Б. Д. моли наказателното постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че описаната фактическа обстановка
в обжалваното наказателно постановление не отговаря на реално осъществената, като
твърди, че не е отказвал да бъде изпробван за алкохол, нито полицейските служители
са му искали да представи документи, а лекият автомобил бил паркиран на процесната
дата-13.09.2019 г., около 23.50 ч., пред ЦСМП –Перник, тъй като се наложило да
закара по спешност до болнично заведение жената, с която живеел на семейни начала.
Лично не участва в хода на съдебното производство.
1
Административнонаказващият орган - Началник сектор в ОДМВР –Перник,
сектор „Пътна полиция“ моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди
като законосъобразно, обосновано и правилно. В открито съдебно заседание не
изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
и служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление
намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 ЗАНН, пред
компетентния съд, и в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
От фактическа страна:
В акт за установяване на административно нарушение серия "GA"
№95516/13.09.2019 година, съставен от Р. Г. А., в качеството на "мл. автоконтрольор"
при ОД МВР –Перник, Сектор „Пътна полиция“ в присъствието на свидетеля по акта-
Б. М. Б., е отразено, че на 13.09.2019 година в 23:50 часа жалбоподателят В. Б. Д. в гр.
Перник по ул. "Брезник" управлява л.а. „БМВ 520“ с рег.№ **** с посока на движение
от ул.“Св.св. Кирил и Методий“, като при извършената проверка срещу ЦСМП –
Перник водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510 А RBB 0017.2“, не носи и не представя СУМПС и контролен талон за СУМПС,
не носи и не представя СРМПС.
Цифрово в акта е отразено, че с това си поведение Д. е нарушил разпоредбата на
чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Актът за
установяване на административно нарушение е подписан от актосъставителя и от
свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя. Същият е отказал да го подпише, което
е удостоверено надлежно с подписа на един свидетел /л.7 от делото/. В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал възражения по съставения акт, като е
приложил амбулаторен лист за преглед на пациент от 13.09.2019 г. от ЦСМП-Перник,
приети за неоснователни от АНО. Въз основа на съставения акт Началник сектор в
ОДМВР –Перник, сектор „Пътна полиция“ е издал срещу В. Б. Д. Наказателно
постановление № 19-1158-004043 от 04.10.2019 г., с което за извършено нарушение по
чл.174 ал.3 пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.174 ал.3
пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за извършено нарушение по
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лева, и за нарушение по чл.100 ал.1
2
т.2 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 10 лева. Наказателно постановление № 19-1158-004043 от 04.10.2019
г. е връчено на В. Б. Д. на 15.01.2024 г. лично срещу подпис.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен
начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН серия "GA"
№95516/13.09.2019 година, талон за изследване №0044710; заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1158-000824/04.10.2019 г., заверено копие
на заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, акт за
встъпване в длъжност от 02.06.2015 г., които кореспондират и със свидетелските
показания на Р. Г. А.. Последният, разпитани в хода на съдебното следствие,
потвърждават изцяло отразените в обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение фактически обстоятелства.
От правна страна:
С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е
недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след
неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна
несигурност в правния мир, а извършителите на деяния със значително по-ниска
степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били
поставени в по-тежко положение спрямо извършителите на деянията с най-висока
степен на обществена опасност каквито са престъпленията. В този смисъл институтите
на давността в двете й разновидности – давност за преследване, след изтичането на
която се погасява възможността на компетентния държавен орган да реализира
правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и давност за
изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна
санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес.
Съгласно цитираното тълкувателно постановление и на основание препращащата
норма на чл. 11 от ЗАНН уредбата относно погасяването на наказателното преследване
по давност в НК намира приложение и в административнонаказателния процес. В
тълкувателното постановление е прието още, че пример за такова субсидиарно
приложение е абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН липсата на особени правила
относно производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления обуславя приложението на разпоредбите на НПК.
В ЗАНН липсва изрична уредба на института на погасителната давност за
административно - наказателно преследване, поради което приложение следва да
3
намери разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, изискваща прекратяване на
производството при изтичане на абсолютната погасителна давност.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към правилата на НК по отношение на
обстоятелствата, които изключват отговорността на лицето, сред които влиза и
изтичане на предвидената давност от извършване на нарушението. От изложената
фактическа обстановка в обжалваното наказателно постановление се установи, че
нарушението, вменено на жалбоподателя, е извършено на 13.09.2019 г. С оглед
предвиденото за нарушението административно наказание "глоба", при определяне на
абсолютната давност следва да се съобразят сроковете, визирани в чл. 81, ал. 3, вр. чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК към момента на извършване на деянието. Срокът, посочен в
разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е три години. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК
изтичането на срок, надхвърлящ с една втора предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
срок изключва административно - наказателното преследване, т. е. абсолютната
давност за административно - наказателно преследване за вмененото на
жалбоподателя нарушение е четири години и половина. Така посоченият давностен
срок е изтекъл на 13.03.2024 г., независимо от спирането и прекъсването на давността.
Съгласно правилата на наказателния процес, приложим в настоящото
производство, наличието на изтекла давност е пречка за съда да се произнесе по
същество в случаите, когато липсва направено изявление, че лицето желае
производството да продължи, въпреки че е изтекъл максимално предвиденият
давностен срок. В случая доколкото изрично в жалбата е отправено искане за отмяна
на обжалваното НП и в съдебно заседание жалбоподателят не прави изрично
изявление производството по делото да продължи, то същото следва да бъде
прекратено.
По изложените съображения съдът намира, че административно наказателното
производство следва да бъде прекратено на основание чл. 84, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 24,
ал. 1, т. 3 от НПК, а обжалваното наказателно постановление отменено поради
настъпването на правопогасяващ юридически факт, а именно изтичане на
предвидената от закона абсолютна давност за административно - наказателно
преследване.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се
дължат в полза на жалбоподателя, който обаче до приключване на съдебното следствие
не е поискал присъждането на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1158-004043 от 04.10.2019 г.,
издадено от Началник сектор в ОДМВР –Перник, сектор „Пътна полиция“, с което на
В. Б. Д., ЕГН **********, с адрес гр.***** за извършено нарушение по чл.174 ал.3
пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лева, и за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лева.
ПРЕКРАТЯВА образуваното административно наказателно производство, по
което е издадено Наказателно постановление № 19-1158-004043 от 04.10.2019 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на Административно
процесуалния кодекс-Глава ХІІ, пред Пернишки Административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5