Р Е Ш Е Н И Е № 123
гр. Търговище, 16.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, първи касационен състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
при секретаря Стоянка
Иванова и с участието на прокурора Васил Ангелов, като разгледа докладваното от
съдия Р. Цветкова КНАХД № 124 по описа на
Административен съд – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
процесуален представител на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Финансов
контрол“ към ЦУ на НАП против решение № 260053 от 24.08.2020г. по НАХД № 485/2020г.
по описа на Районен съд - гр.Търговище, с което е потвърдено незаконосъобразно
наказателно постановление № 499744 –F539527 от 17.03.20 г. на началника на
отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ЦУ на НАП издадено срещу “ЖИЕЛ“ ЕООД за
нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Формално
касационните основания, които се сочат са нарушение
на закона и съществено процесуално нарушение. По същество се поддържа, че
съдът неправилно е приел, че не са налице основания за приложението на чл. 28
от ЗАНН. По тези съображения се прави искане съдът да отмени решението на
първоинстанционния съд и да отмени наказателното постановление.
Ответникът Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Финансов контрол“ към ЦУ на НАП, редовно призован, се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и поддържа, че
съдът правилно е приложил закона, като не е квалифицирал случая като маловажен.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение в минимални размери.
Представителят на ТОП дава
заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на ТРС следва да бъде
потвърдено.
Административен съд – Търговище, при
преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на
обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и
правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение ТРС е потвърдил
наказателно постановление 499744 –F539527 от 17.03.20 г. на началника на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна при ЦУ на НАП, издадено срещу “ЖИЕЛ“ ЕООД за
нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за
това, че за установената на 21.02.2020г. от контролните органи разлика между
касовата и фактическата наличност в обект, стопанисван от търговеца в размер на
119.50лв., търговецът не е изпълнил задължението да регистрира във ФУ всяка
промяна в касовата наличност чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми.
От фактическа страна по делото е
установено следното: при извършване на оперативна проверка на 21.02.20 в 10.00 ч.
в търговски обект по смисъла на § 1, т. 14 от ДР
на ЗДДС – бензиностанция № 2, находяща се
в гр. Търговище, ул. „В. Търново“ № 21, стопанисвана от „ЖИЕЛ“ ЕООД е
констатирано, че разчетената касова наличност от въведената в експлоатация в
обекта ЕСФП, модел „ОИЛ-СИС“ 2.0-D-KL с индивидуален
номер на фискалното устройство № OS005700 и индивидуален
номер на фискалната памет № 58005700 е в размер на 235.70 лв., съгласно
изведения дневен отчет с № 0028568 от 21.02.20г., а фактическата наличност на
парични средства в обекта установена при съставяне на описи на
касовата наличност е в размер на 355.20 лв. Установената разлика в касовата
наличност е в размер на 119.50 лева. ЕСФП разполага с възможност за служебно
въвеждане и служебно изваждане на суми, но такива операции за деня не са
извършвани.
Въз основа на тези факти ТРС е
приел, че като не е изпълнил задължението си да отрази във
фискалното устройство на обекта, промяната в касовата наличност, извън случаите
на продажби, чрез операции „служебно изведени“ или „служебно въведени“ суми,
жалбоподателят е нарушил задължението си по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, с
което е осъществил състав на административно нарушение по чл.185, ал.2 във вр.
с ал. 1 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е посочил, защо не може да се приеме,
че са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Процесуални нарушения при
постановяване на решението не се установиха, нито такива по приложението на материалния
закон. Преди всичко следва да се посочи, че спазването на режима за
документиране на касовата наличност цели да обезпечи отчитането на продажбите в
търговските обекти и респ. събирането на данъците, които от своя страна са
фундамент на държавността. Засягането на този режим може да се квалифицира като
маловажен случай при много ограничени хипотези. Констатацията, че установената
разлика между разчетената касова наличност и фактическата наличност е ниска
като абсолютна стойност не е може да формира извод за маловажност на деянието, още
повече, че проверката е направена в началото на работния ден. Факт е, че в
касата трябва да има оборотни средства в началото на деня, както твърди
процесуалния представител на жалбоподателя, но това следва да бъде сторено
съобразно правилата на закона, чрез използване на функцията на касовия апарат,
която отразява размера на тези служебно въведени суми. Тази функция в случая не е използвана и
в това именно се е изразило нарушението на дружеството. Единственото смекчаващо отговорността
обстоятелство установено по делото е, че нарушението е първо, но то не е
достатъчно да се квалифицира нарушението като маловажно, тъй като установеното
нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид, напротив, представлява типичен
случай.
По изложените по-горе съображения
съдът приема, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено
в сила.
Оглед изхода на делото следва да се постави
претенцията за присъждане на разноски.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
На
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по
дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Като съобрази, че в случая производството
по делото е приключило в едно съдебно заседание и делото не е с фактическа или
правна сложност, съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер от 80лв. По тези
съображения “ЖИЕЛ“ ЕООД следва да бъде осъдено да плати на Националната агенция
по приходите 80лв. – разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Търговище, първи касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260053 от
24.08.2020г., постановено по НАХД № 485/2020г. по описа на Районен съд -
гр.Търговище.
ОСЪЖДА “ЖИЕЛ“ ЕООД - гр. Търговище, ул.
„Паисий“ № 3, вх. Г, ет. 3, ап. 40, представлявано от управителя К. Н. Н., да плати на Националната агенция по
приходите 80лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.