Р Е Ш Е
Н И Е № 65
гр.Силистра, 04.01.2023 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на седми декември, през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери
Раданов
Маргарита Славова
при
секретаря Румяна Пенева, с участието на прокурор при ОП гр.Силистра -Теодор
Желев, като разгледа докладваното от съдия П.Георгиева-Железова КАНД № 77 по
описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Постъпила е касационна жалба от
учреждението, чийто административнонаказващ орган е издал санкциониращия акт –
ЦУ на НАП, срещу Решение № 73 / 02.09.2022 г., постановено по АНД № 156 / 2021
г. на Районен съд – Тутракан.
С решението е отменено Наказателно
постановление № 583023-F611034/15.06.2021
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП.
С посоченото НП на „Т.А.Т.“ ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за вписано в
АУАН и в НП изпълнително деяние – дружество, което извършва продажби на течно
гориво за собствени нужди без да е регистрирало ЕСФП (електронна система за
фискална памет) за отчитане чрез дистанционна връзка с Национална Агенция за
приходите(НАП).
Като правно основание за
изпълнителното деяние са посочени чл. 3, ал. 3 от Наредба 18 / 13.12.2006 г. на
МФ във вр. с чл. 3, ал. 12 от същата наредба, във вр. с чл. 118, ал. 8 от ЗДДС.
Като правно основание за прилагане на
санкционната норма е посочен чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, който текст гласи – „извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1“.
Чл. 185, ал. 1 от ЗДДС гласи: „На
лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв.“
Чл. 118, ал. 3 от ЗДДС гласи: “Данъчно
задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини,
съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да
регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата
по ал. 4 „– т.е. Наредба №18 / 13.12.2006 г. на МФ.
Чрез касационната жалба
административнонаказващият орган счита, че във въззивното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение при конституирането на страните в
процеса, като вместо Централно управление на Националната агенция за приходите,
като ответник в производството пред първоинстанционния съд е бил конституиран и
призован отдел „Оперативни дейности“, ТД на НАП - Варна. Във връзка с изложеното
се моли да бъде обезсилено решението на първата инстанция и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав при надлежно конституиране на
страните в производството, а в условията на евентуалност се моли спорът да бъде
решен по същество като Решение № 73 / 2022 г. бъде отменено, а наказателното
постановление - потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В касационната жалба са загатнати и
общи доводи за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила. Изразено
е несъгласие с изводите на районния съд, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са били издадени при
допуснати процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на
въззиваемия.
Ответната
по жалбата страна не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Силистра поддържа заключение за основателност на жалбата. Не е допуснато
констатираното от районния съд процесуално нарушение – неяснота ,непълнота и
непоследователност в обвинението. Лексикално информацията в обвинителния акт
/АУАН/ и в НП е достатъчна, за да обезпечи адекватно възприемане на
повдигнатото обвинение. Това води до извод, че проверяващият орган е установил
относимите по делото факти – превозвач, който е длъжен да монтира и използва
съответно устройство за дистанционна връзка с НАП с цел отчитане на зареждането
на превозните средства с течни горива. Приложима е разпоредбата на чл. 185, ал.
2 от ЗДДС, който текст е съобразен от административно-наказващия орган.
Предлага се уважаване на жалбата и потвърждаване на НП.
Съдът,
като прецени фактическите установявания по делото /чл. 220 от АПК вр. с чл. 63в
от ЗАНН/, доводите и възраженията на страните и съответствието на решението с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в срок от процесуално легитимирано лице -
страна в първоинстанционното производство. В тази връзка следва да се отбележи,
че възражението на жалбоподателя за ненадлежно конституиране и призоваване на
страна в процеса, не е съобразено с последната и актуална редакция на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, ДВ, бр.109 / 2020 г., съгласно която като надлежни страни в
съдебното административнонаказателно производство са както наказващият орган,
така и учреждението, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН. Оспореното НП
в процесния случай е акт по чл. 58д от ЗАНН. Следователно, касационното и
въззивното производство се развиват в рамките на надлежен субектен състав.
Отмененото
НП ангажира имуществената отговорност на ООД “Т.А.Т.“с вписано правно основание
- чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
За
да прецени правилността на оспореното НП, районният съд е достигнал до следните
фактически установявания:
На
22.04.2021 г. контролни органи на НАП извършили проверка на един брой резервоар
- цистерна, наземна, за съхранение на гориво с вместимост 9000 литра, на
територията на автогара гр. Тутракан, обл. Силистра, стопанисвана от
жалбоподател „Т.А.Т.“ ООД гр. Тутракан, извършващ обществен превоз на пътници.
Установили, че дружеството не е монтирало електронна система с фискална памет
/ЕСФП/ за отчитане на извършени продажби с нивомерна измерителна система с
установена дистанционна връзка с НАП, по която да се предават данни и по този
начин да се определят наличните количества гориво в резервоара. Във връзка с
извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка № 0434356 /
22.04.2021г. На 10.05.2021 г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия № F611034 / 10.05.2021 г., с
който било повдигнато обвинение за осъществено нарушение по чл. 3, ал. 3, във
връзка с чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18 / 13.12.2006 г. на МФ и във връзка с чл.
118, ал. 8 от ЗДДС.
Като
изпълнително деяние в АУАН, преповторено в НП, било вписано, че дружеството
извършва продажби с течни горива без да е монтирало ЕСФП за отчитане на
извършените продажби.
Актът бил
предявен на законния представител жалбоподателя П.Н.Н., който подал възражения
в смисъл, че нито е установено, нито е достоверно, че дружеството извършва
продажби. Зареждането с течно гориво се извършва само от дружеството за
автобусите, ползвани от превозвача.
По
образуваното със съставянето на АУАН административнонаказателно производство
Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП издал наказателно
постановление № 583023-F611034 от 15.06.2021 г., възприемайки
установената с АУАН фактическа обстановка и квалификацията на деянието. На
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС наложил на ЮЛ - жалбоподател, имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
За
да отмени НП, районният съд приел, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения, довели до ограничаване правото
на защита на уличеното лице. Обвинението не съдържа точно, ясно и пълно
изложение, което да обезпечи възможността на дружеството да възприеме адекватно
същото.
Касационната
инстанция, след анализ на гореизложеното, възприема следното:
Вписаното
обвинение – извършване на продажби на течно гориво от превозвач без да е
монтирана система за отчитане с НАП не съответства на приложената санкционна
норма – чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Съответно вписаното в АУАН и в НП обвинение е
объркващо и противоречиво.
Възможната
за приложение норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС се отнася за лице, което извърши
нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на подзаконов акт по прилагане на ЗДДС.
Чл.
118, ал. 12 от подзаконовия акт - наредба № 18 / 2006 г. предписва и оформя
като възможно изпълнително деяние – лице, което извършва зареждане на течни
горива за собствени нужди от съответни резервоари с вместимост над 1000 литра,
което е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на чл. 3, ал. 2, респ.
по реда на чл. 3, ал. 3 от наредба № 18 / 2006 г. Т.е субектът на деянието може
да е дружество-превозвач, който не извършва продажби, защото продажбата е
договор с най-малко две страни, а извършва действие – зареждане на гориво за
собствени нужди. Сложната техника на препращане от няколко нормативни текста
създава усложнение във възприемането. Характеристиките на субекта на деянието
са тези по чл. 118, ал. 2 от ЗДДС и те не съдържат изискване за продажба като
вид дейност. Препращането към чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от наредба № 18 / 2006 г. се
отнася само за реда за установяване на дистанционна връзка без да се подменят
характеристиките на лицето, което зарежда гориво. Т.е. извършваната дейност в
случая от дружеството „Т.А.Т“ ООД не е свързана с продажби, а със зареждане на
гориво за собствени нужди.
В
процесния случай още в АУАН изпълнителното деяние е определено и свързано с
термина „продава“. В тази връзка основното възражение на дружеството е в посока
на опровергаване на това фактическо обстоятелство. Издаденото НП също
възпроизвежда обстоятелствената част на АУАН. По този начин
административнонаказателното производство е проведено в рамките на обвинение,
което касае изпълнително деяние, свързано с продажба на течни горива, която
продажба явно не е относима към действителната фактическа обстановка. Налице е
и констатираната от районния съд непоследователност и противоречивост между
вписаните фактически обстоятелства и приложените норми. Неконкретизираните
индивидуализиращи белези за процесните правно-значими факти сочат, че
действително е налице отменителен порок спрямо НП.
Обобщавайки изложеното до тук,
Административен съд гр.Силистра, намира, че оспореното решение, постановяващо
отмяна на процесното НП, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно
по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение
първо от АПК, касационната жалба се явява неоснователна, а решението следва да
се остави в сила, поради което съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила
Решение № 73
от 02.09.2022 г.,
постановено по АНД
№ 156 / 2021 г. на Районен съд гр.
Тутракан.
ОТХВЪРЛЯ искането на касационния жалбоподател за
присъждане на разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………. ЧЛЕНОВЕ:1………………..2…………