№ 1810
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110144458 по описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът *** е предявил осъдителни искове против А. Г. Т. и Б. Г. Б., при
твърдения, че по силата на закона, като наследници по закон на собственик на
топлоснабден имот /Г. Б. Т./, находящ се на адрес- : ***, наследодателят им е ползвал
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в
размер на 1188,72 лева, не е заплатил същата в 45- дневен срок от изготвяне на двете общи
фактури, поради което и дължи мораторна лихва от 15.09.2019г. до 27.7.2022 г. в размер на
266,14 лева, а по силата на чл.36 ОУ, дължи и главница от м.7.2019г. до 4.2020 г. в размер
на 12,81 лева за дялово разпределение, както и мораторна лихва от 31.8.2019г. до 27.7.2022
г. в размер на 3,02 лева.
Ответниците, в съвместен писмен отговор, в срока по чл.131 ГПК, сочат, че е
оспорват част от вземането, поради изтекла давност.
От фактическа страна на спора, съдът намира следното.
С определението – доклад по делото, е съобщено на страните, че за исковия период
наследодателят на ответниците е бил клиент на ищеца за сочения имот, безспорен е
размерът на ползваната ТЕ, както и размерът на обезщетението за забава, размерът на
главница и лихва за дялово разпределение, както и твърдението на ищеца, че за отоплителен
сезон м.5.2018г.- м.4.2019г, ищецът е издал текущи прогнозни фактури на стойност 570,49
лева, които след изготвяне на дялово разпределение са сторнирани, и е издадена една обща
фактура на стойност 441,54 лева, която съдържа цялото вземане на ищеца за целия
отоплителен сезон. Безспорно е, че ответниците, са наследници по закон на починалия Г. Б.
1
Т., починал на 16.7.2006г..
По възраженията за давност.
По възражението за давност. Давността за вземането за главница, е тригодишна,
съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, на основание чл.116, б. Б ЗЗД, с
предявяване на иска, давността се прекъсва.
От представените към исковата молба извлечения от счетоводната система на
ищеца, заедно със съобщенията към общи издадени фактури е видно, че текущото
фактуриране на задълженията за абонатния номер е по прогнозна консумация.
Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка
и ако прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка,
разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към
фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение. Съдът намира, че по отношение
давността за вземанията приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Страните по
правоотношението, при действията на ОУ от 2016г., са определили срок за изпълнение на
задължението – 45 дни от издаването на общата фактура, поради което и длъжникът изпада
в забава с изтичането на този срок. Видно от представеното съобщение към обща фактура,
изравнителната сметка за отоплителен сезон 5.2018г.- 4.2019г. е отразена в изготвена обща
фактура от 31.7.2019г., на стойност 441,54лева, която включва вземането за целия
отоплителен сезон от 570,49 лева – 129,02 лева за връщане след изравнение/. Действащата
през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 год., в
сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна
консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на
сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за
топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите
на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от цитираните правила на
ОУ от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-
голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това
"изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното
2
предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе
на дължимостта на месечните вноски. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни
вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са
длъжни да заплатят фактурите, от изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на
фактурата, за фактурите, издадени след 7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Относимо
към спора, изравнението по фактура от 7.2019г., не съдържа ново вземане на ищеца, за по-
голяма от претендираната по прогнозни фактура ТЕ. Видно от съобщението към
изравнителната фактура, най – старото прогнозно вземане съдържащото се в нея е от
м.5.2018г. Исковата молба е подадена на 17.8.2022г., и прекъсва давността. До тази дата, в
погасителна давност са всички вземания на ищеца за период от 5.2018г. до 4.2019г., тъй
изискуемостта на текущата фактура настъпва от 45 - дневен срок от издаването на
фактурата, или, за фактурата от 28.2.2019г., изискуемостта й настъпва на 15.3.2019г, като
цялото вземане по прогнозни фактури е в погасителна давност, защото в нея не се съдържа
вземане на ищеца за допълнително плащане след изравнение. Ето защо, искът за сумата от
441,54 лева главница, и, на основание чл.119 ЗЗД 124,83 лева лихва за забава върху нея,
следва да се отхвърли.
Относно претенцията за дялово разпределение, съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ,
цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод, че таксата за извършване на услугата
дялово разпределение е такса, дължима на третото лице – помагач, която такса, по силата на
договор между него и ищецът, и по силата на ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, се събира от продавача. Следователно, доколкото задължението за
заплащането на таксата е различно от задължението по договора за продажба на топлинна
енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е прехвърлила на ищеца правото да
събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена за отчетен период, за отчет на
уредите, е платима в деня на извършване на годишното отчитане на показанията.
Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е прехвърлено вземането с
определени привилегии – например, различна от предвидената в договора изискуемост, то и
таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а при липса на данни за
датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата. Доколкото плащането на
вземането за отчет е разсрочено на вноски, с идентичен размер, с едно и също основание,
произтичащи от един и същ юридически факт – договор, то и давността за вземането по тях
е тригодишна. По –горе се прие, че същата тече от датата на издаване на фактурата, която
съставлява покана до ответника да заплати сумата. Или към 17.8.2022г., когато е предявен
искът, е налице само едно погасено по давност вземане – по фактурата от 30.7.2019г., в
размер 1,28 лева, за която искът следва да се отхвърли, както и, на основание чл.119 ЗЗД, и
3
за сумата от 0,35 лева – лихва за забава върху нея.
При изложеното,исковете са основателни за: сумата от 747,18 лева главница за
топлинна енергия за период от 6.2019г. до 4.2020г., както и сумата от 141,31 лева
обезщетение за забава върху главницата, за период от 15.9.2019г. до 27.7.2022г., сумата от
11,53 лева – главница за дялово разпределение за период от 8.2019г. до 4.2020г., както и
сумата от 2,67 лева обезщетение за забава върху главницата, за период от 1.9.2019г. до
27.7.2022г. Съобразно дела на ответниците в наследството, на основание чл.30,ал.3 ЗС,
сумите се дължат поравно.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски в размер : 200 лева държавна такса, 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, 5 лева за съдебно удостоверение.
Ответниците представят доказателства, че са платили сумата 550 лева адвокатско
възнаграждение, като ищецът, в исковата молба, е формулирал възражение за
прекомерността му, което е неоснователно, тъй като минималното възнаграждение за
защита на всеки ответник възлиза на общата сума от 447,07 лева, поради което платеното
възнаграждение общо от 550 лева, не е прекомерно.
От сторените от страните разноски – ищецът : сумата от 305 лева, съразмерно на
основателната част на исковете, се следва сумата от 187,20 лева, която следва да се раздели
по равно между ответниците, а ответниците – сумата 550 лева, от която , съразмерно с
неоснователната част на исковете, им се следва – 212,42 лева, която следва да им се присъди
общо.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. Т. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ***, ЕИК ***, с адрес ***,
незаплатени суми за топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес ***, абонатен номер
46556, от които: сумата от 373,59 лева главница за топлинна енергия за период от 6.2019г.
до 4.2020г., заедно със законната лихва от предявяване на иска – 17.8.2022г. до плащането,
както и сумата от 70,65 лева обезщетение за забава върху главницата, за период от
15.9.2019г. до 27.7.2022г., сумата от 5,76 лева – главница за дялово разпределение за период
от 8.2019г. до 4.2020г., заедно със законната лихва от предявяване на иска – 17.8.2022г. до
плащането, както и сумата от 1,33 лева обезщетение за забава върху главницата, за период
от 1.9.2019г. до 27.7.2022г. и сторените по делото разноски от 93,60 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, с адрес *** против А. Г. Т. ЕГН
********** с адрес *** за горницата, до пълните предявени размери на претенциите, както
следва: за топлинна енергия за период от м.5.2108г. до м.8.2019г.,до пълния предявен размер
на претенцията от 594,36 лева, за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия над уважения размер от 70,65 лева до пълния предявен размер на вземането от
4
133,07 лева, за дялово разпределение – за горницата над уважения размер от 5,76 лева, до
пълния предявен размер на претенцията от 6,41 лева, както и по фактура от м.7.2019г., за
обезщетение за забава за горницата над уважения размер от 1,33 лева, до пълния предявен
размер от 1,51 лева, както и за датата 31.8.2019г.
ОСЪЖДА Б. Г. Б. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ***, ЕИК ***, с адрес ***,
незаплатени суми за топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес ***, абонатен номер
46556, от които: сумата от 373,59 лева главница за топлинна енергия за период от 6.2019г.
до 4.2020г., заедно със законната лихва от предявяване на иска – 17.8.2022г. до плащането,
както и сумата от 70,65 лева обезщетение за забава върху главницата, за период от
15.9.2019г. до 27.7.2022г., сумата от 5,76 лева – главница за дялово разпределение за период
от 8.2019г. до 4.2020г., заедно със законната лихва от предявяване на иска – 17.8.2022г. до
плащането, както и сумата от 1,33 лева обезщетение за забава върху главницата, за период
от 1.9.2019г. до 27.7.2022г. и сторените по делото разноски от 93,60 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, с адрес *** против Б. Г. Б. ЕГН **********
с адрес *** за горницата, до пълните предявени размери на претенциите, както следва: за
топлинна енергия за период от м.5.2108г. до м.8.2019г.,до пълния предявен размер на
претенцията от 594,36 лева, за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
над уважения размер от 70,65 лева до пълния предявен размер на вземането от 133,07 лева,
за дялово разпределение – за горницата над уважения размер от 5,76 лева, до пълния
предявен размер на претенцията от 6,41 лева, както и по фактура от м.7.2019г., за
обезщетение за забава за горницата над уважения размер от 1,33 лева, до пълния предявен
размер от 1,51 лева, както и за датата 31.8.2019г.
СУМИТЕ са платими от ответниците по банкова сметка BG48SOMB91301011253302.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, с адрес *** да заплати на Б. Г. Б. ЕГН ********** с адрес
*** и А. Г. Т. ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото разноски от 212,42 лева.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5