Решение по дело №7827/2020 на Районен съд - Пловдив

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   261082    05.04.2021г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

        при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7827 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

       Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

       В исковата молба от Й.Т.Т. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД се твърди, че между страните, в качеството им съответно на кредитополучател и кредитодател бил подписан договор за потребителски кредит № *** от ***, по силата на който бил предоставен кредит в размер на 8000 лв. Бил договорен годишен процент на разходите от 33,79 %, а възнаградителната лихва били фиксирана на 30 %. Общият размер на всички плащания бил 8686.44 лв. Дължала се неустойка в размер на 4166.96 лв., ако в 3-дневен срок от подписване на договора не се представи обезпечение измежду две физически лица – поръчители и банкова гаранция. Общо дължимата сума плюс неустойката следвало да бъдат върнати на 28 седмични вноски, всяка от 310,23 лв., за периода от 19.12.2016г. до 26.06.2017г. Договорът бил потребителски по смисъла на чл.9 ЗПК, договорът бил недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК. Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Лихвата надвишавала както двукратния, така и трикратния размер на законната, тоест била нищожна, с оглед установената съдебна практика. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не бил посочен начин на изчисляване на годишен процент на разходите и липсвала яснота по какъв начин е формиран същият, респ. общо дължимата сума по него. Определената в договора неустойка представлявала „скрито“ оскъпяване на кредита, тъй като ако била включена към общата сума за плащане, потребителят щял да установи, че ГПР надвишава 50 %. С това се допускало нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и клаузата за ГПР била нищожна. Оттук нищожен бил и договорът на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Неустойката била нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и била прекомерна. Невъзможно било да бъде събрана обилната документация във връзка с поръчителството. Нямало правила, по които да се определи неустойката, кои били вредите, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечението и които ще се компенсират от неустойката. Поради това клаузата за неустойката била недействителна, и на допълнителното основание по чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покривали от ГПР и по този начин се надвишавало изискването по чл.19, ал.4 ЗПК – ГПР да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Клаузата за неустойка противоречала и на материалния закон – чл.71 ЗЗД, както и на чл.33 ЗПК. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 100 лв. недължимо планета по клауза за неустойка по договор за паричен заем № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане на сумата. Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество за неоснователност на предявените искове. Неоснователни били твърденията за нарушение на

 

чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. При фиксирана лихва липсвало задължение в договора да се съдържа информация по този законов текст. Липсвали нарушения и на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. ГПР бил ясно посочен в договора за заем и бил в размер на 33,79 %, фиксиран бил, посочена била и общата сума за плащане – 8 686.44 лв. Механизмът за пресмятане на ГПР бил по формула, съдържаща се в Приложение № 1 към ЗПК, като нямало законово изискване механизмът да е посочен и в договора за паричен заем. В договора не била уговорена възможност за промяна на ГПР, поради което не били предвидени и уговорени допълнителни допускания. Неоснователни били и твърденията за нищожност на неустойката. Същата била начислена поради неизпълнение на поети договорни задължения от страна на заемателя за представяне на обезпечение. Освен това според чл.19, ал.3 ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, тоест законодателят бил предвидил възможност за начисляване на такива разходи, като изрично ги бил изключил при изчисляване на ГПР по кредита. В случая не намирала приложение разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК – периодът, за който била начислена неустойка била от изтичане на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а претендираната законна лихва била за период от настъпване на падежа на договора до изплащане на задължението, тоест за периода, за който се начислявала неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не се претендирало обезщетение за забава. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са направените по делото разноски.

        Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

        По делото е представен договор за паричен заем № *** от ***, сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Й.Т.Т., в качеството им съответно на заемодател и заемател, по силата на който е предоставена заемна сума в размер на 8000 лв.

        Представена е по делото справка за извършените плащания по договора, според която платената сума за главница възлиза на 8000 лв., за лихва – на 404.95 лв., за неустойка – на 2 458.17 лв. Представен е и погасителен план по договора за паричен заем, според който заемът е следвало да бъде погасен на 28 равни седмични вноски, всяка в размер от 310.23 лв.

        С определение от открито съдебно заседание от ** е допуснато изменение в размера на предявения иск от сумата от 100 лв. на сумата от 2458.17 лв.

        При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

         По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между страните са възникнали правоотношения по договор за  паричен заем по чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

         В исковата молба се твърди, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същият, респ. общо дължимата сума по него.

Не е налице според настоящия съдебен състав твърдяното в исковата молба нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се посочи ГПР и общата дължима сума от потребителя. В конкретния случай това изискване е спазено, тъй като в чл.2, т.7 от договора е посочена общата сума, дължима от заемателя, като се вземат предвид допусканията, посочени в т.8 – 8 686.44 лв., а в чл.2, т.8 е посочен годишен процент на разходите на заема: 33.79 %. 402.07 лв. Не се споделят доводите на ищцата, че договорът е изцяло нищожен – в договора е посочен и годишният лихвен процент. Основателно е обаче твърдението относно недействителност на клаузата, уреждаща неустойката. Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. Уговорената в

чл.4, ал.2 неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното задължение да се предостави обезпечение на заемодателя по реда

 

на чл.4, ал.1 от договора. От начина, по който е уредено това задължение, се налага извод, че изпълнението му е свързано със значителни затруднения - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация. Такива са например изискванията, свързани с предоставяне на служебна бележка от работодател, кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити. За изпълнение на тези задължения на заемополучателя е определен кратък срок – 3 дни от сключване на договора, което обосновава извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни, а оттук и да се създадат предпоставки за начисляване на неустойката, предвидена в чл.4, ал.2 от договора. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й, предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.

С оглед изложеното съдът намира, че клаузата, която уговаря дължимостта на тази неустойка е нищожна и сумата 2 458.17 лв. е заплатена от ищеца без основание, поради което и подлежи на връщане, съобразно чл.55 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.   

         При този изход на делото, на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 98.32 лв. От ищцовата страна се претендира и заплащане на *** на ищеца на възнаграждение, при условията на чл.38 ЗА, поради което и на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че на *** К.К. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото в размер на 402.07 лв. по уважения иск, платимо от ответното дружество.

 

 

 

         По изложените съображения съдът 

 

Р Е Ш И:

 

        ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, със *** С. К. К. да заплати на Й.Т.Т., ЕГН ********** *** сумата от 2 458.17 лв. /две хиляди четиристотин петдесет и осем лева и 17 ст./, представляваща получена без основание сума от "Изи Асет Мениджмънт" АД, платена от Й.Т.Т. по клауза за неустойка по договор за паричен заем № *** от ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – *** г. до окончателното й плащане.

         ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, със *** С. К. К.да заплати на Й.Т.Т., ЕГН ********** *** сумата от  98.32 лв. /деветдесет и осем лева и 32 ст./ направени по делото разноски за внесена държавна такса.

         ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, със *** С. К.К. да заплати на ***К.К.,*** сумата от 402.07 лв. /четиристотин и два лева и 07 ст./ адвокатско възнаграждение.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева

Вярно с оригинала.

М.К.