№ 958
гр. Бургас, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120202532 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на
жалба от „*“ ЕООД с ЕИК: *, чрез управителя *, с посочен адрес: *, против Наказателно
постановление № К21_147-F620281/28.10.2021 г., издадено от Директор на Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. с ал. 2 от ЗДДС
и на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС на търговеца е наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 8016,40 лева.
Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 133/2022 г. на РС-Бургас, като
с Решение № 266/21.03.2022 г. наказателното постановление е било потвърдено. По жалба
на дружеството-жалбоподател е било образувано КНАХД № 810/2022 г. на АдмС-Бургас,
като с Решение № 925/14.07.2022 г. въззивният съдебен акт е бил отменен и делото е било
върнато за повторно разглеждане от друг състав на РС-Бургас. Били са дадени задължителни
указания.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Заявява се,
че фактическата обстановка е неправилно установена, както и че в хода на производството
са допуснати съществени пороци.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
представител – адв. * – БАК, който заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, надлежно
1
упълномощена, която оспорва жалбата и моли за присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), като видно от
разписката на л. 4 гръб от НАХД № 133/22 г, на РС-Бургас – НП е връчено на представител
на дружеството на 01.12.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана на 08.12.2021 г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
Свидетелят Б. Г. участвал в извършването на проверка за установяване на факти и
обстоятелства по отношение на дружеството жалбоподател. В хода на проверката
проверяващите се запознали с фактура № **********/22.10.2020г. с данъчна основа от 40
082 лв., получател – контрагент от Италия (Plasico Di Petrov), за извършена вътреобщностна
доставка /непредставена по делото/. На проверяващите били предоставени CMR към
фактурата и потвърждение от клиента за получените стоки /също не представени по длеото/.
При извършена проверка на подадената VIES-декларация за месец октомври 2020 г. се
констатирало, че фактурата не е отразена. При тези обстоятелства св. Г. съставил на
дружеството жалбоподателя АУАН за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 2 от ЗДДС. Въз
основа на АУАН било издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, съобразявайки и задължителни указания на
АдмС-Бургас, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената
Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Въпреки това съдът счита, че в конкретния
случай НП е незаконосъобразно, като вмененото нарушение е останало недоказано. Това е
така по следните причини:
При разглеждане на правния спор от касационната инстанция съставът на АдмС-
Бургас е констатирал, че от наказващият орган не е представена „…фактура №
4554/22.10.2020 г., CMR към нея и потвърждение от клиента за получените стоки, както и
самата VIES-декларация за м.10.2010 г…“, поради което и е преценил, че районният съд е
постановил своето решение при неизяснена фактическа обстановка.
С оглед тези констатации при повторното разглеждане на делото от РС-Бургас, съдът
с разпореждането си за насрочване е изискал от АНО да представи тези писмени
2
доказателства. В изпълнение на разпореждането на 11.08.2022 г. в съда са постъпили
документи, сред които обаче не се намират необходимата фактура, потвърждение на клиента
и VIES-декларация. Представен е само протокол КД-73 № П-02000221071886-073-
001/19.07.2021г. издаден за извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства,
цитиран в АУАН и НП, но не и останалите документи. При това положение за настоящия
състав не остава друго освен да приеме, че АНО не разполага с „…фактура №
4554/22.10.2020 г., CMR към нея и потвърждение от клиента за получените стоки, както и
самата VIES-декларация...“. Това от своя страна пречи на съда да изпълни указанията на
касационната инстанция и да провери дали „…процесната фактура не е отразена въобще
или е грешно отразена. Също така, не е изследвано дали, твърдяното неотразяване на
фактурата е довело до определяне на данък в по-малък размер, както се твърди в
наказателното постановление, с оглед на обстоятелството, че в случая се касае за
фактура за извършена вътреобщностна доставка…“. Както приема съставът на АдмС-
Бургас – „…липсата на посочените доказателства поставя съда в невъзможност да
прецени извършило ли е дружеството вмененото му административно нарушение,
съответно дали е приложена правилно санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС или е
следвало да се приложи нормата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, както твърди касатора, която
норма се явява специална по отношение на общата норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС…“.
С оглед горното и имайки предвид указанията на АдмС-Бургас съдът счита, че в
конкретния случай АНО не е ангажирал доказателства за извършеното нарушение (не е
представил фактура № 4554/22.10.2020 г., CMR към нея и потвърждение от клиента за
получените стоки, както и самата VIES-декларация), въпреки че такива указания са му
били дадени от РС-Бургас, поради което и настоящият състав счита, че вмененото
нарушение е останало недоказано, а от там и издаденото НП е незаконосъобразно и следва
да се отмени изцяло.
По силата на чл. 63д ЗАНН - в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася
по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателя, но той
изрично я заявил, че не претендира присъждането на такива.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К21_147-F620281/28.10.2021 г., издадено от
Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 125,
ал. 5, вр. с ал. 2 от ЗДДС и на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС на „*“ ЕООД с ЕИК: * е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 8016,40 лева.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4