Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 288/16.3.2012 г. по гр.д. № 1948/2011 г. на ВТРС е отхвърлен предявения от ЧЗПК „А.” с.А. иск с правно основание чл.232 ал.2 вр. в чл. 79 ал.1 от ЗЗД срещу Т. Б. Т. от с.А. за заплащане на сумата от 1560 лв.,представляваща неизплатена наемна цена по договор за наем от 1.6. 2006 г. за периода м. май 2008 г.- до края на м.май 2009 г. като неоснователен. С решението е отхвърлен и иска за сумата 14 161.40 лв.-неустойка за забава за плащане на наемната цена по договор за наем от 1.6. 2006 г. за времето от датата на падежа за заплащане на наемна цена за съответния месец/ 10-то число на месеца/ за периода м. май 2008 г.- м.май 2009 г., включително- до 9.5. 2011 г. С решението е осъден Т. Б. Т. да заплати на кооперацията сумата 1860 лв.,обезщетение за вредите от неправомерно ползване на обекта- предмет на договор за наем от 1.6.2006 г. след прекратяването му за периода м. юни 2009 г. – до 14.9.2010 г., както е и осъден основание чл. 236 ал.2 от ЗЗД да заплати на кооперацията сумата 211.93 лв. разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете. С решението е осъдена кооперацията да заплати на Т. Б. Т. сумата 715.36 лв. разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете. Недоволни от решението са останали и двете страни, които го обжалват. Постъпила е въззивна жалба от ЧЗПК „А.” с.А. против решението в частта, в която се отхвърлителната част за сумата от 1560 лв., и за сумата 14 161.40 лв. и моли да бъде отменено, като бъдат уважени тези искове. Твърди се ,че районният съд е възприел изцяло тезата на ответника, без да обсъди доводите на ищеца на какво основание е прекратен договора. Твърди се ,че възражението на Т. е противоположно на становището, взето от него по гр.д. № 981/2009 г. на ГОРС във връзка с прекратяване на договора за наем. Твърди се ,че съдът неправилно тълкува разпоредбата на ч. 8 от договора, като не се съобразява с истинската воля на страните и последващите им действия. Твърди се също, че даже да се приеме, че договора за наем е прекратен през м. септември 2007 г. не означава, че след този период не се дължи наем и се коментира съдържанието на нормата на чл. 236 ал.2 от ЗЗД. Прави се оплакване, че съдът не е допуснал изменение на иска в частта за сумата 1560 лв. при евентуалност на друго основание. Цитират се мотивите от определение на ВТОС по в.ч. гр.д.№ 1246/2011 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на кооперацията против отказа на ВТРС да допусне изменение на иска. По отношение на сумата 14 161.40 лв. съдът се е аргументирал със същите мотиви, с които не е уважен иска за неплатената наемна цена. Твърди се ,че тези изводи на районния съд са погрешни и необосновани. Постъпил е отговор по въззивната жалба на кооперацията ,в който се твърди ,че оплакванията са неоснователни, като се анализират съдебните решения на ГОРС и ВТОС. Твърди се, че съдът е обсъдил възраженията на страните и е стигнал до правилния извод за неоснователност на претенциите на кооперацията в обжалваните части на решението. Постъпила е въззивна жалба и от Т. Б. Т., в която се обжалва решението в частта, в която е уважен иска за сумата 1860 лв.,обезщетение за вредите от неправомерно ползване на обекта- предмет на договор за наем за посочения период. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и искът следва да бъде отхвърлен. Претендират се разноски пред въззивната инстанция. Не е постъпил отговор от другата страна по тази въззивна жалба на Т.. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбите,становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено по повод исковата молба н ЧЗПК „А.” с.А. срещу Т. Б. Т. от с.А. за заплащане на сумата 17 581.40 лв. Твърди се, че съгласно договор за наем от 1.6.2006 г. кооперацията отдала под наем на ответника недвижим имот в с.А., подробно описан за месечна наемна цена 80 лв. с ДДС, като с анекс от 1.7.2007 г. е увеличена на 120 лв. месечно. Твърди се ,че договорът е сключен за три години, но след изтичане на този срок въпреки противопоставянето на кооперацията ответникът продължил да ползва имота. Бил предявен иск по гр.д. 981/2009 г. по описа на ГОРС като с решението Т. бил осъден да освободи и върне на кооперацията ползвания имот. Това решение е потвърдено с решение на ВТОС по в. гр.д. № 751/2010 г. Във връзка с образуваното изпълнително дело на 14.9.2010 г. ЧСИ отнел владението от Т. и го предал на кооперацията. Твърди се, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1684/2010 г. на ГОРС е отхвърлен иска на Т. за нищожност на процесния наемен договор. Твърди се ,че за периода от м. август 2007 г. до края на м. май 2009 г. ответникът не е плащал уговорената наемна цена, като непогасеното по давност вземане на кооперацията обхваща периода м. май 2008 г.до 2009 г. в размер на 1560 лв. за тези 13 месеца. Твърди се ,че съгласно чл. 8 от договора наемната цена следва да се плаща най-късно до 10-то число на текущия месец, поради което ответникът дължи неустойка за забава от м. май 2008 г. до 9.5.2011 г. в размер на 14 161.40 лв. Твърди се също, че от м. юни 2009 г. до 14.9.2010 г. ответникът е ползвал обекта и му дължи обезщетение в размер на 1860 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати тези суми. Постъпил е отговор по исковата молба от пълномощник на Т. Б. Т., в който се оспорва допустимостта и основателността на иска. Твърди се ,че няма договор за наем по който да се дължи плащане на суми. По отношение на сумата 1560 лв. се счита ,че иска е неоснователен тъй като след прекратяване на договора не се дължи наем, позовава се на чл.11 от договора. Оспорва се представения договор. По отношение на сумата 14 161.40 лв. се твърди, че иска също е неоснователен като се позовава на чл. 8 от договора. Прави се и възражение за прекомерност размера на неустойката. По отношение на иска за сумата 1860 лв. също се твърди, че е неоснователен и се твърди че няма валидно сключен договор за наем, както и че договора е прекратен на 11.9.2007 г. поради неплащане на наемната цена, а не поради изтичане на срока. Постъпило е заявление от кооперацията, в което се взема становище по възраженията на ответника и се прави искане за изменение на иска. ВТРС с определение в първото съдебно заседание не е допуснал исканото изменение. Това определение е обжалвано пред ВТОС и частната жалба е оставена без разглеждане като недопустима. За да постанови обжалваното решение районният съд е проследил отношенията между страните по делото от сключване на договора и до разрешаване на съдебните спорове между тях по гр.д. 981/2009 г. по описа на ГОРС, потвърдено с решение на ВТОС по в. гр.д. № 751/2010г. , гр.д. № 1684/2010 г. на ГОРС, както и протокола на ЧСИ – С. Косева от 14.9.2010 г. за отнемане владението върху сградата от Тодоров и предаването на кооперацията. ВТОС счита ,че правилно районният съд е приел на събраните по делото доказателства, че между страните по делото е възникнало и съществувало наемно правоотношение по приложения договор за наем от 1.6. 2006 г. Въззвиният съд счита, че анализът, който съдията е направил на чл. 8 от същия договор е правилен и законосъобразен и че волята на страните е била при настъпване на условията в текста, договърт да се счита за прекратен / „по право”/, без да е необходимо друго волеизявление на страните, нито да се чака изтичане на договорения срок. Правилно съдията е приел, че е било налице неизпълнение от страна на наемателя за срок повече от един месец и че през претендирания период за сумата 1560 лв. не е действал процесния договор, който вече е бил прекратен. Правилен е и извода на съдията ,че предявения иск на основание чл. 232 ал.2 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като претенцията е на договорно основание. ВТОС напълно споделя становището на районният съд и препраща към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК и намира за неоснователни оплакванията на кооперацията в тази насока. По отношение на становището на районния съд за сумата 14 161.40 лв. съдията правилно и законосъобразно е приел, че в случая вземането на кооперацията за тази сума не е възникнало поради това ,че ответникът не е дължал изпълнение на задължението по договора и съответно на това основание не може да изпадне в забава и да дължи неустойка. ВТОС напълно споделя становището на районният съд и препраща към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК и намира за неоснователни оплакванията на кооперацията в тази насока. По отношение на иска по чл. 236 ал.1 от ЗЗД за сумата 1860 лв. правилно съдията е приел, че по делото е установено, че след прекратяване на договора наемателя е продължил ползването / до 14.9.2010 г./ въпреки противопоставянето на наемодателя. Правилно съдията е определил и размера на обезщетението. ВТОС напълно споделя становището на районният съд и препраща към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК и намира за неоснователни оплакванията на Тодоров в тази насока. С оглед изложеното жалбите са неоснователни и недоказани, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото страните нямат право на разноски. Кооперацията не е направила искане за заплащане на разноски, но пълномощникът на жалбоподателя Т. претендира разноски в размер на 840.20 лв. Затова искането за заплащане на тази сума следва да бъде отхвърлено. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 288/16.3.2012 г. по гр.д. № 1948/ 2011 г. на ВТРС. Отхвърля искането на Т. Б. Т. от с.А., ул.”О.” № .. за заплащане на разноски по делото в размер на 840.20 лв. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |