Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 04.11.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я
ЛАЗАР ВАСИЛЕВ
при секретар Галина С.
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 1186 по описа
за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на И.И.Х., ЕГН ********** и Л.Г.Х., ЕГН **********, срещу
решение №682/13.02.2029г., постановено по гр.д. №18483/18г. по описа на ВРС,
LІ-ви с-в, в частите, с които е прието за установено в отношенията между ищците
М.Т.М., ЕГН **********, и К.С.М., ЕГН **********,***, и ответниците И.И.Х., ЕГН
**********, и Л.Г.Х., ЕГН **********,***, че Манчеви са собственици в режим на
съпружеска имуществена общност на избено помещение № 29 с площ по документ за
собственост от 12,05 кв. м и измерена на място площ от 6,58 кв. м, при граници:
изба № 30, избен коридор, избен коридор, изба № 28, представляващо прилежаща
част към собствения им самостоятелен обект в сградата с идентификатор №
10135.3515.636.1.18 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Варна, р-н
Младост, ул. „Драгаш“ № 15-19, вх. А, ет. 5, ап. 29, по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 185 от 10.07.2003 г., том III,
рег. № 4100, дело № 569/2003 г. на нотариус Огнян Шарабански с рег. № 147 в НК,
поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 42 от 18.10.2018 г., том V, рег.12483, дело № 826/2018 г. на
същия нотариус, като са осъдени ответниците И.Х. и Л.Х. да предадат на ищците М.
процесното помещение на основание чл. 108 ЗС; осъдени са Христови да заплатят
на М.Т.М. и К.С.М. сумата от 784 лв., представляваща обезщетение за лишаване в
периода от 01.09.2015 г. до 06.12.2018 г. от ползването на собственото им
избено помещение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба – 06.12.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД; както и са осъдени ответниците да демонтират поставената
метална врата на входа на общото избено коридорче, в което се намират изби с №
24, 25, 26, 28 и 29, разположена в сутерена на жилищна сграда с административен
адрес: гр. Варна, р-н Младост, ул. „Драгаш“ № 15-19, построена в поземлен имот
с идентификатор № 10135.3515.636 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, и да освободят от
техните вещи собственото на ищците М.Т.М., ЕГН **********, и К.С.М., ЕГН **********,
избено помещение № 29, находящо се в същото избеното коридорче, на основание
чл. 109 ЗС.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно и необосновано, тъй като не са коментирани доказателствата в тяхната
съвкупност. Твърди се, че ВРС не е установил идентичност между процесното
избено помещение и това, описано в НА №185/2003г., а неправилно е изследван
обекта, описан в НА №42/2018г. Сочи се, че избеното помещение съответства по
описание на това обособено като №31’,
отделено от съществуваща маза №31 с цел прикрепването му като принадлежност към
един от новосформираните апартаменти при разделяне на мезонетните етажи. Твърди
се, че ВРС е съобразил единствено номерацията на избеното помещение, но не и
установените граници, които не съответстват на посочените в НА от 2003г. Твърди
се, че строителната документация е претърпяла промени, поради което и не може
да бъде правен извод единствено от първоначалните скици и проекто-документация.
Излага се, че немотивирано са ценени само гласните доказателства, ангажирани от
ищците. Твърди се, че е договорено със строителната фирма още през 1994г. процесната
изба да остане собственост на трето лице Марийка Атанасова Костадинова. Моли се
за отмяна на решението в атакуваните части и отхвърляне на исковете.
В
срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемите М.Т.М.
и К.С.М., които оспорват жалбата и
молят да бъде оставена без уважение.
По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от
страните:
Ищците Манчеви твърдят,
че са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на
собственост върху недвижим имот в груб строеж, находящ се в жилищна сграда в
гр. Варна, ул. „Драгаш“ № 15,19, а именно: апартамент № 29 на 5-6 жилищен етаж,
вход А, със застроена площ от 118 кв.м, ведно с прилежаща изба № 29 със
застроена площ от 12,05 кв.м, както и 11,8% ид.ч. от сградата, който недвижим
имот по действаща кадастрална карта представлява самостоятелен обект с
идентификатор 10135.3515.636.1.18 в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.3515.636, с предназначение: жилище, апартамент, на две
нива, при съседни самостоятелни обекти на първо ниво: на същия етаж -
10135.3515.636.1.19; под обекта - 10135.3515.636.1.14; над обекта - няма; и при
съседни самостоятелни обекти на второ ниво: на същия етаж-10135.3515.636.1.19;
под обекта - 10135.3515.636.1.14; над обекта – няма, по силата договор за
покупко-продажба от 10.07.2003 г., обективиран в нотариален акт № 185, том 3,
рег. № 4100, дело № 569/2003 г. и поправен с нотариален акт за поправка № 42,
том 5, рег.12483, дело № 826/2018 г. В условията на евентуалност поддържат, че
са придобили правото на собственост върху посочения обект по силата на
давностно владение, упражнено в периода
от 10.07.2003 г. до 01.09.2015 г. Твърдят, че ответницата Л.Х., в качеството й на страна по договора за
учредяване на правото на строеж, е получила като обезщетение от строителя
правото на строеж за ап. 26, находящ се на ет. 4, във вх. А на същата сграда,
като строежът е реализиран по време на брака й с другия ответник - И.Х., поради
което считат, че апартаментът е станал собственост на двамата в режим на
съпружеска имуществена общност. Излагат, че прилежащата изба № 24 към апартамента
на ответниците, заедно със собствената на ищците изба № 29 се намират в общо
коридорче, което е с обособен самостоятелен подход от главните избени коридори,
съобразно утвърдената строителна документация – План - сутерен на сградата.
Поддържат, че ответниците са
поставили без разрешение метална врата на входа на общото коридорче и от около
3 години заключват същата, без да предоставят ключ на останалите собственици,
като отделно са демонтирали вратата на собственото на ищците избено помещение и
го ползват като склад за съхранение на техни вещи. Твърдят, че с тези действия
ответниците не само пречат на ищците да упражняват правото на собственост върху
избата им, но ограничават и достъпа до двата общи главни водомера на вх. А и Б
на сградата, които се намират в заключеното избено коридорче. Поддържат, че
поради невъзможността да ползват собствената им изба ответниците им дължат
обезщетение в размер на около 30 лв. на месец или общо 1140 лв. за периода от
01.09.2015 г. до 06.12.2018 г. (датата на исковата молба). Освен това твърдят,
че след 01.09.2015 г. ответниците неправомерно са извършили и промяна на
архитектурата на избите, които се намират в общото избено коридорче, като са
обединили в едно помещение съществуващите изби с № 27, 28 и част от процесната
изба № 29, чрез изграждането на плътна стена, която е измазана. Поддържат, че
по този начин са променили квадратурата на процесната изба № 29 от 12,05 кв.м,
колкото е по одобрения архитектурен проект, на 6,58 кв. м.
Предявили са субективно и обективно
кумулативно съединени искове:
-
да се признае за установено в отношенията между страните, че ищците М.Т.М.
и К.С.М. са собственици в режим на СИО на избено помещение № 29 със застроена
площ от 12,05 кв. м при граници: изба № 30, избен коридор, избен коридор, изба
№ 28, представляващо прилежаща част към собствения на ищците самостоятелен
обект в сградата с идентификатор 10135.3515.636.1.18 по КК и КР, одобрени със
заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гр. Варна, р-н Младост, ул. „Драгаш“ № 15-19, вх. А, ет.
5, ап. 29, с площ от 118 кв.м., по силата на договор за покупко-продажба от
10.07.2003 г., обективиран в нотариален акт № 185, том 3, рег. № 4100, дело №
569/2003 г. и поправен с нотариален акт за поправка № 42, том 5, рег.12483,
дело № 826/2018 г., евентуално – по силата на давностно владение, упражнено в
периода от 10.07.2003 г. до 01.09.2015 г.,
-
за осъждането на ответниците И.И.Х.
и Л.Г.Х. да им предадат владението върху избеното помещение; за осъждане на
ответниците да заплатят на ищците сумата от 784 лв., представляваща обезщетение
за лишаване от ползването на собственото им избено помещение в периода от
01.09.2015 г. до 06.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 06.12.2018 г., до окончателното изплащане на задължението;
-
за осъждане на ответниците да
демонтират металната врата на входа на общото избено коридорче, да освободят
избеното помещение от техните вещи и да възстановят вратата на избата,
евентуално – искане по чл. 526, ал. 2 ГПК за осъждане на ответниците да
заплатят предварително сумата от 272,29 лв., необходима за извършване на
посочените заместими действия.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците
депозират отговор на исковата молба, в който оспорват основателността на
предявените искове. Твърдят, че ищците не са собственици на процесното избено
помещение № 29. В тази връзка излагат, че с нотариален акт № 4, том L, дело №
18481/1994 г., Л.Х., като съсобственик на поземлен имот, находящ се в гр.
Варна, ул. „Драгаш“ №15-19, е учредила в полза на СД „Румат Стройинвест - М. и
С-ие“ (с предишно наименование КФ „Румат – Стройинвест“) право на строеж за
конкретни самостоятелни обекти във вход „А“ на бъдещата сграда, където се
намира и собственият на ищците апартамент № 29, а именно: мази № 1 - 13 и маза
№ 23, както и апартаменти № 1, 2, 3, 4, 10, 23, 29, 30, 31, 32. Доколкото мазе
№ 29 не фигурира сред тези обекти, респ. строителят не е придобил правото на
собственост върху него след извършване на строителството, считат, че и ищците
не са придобили собствеността върху това избено помещение чрез твърдения
договор за покупко-продажба с този строител, а са придобили прилежаща изба с
друг номер сред тези, за които е учредено правото на строеж. Оспорват и
наведеното от ищците евентуално придобивно основание, като поддържат, че
твърдяното давностно владение не е осъществено.
Оспорват индивидуализацията на
избеното помещение, отразено в титула за собственост на ищците (нотариален акт
и последващ такъв за неговата поправка). Твърдят, че представеният с исковата
молба проект на сградата не е изпълненият от строителя, а същата е въведена в
експлоатация с друго разпределение на избените помещения. С оглед на последното,
намират, че нотариалното производство за поправка на нотариалния акт за
покупко-продажба на процесния имот е извършено въз основа на проект, който към
датата на придобиване на имота от ищците не е отразявал действителното
разположение на избените помещения, както и техните индивидуализиращи белези. В
първото открито съдебно заседание поясняват, че закупеното от ищците избено
помещение, прилежащо към техния апартамент № 29, е образувано през 2002 г. чрез
разделяне на изба № 31, съобразно архитектурния проект от 1995 г., като така
образуваната изба съответства по площ (4 кв. м) и граници (изби № 30, 31 и 28)
на тази, посочена в нотариалния акт на ищците от 2003 г. (там погрешно била
посочена като граница изба № 26 вместо № 28), и избено помещение с такава
именно индивидуализация са придобили те. В тази връзка оспорват съдържанието на
нотариалния акт от 2018 г., с който е допусната поправка на нотариалния акт от
2003 г., като е променена площта и границите на избата на ищците, описани в
титула им за собственост (л. 158).
Ответниците поддържат, че
те са собственици на процесното избено помещение № 29 по проектната
документация на сградата, тъй като същото е прилежаща част към собствения им
апартамент. По този повод излагат, че съгласно нотариалния акт за суперфиция Л.Х.
си е запазила право на строеж за апартамент № 26 и маза № 24 с площ от 15.90
кв.м, като посочената в акта номерация на избеното помещение е определена въз
основа на проект на сградата, който в последствие е изменен с допълнително
споразумение от 01.03.1995 г., сключено между строителя и суперфициентите. Със
същото е променено разположението на избените помещения, като тези от тях,
предвидени за изграждане във вход „А“, са изместени във вход „Б“ на сградата и
на възложителите е предоставено право първи да изберат избените си помещения.
Правото на избор е упражнено след завършване на сградата в груб строеж през
1997 г., като в посочения от ищците общ коридор се намират избите, прилежащи
към самостоятелните обекти на Л.Х. и нейните родители Г. Ф. М. и Г. С. Ф. (ап.
№ 19, 24, 25 и 26). Ответниците считат, че този начин на определяне на
прилежащите към апартаментите избени помещения е единственият възможен, с оглед
извършената с изменението на проекта на сградата промяна в номерацията на
мазите и произтичащата от тях обективна невъзможност да се определи кое избено
помещение е прилежащо към всеки от самостоятелните обекти. В
условията на евентуалност релевират възражение за придобиване на процесното
избено помещение в резултат от давностно владение в периода от месец юни 1999
г., когато е упражнено правото на избор съгласно допълнителното споразумение от
01.03.1995 г. и установена фактическата власт върху избата, до настоящия
момент.
Предвид становището за
непринадлежност на правото на собственост у патримониума на ищците, намират за
неоснователни и претенциите им за заплащане на обезщетение и за премахване на
поставената метална врата. Молят за отхвърляне на предявените искове.
ВОС като
съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства възприема
изцяло установената от ВРС фактическа обстановка, а именно:
Ищците М.Т.М. и К.С.М. са
съпрузи от 19.11.1988 г., а ответниците И.И.Х. и Л.Г.Х. - от 12.12.1992 г.
По силата на договор за
покупко-продажба от 10.07.2003 г., сключен по време на брака на ищците, същите
са придобили в режим на СИО правото на собственост върху самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10135.3515.636.1.18 по КК и КР, одобрени със заповед №
РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес: гр. Варна, р-н Младост, ул. „Драгаш“ № 15-19, вх. А, ет. 5, ап. 29, с
площ от 118 кв.м. В приложения нотариален акт № 185, том III, рег. № 4100, дело
№ 569 от 2003 г. на нотариус Огнян Шарабанкси, обективиращ тази
покупко-продажба (л. 5), е отразено, че посоченият апартамент № 29 се прехвърля
от продавача СД „Румат – Стройинвест-М. и сие“ в полза на купувача М.М., ведно
с прилежаща изба № 29 със застроена площ от 4 кв.м при съседи: изба № 30, изба
№ 31 и изба № 26.
От приложения нотариален акт за
поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42 от
18.10.2018 г., том V, рег. № 12483, дело № 826 от 2018 г. на нотариус О. Ш. (л.
6) се установява, че по молба на М.Т.М., в качеството му на представляващ
продавача СД „Румат – Стройинвест-М. и сие“, и лично за себе си като купувач, е
допусната поправка в нотариален акт № 185, том III, рег. № 4100, нот. дело №
569 от 10.07.2003 г. на същия нотариус, като са поправени площта и границите на
прилежащата към собствения на ищците апартамент № 29 изба и вместо „със
застроена площ от 4 кв. м и граници: изба № 30, изба № 31, изба № 26“ да се
чете „със застроена площ от 12,05 кв.м и граници: изба № 30, избен коридор,
избен коридор, изба № 28“.
По делото е изискано и приобщено
заверено копие от нотариалното дело № 826/2018 г. за поправка на нотариалния
акт (л. 104 и сл.), съдържащо следните документи: молба от М.Т.М., лични
документи и справка от Търговския регистър, нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 10.07.2003 г. и този от 18.10.2018 г. за неговата поправка,
схема на самостоятелен обект с идентификатор 10135.3515.636.1.18, както и
Архитектурен проект – план-сутерен, заверен на дата 05.07.1995 г., според който
площта и границите на изба № 29 съответстват на поправените такива. Този именно
проект е представен и от ищеца с исковата молба (л. 16).
На л.53 е представен от ответника екзекутивен
чертеж на същия план-сутерен, в който проектантът арх. Р. Д. е отбелязал, че
„важи за екзекутив за помещения № 27, 31 и 32“. В таблицата с изброените в
сутерена помещения е отбелязано, че помещенията с № 27, 31 и 32 се променят по
площ и предназначение, както следва: изба № 27 с площ от 9,70 кв.м се променя в
цех за млечни изделия – машина за сладолед с площ от 14,55 кв.м; изба № 31 с
площ от 8,20 кв.м се променя в цех за млечни изделия – агрегат с площ от 4,76
кв. м и изба № 32 с площ от 13,20 кв.м се променя в цех за млечни изделия без
изменение в площта на помещението. Освен тези корекции в изби № 27,31 и 32, за
които е посочено, че важи чертежът, в документа е нанесена промяна и в изби с №
28 и № 29, при която площта на последната се намалява от 12,05 кв.м на 6,96
кв.м. Съществуването на посочения документ е оспорено от ищцовата страна и по
искане на последната съдът е задължил ответниците да представят оригинал от
документа по реда на чл. 183 ГПК (л. 162 – гръб), като такъв не е представен в
указания за това срок с твърдения да не разполагат с изискания оригинал (л.
169).
Видно от приложения нотариален акт за учредяване право на строеж върху
недвижим имот № 4 от 06.1.1994 г., дело № 18481/1994 г. на нотариус при ВРС (л.
7), Г. Ф. М. и Г. С. Ф., двамата съпрузи, Л.Г.Х., М. А. К. и П. К. Р.са
учредили в полза на КФ „Румат-стройинвест, правото на строеж върху 70 % от
недвижим имот в гр. Варна, ул. „Драгаш“ № 15 и 19, представляващ парцел II -525
с площ 625 кв.м и парцел III-526 с площ 420 кв.м, и двата попадащи в кв. 54,
16-ти микрорайон по плана на града, за изграждане на подробно описани в
договора обекти (мази, гаражи и апартаменти) от сградата, която ще се построи съобразно предварителния
договор за групов строеж от 10.11.1994 г., сред които следните апартаменти във
вход А: ап. № 1, 2, 3, 4,10, 23, 29, 30, 31 и 32, както и следните мази: във
вход А: № 1-13, вкл., и № 23, както и мази във вход Б: № 2-12, вкл. Според
договора съсобствениците на парцелите запазват за себе си и взаимно без
заплащане на суми си учредяват право на строеж върху имота за описаните обекти,
индивидуализирани по площ и местонахождения в двата входа на сградата, както
следва: Г. Ф. М. и Г. С. Ф. – ап. № 18, 19, 24, 25 във вх. А, мази в левия ъгъл
№ 15 (11,30 кв.м), 16 (12,70 кв.м), 17 (11,30 кв.м) и 18 (11,80 кв.м) и гараж №
2 и 5; ответницата Л.Г.Х. – ап. № 26 и маза № 24 (15,90 кв.м); М. А. К. – ап. №
9, 20 и 22 във вх. А, маза № 1 (12,30 кв.м) във вх. Б, маза № 22 (10,90 кв.м) и
14 (15,15 кв.м) във вх. А, гараж № 6 и 15; П. К. Р. – ап. № 11, 12, 17 във вх.
А и мази с № 20 (11,15 кв.м), 21 (12,10 кв.м), 19 (12,25 кв.м) във вх. А, със
съответния магазин/гараж № 20 във вх. Б. Съгласно чл. III от договора
учредителите дават съгласие строителят да прехвърли на трети лица преди или
след построяването на сградата правото на собственост върху всички или част от
обектите, за които е учредено право на строеж, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж на когото желае и при
каквито условия намери за добре.
Приобщен към доказателствения материал по делото е и споразумителен
протокол от 01.03.1995 г. (л. 52), сключен между страните по договора за
учредяване правото на строеж, според който изпълнителят предлага на
възложителите промяна в идейния и работния проект на жилищната сграда, като
мазите във вх. А на сградата се изместват изцяло във вх. Б, като вх. А ще бъде
строен без мази, но възложителите си запазват правото първи да изберат мази във
вх. Б със същата площ, посочена в договора за учредяване право на строеж, както
следва: за Г. М. и Г.Ф. – четири броя мази с площ от 11,30 кв.м, 12,70 кв.м,
10,50 кв.м и 11,80 кв.м; за Л.Х. – една маза с площ от 15,90 кв.м, за П. Р. –
три мази с площ от 11,15 кв.м, 12,10 кв.м и 12,25 кв.м, и за Марийка
Костадинова – две мази с площ от 10,90 кв.м и 15,15 кв.м, като маза № 1 с площ
от 12,30 кв.м във вх. Б се запазва без промяна. Уговорено е още, че след
одобрение на новия проект за мазите страните ще подпишат нов анекс към договора
за групов строеж и договора за учредяване на правото на строеж от 06.11.1994
г., регламентиращ изменението.
За установяване на упражнения избор на учредителите от страна на ищците
са представени нотариални актове, в които са обективирани транслативни сделки с
предмет запазените самостоятелни обекти и прилежащите им изби, както следва:
нотариален акт за дарение от 20.12.2002 г. (л. 201), с който Г. Ф. и Г. М.
даряват на Г. Ф. Ф. ап. № 19, ведно с прилежащата му изба № 19 с площ от 12,7
кв.м и граници: ул. „Драгаш“, изба № 25 и коридор, както и последващ нотариален
акт за покупко-продажба от 09.03.2005 г. за същия имот (л. 202); нотариален акт
за дарение от 27.12.2002 г. (л. 203), с който Г. Ф.и Г. М. даряват на внука си
Г. И.Х. (син на ответниците) апартамент № 24, ведно с прилежащата му изба № 24
с площ от 10,5 кв.м и граници: изба № 23, изба № 25, изба № 19 и коридор;
нотариален акт за дарение от 20.12.2002 г. (л. 204), с който Г. Ф. и Г. М.
даряват на внучката си Юлия Иванова Х. (дъщеря на ответниците) апартамент № 25,
ведно с прилежащата му изба № 25 с площ от 12,7 кв.м и граници: изба № 18, изба
№ 24 и коридор, както и нотариален акт за дарение от 20.12.2017 г. (л. 205), с
който П. Р. дарява на сина си Д. Д. апартамент № 12, ведно с изба № 20 с площ
по документ за собственост от 11,15 кв.м, а по данъчна оценка – 9,70 кв.м без
посочени граници. Приобщен е и представеният от ответниците нотариален акт за
дарение от 17.12.2007 г. (л. 170), с който П. Р. и Р. Р. даряват на сина си М.
Р. Д. апартамент № 11, ведно с прилежащата му изба № 21 с площ от 12,10 кв.м
без посочени граници.
Като писмено доказателствено
средство по делото е приет и приложен също нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 08.10.2002 г. (л. 192), с който СД „Румат – Стройинвест – М. и
сие“ продава на З. Б. Л. изградения в груб строеж в процесната сграда
апартамент № 31, подробно индивидуализиран в документа, ведно с прилежащата му
изба № 31 с площ от 4 кв.м и граници: изба № 30, изба № 32 и коридор, както и
съответните ид.ч. от общите части на сградата.
Изискана от Община Варна, район
Младост, и приобщена по делото е и административната преписка по издаване на
разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация на сградата с административен
адрес: гр. Варна, ул. Драгаш“ № 15-19, ведно с всички налични в Общината
проекти на сградата и техните изменения (л. 115 и сл.). В преписката се съдържа
обсъденият по-горе нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим
имот № 4 от 06.1.1994 г., дело № 18481/1994 г. на нотариус при ВРС (л. 136),
както и договор за групов стоеж от 10.11.1994 г. (л. 127). Съдържат се и
следните строителни книжа, а именно: 1.) заповедна книга на строежа (л. 123),
2.) разрешение за строеж № 13/22.09.1995 г. (л. 119), издадено от гл. архитект
на Община Варна, р-н Младост, в полза на КФ „Румат-стройинвест“ за жилищна
сграда в УПИ II 525, 526, кв. № 54 по плана на гр. Варна, намиращ се в к-с Младост,
ул. „Драгаш“ № 15 и № 19, съгласно одобрените проекти от 16.06.1995 г. (л.
119), в което е отбелязано да са извършени три изменения на одобрените
архитектури проекти, сред които и изменение от 2002 г., при което гаражна
клетка № 20, складово помещение № 22, изби № 31 и 32 и магазин № 21 са
обособени в работилница за сладолед; 3.) удостоверение № 101/23.12.2004 г. (л.
121) за въвеждане в експлоатация на строеж: „I-ви етап – Работилница за
производство на сладолед и магазин за хранителни стоки, цигари и алкохол“,
находящ се в процесната жилищна сграда, с възложител Р. и П. Р., 4.)
удостоверение № 60/18.12.2006 г. (л. 122) за въвеждане в експлоатация на
строеж: „Жилищна сграда - II етап, находяща се в УПИ II-525 и III-526, кв. 54
по плана на 16-ти м.р-н, гр. Варна, с адм. адрес: ул. „Драгаш“ № 15-19, в което
е отбелязано, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и
екзекутив, разрешение за строеж № 13/22.09.1995 г., забележки от 03.04.2001 г.;
I-ви етап магазин и работилница за сладолед, II-ри етап жил. част и промяна по
време на строителството от 23.09.2005 г., издадено от Район „Младост“,
констативен акт от 15.09.2006 г. за резултатите от извършена проверка за
контролираните нива – корниз на вх. А и вх. Б и изискванията към строежите
съгласно чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ. В преписката не са налице други относими
към спора строителни книжа и в частност екзекутивна документация за изменение
на архитектурните проекти относно изби № 31 и 32, за което е налице и изрично
изявление на кмета на Община Варна, р-н Младост, по повод изисканите
допълнително книжа в тази връзка (л. 193).
Към доказателствения материал е
приобщен и представеният от ответниците проект за обект: работилница за
сладолед, част: технологична, от 2001 г. В същия се съдържа обяснителна записка
от 31.07.2000 г. на проектната – арх. Р. Д. (л. 172), според която екзекутивите
за промяна в жилищната сграда се отнасят за част от партера и сутерена, като в
сутерена обхващат избени помещения с № 27, 31 и 32, които се придават към цеха
за млечни произведения с цел да се ползват за машинна зала за сладолед с
агрегат към нея и технологични тръбопроводи за връзка с производствените
помещения в партера. Към проекта е приложен и проект-разпределение на
работилницата за сладолед, одобрен на 09.01.2003 г., ведно с отразени в него
промени (л. 173).
От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза (л. 149) и
изслушването на инж. М. А. по реда на чл. 200 ГПК (л. 160-гръб и сл.) се
установява, че избените помещения за цялата жилищна сграда (вх. А и вх. Б) са
изградени само във вход Б, като същите са 31 на брой, но не е налице документ,
от който да се определи коя изба към кой апартамент е определена след
споразумителния протокол от 01.03.1995 г., а посочената в същия площ на избите,
запазени като обезщетение на собствениците на земята, не съответства на
отразените площи на избените помещения в таблицата към приложения на л. 16 от
делото инвестиционен проект - План-сутерен, одобрен на 05.07.1995 г. (Папка 2, печат
на район „Младост“ одобрявам на 16.06.1995 г.), който е и единственият наличен
в общината проект. При оглед на място вещото лице е установило, че в процесното
избено коридорче се намират изби с № 24, 25, 26, 28 и 29, както и че е
променена конфигурацията на изби с № 27, 28, 29, 31 и 32, отразена в
инвестиционния проект, като: част от площта на изба № 28 е присъединена към
изба № 27, а останалата част от изба № 28 заедно с част от изба № 29 образува
новата площ на изба № 28 и по този начин изба № 29 остава с намалена площ.
Освен това малка част от изба № 27, заедно с изба № 31 и 32, се обединяват в
общо избено помещение, като неговата стена към избеното коридорче е плътна и
измазана и не се вижда. Тези изменения, установени на място от вещото лице,
съответстват на отразените промени в приложения на л. 53 от делото чертеж. За
същите обаче се установява да не са налице надлежни строителни книжа - в
разрешението за строеж е отбелязано, че са направени изменения в архитектурния
проект само на изби № 31 и 32 (без посочване на останалите променени изби), а
във въпросния чертеж на л. 53 е изписано, че важи за екзекутив за помещения №
27, 31 и 32 (отново без посочване на останалите), като освен това такъв чертеж
липсва в документацията на общината.
Според заключението към апартамент
№ 29 е изградена изба № 29, която по приложения инвестиционен проект -
План-сутерен, одобрен на 05.07.1995 г. (л. 16) е със светла площ 12,05 кв.м и
граници: изба № 30, избен коридор, избен коридор, изба № 28. При замерване на
място вещото лице е установило, че избеното помещение № 29 е с площ 6,58 кв.м.
Съобразно тези констатации инж. М. Атанасова е дала заключение, че процесното
избено помещение № 29, посочено в нотариален акт за поправка на нотариален акт
за покупко-продажба № 42, том V, peг. № 12483, дело № 826/2018 г., е идентично
с избено помещение № 29, посочено в одобрения проект, по граници.
Съгласно експертизата размерът на
средната пазарна наемна цена за ползване на процесното избено помещение № 29
със застроена площ от 12,05 кв.м за периода от 01.09.2015 г. до 06.12.2018 г.
възлиза в размер на 784 лв., а стойността на необходимите строително-монтажни
работи за премахване на поставената метална врата на общия избен коридор и
възстановяване вратата на процесното избено помещение № 29 – в размер на 272,29
лв.
С оглед установите на място
преустройства в избените помещения по делото е допусната допълнителна
съдебно-техническа експертиза (л. 197). От приетото и неоспорено от страните
допълнително заключение (л. 197) и изслушването на вещото лице инж. Милка
Атанасова (л. 213 и сл.) се изяснява, че избеният етаж в жилищната сграда е
изграден съобразно одобрения на 05.07.1995 г. архитектурен проект. В същия са
предвидени 33 броя избени помещения, но на място са изградени 31 броя обособени
самостоятелни изби. Според площообразуването апартаментите в сградата са 32 на
брой. Разликата в броя на самостоятелните обекти и прилежащите им избени
помещения според експерта се дължи на наличието на мезонети в сградата, които
или са обединени като един обект по-късно или всяко ниво е броено като отделно
самостоятелно жилище.
Установява се от допълнителното заключение още, че според извършените на
място без надлежни строителни книжа промени избено помещение № 31 е разделено и
от една част от неговата площ е обособено ново избено помещение с № 31´,
който номер е изписан със син химикал и не е отразен от проектанта в
забележката или таблицата на чертежа, поместен на л. 53. Това помещение е с
площ от 3,68 кв.м и граници: избен коридор, изба № 27 (променена), изба № 31 и
изба № 30. При тази негова индивидуализация според вещото лице не е налице
идентичност между изба № 31´ и изба № 29, описана в нотариалния акт от
2003 г. нито по площ, нито по всички граници (има съвпадение само на две
граници).
Според инж. М. А. извършените промени, обективирани в чертежа за
екзекутив на л. 53 от делото, са се наложили при въвеждането в експлоатация на
работилницата за сладолед през 2004 г., което предхожда с две години
въвеждането в експлоатация на жилищната сграда. Промените касаят преустройства
на помещения (изби № 27, 31 и 32), които следва да обслужват работилницата, за
да може тя да отговаря на хигиенните изисквания, като промените в изби с № 31 и
32 са отразени през 2002 г. и в издаденото разрешение за строеж. Експертът
заявява, че одобреният проект на разпределение на работилницата за сладолед (л.
173) не съответства на променения архитектурен проект на сградата (л. 53).
От допълнителното заключение се потвърждава, че избено помещение № 29 е
с променена площ, като е разширен избеният коридор и отделно част от избата е
придадена към съседното избено помещение № 28, но тези промени не са отразени в
забележката на проектанта към чертежа екзекутив на избения етаж.
Видно от приложената покана от 03.12.2018 г. (л. 30) ищецът е отправил
искане до домоуправителя да състави по реда на чл. 57 ЗУЕС протоколи срещу
посочени в молбата етажни собственици за извършени от тях нарушения, вкл. срещу
ответниците Л. и И. Х. за това, че са монтирали желязна врата със заключващо
устройство в обща част на сградата – коридор към изби с № 24 до 29, вкл., с
което ограничават достъпа до този коридор на останалите етажни собственици.
Същото нарушение е отразено и в представения констативен протокол от 08.01.2019
г., съставен по реда на чл. 57 ЗУЕС и подписан от трима етажни собственици (л.
32).
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на ангажираните от страните свидетели.
От показанията на св. М. П. (без дела и родство със страните), разпитан
по инициатива на ищцовата страна (л. 163), се изяснява, че същият е
домоуправител на вх. Б на жилищната сграда и собственик на ап. № 28, ведно с
прилежащата му изба № 28, граничеща с изба № 29 – собственост на ищците.
Свидетелят излага, че от около 4 години е поставена метална врата в избения
коридор, която е заключена и препятства достъпа до избените помещения. По данни
на ищеца М.М. вратата е поставена от съседа им И. (ответник по делото), който
също имал изба в този коридор.
От показанията на св. Г. Г. (без дела и родство със страните), също
ангажиран от ищците (л. 214) се изяснява, че същият е съсед на ищците на същия
етаж в жилищната сграда и притежава ап. № 30, ведно с прилежащата му изба № 30.
Свидетелят излага, че в сутерена на вх. Б на сградата, срещу стълбището на
същия вход, има малко избено коридорче, в което са разположени общо около 6
изби, като първото мазе е това на ищците, което било затворено с дървена врата
с дъски. Твърди, че няколко пъти е ходил в това коридорче, вкл. и в избата на
ищците, като последното му посещение било през 2015 г., когато се наложило да
проверят водомера на входа, разположен там. Впоследствие през 2016 г. ищецът се
оплакал на свидетеля, че била поставена и заключена метална врата в началото на
коридорчето и нямал достъп до избата си, като за същото се оплакал и
домоуправителят на вх. Б в сградата (св. М. П.). Свидетелят описва въпросната
врата като „желязна врата като старите апартаментски врати, със секретна
ключалка“. Твърди още, че избата на ищеца била голяма около 10-12 кв.м, както и
че е засичал ищеца в избата му няколко пъти в периода 2001/2002 г. – 2015 г.,
като първоначално държал там екобрикети, които ползвал за печката в неговото
жилище, а след това – вехтории и боклуци, каквито обичайно се оставят в
избените помещения.
От показанията на св. Р. Р. (без дела и родство със страните, л. 164),
разпитан по инициатива на ответната страна, се изяснява, че същият е инвеститор
на работилницата за сладолед в сградата и съпруг на П.Р. – един от
собствениците на поземления имот. По данни на свидетеля се наложило преместване
на избите от вх. А във вх. Б и бил сключен споразумителен протокол, в който
били посочени броят и площта на припадащите се на всеки учредител избени помещения
според броя на получените от всеки от тях апартаменти в сградата, без да са
посочени номерата на конкретните изби. При тези условия на съпругата му твърди
да са се полагали три изби, като тя ползвала тези с № 27, 31 и 32. Излага, че
по инвестиционен проект апартаментите в сградата били 32 на брой, но
впоследствие два от тях били разделени и станали общо 34, което наложило
обособяването на още две изби. Една от тях
била обособена под стълбището, а втората – чрез разделянето на изба №
31, при което се обособила самостоятелна изба с площ от 4 кв.м. Твърди, че в
коридора към водомерите имало пет изби, които се ползвали от сем. Христови
(ответниците) и родителите на ответницата Л.Х., както и че при изграждането на
избите стената към изби № 27, 28 и 29 била изместена заради технически
проблеми, респ. била намалена площта на тези помещения.
От показанията на св. Ж. (без дела и родство със страните, л. 165),
разпитана по инициатива на ответната страна, се изяснява, че същата е
собственик на ап. № 32 в сградата, като прилежащото мазе е без номер. Наложило
се избеното коридорче да се заключва, тъй като имало разбивания на избите. В
коридорчето имало четири изби, собственост на родителите на Л.Х., които имали
ключ от вратата. Такъв ключ имала и тя, когато била домоуправител на входа.
Като съобрази изложените в жалбата основания за незаконосъобразност на
съдебното решение и предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Възражението, че ВРС не е
съобразил установената от вещото лице идентичност на избеното помещение,
индивидуализирано от ищците под №29 и придобито от тях по НА №185/2003г., с
обособеното след разделяне на изба №31 избено помещение №31’, съдът намира за неоснователно. Предмет на доказване
по предявения ревандикационен иск от страна на ищците е правото на собственост
върху изба №29, респективно идентичността на този обект с описания в титула им
за собственост обект. Затова и ирелевантно е дали вещото лице е установило
съвпадение на две граници и приблизително еднаква площ между описаното в титула
на ищците избено помещение и избено помещение №31’. На първо място, не се
установява нито от вещото лице, нито от приложената от Община Варна строителна
документация такова избено помещение да е обособено като изменение на
първоначално издаденото през 1995г. разрешение за строеж. Видно от приложеното
на л.119 Разрешение за строеж №13/22.09.1995г. е, че в процеса на строителство
са извършени изменения на архитектурните проекти, касаещи изби 31 и 32. Кога е
допуснато това изменение обаче на избите не се установява, тъй като не е
посочена дата. Най-късното посочено съгласуване на изменението е към
25.06.2002г. Проект за изменение обаче не съществува към строителната преписка.
От приложените по делото доказателства се установява, че фактически са
извършени изменения в конфигурацията на избите в сутерена на сградата, наложили
се по повод въвеждането в експлоатация на работилницата за сладолед през 2004
г., но те се отнасят единствено до изби с № 27, 31 и 32, а не и до процесната
такава с № 29. Този извод следва от експертните заключения, от направеното през
2002 г. отбелязване в издаденото разрешение за строеж на сградата за промяна в
изби № 31 и 32, от съдържанието на удостоверението за въвеждане в експлоатация
на жилищната сграда през 2006 г., в което е посочено, че строежът е изпълнен в
съответствие със същото разрешение за строеж и отразените в него забележки (без
посочени други такива), както и от обяснителната записка на проектанта
(представена от ответниците), според която екзекутивите засягат само тези изби
с № 27, 31 и 32. Обстоятелството, че именно това избено помещение № 29 е
ползвано от ищеца М.М. до 2015 г., се установява и от свидетелските показания
на ангажираните от ищцовата страна свидетели, като св. Герман Германов описва
точно местонахождението и площта на избата в съответствие с одобрения
архитектурен проект. Съдът кредитира техните показания като обективни,
последователни, и достоверни, с оглед установените данни по делото.
Показанията на водените от
ответниците свидетели са противоречиви и непреки. Св. Ж. К. единствено посочва,
че избите в коридорчето са четири (а не пет, колкото са в действителност),
както и че същите принадлежат и се ползват от ответниците без да уточнява
източника на сведенията си. Показанията на свидетелят Р. не кореспондират на
останалите доказателства по делото, поради което и съдът ги намира за
необективни. Според свидетеля Р. преустройството на избените помещения с № 27,
28 и 29 се е наложило заради „технически проблеми“, а разделянето на изба № 31
– за да се обособи ново избено помещение, наред с друго такова под стълбището.
Тези факти не само не се подкрепят от останалите доказателства (вещото лице е
категорично, че няма обособено избено помещение под стълбището – т. 8 от
допълнителното заключение- налице е пространство без врата), но и се оборват от
писмените доказателства по делото, както и от заключенията на вещото лице,
установяващи преустройството на изби с № 27 и 31 именно заради въвеждането в
експлоатация на работилницата за сладолед, чийто инвеститор е св. Р.. Приложеният
по делото от ответниците на л.53 екзекутивен проект касае отразените в проекта
изменения в изби с № 27, 31 и 32, за които именно помещения е отразено, че важи
екзекутивът, но не и за останалите изменения, вкл. тези, касаещи процесната
изба № 29. Създаването на изба №31’ не е предвидена в този проект. Нанасянето й
не е извършено от архитекта според вещото лице /описана е като номер със син
химикал, както и с различен почерк, наред с това, че е не е посочена като
обособена посредством този екзекутив/. Не на последно място следва да се
отбележи, че този екзекутивен проект, освен че не касае изба №29, не е и наличен
сред строителната документация в Община Варна по повод строителството на
сградата и не е отразен никъде в останалите строителни книжа, поради което
съдът приема, че към 2003г.- когато е финализирана легитимиращата ищците
прехвърлителна сделка, както и към 2006 г.- когато сградата е въведена в
експлоатация- разположението на избените помещения е отговаряло на
разположението им според първоначалния инвестиционен проект, ведно с
измененията във връзка с работилницата за сладолед /изби №31 и 32/, които са и
отразените в удостоверението за въвеждане в експлоатация забележки.
Респективно, може да бъде направен извод, че ако е налице въобще обособяване на
избено помещение №31’, то това
е станало след легитимиращата ищците като собственици прехвърлителна сделка от
2003г. Отделно от изложеното избено помещение № 31 с площ от 4 кв.м. и с
граници изби№№30,32 и избен коридор, е прехвърлено с НА №81/08.10.2002г. като
прилежаща част към ап.№31 на Златка Бойчева Липчева. Прехвърлителната сделка е
станала преди прехвърлителната сделка в полза на ищците, поради което и очевидно
към 2003г. соченото от ответниците избено помещение, обозначено от тях като №
31´ не е било в патримониума на прехвърлителя СД „Румат- Стойинвест-М. и
сие“. Така установените факти и съвкупната преценка на доказателствения
материал по делото мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че СД „Румат –
Стройинвест-М. и сие“ е придобил правото на собственост върху процесното избено
помещение № 29 с посочената в документа за собственост на ищците площ от 12,05
кв.м по силата на учреденото в негова полза право на строеж и извършеното
строителство на обекта, респ. последващото прехвърляне на същия обект в полза
на ищците е породило вещно-правен ефект. По всички изложени съображения,
съставът намира, че към момента на придобиване от ищците на главната вещ през
2003 г. прилежащото й избено помещение е било с отразените в архитектурния
проект от 1995 г. площ и граници. Същите са отразени и в нотариалния акт за
поправка от 2018 г., поради което съдържанието му отговаря на действителното
положение. Макар от експертното заключение на съдебно-техническата експертиза
да се установява, че на място са извършени отразените в екзекутивния проект
преустройства в процесната изба № 29, същите са осъществени след отразената в
титула за собственост на ищците дата, която е релевантна за определяне
идентичността на избата.
Въз основа на обсъдените по-горе
доказателства съдът намира за неоснователни и възраженията на ответниците да са
придобили собствеността върху процесната изба на основание упражнения през 1997
г. избор на прилежащо към техния апартамент избено помещение. Следва да се имат предвид изменението в твърденията на ответниците пред
въззивната инстанция, а именно че процесното избено помещение е собственост на
трето за спора лице Марийка Костадинова, които твърдения противоречат и
изключват твърденията им, че те са носители на правото на собственост върху
избеното помещение.
Ответниците не са могли да
придобият по давност процесното избено помещение, тъй като се установи
посредством ангажираните обективни преки и непосредствени и непротиворечиви
показания на св. Г. и П., че ищците са упражнявали фактическа власт по
отношение на процесното помещение до около 2015-2016г. Следователно и очевидно
ответниците не са владяли избеното помещение за период, годен да ги направи
собственици. Освен това по делото се установява, че избените помещения в
сградата (31 на брой) са по-малко от самостоятелните обекти в нея (32
апартамента) и няма данни към жилището на ищците да има друго складово
помещение, освен процесната изба, което препятства възможността на ответниците
като етажни собственици да придобият собствеността върху това помещение по
давност, дори да бяха упражнили твърдяното владение в посочения срок. Настоящият
състав напълно споделя и цитираната от ВРС съдебна практика, която приема, че
по изключение може да се придобие по давност избено помещение от лице, което
притежава самостоятелен обект в същата сграда, но не и когато в резултат от
това придобиване другото жилище остане без самостоятелно избено помещение,
каквото задължително следва да има съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ.
С оглед на гореизложеното, съдът
приема за установено по делото, че ищците са придобили правото на собственост в
режим на СИО върху процесното избено помещение № 29, при граници: изба № 30,
избен коридор, избен коридор, изба № 28, представляващо прилежаща част към
собствения им самостоятелен обект – апартамент № 29, по силата на договор за покупко-продажба от
10.07.2003г., обективиран в нотариален акт № 185, том 3, рег. № 4100, дело №
569/2003 г. и поправен с нотариален акт за поправка № 42, том 5, рег.12483,
дело № 826/2018 г. Деривативното основание за придобиване на собствеността е
установен, поради което и не следва да бъде разгледан предявеният в
евентуалност иск за придобиване на собствеността на основание давност.
Безспорно по делото е, че
фактическата власт върху избата се осъществява от ответниците от 2015 г. и към
настоящия момент, поради което предявеният ревандикационен иск се явява
основателен. Не е спорно между страните, а и от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че на място е извършено
преустройство на избата, в резултат на което е променена нейната площ (но не и
граници, които са индивидуализиращ белег на обекта), като на място измерената
от вещото лице инж. М. Атанасова площ на избата е 6,58 кв.м. Не се установиха
твърденията на ищците, че преустройството на избеното помещение е извършено
след отнемане на фактическата власт от страна на ответниците през периода след
2015г. до подаване на иска. Напротив, изготвеното заключение на вещото лице и
приложената строителна документация опровергават тези твърдения и установяват
обстоятелството, че още при въвеждане в експлоатация на обекта- Работилница за
сладолед и магазин за хранителни стоки промяната и в избеното помещение №29 е
била извършена. Следователно и още при закупуването на имота преустройството е
било извършено и ищците са придобили правото на собственост върху избено
помещение №29 при посочените граници /които индивидуализират обекта на
собственост/, но с по-малка площ от 6,58 кв.м. Затова и ответниците следва да
бъдат осъдени да предадат владението само на съществуващото към настоящия
момент преустроено избено помещение №29, което е с площ от 6,58 кв.м. и при
граници избен коридор, избен коридор, изба №28 и изба №30.
Решението на ВРС в горния смисъл
следва да бъде потвърдено.
По претенцията с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за ползване на избеното помещение:
Доколкото се установява, че ищците
притежават правото на собственост върху процесната изба, то същите имат и
правото да ползват вещта като част от правомощията, включени в принадлежащото
им вещно право. Възраженията, релевирани в жалбата на Христови, касаят липсата
на обогатяване в тяхно лице от ползването на имота на ищците, както и че
последните не са предприели действия, изразяващи намеренията си да го ползват.
Възраженията са неоснователни. Налице е обедняване от страна на ищците,
доколкото е безспорно, че същите не са разполагали с достъп до имота си, който
са ползвали като мазе. Видно от показанията на свидетеля Г., ищците са държали
там стари вещи, суровини за отоплението. Лишаването им от тази полза
представлява намаляване на тяхната правна от нещо, което представлява част от
правомощията им като собственици. Този извод се налага и без да е необходимо
ищците да установят, че са заплащали наем за ползване на друго мазе през
процесния период или реално са заплащали такъв. Лишаването от определено
правомощия също представлява обедняване за ищците. Първият елемент е установен.
Същевременно е безспорно
установено, че ответниците именно са ползвали цялото преградено от тях
посредством метална врата помещение, съдържащо освен техните, така и
помещението на ищците. Същите са разполагали с възможността да го ползват,
което се изразява и чрез самото възпрепятстване на ищците да го правят. Още
повече че в отговора на исковата молба ответниците се позовават на изтекла в
тяхна полза придобивна давност- т.е. изрично се твърди, че се упражнява
фактическа власт върху избеното помещение на ищците. Достатъчно е установеното
обстоятелство, че те са държали ключа за достъпа до общия коридор, от където е
нямало пък ограничен достъп до избеното помещение на ищците /вратата е
демонтирана/. Затова и ответниците дължат заплащане на обезщетение за лишаване
на ищците от правото им да ползват процесното помещение №29. Искът е доказан по
основание и възраженията на въззивниците в обратния смисъл са необосновани.
Основателни са възраженията обаче
досежно размера на обезщетението. Установява се по безспорен начин, че
процесното избено помещение е с площ от 6,58 кв.м., измерена на място от вещото
лице. Това избено помещение са ползвали ищците преди отнемането му от
ответниците и от ползването именно на обект с посочената площ са лишени. Затова
и съставът приема, че размерът на обезщетението за ползване следва да бъде
определен като се съобрази реалната квадратура на помещението. Вещото лице е
дало заключение за средния пазарен наем на кв.м. и макар да е дало заключение
по поставената му задача, съдът намира, че може да използва установения размер
на месечния наем при определяне на размера на обезщетението. Така, като се
съобрази посочената от вещото лице в заключението формула на л.151, съдът
определя месечна наемна цена за мазе с площ от 6,58 кв.м. в размер на 11,00 лв.
За процесния период от 01.09.2015г. до 06.12.2018г. наемът възлиза на 429 лв.
До този размер искът следва да бъде уважен ведно със законната лихва от
подаване на иска до окончателното изплащане, а отхвърлен за разликата над тази
сума до 784 лв. Решението на ВРС следва да бъде отменено в частта, в която
искът е уважен за сумата над 429 лв. до 784 лв. В останалата част, с която
обезщетение в размер на 429 лв. е присъдено, решението следва да бъде
потвърдено.
По негаторния иск:
Възраженията, наведени във
въззивната жалба, касаят факта, че и други лица освен въззивниците с
поведението си поддържат състоянието на ограничаване на ищците да упражняват
правата си. Възражението е неоснователно.
Страните не спорят, че е поставена
метална врата на входа на общия избен коридор, където се намира процесната
изба, която врата се заключва, както и че ответниците ползват всички изби в
този коридор и не предоставят ключ на ищците. Тези обстоятелства се
потвърждават също така от съдебно-техническата експертиза (при извършения оглед
вещото лице лично е възприело поставената метална врата), от свидетелските
показания на ангажираните от ищците свидетели в тази насока, както и от
приложените писмени доказателствени средства – покана до домоуправителя на вх.
А в сградата и констативен протокол за установяване на нарушение, съставен по
реда на чл. 57, ал. 1 ЗУЕС и подписан от трима етажни собственици. Няма категорични
доказателства, че тази врата е поставена лично от ответниците, но това е
ирелевантно, тъй като всеки път, ползвайки помещението, ответниците заключват
металната врата и по този начин възпрепятстват достъпа на ищците. Дали и трети
лица разполагат с ключ е без значение, тъй като надлежната пасивна легитимация
на ответниците се определя от личните им действия по ограничаване на достъпа на
ищците. Христови нито преди завеждане на иска, нито в рамките на производството
са изразили готовност или са предприели фактически действия по осигуряване на
достъп до избения коридор на ищците- чрез даване на ключ за вратата напр. или
премахване на вратата. Няма данни и да е било взето решение по съответния ред
от ЕС за поставяне на металната врата като защита срещу набези, каквито
твърдения са били наведени в отговора на исковата молба. В този смисъл
възражението за прекомерност на защитата, потърсена от ищците, чрез искането за
премахване на веталната врата, е неоснователно.
Затова и съставът приема, че макар и да не се установява, че именно
ответниците са поставили металната врата, щом същите разполагат с ключ за нея и
чрез използването му ограничават ползването на процесното избено помещение, то
същите са пасивно легитимирани да отговарят по претенцията по чл.109 ЗС.
Предявеният негаторен иск за
демонтаж на металната врата на входа на общото избено коридорче и освобождаване
на избеното помещение от вещите на ответниците се явява основателен и следва да
бъде уважен в тази му част. Решението на ВРС следва да бъде потвърдено в
атакуваната част.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК и предвид направеното
искане въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите
направените пред настоящата инстанция разноски. Съобразно представения списък
по чл. 80 ГПК, Манчеви са претендирали
присъждане на разноски в размер на 600 лева – адвокатски хонорар. Предвид
частичното отхвърляне на иска с правно основание чл.59 ЗЗД в полза на
въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски в размер на 550 лв. В полза на
Христови разноски не следва да бъдат присъждани, макар и искът за заплащане на
обезщетение за ползавне да е частично отхвърлен, тъй като държавната такса за
въззивно обжалване би била същата.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №682/13.02.2029г., постановено по гр.д.
№18483/18г. по описа на ВРС, LІ-ви с-в, в частите, с които е
- прието
за установено в отношенията между М.Т.М., ЕГН **********, и К.С.М., ЕГН **********,***,
и И.И.Х., ЕГН **********, и Л.Г.Х., ЕГН **********,***, че Манчеви са
собственици в режим на съпружеска имуществена общност на избено помещение № 29
с площ по документ за собственост от 12,05 кв. м. и измерена на място площ от
6,58 кв. м., при граници: изба № 30, избен коридор, избен коридор, изба № 28,
представляващо прилежаща част към собствения им самостоятелен обект в сградата
с идентификатор № 10135.3515.636.1.18 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес: гр. Варна, р-н Младост, ул. „Драгаш“ № 15-19, вх. А, ет. 5, ап. 29, по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 185 от
10.07.2003 г., том III, рег. № 4100, дело № 569/2003 г. на нотариус Огнян
Шарабански с рег. № 147 в НК, поправен с нотариален акт за поправка на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42 от 18.10.2018 г., том
V, рег.12483, дело № 826/2018 г. на същия нотариус, като са осъдени И.Х. и Л.Х.
да предадат на ищците Манчеви процесното помещение на основание чл. 108 ЗС;
- осъдени
са Христови да заплатят на М.Т.М. и К.С.М. сумата от 429 лв., представляваща
обезщетение за лишаване в периода от 01.09.2015 г. до 06.12.2018 г. от
ползването на собственото им избено помещение, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 06.12.2018 г., до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД;
- както
и са осъдени И. и Л. Х. да демонтират поставената метална врата на входа на
общото избено коридорче, в което се намират изби с № 24, 25, 26, 28 и 29,
разположена в сутерена на жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна,
р-н Младост, ул. „Драгаш“ № 15-19, построена в поземлен имот с идентификатор №
10135.3515.636 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, и да освободят от техните вещи собственото на
ищците М.Т.М., ЕГН **********, и К.С.М., ЕГН **********, избено помещение № 29,
находящо се в същото избеното коридорче, на основание чл. 109 ЗС.
ОТМЕНЯ решение №682/13.02.2029г., постановено по гр.д. №18483/18г. по описа на
ВРС, LІ-ви с-в, в частта, с която са осъдени И.Х. и Л.Х. да заплатят на М.Т.М.
и К.С.М. разликата над 429лв. до 784 лв., претендирана като обезщетение за
лишаване в периода от 01.09.2015 г. до 06.12.2018 г. от ползването на
собственото им избено помещение, ведно със законната лихва от подаване на иска
до окончателното изплащане,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.М., ЕГН **********, и К.С.М., ЕГН **********,***, срещу
И.И.Х., ЕГН **********, и Л.Г.Х., ЕГН **********,***, иск за заплащане на разликата над 429 лв. до 784 лв.,
претендирана като обезщетение за лишаване ищците М. от ползването на
собственото им избено помещение №29, с измерена на място площ от 6,58 кв. м.,
при граници: изба № 30, избен коридор, избен коридор, изба № 28, представляващо
прилежаща част към собствения им самостоятелен обект в сградата с идентификатор
№ 10135.3515.636.1.18 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Варна, р-н
Младост, ул. „Драгаш“ № 15-19, вх. А, ет. 5, ап. 29, през периода от 01.09.2015
г. до 06.12.2018 г.
ОСЪЖДА И.И.Х., ЕГН **********, и Л.Г.Х., ЕГН **********,***,
да заплатят на М.Т.М., ЕГН **********, и К.С.М., ЕГН **********,***, сума в
размер на 550 /петстотин и петдесет лева/, представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски съобразно уважената част от исковете и на осн.
чл.78 ал.1 ГПК.
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване в
частта по иска с правно основание чл.59 ЗЗД.
В останалата част решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.