№ 2021 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 21. 01 .
2021 г.,в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове :
Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова
с участието на
прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 2858 по описа на
съда за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ
от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по жалба на „ Булем Логистик“ ООД , представлявано
от С. Б. Ф. , против решение №
1311 / 17.11.2020 г.
по НАХД № 3467 /2020 г. по описа на ВРС , с което
е потвърдено издаденото от и. д. директор на Регионална
дирекция „ АА“ - Варна НП № 23-0000312/ 8. 04. 2020 г. и дружеството е осъдено да заплати разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. С развити в жалбата доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на
материалния закон , се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго такова за отмяна на НП с присъждане на сторените по делото разноски. В
съдебно заседание, касационната жалба се поддържа с подадената от
упълномощения адвокат Ив. Г. молба с.д. 921 / 19. 01. 2021 г.
Ответникът Регионална дирекция „
Автомобилна администрация“- Варна не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като
подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол
съдебен акт , а разгледана по същество тя е
основателна.
С обжалваното НП е наложена на касатора на основание чл. 96 г, ал.1, пр. 2 от ЗАвП имуществена
санкция
в размер на 3000 лв. за нарушение
на чл. 96 г, ал.1, пр. 2 от ЗАвП , а именно
: затова, че на 21. 06. 2019 год. в гр.
Варна дружеството – превозвач е допуснало до управление на влекач марка „Скания“
с рег. № СВ****АС , с който е извършен международен превоз на товари, водачът В.
М. без същият да притежава карта за квалификация на водача валидна за
категорията на управляваното от него МПС / кат. С и С+E / , издадена по реда на Наредбата по чл. 7 б, ал. 9 от ЗАвП - водачът притежава карта за квалификация
валидна за категория D и D+E , а последната карта за
категория „ С и С+Е „ е била валидна до дата 17 .05 . 2017 год.
За да потвърди обжалваното НП , районният съд е извел извод , че
МПС от категории „С“ и „D“ са различни и за тяхното управление е
необходимо различно относимо само за
категорията МПС свидетелство за правоуправление , а придобитата професионална
квалификация дава право на водача да управлява МПС само за категорията за която е придобита , с оглед на което
водачът М. не притежавал карта за квалификация
валидна за категориите „С“ и „С+ Е“ ,
поради което като го е допуснал да извърши
превоз на 21. 06. 2019 г. превозвачът е
осъществил състава на нарушение по чл. 96 г , ал.1, пр. 2 от ЗАвП.
При
постановяване на решението си , районният съд е
отхвърлил повдигнатото с въззивната жалба възражение , че НП е незаконосъобразно, тъй
като в него не е посочена нарушената законна разпоредба. Касационният съд не споделя направеният в тази насока правен извод на ВРС. Видно от съдържанието на
обжалваното НП , разпоредбата на чл.96 г, ал.1, пр. 2 от ЗАвП е посочена едновременно като санкционна и нарушена такава. Нормата е бланкетна , като съставомерността
на регламентираните с нея две форми на изпълнителното деяние предполага назначаване
на работа или допускане на водач, който не отговаря на някое от изискванията
определени със ЗАвП или с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. При този регламент, изискването на чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН се
явява спазено , когато в НП е посочена съответната законова
или подзаконова разпоредба на
изискванията на която съответният водач не отговаря. В съответствие с описаните в
НП факти , такава разпоредба се явява тази на чл.7 б, ал.1 от ЗАвП , която регламентирана задълженията на
превозвача по отношение изискванията за квалификация на водача. Нормата не е
цитирана в обжалваното НП, съответно нейното приложение не е било обсъдено от страна
на въззивния съд . Към датата на деянието / 21.06.2019 г./ и датата на издаване на НП / 8.04.2020 г./ ,
съдържанието на разпоредбата на чл.7б, ал.1 от ЗАвП не е вменявало задължение
на превозвача да следи дали водачът притежава карта за квалификация – такова задължение
е въведено едва с изменението на чл. 7б, ал.1, изр. 1 от ЗАвП в ДВ,
бр. 60 от 2020 г. , в сила от 7 . 07. 2020 год. Преди изменението разпоредбата е със
съдържание : „ ….само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача“ , а след изменението съдържанието е : „ ….
и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и
притежават карта за квалификация на водача за съответната категория “. Независимо , че и към датата на деянието второто изречение от
разпоредбата на чл.7 б, ал.1 от ЗАвП обвързва съответствието с изискването за
квалификация на водача с издаването на карта за квалификация на водача , то
невъзможността за разширително тълкуване в наказателното право налага извода ,
че към този момент липсата на такава
карта е отговорност на водача, съответно че отговорността на превозвача възниква едва след изменението в сила от 7.07.2020 год.
Към датата на деянието, разпоредбата на чл.7б , ал.1 от ЗАвП би била
нарушена от страна на превозвача в случаите , когато назначи или допусне до
работа водач, който действително не
отговаря на някое от регламентираните със закона или с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му изисквания за квалификация на водача , но не и в случаите, когато
съответствието с изискванията за квалификация не е удостоверено с притежавана от водача карта за квалификация .
В този смисъл , релевантните за нарушението факти не са били изследвани от страна на административно-наказващия
орган – НП описва единствено квалификацията
на водача М. според притежаваните от него карти за квалификация на водача ,
които съгласно чл. 29 , ал.1 от Наредба
№ 41 от
4. 08. 2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и
за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация , представляват вторичен удостоверителен
документ – първичният такъв е удостоверението за професионална компетентност.
Регламента на последното се съдържа в разпоредбата на чл.19 от
Наредба № 41/4.08.20208 год. , като фактите във връзка с него не само, че не са описани
в НП, но и не са
изследвани от страна на въззивния съд, въпреки извършеното от същият позоваване
в
мотивите му на разпоредбата на чл.19 , ал.3 от Наредба № 41. Така,
неясни в крайна сметка остават релевантните за отговорността на
превозвача факти за квалификацията на
водача М. към датата 21.06.2019 г. , според притежаваното от него към този момент удостоверение за професионална компетентност – в случай, че
тогава М. е притежавал
валидно удостоверение за професионална компетентност за категорията „С“
и „С+Е“, то той е отговарял на изискванията за
квалификация, при което разпоредбата на чл.7 б, ал.1 от ЗАвП не би била
нарушена от страна на допусналия го до
работа превозвач.
По тези
съображения , касационният съд намира ,че като не е спазил същественото за
правилното приложение на материалния закон изискване на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН да посочи в обжалваното НП нарушената законова разпоредба ,
административно-наказващия орган е издал същото при допуснато от него съществено нарушение на
процесуалните правила. Процесуалните
нарушения от този вид винаги налагат отмяна на НП, поради което като е потвърдил
същото, ВРС е постановил решението си при неправилно
прилагане на материалния закон. С оглед последното, обжалваното решение следва
да бъде отменено на основание чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
След
отмяната и при разглеждане на спора по същество от касационния съд в съответствие с
изискванията на чл. 222, ал.1 от АПК, НП следва да бъде отменено по същите
гореизложени съображения.
При този
изход от делото, основателна съгласно
чл. 63, ал.5 от ЗАНН е претенцията на касатора
за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за осъщественото от адвокат И.Г. негово процесуално представителство.
Размерът на така претендираните разноски не е посочен в касационната жалба ,
нито пък е представен списък на
разноските съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл. 80 от ГПК,
поради което следва да бъдат присъдени такива единствено за касационното
производство, които според приложеният на л.5 договор за правна защита и съдействие
№ 42 / 8.12.2020 г. са в размер на 440
лв.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1311/ 17.11.2020 г. по НАХД № 3467/2020
г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от и.д. директор на
Регионална дирекция „АА“-Варна НП №
23-0000312 / 8.04.2020 г. и „Булем
Логистик“ ООД е осъдено да заплати на РД
„Автомобилна администрация“ гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лв., като вместо него постанови :
ОТМЕНЯ издаденото от и. д. директор на Регионална
дирекция „ АА“- Варна НП № 23-0000312 / 8.04.2020
г. , с което на основание чл.96 г, ал.1, пр.2 от ЗАвП е наложена на „Булем
Логистик“ ООД имуществена санкция в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Булем Логистик“ ООД , ЕИК : ***
, адрес : гр. Варна , ул. „*** за разноски
по делото сумата от 440 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :