Решение по дело №3110/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1212

гр. Пловдив, 24.06.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXVIII състав, в публично съдебно заседание от осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело № 3110 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.118, ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба на Р.Д.П. с ЕГН ********** ***, чрез адв. М.Г. и адв.И.П., против Решение № 2153-15-394 от 12.11.2021 г. на Директор на ТП на НОИ гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-15-541/22.10.2021г. от Р.Д.П. против Разпореждане № **********/Протокол № 01323/20.08.2021г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр.Пловдив.

В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни норми. Позовава се на обстоятелството, че при провеждане на административното производство не са изпълнени указания, дадени с влязло в законна сила Решение № 998 от 07.05.2019г. по адм.д.№ 3304/2018г. на Административен съд - Пловдив. Твърди се, че в мотивите към обжалваното решение не става ясно, поради какви причини административния орган не е приел информация, посочена в представени пред него удостоверения УП-3 от 24.01.2016г. и УП-3 от 30.09.2003г. по отношение на времето, което се зачита за трудов стаж, категоризацията му при отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., оспорва жалбата, като сочи, че административният орган се е произнесъл правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител в съдебно заседание.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят е подал заявление от 19.01.2015г. до ТП на НОИ Пловдив за отпускане на пенсия по реда на § 4 от ПЗР на КСО. С последващо Разпореждане №********** /протокол №ПР-908 от 19.05.2015 г. на Ръководител „ПО“/ му е отказано отпускането на Р.Д.П. на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с основание, липса на обективния необходим признак за наличие на 15 години стаж от втора категория труд. В това разпореждане са били изложени и мотиви по представеното от заявителя Удостоверение обр.УП-3 № 441/30.09.2003 г., издадено от „Ситиком“ ООД гр.София, съгласно което за времето от 22.07.1985 г. до 02.07.1990г. П. е заемал длъжност шофьор. В тази връзка е прието, че осигурителният стаж за същия период следва да бъде зачетен за трета категория труд, предвид липсата на данни за товароподемността на управлявания от жалбоподателя автомобил. По ново заявление от 27.05.2015г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на жалбоподателя е приложено и удостоверение обр. УП-3 № 466/30.09.2003г., издадено от същия осигурител „Ситиком“ ООД, в което е посочено, че за периода 22.07.1985г. - 02.07.1990г. П. е работил на длъжност „шофьор над 12 тона“ и на основание ПМС 70/90 и т.53а от отм. ПКТП трудът се зачита за втора категория. Във връзка с различното съдържание на двете удостоверения обр. УП-3, издадени от „Ситиком“ ООД, е била извършена проверка от Дирекция „КПК“ при ТП на НОИ – София. При нея е установено, че дружеството е обявено в несъстоятелност от 2010г. и му е определен синдик, който не изпълнявал задълженията си до м.октомври 2015г. и поради липсата на данни в информационната система на НОИ за този осигурител, проверка по чл.108 от КСО не можела да бъде извършена. В мотивите на Разпореждане № ********** /Протокол № 2140-15-225/25.09.2015г./, произнесено във връзка със заявлението на жалбоподателя от 27.05.2015г. е прието, че осигурителен стаж на основание §4 от ПЗР на КСО, придобит в периода 22.07.1985г. – 31.12.1990г. е вписан в трудова книжка № 948/01.03.1978г. от осигурител ДСО „Технопрогрес“- филиал Пловдив, но не е оформен по реда на чл.6, ал.1 от НТКТС, както и че е установено антидатиране на двете УП-3 от 30.09.2013г., тъй като стажът бил оформен върху формуляр на образец УП -3, който е одобрен със заповед на Управителя на НОИ от 2006г.. Затова било отказано отпускането на пенсия поради липса на навършена изискуема от закона възраст от заявителя, който отказ бил обжалван пред горестоящият административен орган. С Решение № 2153-15-36/10.02.2016г. Директора на ТП на НОИ гр.Пловдив е спрял производството по жалбата срещу разпореждането от 25.09.2015г. поради сезиране на прокуратурата със случая. При проверка за достоверността на удостоверенията обр. УП-3 е установено, че дружество „Ситиком“ е преобразувано в дружество „Ситидом“ ЕООД, като последното е заличено в ТР на 01.12.2015г. При проверка в „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ София е установено, че ведомостите за трудови възнаграждения на служителите и работниците в „Ситидом“ ЕООД не са били предадени на основание чл.5, ал.10 от КСО. Заключено е, че е налице обективна невъзможност за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за извършване проверка за положения от жалбоподателя П. труд в процесния период. По постъпило писмо от 18.01.2018 г. Директорът на ТП на НОИ Пловдив е уведомен, че при извършена допълнителна проверка в отдел „Осигурителен архив“ ведомостите за заплати на „Ситидом“ ЕООД били иззети и подлежали на проверка. В тази връзка е извършена нова проверка за уточняване стажа на жалбоподателя по представените 2 бр. УП -3 от 30.09.2003г.. На 10.08.2018 г. в Отдел „Пенсии“ постъпил отговор от Отдел „Обединен осигурителен архив“, че от разплащателна документация на осигурителя „Техонпоргрес“ ЕООД София, постъпила с приемо-предавателен протокол от 2012г., за периода от 01.07.1987г. до 30.06.1990 г. липсва информация за ПМА и данни за Р.П.. Допълнено е, че не е възможно да се установи дали цялата разплащателна документация на „Технопрогрес“ ЕООД София и „Ситидом“ ЕООД е предадена за съхранение. При тези доказателства с Решение №2153-15-201/10.10.2018г. Директор на ТП на НОИ Пловдив е оставил без уважение подадената жалба срещу Разпореждането от 25.09.2015г. и го е потвърдил. По инициатива на П. е проведено съдебно обжалване, за което е образувано адм.дело №3304/2018г. по опис Административен съд – Пловдив, приключило с Решение № 998/07.05.2019г. за отмяна на административните актове и връщане на преписката за ново произнасяне. По касационно обжалване на административният орган е образувано адм. дело №8042/2019г по опис на ВАС-6 отд., по което с Решение №12946/20.10.2020година е оставено в сила първоинстанционното решение. В мотивите на касационното съдебно решение е конкретизирано, че съгласно събраните гласни доказателства и заключение на проведена съдебно- счетоводна експертиза, че при извършената проверка на разплащателните ведомости на ПМА „Технопрогрес“ и автобаза Пловдив, представени от правоприемника „Ситиком“ООД данните по представените доказателства УП-3 №466/24.01.2016г. за периода от 22.07.1985г до 30.06.1990г. са достоверни, защото изцяло отговарят на тези, вписани в месечните разплащателни ведомости на жалбоподателят Р.Д.П.. Дадени са задължителни указания административният орган да цени представеното пред него доказателство и да го прецени по същество на подаденото до него заявление относно осигурителния стаж на лицето за периода 22.07.1985г – 02.07.1990г. на длъжността „шофьор“ към осигурителя ПМА „Технопрогрес“.

При така мотивираното съдебно произнасяне, неоснователно административният орган след влизане в сила на съдебното решение е предприел действия по събиране на нови доказателства за проверка на данните в представеното УП-3 №466/24.01.2016г.. Така с писмо изх.№ 2175-15-30#1/05.03.2021г. са изискани всички оригинални документи за осигурителен стаж и възраст, които са предоставени към заявлението му за отпускане на пенсия от 27.05.2015г., а с писмо с изх.№ 2175-15-30#2,3/05.03.2021г. от Сектор ИДОСД е направено искане за извършване на проверка в предадените в Осигурителния архив документи на осигурители с прекратена дейност, с оглед установяване фигурира ли лицето в изплащателните ведомости и има ли данни в предадената документация за вида и товароносимостта на управлявания от лицето автомобил, респ. издаване на удостоверение – обр. УП-13. В отговор на писмото в ТП на НОИ Пловдив постъпва информация, че посоченото УП не може да бъде издадено на лицето за м.12.1986г. от осигурителя ПМА „Технопрогрес“, тъй като в ТП на НОИ не са предадени документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход от осигурителя ПМА „Технопрогрес“ за ПМА Пловдив. В отговора е посочено, че с протокол от 26.01.2021г. е извършена приемо-предавателна процедура за съхраняваните към момента ведомости за заплати и трудовоправни документи на осигурителя ПМА „Технопрогрес“, но в Осигурителния архив на НОИ не може да удостовери дали приетата за съхранение документация е в пълния си обем за периода на упражняваната от осигурителя дейност. В отговор от 23.06.2021г. на последващо искане от ръководител ПО при ТП на НОИ-Пловдив до началник сектор ИДОСД за извършване на аналогична проверка в предадените в Осигурителния архив документи на осигурители с прекратена дейност, е посочено, че в предадените ведомости за заплати няма данни за вида на товароносимостта на управлявания автомобил от лицето, не са предадени заповеди за назначаване, преназначаване и прекратяване на трудови договори и лични досиета на лица работили в ПМА „Технопрогрес“. В тази връзка е издадено Разпореждане № **********/Прот. № 01323/20.08.2021г./ на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, съгласно което, на основание чл.68, ал.1-2 във връзка с Параграф 22ц от ПЗР на КСО на Р.Д.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 26.08.2020г., по заявление подадено на 23.02.2021г. и навършена възраст 64г. и 3м. като на лицето е зачетен осигурителен стаж: от втора категория труд – 14г., 10м. и 21 дни; от трета категория труд – 28г., 03 м. и 05 дни. На основание чл. 104 КСО е определен общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 46г., 10м. и 16 дни. На основание §22ц от ПЗРКСО след извършена преценка за по-благоприятен размер на индивидуалния коефициент, изчислен по реда на чл.70, ал.4-7, ал.10, т.1 и ал.11 КСО, същият е определен на 1.610. В мотивите към разпореждането е посочено, че осигурителния стаж на П. за периода 22.07.1985г – 02.07.1990г., положен на длъжност „щофьор“ при осигурителя „Ситиком“ ООД е зачетен за трета категория труд, предвид липсата на данни в предадените ведомости за заплати на осигурителя за вида и товароносимостта на управлявания от лицето автомобил. Пенсията е отпусната от датата на навършване на изискуемата по чл.68, ал.1-2 от КСО възраст. Недоволен от това, П. е обжалвал така издаденото разпореждане. В тази връзка горестоящият административен орган с обжалваното в настоящото производство Решение № 2153-15-394/12.11.2021г. е приел, че по отношение на изисканата информация от Осигурителния архив на НОИ и съответно липсата на данни за товароносимостта на управлявания от заявителя автомобил, както и че непредставянето в тази връзка на нови доказателства, липсват основания за категоризиране на осигурителния му стаж за процесния период от втора категория, при което жалбата е оставена без уважение.  Недоволен, заявителят е инициирал и настоящото съдебно производство. По настоящото дело по негово искане се проведе разпит и на свидетелите Л.А.А.и Л.К.М., които свидетелски показания съдът изцяло кредитираотносно вида на трудовата дейност, осъществявана от П. в ПМА „Технопрогрес“ в процесния период като шофьор на товарен камион с ремарке, с товароносимост над 12 т.. По искане на жалбоподателя по делото е изискана справка от ОД на МВР гр.Пловдив за регистрирани в периода 1988г. – 1990г. МПС от ПМА Технопрогрес като видно от постъпилата по делото информация (л.261) няма данни в АИС-Регистрация в сектор Пътна полиция към ОДМВР – Пловдив, за такива ППС. По делото е отново е проведена по искане на П. съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че данните в платежните ведомости, съответстват изцяло на данните в УП-3 № 466/24.01.2016г., като „единствено в разчетено платежните ведомости не е записано шофьор над 12т., а само шофьор“. Съдът кредитира приетата експертиза като обективна и изготвена от лице с необходимите професионални знания и опит.

При така установените фактически обстоятелства, подкрепени от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Жалбата е подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен и поради това има правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения срок с оглед посочената върху известие за доставяне дата на връчване на обжалваното решение на жалбоподателя и се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните за това съображения:

Спорът между страните се концентрира върху категоризацията на осигурителния стаж на жалбоподателя за периода 22.07.1985г. – 02.07.1990г., с оглед прилагане на нормата на §4 от ПЗР на КСО при определяне на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст и съобразяване на направените от органите по пенсиониране изводи с представените пред тях доказателства и с мотивите на влязло в сила съдебно решение.

Оспореният административен акт – Решение №2153-15-394 от 12.11.2021г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се на основание чл. 99, ал. 1 т.5, във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО, свързано с изпълнение на влязло в сила съдебно Решение №998/07.05.2019г. по адм.дело №3304/2018г. по опис Административен съд – Пловдив, оставено в сила с Решение №12946/20.10.2020година по адм. дело №8042/2019г по опис на ВАС-6 отд.. Така постановеният административен акт е издаден от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложен неговото издаване съобразно разпоредбата на чл.117 ал.3 от КСО. Спор по тези обстоятелства и по установените факти не се формира между страните по делото.

В настоящият случай следва да се извърши преценка по реда на чл.177 ал.2 от АПК за съответствие на обжалвания административен акт с влязлото в сила съдебно Решение №12946/20.10.2020година по адм. дело №8042/2019г по опис на ВАС. В тази връзка в мотивите на посоченото съдебно решение категорично е изложено съображението, че представените със заявлението доказателства- удостоверение обр. УП-3 №466/24.01.2016г. за периода от 22.07.1985г до 30.06.1990г. съдържа достоверни данни, защото записаното изцяло отговаря на тези, вписани в месечните разплащателни ведомости на жалбоподателят Р.Д.П. при осигурителя ПМА „Технопрогрес“. В тази насока са и събраните в настоящото съдебно производство писмени и гласни доказателства. Липсват основания тези данни да подлежат на нова, допълнителна преценка от органа по пенсиониране. Те следва да бъдат приети във вида, в който са вписани в представеното УП-3 с №466/2016г.. В така издаденото процесно Решение №2153-15-394/12.11.2021г. Директорът на ТП на НОИ-Пловдив отново е игнорирал представеното му доказателство УП-3 №466/2016г., като се е позовал на обстоятелства, свързани с допълнителна проверка, каквато не е била необходима. В случаят от страна на Ръководител на ПО при ТП на НОИ и от горестоящият административен орган не са изпълнени дадените с Решение №12946/20.10.2020година по адм. дело №8042/2019г по опис на ВАС писмени указания за надлежно мотивиране на административният акт. В тази връзка е следвало решаващият орган при решаване на спора по същество да изложи мотиви, в които да кредитира представеното му доказателства наред с останалите събрани до момента гласни и писмени доказателства, като съобразно възможностите на чл.117 ал.3 от КСО да отмени атакуваното Разпореждане от 20.08.2021г на Ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив и да върне преписката за ново разглеждане, за да бъдат изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаването му. Това не е сторено с издадения административен акт, като отново се извършва препращане към предишните обстоятелства, които вече са били предмет на разглеждане в предходното съдебно производство. Не са изложени и конкретни и ясни мотиви защо се счита, че жалбоподателят не е упражнявал в процесния период трудова дейност от втора категория труд. Изискването за обосноваване на административният акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правно защитените интереси на гражданите, страни в административното производство. Такива мотиви в обжалвания административен акт въобще липсват, като неясно остава защо мотивите на административните органи не са съобразени с посочените указания във влезлите в сила съдебни решения. Ако не приемат аргументите, изложени в постановените съдебни решения, съответния ръководител на поделението следва да изложи подробна обосновка защо счита, че тези доказателства касаят липса на данни за положен осигурителен стаж като шофьор на товарен камион с ремарке, с товароносимост над 12т.. В настоящият случай дори не е изложен извод дали представеното УП-3 №466 за отпускане на пенсия за ОСВ на Пирандев не съответства на действително установения при последващите проверки осигурителен стаж, съобразно който е следвало да се прецени и правото му на пенсия по чл.68 ал.3 КСО към момента на подаване на заявлението. От съвкупния анализ на посоченото следва извода, че за да има адекватна реализация на правото на защита на жалбоподателят, предпоставка за това е да се посочи при какви конкретни обстоятелства не биха се ценили данните в посоченото УП-3 №466/2016г..

Ето защо по изложените съображения, предвид така установените обстоятелства по чл.177 ал.2 от АПК, а именно, че обжалвания административен акт- Решение №2153-15-394/12.11.2021г.на Директор на ТП на НОИ-Пловдив е издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение Решение №12946/20.10.2020година по адм. дело №8042/2019г по опис на ВАС, същият следва да бъде прогласен за нищожен, а преписката да бъде върната на Директора на ТП на НОИ-Пловдив за ново произнасяне по жалба на Р.Д.П. относно преценка на осигурителния му стаж за периода от 22.07.1985г до 30.06.1990г. с представеното доказателства УП-3 №466/24.01.2016г. на ПМА „Технопрогрес“ при съблюдаване на дадените с посоченото съдебно решение указания по тълкуване и прилагането на закона.

При този изход на делото, с оглед направеното искане за присъждане на разноски, такива по силата на чл.143 ал.1 от АПК се дължат на жалбоподателя. От страна на жалбоподателя е представен списък с разноски, в който са посочени направени разноски в общ размер на 700.00лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение 500 лева и депозит вещо лице в размер 200 лева.

Съобразно тези мотиви на осн.чл.172 ал.2, вр.чл.177 ал.2 АПК, Съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ на оспореното по жалба на Р.Д.П., ЕГН********** *** Решение № 2153-15-394 от 12.11.2021 г. на Директор на ТП на НОИ гр.Пловдив поради противоречието със съдебно решение №12946/20.10.2020г., постановено по адм. дело №8042/2019г по опис на ВАС - 6 отд..

ИЗПРАЩА преписката на Директор на ТП на НОИ гр.Пловдив за ново произнасяне по заявление вх. № МП-35824/27.05.2015г. на Р.Д.П. при съобразяване на изложените в решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ гр.Пловдив да заплати на Р.Д.П. с ЕГН ********** *** сумата от 700 /седемстотин/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне пред Върховния административен съд по реда на АПК.

СЪДИЯ: