РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Пенка В. Г.
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300503105 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с
чл.410 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от С. С. Г., ЕГН -
**********, от **********, чрез назначения особен представител адв. Н.З.,
против Решение № 1890/26.10.2021г., постановено гр.д.№ 11660/2020 г. по
описа на Районен съд –Пловдив, XII гр.с., с което е признато за установено по
отношение на нея, че в отношенията между страните, дължи на
"***********" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. **********,
плащане на следните суми, реално изпълнение на договорно задължение, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
2806/10.06.2020 по ч. гр. дело № 6460/2020г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХІV гр.с.: сумата 214,72 лв. - главница, доставена за периода от
01.10.2018г до 30.04.2019г. по договор топлоенергия, законната лихва върху
главницата от дата 09.06.2020г до окончателното изплащане на вземането,
сумата 27,75 лв. – лихва за забава за периода от 04.12.2018г до 08.06.2020г.;
както и в частта, с която е осъдена С. С. Г., ЕГН **********, от **********,
1
да заплати на "***********, както и сумата 840 лв. разноски по делото,
включително заповедното производство по ч.гр. № 6460/2020 год. по описа
на РС - Пловдив, и хонорар на особен представител – адвокат. Моли
решението да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с
което да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна “*********, седалище и адрес на управление
**********, чрез юрк. Д.Н., депозира писмен отговор, че жалбата е
неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима, подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд –Пловдив от „******** ЕАД против С. С. Г. е
заведена на осн. чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК искова молба, с която
посочва, че че е единственото енергийно предприятие, което разполага с
лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да
доставя топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на
Пловдив. По силата на договор при общи условия между него и ответника,
доставил на последния, до жилище в гр. ***********, топлоенергия за
периода от 01.10.2018г. до 30.04.2019г. на стойност от 214,72 лв., която
останала незаплатена в сроковете, договорени между страните. Енергията
била доставена чрез отделяне от сградната инсталация и разпределена в
пълно съответствие с изискванията на Наредба №16-334 от 06.04.2007г.
Предвид липсата на плащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 6460 /2020г.
по описа на ПдРС, в която, освен главницата, била заповядана за плащане и
лихва за забава в размер на 27,75 лв. за периода от 04.12.2018г. – 08.06.2020г.
и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.
47 ал. 5 от ГПК и на заявителя били дадени указания по чл.422 от ГПК, при
което формулираното в исковата молба искане е, вземането да се установи
със сила на пресъдено нещо по реда на чл. 422 от ГПК, и да се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответницата С. С. Г., чрез назначения особен представител
2
адв.Н.З., с Писмен отговор по чл.131 от ГПК е оспорила исковете по
основание и размер. Отрича да е собственик на процесното жилище, респ,
потребител на доставяната от ищеца топлоенергия; нямало реално доставена
до обекта топлоенергия, или съставени и доведени до знанието на ответника
фактури за доставките. Направено е искане претенциите да бъдат отхвърлени.
В хода на производството са приети СТЕ, изготвена от в.л. инж.
В. Ш. и ССЕ, изготвена от в.л.С. К. Към делото са приложени Справка от АВ
и Схема относно собствеността на процесния ап.1, от които е видно, че С.Г. е
един от съсобствениците, с притежание ½ ид.ч. от жилището.
Районният съд, за да уважи изцяло исковете излага основни
съображения, че кредитира приетите експертизи. Аргументира, че е вярно за
съставените от ищеца документи да са частни такива, след като ищцовото
дружество е частноправен субект, но въпреки това съдът ги възприема, тъй
като закрепените в тях факти се потвърждават от заключенията на вещите
лица. Методиката на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването отчита не
прогнозни , а реално доставени количества топлоенергия и не може да бъде
установено твърдяното от ответника противоречие чл. 13 от Директива
2006/32/ЕО. Позовава се на решение на Съда от дата 5 декември 2019 година
по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17, че е допустима национална правна
уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки
собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент или такава, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент.
Относно търсените от ищеца суми като стойност на услугата
„дялово разпределение“, Районният съд излага правни доводи, че по силата
на чл. 61 от действалата в периода на доставките Наредба № 16-334 , респ,
чл. 61 от отменилата я Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, тази услуга е възмездна и се плаща от потребилите
разпределената енергия лица; според чл. 139в от Закона за енергетиката,
3
цената й стойността на тази услуга се уреждат чрез договор, а според чл. 31
ал. 4 и чл. 32 ал. 2 от приложимите между страните общи условия, стойността
ня дяловото разпределение е елемент на издадената от топлоснабдителното
дружество фактура. Ищецът е овластен от закона да получи плащането на
тази стойност от абоната, след което на свой ред я заплаща на лицето,
извършило това дялово разпределение, ако то е различно от доставчика на
топлоенергията.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Основните възражения на жалбоподателката се изразяват в това,
че неправилно Районният съд е възприел приложени Справка от АВ от
10.05.2019г. по персонална партида и Схема от кадастъра като доказателства
за собствеността на описания имот, находящ се в гр.***********. Поддържа,
че тъй като наложената възбрана е само в резултат на допуснатата
обезпечителна мярка, не е била правена изначално проверка за наличието на
собственост на длъжника.
Въззивната инстанция намира, че възражението относно
собствеността на имота е частично основателно. От съдържанието на
горецитираните документи е видно, че С. С. Г. притежава само 1/2 ид.ч. от ап.
1, находящ се в гр.**********, поради което и на осн. чл.153 от ЗЕ, в
качеството й на потребител, нейната отговорност може да бъде ангажирана
само до квотата й в съсобствеността. Неправилно Районният съд е приел, че
единствено ответницата следва да заплаща доставена топлоенергия за целия
имот. Обстоятелството на кого фактически е записана партидата в ответното
дружество е ирелевантно при преценката относно собствеността на имота. С
оглед на това, обжалваното решение подлежи на отмяна в частта на
дължимите от Г. суми, които ще бъдат намалени наполовина като размер, а в
останалата част решението е законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
4
Разноски.
Съобразно правния резултат във въззивно производство
жалбоподателката С. С. Г. ще бъде осъдена да заплати на "*******" ЕАД
сумата 50 лв. за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Отменя Решение № 1890/26.10.2021г., постановено гр.д.№
11660/2020 г. по описа на Районен съд –Пловдив, XII гр.с., в частта, с която е
признато за установено по отношение на С. С. Г., ЕГН - **********, от
***********, че в отношенията между страните, дължи на "********** със
седалище и адрес на управление гр. ***********, плащане на следните суми,
реално изпълнение на договорно задължение, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 2806/10.06.2020 по ч. гр. дело №
6460/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с.: за разликата над
107,36 лв. до пълния предявен размер от 214,72 лв. - главница, доставена за
периода от 01.10.2018г до 30.04.2019г. по договор топлоенергия, законната
лихва върху главницата от дата 09.06.2020г до окончателното изплащане на
вземането, и за разликата над 13,86 лв. до пълния предявен размер от 27,75
лв. – лихва за забава за периода от 04.12.2018г до 08.06.2020г.; както и в
частта, с която е осъдена С. С. Г., ЕГН **********, от *************, да
заплати на "***************, сумата за разликата над 420 лв. до пълния
предявен размер от 840 лв. разноски по делото, включително заповедното
производство по ч.гр. № 6460/2020 год. по описа на РС - Пловдив, и хонорар
на особен представител – адвокат;
като вместо това постановява-
Отхвърля предявения от "************, иск за признаване за
установено между страните, че С. С. Г., ЕГН - **********, от ***********,
дължи на дружеството плащане на следните суми, реално изпълнение на
договорно задължение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 2806/10.06.2020 по ч. гр. дело № 6460/2020г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с.: за разликата над 107,36 лв. до пълния
5
предявен размер от 214,72 лв. - главница, доставена за периода от
01.10.2018г до 30.04.2019г. по договор топлоенергия, законната лихва върху
главницата от дата 09.06.2020г до окончателното изплащане на вземането, и
за разликата над 13,86 лв. до пълния предявен размер от 27,75 лв. – лихва за
забава за периода от 04.12.2018г до 08.06.2020г.; както и в частта, с която е
осъдена С. С. Г., ЕГН **********, от **************, да заплати на
************.
Потвърждава решението в останалата част, с която е признато
за установено по отношение на С. С. Г., ЕГН - **********, от *************,
че в отношенията между страните, дължи на *************, плащане на
следните суми, реално изпълнение на договорно задължение, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2806/10.06.2020 по
ч. гр. дело № 6460/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с.:
сумата 107,36 лв. - главница, доставена за периода от 01.10.2018г до
30.04.2019г. по договор топлоенергия, законната лихва върху главницата от
дата 09.06.2020г до окончателното изплащане на вземането, и сумата в размер
на 13,86 лв. – лихва за забава за периода от 04.12.2018г до 08.06.2020г.;
както и в частта, с която е осъдена С. С. Г., ЕГН **********, от
************** да заплати на **************, както и за сумата 420 лв. -
разноски по делото, включително заповедното производство по ч.гр. №
6460/2020 год. по описа на РС - Пловдив, и хонорар на особен представител –
адвокат.
Осъжда С. С. Г., ЕГН - **********, от ************, да заплати
на ***********, сумата в размер на 50 лв. за направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6