Р Е Ш Е Н И Е
№3018/3.7.2019г.
Гр.Варна,03.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание, проведено на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр.
дело № 4809 по описа за 2019
година на ВРС, ХLII –ри
състав, докладвано от
съдията М. Жекова, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е образувано по
предявена искова молба заведена във ВРС с регистрационен вх.№
22 897/28.03.19 год. депозирана от ищеца П.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.
В. Г. ***, със съдебен адрес *** /партер/ против ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** с правно
основание на предявения отрицателен установителен иск
чл. 124, ал. 1 ГПК и цена на иска 1252,48
лева.
Ищецът
основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: Сочи че е клиент на ответното
дружество като редовно плащал
консумираната от него ел.енергия по кл.номер *.
През м.март 2019 г.ищецът получил писмо с изх. № от 20.03.2019г. от дружество Е.
С.АД с което бил уведомен, че на 19.03.2019 г. служители на това дружество
извършили проверка на СТИ обслужващо обекта на потребление на ел.енергия за
което съставили Констативен протокол № 1202656. В резултат на констатирано
неточно измерване/неизмерване на ищеца било направено преизчисление
на количеството потребена ел.енергия а със самото писмо получил и КП. В
последствие ищецът получил и писмо с изх.номер от 21.3.2019 г. и от ответното
дружество в което се сочело, че ответното дружество изчислило и коригирало
сметката на ищеца за ел.енергия съгласно приложена справка за корекция при
неизмерване,неправилно и или неточно измерване на ел.енергия а към писмото били
приложени фактура № **********/21.3.2019 г.за сумата от 1 252,48 лв.,
Справка № 5167_7ВВЕ за корекция на ел.енергия за периода от 20.12.2018 г.до
19.03.2019 г., издадена на дата 20.3.2019 г.
По същество ищецът оспорва с исковата
си молба дължимостта на визираното по-горе задължение
и счита, че не следва да го заплаща поради следните съображения: 1.
Действително ищецът на 19.3.2019г. в качеството си на клиент подписал КП №
1202656 за техническа проверка на точността на измерване на обслужващата го
измервателна система и свързващите я ел.инсталации, въпреки което счита, че не
било налице правно основание за съставяне на процесния
протокол поради отмяната на ПИКЕЕ по реда на съдебния контрол. 2. По отношение
на справката за корекция на ел.енергия-ищецът оспорва количеството ел.енергия в
размер на 6 336 кВТч /обективирано
в същата/ да било реално доставено респ. потребено от абоната за посочения
период.3. Количеството ел.енергия представлявало служебно начисление, в
резултат на извършена корекция от страна на електроразпределителното дружество
.Ноторно било известно, че с Решение №
1500/6.2.2017г.ВАС по административно
дело № 2385/ 2016 г. ПИКЕЕ били отменени с изключение на чл. 48 -51 поради
съществено нарушение на процедурата по тяхното приемане а с последващо
Решение № 13691/08.11.2018 г. на ВАС по адм.д. №
4785/2018 г. били отменени и чл. 48 - 51 ПИКЕЕ. Към момента, твърди ищецът КЕВР
не била приела нови Правила на мястото на отменените, следователно не била
изпълнила вмененото й с чл.195, ал.2 АПК задължение да уреди последиците от
отмяна на подзаконовия нормативен акт. Т.е. съгл. чл.1 ЗЕ процесните
отношения се регулирали именно от специалния закон или ответното дружество
следвало да прилага в отношенията си с клиентите действалите преди 7.9.2014 г.
ОУ на „Е. П. П.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 061/7.11.2007 г. В тази
насока ищецът конкретизира, че имало постановени редица Решения по чл. 290 ГПК
на ВКС, цитирани по номера ,от които се извеждал извода, че разпоредбите на чл.
38 от същите ОУ били неравноправни клаузи по см. на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП.
Следователно, обобщава ищецът, в процесния случай за
ответното дружество не съществувало нормативно основание за извършване на така
наречената корекционна процедура.С оглед горните релевирани твърдения е отправеното и до ВРС искане по см. на 127, ал. 1 т. 5 ГПК : да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата в размер на 1 252,48 лева по фактура №
**********/21.3.2019 г. представляваща начислена корекция на електроенергия за
периода от 20.12.2018 г. до 19.03.2019 г. за обект находящ
се в *, с кл.номер * и абонатен номер *.Обективирано е искане за присъждане на сторените по делото
разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът е направила доказателствени
искания .
В
срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответника - чрез адв. В.М. от САК, с който намира предявеният
иск като допустим, но неоснователен.Твърди се на първо място, че предявеният
иск е неоснователен, т.к. било
налице правно основание за възникване на оспорваното материално право – предмет
на предявения отрицателен установителен иск а имено
вземането на „Е. П. П.“ АД към ищеца за потребена ел-енергия на стойност
1 252,48 лв. Ответното дружество счита, че за периода от 20.12.2018 г. до
19.03.2019 г. претендираната от Е. П. П. АД сума в
размер на 1 252,48 лева се дължи на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр.с чл. 37, във вр. с чл.
38 от ОУ на ДПЕЕМ и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ. Не се оспорва,че между
ответното дружество и ищеца съществува валидно договорно правоотношение, по
силата на което ищецът имал качеството потребител на електроенергия за
посочения в исковата молба обект, както и че ел.енергията е доставяна до
обекта.Не е спорно, че е била извършена проверка на изправността на електромера
на посочения в исковата молба адрес, за което е бил съставен Констативен
протокол.В раздел първи от
отговора на искова молба ответникът навежда
възражения срещу иска и обстоятелствата на които те се основават а именно:
1. Твърди се, че ищецът и
ответното дружество са страни по облигационно правоотношение по договор за
продажба на ел.енергия. Правата и задълженията на страните, релевира
ответникът били уредени от ЗЕ; Общите условия на ДПЕЕМ на Е. С.АД /дружество с
предходно наименование „Е. П. М.“ АД /одобрени с Решение ОУ – 060 на ДКЕВР от 7.11.2008 г.,
изменени с Решение ОУ -004/6.4.2009 на
ДКЕВР/ и ОУ на ДПЕЕ на Е. П. П. АД /одобрени с Решение № ОУ – 061
на ДКЕВР от 7.11.2017 г./.В контекста на изложеното ответното дружество
сочи правни доводи затова, че ОУ имали обвързващо действие, равнозначно на
закона -последица от цитираните на стр. 2 от отговора в т.1 – 4 факти. В
следващия раздел от отговора на искова молба ответникът твърди,че има правото
да извърши корекция на сметките на абонатите
при наличието на конкретни предпоставки предвидени в Закона за енергетиката
и ОУ на ДПЕЕМ. Съгласно чл. 34, ал.1 от ОУ на ДПЕЕМ на СТИ е извършвали първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и
нормативните актове към него. Наличието на тази разпоредба било в съответствие
с действащото законодателство и регламентирало осъществяването на предвидените
в нормативната уредба задължителни периодични проверки. Процесното
СТИ било собственост на Е. С.АД и според чл. 116,ал. 6 от ЗЕ, но съгласно чл.44
ЗИ – лицата които използват СТИ били длъжни да осигуряват техническата им
изправност и правилната употреба. В този смисъл ответникът твърди, че
поддръжката на изправността на електромера била задължение и на потребителя
като страна по договора за доставка на ел-енергия и ползвател на СТИ. Сочи се
още, че дружеството /Е. С.АД/ следяло за техническото състояние на
измервателните уреди и като резултат на такава проверка било констатирано
несъответствие при отчитането на потреблението на ел.енергия от абоната. За Е.
С.АД ответникът твърди, че изпълнявало договорните си задължения добросъвестно съгл.
чл. 63 ЗЗД а лицата извършили проверката били служители на същото това АД,
поради което не било необходимо упълномощаването им. Потребителят бил обвързан
от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през ЕРМ на Е. С.АД - одобрени с
Решение № ОУ – 060 на ДКЕВР от 7.11.2007 т. изменени и допълнени с Решение № ОУ
– 004/ 6.4.2009 г. на ДКЕВР, т.к. Е. С.АД било публично дружество с основен
предмет на дейност експлоатация и управление на ЕРМ, към която бил присъединен
потребителя. Съгласно чл.16 от тези ОУ ползвателят на ел.енергията бил длъжен
да не променя схемата на свързване на ел.съоръженията, да не преустройва,
ремонтира или заменя елементите на СТИ, да не снема самоволно или поврежда СТИ,
знак, пломба или друго контролно приспособление. Чл.16 от ОУ освен това
задължавал потребителя и да не използва ел.енергия без тя да се отчита от СТИ
монтирани и пломбирани съгласно изброения ред. В случая било ирелевантно дали действията довели до неизправност на СТИ
били извършени от ищеца или от друго лице ,при наличието на интерес на
потребителя ел.енергията да не бъде точно отчитана с цел незаплащане на реално потребеното количество. С оглед тези твърдения и в
съответствие и с нормите на чл. 26, ал. 1, чл. 29 от ОУ на ДПЕЕ във вр. с чл. 30, ал.1 ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 120, ал. 1 ЗЕ
ответникът намира, че неизмерването на реално потребена от потребителя
ел.енергия води до неравновесие в правата и задълженията на страните, защото
възниквало нееквивалентност на престациите а корекционните клаузи целели да се възстанови равновесието в
правата и задълженията на страните по облигационното правоотношение, както и да
не поставят потребителите които съвестно изпълняват задълженията си в
неравностойно положение. В раздел трети от отговора на искова молба ответникът сочи,
че корекционната процедура била изцяло
законосъобразна поради това, че при извършването и бил спазен изцяло реда по
чл. 34, чл.37 и чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, като всички предпоставки за възникване
на правото на ответното дружество да извърши същата били изпълнени а именно
осъществен бил следния фактически състав: Е. С.АД, чрез служителите си съгл.
чл. 34, ал. 2 ОУ на ДПЕЕМ извършвали периодични проверки като разполагали с
необходимото оборудване и квалификация. Е. С.АД нямало задължението за известява
потребителите за проверките, т.к. това щяло да обезсмисли усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху СТИ. На 19.3.2019 г. от оправпромощени затова служители на „Е. С.„ АД била
извършена проверка на СТИ, на адреса на потребление на ел.енергия като бил
съставен КП № 1202656 от същата дата подписан от служители на същото и от самия
абонат. В КП било записано че по време на проверката било установено наличието
на неправомерно присъединение към ЕРМ, осъществено чрез меден проводник със
сечение 10 мм, ползващ се за фаза. Присъединяването било извършено към първа
фаза на захранващия ГРТ кабел СВТ 4 х50 мм2 и оттам ПВЦ тръба отивала на ет. 4,
където захранвала експлоатацията в жилището. По точно този начин консумираната
ел.енергия не преминавала през СТИ, не се измервала от СТИ и съответно не се
заплащала, като при проверката бил измерен и моментен товар от 30,21 А. Или от
отразеното в КП, обобщава ответното дружество се установявало, че било налице
неправомерно вмешателство върху СТИ. Във връзка с обективираното
в КП от „Е. С.„ АД , сочи ответното дружество била съставена Справка за
корекция от 20.3.2019 г. /с цитирания номер/ като било определено количество от
общо 6336 кВТч, което следвало да бъде завишено. След
тази справка и ответното дружество издало процесната
фактура от 21.3.2019 г. с което била определена цената на посоченото количество
ел.енергия за периода от 20.12.2018 г.до 19.3.2019 г. – 1 252,48 лв. Т.е.
фактурата била издадена след като надлежно било установено количеството
ел.енергия, преминала през СТИ, но неотчетена и съответно незаплатена а съгл.
чл. 17 от ОУ на ДПЕЕ на „Е. П. П. „АД потребителят бил длъжен да заплаща
стойността на потребената ел.енергия в сроковете и по
начина, определени в общите условия. С оглед изложеното по-горе ответникът
желае съдът да остави без уважение исковата молба и отхвърли иска и като
неоснователен и като недоказан, както и да присъди в полза на ответното
дружество сторените по делото съдебно деловодни разноски.В подкрепа на
изложеното по–горе ответникът е направил и искания за събиране на доказателства
.
В
проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание от
21.06.2019 г. ищецът не се явява,не се представлява.В депозирана молба вх.рег. № 44120/18.06.2019 г. от
адв. В.Г., ведно с приложените към нея: договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските, процесуалният представител
на ищеца желае уважаване на иска ведно с присъждане на разноските .
В
същото съдебно заседание ответното дружество, представлявано от адв. Л. М.от ВТАК ответното дружество
желае ВРС да постанови Решение, с което да отхвърли иска по съображенията,изложени
в отговора на исковата молба, както и да бъдат присъдени сторените от ответника по делото разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Производството
по делото е образувано и водено по предявен отрицателен установителен
иск с цел да бъде установено със СПН, че ищецът П.А. не дължи на ответното „Е.
П. П. „ АД исковата сума която се претендира за плащане за потребена ел.енергия.На
първо място от фактическа а и от правна страна следва да бъде съобразено,че
страните по делото не спорят по отделни правно релевантни факти и обстоятелства
,които са сред основните обуславящи извода за допустимост на иска и следва да
бъдат съобразени от съда при анализа от правна страна на доказателствата по
делото. С Определение, постановено по реда на чл.
146, ал. 1, т. 4 от ГПК, СЪДЪТ е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че: Ищецът се намира в облигационна
връзка с ответното дружество с предмет продажба и доставка на ел. енергия,
доставяна от ответното дружество на адреса посочен от ищеца в исковата молба и
вписан и в петитума на иска, с посочените абонатен и кл.номер;
че на адреса на потребление на ел.енергия е била извършена проверка на СТИ, че
проверката е била обективирана в КП; че проверката е извършена с участието на
абоната и че ответникът е издал първичен счетоводен документ за исковата сума,
която сума не е платена от ищеца. Така отделените безспорни факти са доказани по несъмнен начин от приобщените по
делото писмени доказателства – представените
поотделно от двете страни заверени за вярност с оригинала копия на :Констативен протокол № 1202656/19.03.2019
г.; Справка № 51673_7ВВЕ/20.03.2019 г. за корекция при неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на електрическата енергия;фактура № **********/21.03.2019 г.;писмо изх. №
51673_КП1202656_2/20.03.2019 г. от „Е. П. П.” АД;писмо изх. № 51673_КП1202656_1/20.03.2019 г. от „Е. С.” АД; писмо изх. № 51673_КП1202656_2/20.03.2019
г. от „Е. П. П.” АД; известие за доставяне от 21.03.2019 г.; известие за
доставяне от 26.03.2019 г.;справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца към дата 05.04.2019 г. за клиент с клиентски № *; извлечение за фактури и плащания към дата
04.04.2019 г. за клиент с клиентски № *.
За цялостното изясняване на
фактическата страна на спора по делото е допусната необходимата съдебно електротехническа експертиза,възложена
на вещото лице инж.Н.В.. Поставените
към вещото лице въпроси всъщност очертават спорните по делото обстоятелства
между страните. Заключението на вещото лице инж.В. е приобщено на листи от 52 –
ри до 55 – ти вкл. От обстоятелствената част на СТЕ се вижда, че вещото лице е
изготвило заключението си въз основа на материалите по делото; действащите към
момента Общи условия на договорите за пренос и разпределение на електрическата
енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД и „Е.П.“ АД, както и
с Правила за измерване на количеството електрическа енергия - ПИКЕЕ, одобрени
от ДКЕВР и в сила от 14.10.2013 г. и
в частност Констативния протокол за
проверка на електромера, обслужващ адреса на потребление на ел.енергия. Вещото
лице сочи,че от приобщения по делото Констативен
протокол на „ЕРП-Север“ АД № 1202656 от 19.03.2019 г. / л.25-26 от делото / се установява, че проверяваният
електромер / СТИ – средство
за търговско измерване / е с фабричен №
1115 0315 0076 1605 тип М02 „
CARAT“
с ток 5/60А, монофазен, статичен, произведен през
2015 г.В протокола констатациите на служителите на електропреносното дружество ,сочи и вещото лице( така като може да бъде прочетено от
самия КП)
са вписали , че по време
на проверката е било установено: неправомерно
присъединяване към ЕРМ /електроразпределителната мрежа/ Присъединяването е било
осъществено с меден проводник 10 мм2, като същият е ползван за
фаза.Присъединяването е било извършено като към първа фаза на захранващия ГРТ
кабел тип СВТ 4 х 50 мм2 и оттам в ПВЦ тръба отива на 4 –ти етаж, където захранва
ел.инсталацията в жилището. В следствие на горното вмешателство и свързване към
ЕРМ, консумираната ел.енергия по горния проводник не преминавала през СТИ / електромера
/, не се измервала и не се и заплащала. Измерен бил на място, при проверката
извършена от служителите на електроразпределителното дружество моментен товар
от 30,21 Ампера или 6,65 Kw, след което е била възстановена
правилната схема на свързване а неправомерно присъединеният проводник – премахнат.На следващо място вещото лице
констатира, че на
абоната – ищец по делото са били начислени
служебно са 6 336 Kwh електроенергия за процесния
период от 20.12.2018
год. до 19.03.2019 г. или за 90 дни
от датата на проверката. При действащите към момента цени на електроенергията,
утвърдени от ДКЕВР, се получавала обща сума за плащане в размер на 1 252,48 лв., с начислен ДДС, при
цена на електроенергията 0,19767 лв. за 1 Kwh, средно за периода.При така изложеното
по-горе, вещото лице инж. В. дава заключение, че извършените математически изчисления по корекционната процедура, са аритметически верни и са
в съответствие с утвърдената методология.В тази връзка вещото лице заключава, че
изчисленията в приложената справка № 51 673 от
10.03.2019 г./т.е. справката на „Е. С.“ приобщена на л. 27/ са направени по
пропускателната способност на присъединителното съоръжение електромер, че е налице
неотчитане от измервателната система на СТИ на цялата преминалата от неправомерно
присъединения проводник със сечение 10 мм2 към електроконсуматорите
на абоната електроенергия в следствие на установеното неправомерно присъединения
проводник. И на последно място заключението на вещото лице е, че количеството
ел.енергия изчислено по корекционната
справка, може реално да бъде доставено
до абоната, с оглед пропускателната способност на електромера и тази на
присъединителното съоръжение - автоматичен предпазител.Така депозираната СТЕ е
приобщена по делото, поддържана от вещото лице.
Извън обективираното
в СТЕ, вещото лице на конкретно поставени въпроси в откритото съдебно заседание
обяснява, че при проверката на електромера е било установено неправомерно
присъединен проводник към електроразпределителната мрежа със сечение 10 мм2
на тоководещото жило и съгласно Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби, допустимият продължителен ток на
натоварване на горния проводник е 80А. Именно тези 80А,пояснява в.л.В. били
използвани в корекционната справка, като отделно от
това вещото лице направило изчисления един път по този неправомерен проводник и
втори път по предпазителя (токоограничителят), като
не можело да бъдат надхвърлени тези 63А и в двата случая се установило, че се
получавали много по-големи количества
отколкото било изчислено по справка, следователно това количество, извежда извода инж.В. било доставимо.И
на последно място вещото лице на конкретно поставени от съда въпроси отговоря,че цитат : „ Не бихме могли да
определим началния период на вмешателството, тъй като това е станало извън
електромера. Електромерът не е смарт, а съвсем
обикновен – „Карат”, българско производство, възможно най-елементарният.“
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца П.Г.А.
отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим,
тъй като с него ищецът цели да установи със СПН несъществуването в полза на
ответното дружество – „ Е. П. П. „ АД на претендираното от последното вземане в
размер 1 252,48 лева.
При предявеният
отрицателния установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК, в тежест на ответника бе да установи при условията на пълно и
главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия
размер, а в тежест на ищеца бе да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника. С проекто –доклада по делото, обявен за
окончателен ,настоящият съдебен състав е указал на основание чл. 146 от ГПК на ищеца,
че носи доказателствената тежест да докаже
положителните факти, на които се позовава и не са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване. В тежест на ищеца е възложено да установи и докаже твърденията си, че
проверката извършена на СТИ, макар и осъществена с негово участие не го
обвързва и не е налице нормативна база която да дава възможност на
ответника да коригира сметката му за потребление към минал период от време.
Съдът е указал на ищеца, че съгласно задължителната съдебна практика
отрицателните факти те подлежат на
доказване, поради което за да докаже твърденията си от които черпи положителни
права следва да се позове само на положителни факти и или обстоятелства.На
основание чл. 146 от ГПК СЪДЪТ е
указал на ответника, че следва
да докаже наведените в отговора възражения: Да установи и докаже наличието на
правно основание, на което е начислена исковата сума и да опровергае
наведените твърдения на ищцовата страна за липса на правното основание,
въз основа на което е извършена корекционната
процедура на сметката на абоната.Ответната страна е следвало да установи и докаже, че по надлежния ред от
компетентни лица е извършена проверка на СТИ, ползвано от АБОНАТА, че
протоколът обвързва с констатациите АБОНАТА, и че този протокол отговоря на
изискванията, регламентирани в действащите за периода правила въз основа на
които е съставена и корекцията на сметка и издаден счетоводен документ. В
тежест на ответната стана е било и да установи и докаже, че за релевантния
период ищецът абонат е получил и консумирал доставеното му количество
ел.енергия, за което е издаден първичния счетоводен документ - т.е.че исковата
сума е реално дължима.
Факт е по делото, че
страните се намират в договорна връзка, както и че ищецът има качеството
потребител на ел.енергия за битови нужди с обект на потребление находящ се в * както и че потребяваната от П.Г.А. ел.енергия
се отчита и заплаща по партидата водена при ответника с клиентски номер * и
абонатен номер *. Изяснено е по делото въз основа на писмените доказателства и заключението
по допуснатата СТЕ (която съдът кредитира напълно и като обективна и като
компетентно проведена), че електромерът обслужващ адреса на потребление на
ел.енергия е бил обект на проверка извършена на 19.03.2019 г./ л.25,26 / .От
приобщеното по делото копие на КП от проверка се констатира, че същата е била
извършена в присъствието на абоната, като е са изписани ръкописно имената на
абоната и срещу тях е положен подпис . Констатира се още че проверката на
електромера, извършена от служители на “Е. С.“ АД е била осъществена без присъствие
на органите на полицията( с вписване в КП,че е бил подаден сигнал на тел.112 и получен отказ да бъде изпратен на място
полицейски служител ) ,както и че е проведена за времето от 10,32 ч. до 10,55ч. Установено
и изяснено е по делото,че след констатациите на“Е. С.“ АД за наличие на
неправомерно присъединен проводник от
страна на Е. С.АД е било издадена СПРАВКА за корекция на количеството потребено
от ищеца ел.енергия за изминал период от време – 90 дни назад , считано от датата на проверката .Въз основа на Справката
/ л.27/ от страна на Е. П. П. АД е било
математически правилно остойностено това количество
ел.енергия в издадената към ищеца данъчна фактура от дата 21.03.2109г. / л.28 /
за сумата от 1 252,48 стойност на 6336кВТч
ел.енергия с вкл.ДДС за периода от 20.12.2018г. до 19.03.2019 г. От цитирания
и по-горе писмен доказателствен материал се
установява,че и двете енергийни дружества са изпратили писма на абоната и че
абоната е предявил настоящия отрицателен установителен
иск до ВРС.От останалите писмени доказателства,ангажирани от ответното
дружество се констатира какви са били предходните количества ел.енергия консумирани
от абоната и платени, без да е платена исковата сума.
Спорът между страните се свежда до това дали въобще ответното
дружество е имало право да извърши корекция на сметка на абоната и ако е имало такова
право – спазена ли е била цялата корекционна процедура от „Е.П.” АД за да се приеме,че
именно количеството посочено в
издадената от ответника фактура и то за исковия период от 90 дни е било реално
доставено от ответника на потребителя на ел.енергия; каква е доказателствената сила на констативния
протокол , респ. дължи ли ищецът на ответника
сумата от 1 252,48 лева за потребена ел.енергия за минал
период от време- едностранно
коригираната от ответника.
От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът прави извода, че ответникът по делото не установи и доказа,
че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на абоната - потребител на ел.енергия за битови нужди –ищеца П.А.,за
исковия период от 90 дни назад,считано от датата на проверката на СТИ.
Установяването на това обстоятелство бе необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази
връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ.
В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока.Настоящият състав сравнявайки писмените доказателства по
делото представената фактура, заключението на вещото лице В., намира, че по
делото не е установено от ответното дружество наличието на всички материално
правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На
първо място от самия Констативен
протокол се вижда, че същият в действителност носи подписа на потребителя,
поради което съдът намира, че този частен документ обвързва ищеца с констатациите на служителите на „Е. С.“ АД . Този
протокол не следва единствено и само да бъде ценен като писмено доказателство, даващо
право на ответното дружество да начислява служебно допълнителни киловатчаси ел.енергия а следва да се цени в съвкупност с останалия
доказателствен материал.На второ място, видно и от материалите по делото,включително и от СЕТЕ, заключението по която съдът
възприема изцяло, се налага извод,че исковата
сума е била определена за 90 дни назад , считано от датата на проверката
на СТИ ,като е използвана цена от 0,19767 лв.за 1 кWh средно за периода
и съобразена пропусквателната способност на
неправомерно присъденият проводник -10 мм2 и тази на присъединителното
съоръжение –автоматичен предпазител съгласно Наредба 3 за устройството на
електропроводните линии .От заключението на вещото лице се установява още,че
проверяваният електромер е бил произведен през 2015 година с ток 5/60 А ,монфазен статичен тип
М02 CARAT .От изложеното до тук се
налага извод,че първоинстанционния съд следва да
анализа писмения доказателствен материал събран по
делото в частност да съобрази датата на извършване на проверката на СТИ , обръзващата доказателствена сила
на констативния протокол, безспорно подписан от ищеца, липсата на представител на полицията при самата
проверка, относимите правни норми ,създадената до
момента практика на ВКС за да изведе правилни правни изводи .
В контекста на изложеното
следва да бъде подчертано, че проверката
на процесния СТИ е извършена през 2019 година и дори
в отговора на искова молба ответното дружество не твърди да са приложими ПИКЕЕ.
В отговора на искова молба, на стр.1 –ва на л.17
ответникът твърди ,че му се дължи сумата от 1252,48 лева на основание чл.200 ,
ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ
и чл.24 от ОУ на ДПЕЕ, одобрени още през 2007 г. от ДКЕВР . / вече КЕВР
/ .От своя страна ищецът счита,че ответникът е коригирал сметката му на
база ПИКЕЕ,които са отменени като не отрича,че е подписал протокола от
проверката на електромера обслужващ обекта на потребление на ел.енергия,но
отрича да е потребил количеството ел.енергия, което
представлявало корекция на сметка . Към момента се очертава правен спор между
страните - каква е действалата към датата на проверката на електромера ( СТИ )
нормативна база ,действителни ли са правните норми, на които ответното
дружество е начислило на абоната исковата сума, дължи ли се тази сума от
абоната към ответника ,съществувала ли е нормативна база, на която ответникът е
могъл да начисли на ищеца исковата сума и последната представлява ли стойност
на реално потребена ел.енергия. За да бъде даден отговор на този въпрос, към
датата на проверката на процесния СТИ – 19.03.2019
година, се налага да се
проследи нормативната уредба, касаеща възможността за
извършване на корекционна процедура.
В действащото в страната ни законодателство, още към 2012 г. нито в Закон за енергетиката, допреди изменението му със Закона за
изменение и допълнение, обнародван в ДВ бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012
год., нито в Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети
за първи път през 2004 г. /обн., ДВ, бр. 67/2004
г./ или тези, приети през 2007 г. /обн., ДВ, бр. 38/11.052007 г./ е била предвидена корекционна процедура,
включваща реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Такъв ред е бил предвиден в Общите условия на дружествата, осъществяващи търговия с
електрическа енергия - преди * а
вече „Е. П. П.“ АД и „ Е. С.„ АД. В тази
връзка и по повод извършваните на това основание корекционни
процедури ВКС многократно се е
произнасял по въпроса законосъобразни ли са те и валидни ли са правилата за
корекция, предвидени в Общите условия на електроразпределителните дружества.
Постановената, задължителна към онзи
момент, практика на ВКС е последователна, като приема, че липсва законово основание за
едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на
електрическа енергия, както при
действието на отменения ЗЕЕЕ,
така и след влизане в сила на ЗЕ – преди
измененията му, влезли в сила на 17.07.2012г. и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. Коригирането на сметките само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от
страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение и
принципа за виновния характер на договорната отговорност (чл. 82 от ЗЗД). Доставчикът на електрическа енергия не може да
обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с
приетите от самия него Общи условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това
са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Отсъствието на нормативна уредба изключва законовото основание за провеждане на
прилаганите от доставчиците корекционни процедури,
независимо, че потребителите са се съгласили с тях, приемайки предложените им
общите условия.Горепосочената практика е
довела до изменение на Закон за енергетиката през 2012 г. С това
изменение,обнародвано в ДВ бр.54/2012г.,
в сила от 17.07.2012г. е предвидено законово основание крайният снабдител да коригира едностранно
сметката на клиент след доказано неточно отчитане (неотчитане) на потребената електрическа енергия при наличието, обаче на
определени предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона
за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната система
се осъществява съгласно норми, предвидени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. В ал. 2 на чл.
83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се
приемат от комисията, т.е. тогава ДКЕВР,
вече Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), и да се публикуват от
комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1, б. "г" от
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при
които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ.Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа
енергия са били приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.). Още преди датата на извършване на
проверката на СТИ (19.03.2019 год.) и корекцията от ответника, обаче
по-голямата част от ПИКЕЕ са били отменени с Решение № 1500/06.02.2017 г. на
Петчленен състав ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. (обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г.), с което всички норми
на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени, считано от деня на
обнародване на съдебното решение (чл. 195, ал. 1, вр.
чл. 194 АПК). Следователно, разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление, а и корекцията са
извършени след отмяната на посочените
разпоредби от ПИКЕЕ. В по –късен момент, но също преди датата на проверката
на електромера и нормите на чл.48 -51 от
Правила за измерване на количеството електрическа
енергия са били приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.). също са
отменени с Решение № 2315 / 21.02.2018 г. на ВАС по адм.д.
№ 3879/2017г., IV –то
отд.,
обн.ДВ бр. 97/23.11.2018 г. Т.е. към датата на
проверката на процесното СТИ,обслужващо обекта на потребление на ел.енергия
ползван от ищеца ПИКЕЕ са били отменени
и неприложими, поради което и съдът намира,че възраженията на ищеца затова,че
на база ПИКЕЕ ответникът към 2019 година не е могъл едностранно да начислява служебно
количество ел.енергия независимо в коя от изброените по-горе хипотези на чл. 47 – 50 ПИКЕЕ – са основателни .На
следващо място съдът намира,че не може да не бъде споделено становището на“ Е.
П. П.“ АД , обективирано още в отговора на искова
молба, че това дружество разполага с потестативното
право да коригира сметките на потребителите на ел.енергия. За да възникне обаче
правото на ответното дружество едностранно да коригира сметката на потребителя
на първо място следва да се установи
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. След
отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ,се оказва ,че липсва ред и предпоставки
за извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа
изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Сами по себе си, четирите неотменени
разпоредби на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от раздел IХ на ПИКЕЕ не дават
пълната регламентация, изискуема от чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ относно принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция в
сметките за предоставената електроенергия. Освен
това при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества ел.енергия по партидите на абонатите не може да бъде осъществено.
Общите правила за доказване на фактите, имащи значение при извършване на
корекцията по неотменения чл. 48 от ПИКЕЕ към момента на проверката са
неприложими, доколкото отношенията между доставчиците и потребителите на ел.
енергия се регулират от специалния закон
(ЗЕ) и в регулирането им участва
държавата чрез своя орган КЕВР. При
това положение, в настоящия казус не е осъществено условието да са налице
Правилата по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, реламентиращи
принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и част от тези за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия.Освен изложеното по-горе следва да бъде взето
предвид, че през периода от 17.07.2012
г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1 т.6 от ЗЕ,
до 16.11.2013 г., когато влизат в
сила новите ПИКЕЕ обн. В ДВ, бр.98/2013 г. ( отменени в по-голямата си част с решение № 1500 на ВАС на РБ от
06.02.2017 г.,обнародвано в ДВ бр.15 от 14.02.2017г., а с Решение № 13691/08.11.2018г. на Петчленен състав на ВАС отменени
изцяло) не съществува законово
основание за доставчика на електрическа енергия ЕДНОСТРАННО да коригира
сметките на потребителите, само
поради ОБЕКТИВНИЯ ФАКТ на констатиране неточно отчитане или неотчитане
на доставяната електроенергия, без да
е доказан ПЕРИОДЪТ на същото и без да е доказано НЕПРАВОМЕРНОТО ПОВЕДЕНИЕ от страна на потребителя (така
: Решение 115 от 20.05.2015 г. на ВКС
по гр.д. №4907/2014 г., IV г.о.).
Според настоящият съдебен състав, в
спора отнесен за решаване пред ВРС е налице хипотезата на липса на нови цялостно уреждащи процесните
отношения ПИКЕЕ, като тази празнота
не може да бъде заместена от действащите до този момент разпоредби,
доколкото такива, съответстващи на изискванията на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ
липсват.Извън изложеното по-горе следва да бъде отчетено,че към момента не е
изпълнено и другото изискване на чл. 98а, ал. 2, т.6 и чл. 104а, ал.2, т.5,
б."а" ЗЕ, а именно предвиждане в Общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Това е
така, тъй като към датата на извършване на проверката (19.03.2019 г.) и корекцията, в чл.28
от ОУ е предвидено само уведомяване,
но не и ред, по който да бъде
извършено.
Т.е. за процесния период - 90 дни назад,считано от датата на проверката на СТИ – 19.03.2019г. се налага извода от правна
страна,че между страните по спора,
страни в продажбеното правоотношение, действат именно Общите условия, одобрени с решение на ДКЕВР от 10.05.2008г.
Тези общи условия обаче са заварени от новата уредба (която с изменението на
чл. 98а, ал.1 т.6 ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. изисква като необходимо
задължително съдържание на ОУ задължително уреждане в съдържанието им и на реда
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ) и в тях липсва
регламентация на посочената
процедура, чрез ясно уточняване на
начините за редовно уведомяване. Въобще
уведомяване на абоната не се твърди да е извършено а фактът, че абонатът е
присъствал на проверката,не обуславя изначално извод обратен на вече приетия от
съда – за основателност на иска. От всичко изложено по–горе ВРС намира,че при действалите ОУ от 2008 г.,
в настоящия спор, при събрания по делото доказателствен
материал не е установено и доказано нито периода в който ищецът е потребил точно начисленото му количество ел.енергия нито
виновното му поведение за да се анализира въпроса за самия размер на исковата
сума, определена според съда по начин поставящ потребителя на ел.енергия да
разбере защо точно тази сума му е начислена и то за период от 90 дни и на какво
основание. Ето защо при липса на доказателства по делото въз основа на които
съдът да приеме,че ответникът е установил и доказал при условията на пълно и
главно доказване ,че е доставил на ищеца ел.енергия от точно 6336 киловатчаса и
то за периода от 20.12.2018 г. до 19.03.2019 г., настоящият съдебен състав
намира предявения иск и за основателен и за доказан .
За пълнота на мотивите, настоящият съдебен
състав счита за необходимо да се спре и на последното актуално Решение на ВКС,постановено
по реда на чл.290 ГПК - Решение
№ 124/18.06.2019 г. постановено от ВКС, Трето Г.О. , ГК с докладчик съдията
Драгомир ДРАГНЕВ по гр.дело № 2991/ 2018 г.по реда на чл.290 ГПК.С
цитираното Решение е отменено Решение № 58/30.4.2018 г. постановено по
в.гр.д.№125/2018 г.на Апелативен съд Варна и потвърденото с него Решение № 51/
22.1.2018 г. на ОС Варна по т.д. № 568/ 2017 г. и отрицателния установителен иск за сумата от 44 734,79 лв. корекция
на сметка за потребена и незаплатена ел.енергия за периода от 21.12.2016
г. до 20.03.2017 г.е отхвърлен . Този
съдебен акт ВРС намира, че следва занапред да бъде съобразяван при разрешаване
на спорове идентични с настоящия,т.к. е част от практика постановена по реда на
чл.290 ГПК.Вярно е също така ,че с последните изменения в ГПК - чл. 290,
ал.3 / ДВ бр. 86 от 2017 г./ - Решенията на ВКС по чл.290, ал.2 не
представляват задължителна съдебна практика, но от така извършеното изменение
на процесуалния закон, не се налага извод,че практиката точно на касационната инстанция в частност
постановената по чл.290 ГПК не следва да бъде съобразявана а напротив. Ето
защо и ВРС се спира на цитирания по-горе ,последен постановен по време съдебен
акт по чл.290 ГПК на ВКС. В същия съдебен
акт, без ВРС да се спира подробно на мотивите, е изведен извод, че гражданските
съдилища следва да се произнасят по същество на спора на база събраните по
делото доказателства, като е прието, че ако в ОУ в противоречие с чл. 98 а,ал.1
т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава
относно задължението си да заплати корекцията.Според състава на ВКС –
нарушението не може да послужи като основание да се отрече дължимостта
на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред . В същото
Решение ВКС отчита,че в казуса отнесен до касиране, са действали чл. 48 -51 ПИКЕЕ, като на база
доказателствата по делото ВКС приема, че при липса на точен измерител, реда за
корекция на сметка е чл. 48, ал.1, т.2 ПИКЕЕ , но за исков период от 21.12.2016
г. 20.3.2017 г.
Така цитираното Решение,част от
актуалната практика на ВКС, налага по–задълбочен правен анализ не само на
действието на отделните правни норми, регламентиращи отношенията потребител на
ел.енергия и доставчик на ел.енергия, но и съблюдаване на действието във
времето на ОУ на двете енергийни
дружества, ПИКЕЕ, ЗЕ и практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК.Ето защо ВРС се позовава и на друг съдебен акт,също
постановен от Трето г.о.,ГК, ВКС, но в началото на настоящата 2019 година, като
напълно споделя мотивите обективирани в Определение
№11/07.01.2019
по дело №2916/2018 на ВКС, ГК, III г.о., с докладчик съдията Светла
Димитрова. С цитираното Определение не е допуснато касационно
обжалване на въззивно решение № 654 от 11.04.2018 г.
по гр.д. № 496/2018 г. на Варненския окръжен съд, ГО, втори състав , по
касационна жалба с вх. № 14940 от 21.05.2018 г. от „Е. П. П. „ АД .В
случая въпроса от материално естество
поставен пред ВКС е бил : Налице ли е право за оператора на
електроразпределителната мрежа да извърши корекция на потребено количество
електрическа енергия за минал период по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, когато в
резултат на установена намеса в параметризацията на средството за търговско измерване,
в частност на тарифната му схема, е
възникнало несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неотчитане на част от потребената
от абоната електрическа енергия, а оттам и до неправилното й остойностяване? Касаторът/ *
АД / е твърдял,че този въпрос е бил
решен от въззивния съд в противоречие с възприетото в
практиката на ВКС - касационно
основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е било посочено противоречиво
разрешаване с това, съдържащо се в решение
№ 21/01.03.2017 г. по гр.д.№ 50417/2016
г. на І г.о. на ВКС, постановено
по реда на чл. 290 ГПК. Такова противоречие обаче в случая, ВКС не е
намерил, тъй като с цитираното решение било прието, че според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за
заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът.
Т.е. и според състава на ТРЕТО Г.О. ГК , ВКС постановил Определение № 11/07.01.2019 г. се касае за
договор за продажба /доставка/ и
макар той да има специфичен предмет, отчитайки,
че в ЗЕ липсват разпоредби,
които да изключват общите правила на ЗЗД
във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената
стока – чл. 183 ЗЗД. Напротив, ВКС подчертава още веднъж, че в чл. 123 ЗЕ е въведена санкция - временно
преустановяване на снабдяването на
крайните клиенти, когато не е изпълнено задължението за заплащане на всички
дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. От правилото
на чл. 183 ЗЗД,според състава на ВКС, следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и
съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.На следващо място в
същото Определение, постановено в началото на тази година, ВКС сочи че въпреки
липсата на изрична уредба на това задължение преди изменението през 2012
г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и преди приемането на чл. 50 ПИКЕЕ от 2013 г., то следва от
общото правило, че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока. Аргумент в подкрепа
на същия извод ВКС намира в наличието на
изрична уредба в ПИКЕЕ от 2004 и 2007 г. на възможността да се извършва корекция на сметките за минал период
от време в сходна хипотеза на грешно отчитане на действителното потребление на
електрическата енергия, когато грешката
се дължи на дефект в измервателното устройство. Аргумент според
касационната инстанция е и принципното
разбиране на ВКС в разгледаните
решения за една друга сходна хипотеза на неточно отчитане на реално доставената
електрическа енергия, когато това се
дължи на неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното количество на доставката и
разликата между заплатеното и действително дължимото.
В обобщение настоящият състав счита,че
съобразно доказателствата по делото, в частност заключението на вещото лице по
допусната СЕТЕ, което съдът кредитира напълно и като обективно и като
безпристрастно , съставено на база данните по делото, се налага единственият
извод,че ответникът не е успял при условията на пълно и главно доказване да
установи ,че точно за периода от 90 дни,считано от датата на проверката на
електромера е доставил на ищеца количеството ел.енергия на стойност
1 252,48 лв.,респ.и ищецът не дължи заплащане на тази сума . В подкрепа на
извода,че количеството ел.енергия не е установено че е било реално доставено на
абоната е не само заключението на вещото лице по допусната СЕТЕ, но дори и
справката представена от ответника и приложена на л. 35 – 36.От последното
цитирано доказателство се констатира ,че за периода от 10.3.2017 – 21.3.2019 г.
ищецът и потребител на ел.енергия не е имал сметка за ел.енергия на стойност
различна от между 40-70 лева, което обяснимо е довело до търсенето на защита по
исков ред.И след като в съдебното производство не е доказано по несъмнен начин
че за 90 -ет дни ищецът е получил и потребил ел.енергия на стойност 1 252,48лв., то тази
сума не се дължи както поради факта ,че не е установен началния момент от който
СТИ е отчитало по-малко от преминаваща ел.енергия така и поради факта,че не е
доказано и виновно поведение на абоната . На последно място, но сред основните
си мотив, ВРС акцентира и на факта ,че освен в заключението на вещото лице Н.В.
данни затова проверявания СТИ да е бил годно техническо средство към датата на
проверката 19.03.2019 г. – по делото няма. По делото не е представен
първоначален протокол за монтаж на СТИ за да установи ВРС ,че електромерът с
фабричен номер № 1115 0315 0076 1605 тип М02 „ CARAT“
с ток 5/60А, монофазен, статичен, произведен през
2015 г. е бил монтиран на адреса с нулеви показания с фабрични и ведомствени
пломби,така че да се наложи извод,че именно потребителят на ел.енергия не е
изпълнил задълженията си по общите условия с електропреносното
дружество – Е. С.АД / към момента преди това Е. П. М.АД а преди това Е. М. АД/.
В
съответствие с изложеното по-горе, от интернет страницата на въззивния Окръжен Съд Варна , настоящият съдебен състав
се запозна и с подробните мотиви на Решение публикувано в раздела постановени
съдебни актове на 02.07.2019 г. по в.гр.д.№
815/2019 по описа на ВОС , IV –ти
състав с докладчик съдията Константин Иванов,с
което е отменено Решение № 1074/15.03.2019 г. постановено от ВРС по гр.дело № 16782/2018 г. и предявения от потребител
против Е. П. П. АД иск с правно осн.чл.55 ЗЗД е
отхвърлен .Макар
и Решенето на ОС Варна да не е задължително, същото се отличава с мотиви, които
и ВРС намира за относими отчасти към настоящия казус,
и затова и го цитира като част от практиката на въззивния
съд . При прочит на цитирания въззивен акт ще бъде
установено ,че и ОС Варна е направил сравнителен анализ на действалите по време
нормативни актове –закони, подзаконови актове, общи условия на двете енергийни
дружества като е изведен крайния извод,че за периода в който са действали ПИКЕЕ
,при надлежно съставен КП ,съгласно изискванията на чл.47 от същите Правила
ответникът на годно правно основание е коригирал сметката на абоната за реално
потребена, но неотчена от СТИ ел.енергия а от там и че
не е налице неоснователно обогатяване.В Решението на ОС Варна , постановено по
в.гр.д. 815/2019,публикувано на 12.07.2019 г.,се съдържа и извод от правна
страна ,че съгласно ОУ ДПЕЕ от 2007 г.изменени през 2009 г. потребителят е
длъжен да заплаща стойността на използваната от имота електрическа енергия в
сроковете и начините определени в тези Общи условия, както и на основание чл.
79, ал.1 ЗЗД ,вр. чл.200 ,ал.1пр.1 –во ЗЗД , както и че виновното поведение от страна на абоната
е ирелеватно, т.к. виновното поведение на абоната би
било относимо към отговорността за вреди от
неизпълнение на договорно задължение .
При така цитираните актове постановени
и от ВКС и от ВОС , ВРС намира че следва да бъде отчетено, че и към момента на интернет
страницата на ответното дружество може всяко едно лице да се запознае подробно
с ОУ на двете дружества поместени в PDF формат. При прочита
на тези общи условия и на двете
дружества : Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД, одобрени
от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. и Общи
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на Е. С.АД, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-060/
07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009 г. се налага
извода,че съгл. чл.17 ал.1 т.2 от ОУ на „Е. П. П.“ АД потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия.Вменено е задължение на потребителя на
ел.енергия съгласно.чл.16 на ОУ на Е.
С.– т.5 : да не променя схемата на
свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или да
заменя елементите на средствата за търговско измерване, да не снема самоволно
или поврежда средство за търговско измерване, знак, пломба или друго контролно
приспособление, поставено от лица, на които „Е. С.” АД е възложило дадената
дейност или овластен държавен орган и по т.6- да не използва електрическа енергия, без
тя да се отчита от средства за търговско измерване, монтирани и пломбирани
съгласно т.5. В ОУ на „Е. С.„ АД разписано в чл.30. (1)
: че пренесената електрическа енергия се измерва със средства за търговско
измерване, вписани в държавния регистър на одобрените в страната типове
средства за измерване а редът за проверка на средствата за
търговско измерване е визиран в чл.34.Според чл.34 , ал.1: На
средствата за търговско измерване се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и
нормативните актове към него а в ал.
(4)
е записано,че Проверката на средствата за търговско измерване се извършва с преносим
измервателен уред с необходимия клас на точност.На
последно място от ОУ на Е. С.АД се констатира ,че съществува раздел: НЕИЗМЕРЕНА
ИЛИ НЕПРАВИЛНО/НЕТОЧНО ИЗМЕРЕНА ЕНЕРГИЯ.Сред този раздел е чл. 38 ал.1- 9 . В чл. 38, ал.1 от ОУ на Е. С.АД
е разписано, че в случай на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, установено
при проверката по реда на тези Общи условия, „Е. С.” АД съставя констативен протокол.; ал.(2) на чл. 38 гласи: „Е. С.” АД изчислява и коригира количеството
пренесена електрическа енергия, в случаите на констатирано по реда на тези Общи условия неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към
разпределителната мрежа. Според
следващата ал. (3) на същия чл.38: При коригиране на количеството пренесена
електрическа енергия се използват стойностите на величините, установени в
момента на проверката, както следва: ( т.1 –касае хипотеза на наличие на точен измерител , т.2 –
когато няма такъв ; т.3 – когато СТИ липсва или ел.енергията се отклонява преди
СТИ).В аления 5 на чл.38
е посочено, че изчисленията и коригирането на стойността на
количеството електрическа енергия се извършват по по-високата от цените за
тарифните зони, валидни за потребителите.В следваща ал. 6 на чл. 38 е посочено че :
В случаите на техническа неизправност на средствата за търговско измерване
електроразпределителното предприятие извършва корекция. В този случай коригираните количества са равни на консумираната от
потребителя електрическа енергия за аналогичен период от предходната година. Следващата ал. 7 касае неточна работа на тарифния
превключвател а ал. 8 повреда или неточна работа на тарифния превключвател и
липса на база за предходната година.
Т.е. всички
изброени хипотези на чл. 38, ал.1 от ОУ на Е. С.дават възможност на Е. С.АД да изготви
за справка за корекция а от там и „Е.П.“ АД
да фактурира стойността на потребена но неотчетена през СТИ ел.енергия, но
корекцията следва да е съобразена със собствените на двете енергийни дружества
Общи условия. Точно в тази връзка следва да бъде отчетено че ОУ на ДПЕЕ на Е.
С.съдържа следната разпоредба : чл.39 : В случаите на допусната грешка при въвеждане на информация за
техническите характеристики на средствата за измерване, „Е. С.” АД изготвя
СПРАВКА и предоставя информация на „Е.П.” АД за разликата между фактурираната и
реално пренесена електрическа енергия за периода от датата на допускане на
грешката до момента на установяването й, но за не повече от 90 (деветдесет)
дни. Установяването на грешката става с констативен протокол, съставен по реда
на тези Общи условия.
Анализът направен от ВРС на ОУ на ДПЕЕ на двете
енергийни дружества, обуславя извода ,че по делото липсват доказателства затова
произведения през 2015 г. процесен и несмартов електромер да е бил преминал през първоначална и последващи проверки след произвеждането му и до датата на
проверката ,така както повеляват ОУ на ДПЕЕ на Е. С.АД. Дори и електропреносното дружество да е изпълнило задълженията си
възниква въпроса при коя от измежду всички хипотези на чл.38, ал.1 Е. С.АД е
съставило СПРАВКАТА за корекция на сметка,като според ВРС това е възможно на осн. чл. 38,ал.6 ОУ ДПЕЕ на Е. С.АД.От друга страна срокът
за който безспорно е коригирана сметката на абоната е 90 дни ,но този срок е
разписан в ОУ на Е. С.АД,в.чл.39 - в
случаите на допусната грешка при въвеждане на информация за техническите
характеристики на средствата за измерване.При тези ОУ на ДПЕЕ на Е. С.АД според
ВРС само в чл. 39 е фиксиран срок за корекция на сметка,но същия този срок
касае допусната грешка при въвеждане на информация за техническите
характеристики на СТИ.В случая не може да се приеме,че при установен неправомерно
присъединен проводник,без данни затова кога е поставен и от кого точно на база
цитираните ОУ на Е. С.АД и Е. П. П.АД точно е била установена ел.енергията, безспорно
преминала през СТИ и неотчетена, за да се ангажира не друга а договорната
отговорност на ищеца - потребител на ел.енергия. Въз основа на доказателствата по делото след като въобще липсват
данни СТИ да е било монтирано с нулеви показатели на адреса на потребление,макар
и при установен неправомерно присъединен проводник и с ясната цел на постановяването
му, съдът намира,че на база неизпълнението на ответника на собствените си ОУ на
ДПЕЕ и на третото на спора лице – електропреносното дружество,ищецът
не следва да заплаща в полза на ответника коригираната сметка за ел.енергия,
т.к. не са налице всички предпоставки затова.
При така изложените по-горе мотиви ВРС
намира предявения отрицателен установителен иск и за
основателен и за доказан като го уважава изцяло присъждайки в полза на ищеца и
в тежест на ответника съдебно деловодните разноски за които ищецът е представил
доказателства за реалното им извършване В Списъка по чл. 80 ГПК, неоспорен от
ответника и приобщен на л. 51–ви по делото ищецът претендира два разхода сумата
от 51,10 лева за платена държавна такса и 310,00 лв. адвокатско
възнаграждение.Двата разхода са доказани и по основание и по размер въз основа
на приложените на л.2,3 от делото касов бон и извлечение от ПОС терминал на РС
Варна и договора за правна защита имащ характер на разписка приложен на л. 50
–ти . Ето защо и сборът от двата разхода от общо 361,10 лева - разноски по делото,пред
настоящата инстанция съдът присъжда на осн.чл. 78,
ал.1 ГПК в полза на ищеца .
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните – ищеца П.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** и ответното дружество „Е. П.
П.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление *** , представлявано заедно от всеки
двама от членовете на управителния съвет –П. С., Г. К.и Я. Д., че ищецът П.Г.А., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на
ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК *СУМАТА в размер на 1 252,48 лева( хиляда двеста петдесет и два лева и
четиридесет и осем стотинки )
по фактура № **********/21.3.2019 г.
представляваща начислена корекция на електроенергия за периода от 20.12.2018 г.
до 19.03.2019 г. за обект находящ се в *, с кл.номер * и абонатен номер *, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.
П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление *** ,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет –П. С.,
Г. К.и Я. Д.ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 361,00 лева (триста шестдесет и един лева ) - сторените
от ищеца съдебно- деловодни разноски, пред настоящата инстанция, за
заплатена държавна такса и процесуално представителство от един адвокат, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд,считано от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :