РЕШЕНИЕ  № 1809

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                    03.06.2020 г., гр. Пловдив

 

       ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХХII състав, в закрито заседание на 03.06.2020 г. в състав:                                                                                                                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

                                              

        като разгледа докладваното гр.дело № 11844 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

Образувано е по молба на адв. С.Г., п. на ищеца Т.Н.Д., с която се иска допълване на Решение № 887 от 10.03.2020 г. по  гр.дело № 11844 по описа за 2019 г. по описа ПРС в отхвърлителната част по отношение на претендираната законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба – 17.07.2019 г. до окончателното плащане.

В срока по чл.250, ал.2 ГПК е постъпил отговор на така подадената молба от ответната страна „Изи Асет Мениджмънт  АД, в който излагат съображения за неоснователност на молбата.

Съдът, като разгледа делото и взе предвид становището на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

 Подадена е молба по чл.250 ГПК за допълване на решението, същата е подадена в законоустановения едномесечен срок, поради  което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира:

 С исковата молба, подадена от ищеца Т.Н.Д. срещу „Изи Асет Мениджмънт  АД е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 706 лева, недължимо платена възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 17.07.2019 г. до окончателното плащане.

С решението по делото съдът е отхвърлил тази претенция на ищеца, като не се е произнесъл за дължимата законна лихва.

Претенцията за законна лихва в случая не представлява отделен иск. С исковата молба не се търси обезщетение за забава за период от преди завеждане на иска, като самостоятелен иск, а се търси законната лихва от датата на подаване на исковата молба, като законна последица от уважаване на иска.

Съдът дължи произнасяне по дължимостта на законната лихва, търсена от датата на подаване на исковата молба в съда, само когато уважава претенцията по главния иск на ищеца.

В настоящия случай съдът е отхвърлил иска на ищеца, поради което не се е произнесъл по претенцията за законна лихва.

Ако решението на Пловдивския районен съд бъде отменено в отхвърлителната му част и иска на ищеца уважен, в този случая съдът, уважил иска ще дължи произнасяне за законната лихва, доколкото искането е заявено своевременно още в исковата молба.

С оглед изложеното съдът намира, че искането на ищеца за допълване на решението в неговата отхвърлителна част е неоснователно, доколкото съдът се е произнесъл изцяло по предявения иск. При отхвърлена на иска, съдът не дължи произнасяне по отношение на законната лихва, търсена от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, която претенция не представлява самостоятелен иск, а се явява законна последица от уважаване на иска.

Така мотивиран, съдът

 

 

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 21302 от 14.04.2020 г. на адв. С.Г., п. на ищеца Т.Н.Д., с която се иска допълване на Решение № 887 от 10.03.2020 г. по  гр.дело № 11844 по описа за 2019 г. по описа ПРС в отхвърлителната част като решението бъде допълнено с произнасяне за дължимостта на законната лихва върху сумата от 706 лева, претендирана от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2019 г. до окончателното плащане.

 

Решението, подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!ВГ