Р Е
Ш Е Н
И Е №……
Гр. София, 23.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Роси Михайлова
при
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр.
д. № 5109 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 73066/15.04.2020 г. на
СРС, по гр. д. № 66583/2018 с - в, е отхвърлен иска по чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от
"ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК ********, срещу „З.Е.“ АД, ЕИК********, за заплащане
на сумата от 561, 59 лв. - застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за вреди върху
МПС марка „Ситроен“ модел „Ц 8" с ДК № ********, причинени при събитие от
26.09.2017г. в с. Войника, обл. Ямбол, ул. „********по вина на водач на МПС,
чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност" към датата на
събитието е ответникът, ведно със законна лихва от 16.10.2018 г. (дата на подаване
на исковата молба) до окончателното плащане. Ищецът е осъден за заплащане на разноски.
Производството
е образувано по въззивна жалба от ищеца „ДЗИ - О.З.” ЕАД, чрез представителя му.
В жалбата се твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на
материалния и процесуален закон. Поддържа се, че от събраните доказателства се
установява настъпило ПТП, наличие на валидни застраховки „каско“ и „гражданска
отговорност“, изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца за увреденото
МПС. Установен е механизма на ПТП и наличието на причинно - следствена връзка
между произшествието и вредите. Според ищеца, неправилно СРС е определил
фактите, относими към механизма на ПТП и е приложил погрешно материалния закон.
Необосновано съдът е счел, че застрахованият при ответника водач няма вина за
настъпване на ПТП и не носи отговорност за обезопасяване натоварването на
увредения автомобил. Поддържа, че отговорност за вредите носи водача на
специализирания автомобил, който не е взел необходимите мерки за безопасното изтегляне
и натоварване на МПС, съгласно чл. 127 ЗДвП, според който превозните товари
трябва да са укрепени и да не създават опасност за участниците в движението. Укрепването
на товарите включва и тяхното товарене и разтоварване. Ищецът се позовава на
Наредба № 7 за укрепване на превозваните товари, като поддържа че водачът на
специализирания автомобил не е взел необходимите мерки за предотвратяване на
увреждането на л. а. „Ситроен“, модел Ц 8. Излага се, че водача е следвало да
предвиди риска от скъсване на куката и да предприеме допълнителни мерки за
обезопасяване на товара, като подсигури допълнителното му укрепване. Следвало е
да съобрази, че създава опасност, както за тегления автомобил, така и за
намиращите се в близост МПС и да осъществи изтеглянето едва следа като се
увери, че не съществува риск за участниците в движението. Излагат се и доводи,
че като не го е направил е допуснал да се стигне до увреждане на МПС, в
нарушение на ЗДвП. Отговорността му е застрахована при ответното дружество,
което следва да възстанови заплатеното от ищеца обезщетение за вреди. Моли да
се отмени решението и да се уважи иска. Претендира разноски за двете инстанции,
съгласно списък.
Въззиваемата страна - ответникът ЗАД „Е.“ АД, оспорва
жалбата по съображения, изложени в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа,
че решението на СРС е правилно, обосновано и законосъобразно постановено в
съответствие с всички събрани в хода на производството доказателства. Излага
съображения, че правилно СРС е направил извод, че застрахования при ответника водач
на репатриращия автомобил няма вина за настъпване на ПТП, поради което
застрахователя му по „гражданска отговорност“ не следва да отговаря за обезщетяване
на вредите от произшествието. Не се установява да е нарушено правило при
товаренето на авариралото МПС, което да е причинило инцидента. Вещото лице по
САТЕ изрично е посочило, че няма данни за нарушение на правилата за безопасно
товарене. Не е проведено доказване от ищеца дали водача е имал възможност да
предвиди скъсването на куката за товарене. Поддържа съображения, че скъсването
може да се дължи на различни фактори - фабричен
дефект, претоварване, износване, или изхабяване и т. н. Не е установено, че
скъсването на куката е по причина, за която водачът на репатриращото МПС да отговаря
или да може да предвиди, поради което не се доказва причинно-следствена връзка
между поведението му и настъпилите вреди. Моли да се потвърди решението. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на
въззивната проверка, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ, действащ
към момента на настъпване на ПТП - 26.09.2017 г. - за възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение по имуществена застраховка пряко
от застрахователя на виновния водач по
застраховка „гражданска отговорност“.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта му – в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната
жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се
обсъдят доводите относно неговата законосъобразност.
С оглед възраженията на ищеца направени във въззивната
жалба и след преценка на събраните пред СРС доказателства, съдът намира
следното :
Съгласно нормата на чл. 411 КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят
по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо срещу
застрахователя по „Гражданска отговорност“. Регламентираното с тази норма право
е регресно и по своя характер суброгационно право.
Както приема и СРС, за да се ангажира отговорността
на прекия причинител на вредата - деликвента, по делото е необходимо да се
установи валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и
застрахователното дружество - ищец по застраховка „автокаско”, заплащане на
застрахователното обезщетение от застрахователя на увредения автомобил по застраховка - „каско”, както и наличие на
предпоставките по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на делинктвента -
противоправно деяние, настъпили от него вреди и причинно - следствена връзка
между поведението на дееца и причинените вреди. Вината по смисъла на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се предполага, като в тежест на ответника е да обори презумцията за
виновно причиняване на вредите.
От
събраните по делото доказателства - протокол за ПТП от 26.09.2017 г., съставен
след посещение на полицейски органи, обсъден заедно с неоспореното пред СРС заключение
по съдебно - автотехническата експертиза и показанията на свидетеля П.М.И.,
водач на увреденото МПС, които основателно са кредитирани от съда, се установява,
че на 26.09.2017 г. в с. Войника, в района на ул. „В. И. *******при товарене на
л.а. „Ситроен" модел „Ц 8" с ДК № ******** (застрахован при ищеца) върху
платформа на специализиран за пътна помощ автомобил - „Мерцедес" с ДК № *******(застрахован
при ответника), се е счупила куката за репатриране на МПС, вследствие на което
тегленият автомобил е потеглил назад и се е ударил в друго паркирано МПС.
Не
е спорно и се установява, че ищецът е заплатил за ремонта на застрахования при
него автомобил обезщетение в размер на 546, 59 лв., без ликвидационни разходи.
(561, 59 лв. с ликвидационни разходи).
При така установените факти следва,
че на основание чл. 411 КЗ застрахователят - ищец е встъпил в правата на
застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
причинителя на вредата и има право чрез регресен иск да търси връщане на
изплатеното на пострадалия обезщетение.
От събраните пред СРС доказателства действително се
установяват предпоставките по чл. 45 ЗЗД - деяние, вреда и причинната връзка
между тях, както се поддържа в жалбата.
Доколкото отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ е функционално обусловена от застрахованата
отговорност на прекия причинител, за
да отхвърли иска СРС е приел, че от писмените и гласни доказателства в
съвкупност не се установява, водачът на репатриращия автомобил, застрахован при
ответното дружество по „гражданска отговорност“, да е нарушил правило за
безопасност на движението по пътя, което да е в причинна връзка с инцидента. От
писмените и гласни доказателства се установява единствено, че увреденият
автомобил е потеглил назад вследствие на повреда на куката за теглене на
репатриращия автомобил, и при падането е понесъл процесните вреди.
Като съобрази всички установени по делото факти и при
съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства, въззивният състав
споделя решаващият извод на СРС, че в производството не се установява поведение
на водача на специализирания за пътна помощ автомобил -
„Мерцедес" с ДК № У *******(застрахован при ответника), в резултат на което да е настъпила вредата,
обезщетена от ищеца.
Неоснователно
е позоваването на нормата на чл. 4, ал.2 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за
укрепване на превозваните товари, на която се позова ищеца и във въззивното
производство, съгласно която преди започване на товаренето водачът е длъжен да
провери качеството и състоянието на закрепващите приспособления. Както сочи и
СРС в цитирания текст от Наредбата се имат предвид приспособления, които
укрепват товара при превозването, а не тези, свързани със самото товарене. Куката
за товарене на репатриращия автомобил е
по - скоро приспособление за извършване на товаренето.
В
подкрепа на тезата за липса на противоправно поведение от водача на
репатриращия автомобил е и обстоятелството, че образуваното административно -
наказателно производство във връзка с процесното произшествие е прекратено на
основание чл. 54 ЗАНН, защото не е установено нарушение, като е прието, че
събитието е от случаен характер (видно от писмо на МВР РУ - Стралджа peг. №
814000-1010/21.05.2019 г. и докладна записка, приети пред СРС).
Съдът
споделя извода на СРС, че ищецът, чиято е била тежестта на доказване, не
установява в производството пълно и главно, повредата на куката на репатриращия
автомобил да се дължи на виновно поведение на неговия водач.
Предвид изложеното и при съобразяване на всички
доказателства в съвкупност, въззивният състав споделя решаващите изводи на СРС,
че след като е опровергана презумцията за виновно причиняване на вредите от
водача на специализирания за пътна помощ автомобил - „Мерцедес“
с ДК № У *******за настъпване на
произшествието, застрахователят му по застраховка „Гражданска отговорност“ не
следва да носи отговорност за
възстановяване на обезщетените от ищцовото дружество вреди по имуществената
застраховка „каско“.
Тъй като изводите на настоящия
състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди, като
постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон. Този
извод се отнася до решението и в частта по разноските, които са съобразени с
доказателствата за реално направени разноски и изхода от спора.
По разноските пред СГС :
С оглед
изхода на спора, право на разноски има ответника. В негова съдът определя, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр . с чл. 25, ал. 1
НЗПП, разноски за юрисконсулт за настоящото производство в размер на 50 лв.
Така
мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73066/15.04.2020 г. на
СРС, по гр. д. № 66583/2018 с - в, включително в частта по разноските.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД с БИК ********, с адрес по делото : гр. София, ул. „*******,
чрез адв. Я. да заплати на З. „Е.“ АД,
ЕИК********, с адрес: ***, на основание
чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр . с чл. 25, ал. 1 НЗПП,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.