Р Е
Ш Е Н
И Е №211
гр. Пловдив,
28.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – осми граждански състав в открито съдебно заседание на
01.02.2017 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при участието на секретаря: Е.Д., като разгледа докладваното от съдия РУМЯНА АНДРЕЕВА гражданско въззивно дело № 3258/2014 г. по описа на Пловдивския Окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно и е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 11363/08.03.2013
г., подадена от А.К. Х. с ЕГН ********** чрез процесуалния му представител адв. В.Д. против решение № 659 от 22.02.2013
година, постановено по гр.д. 22037/2010 г.
на Пловдивския районен съд –Х гр.с-в.
С посоченото първоинстанционно решение е отхвърлен
предявения от А.К. Х. с ЕГН ********** против Х.Л.Б. с ЕГН **********
*** иск с правно основание чл.109 от ЗС
с искане за осъждане на ответника да
преустанови действията си, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост върху собствените му втори и трети етаж и таван и мазе от сграда с
идентификатор 56784.519.280.1 с площ от 32 кв. м., брой етажи: 3,
предназначение – жилищна сграда със смесено предназначение, построена в
поземлен имот с идентификатор 56784.519.280, находящ се в гр. П., ***, като
премахне незаконно построения четвърти етаж от собствената на ответника жилищна
сграда, построена в недвижим имот с идентификатор 56784.519.281, както и
монтираното и функциониращо съоръжение – Базова станция с две релейни станции.
С въззивната си жалба против това първоинстанционно решение А.К. Х. е направил
оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението по подробно изложени съображения, като е
поискал неговата отмяна и постановяване
друго решение по същество, с което предявеният от него иск да се уважи.
По така постъпилата въззивна жалба първоначално е било
образувано в.гр.д.№ 1811/2013 г. на ПОС, по което е постановено Решение №
1790/07.11.2013 г., с което решение № 659 от 22.02.2013 година, постановено по
гр.д. 22037/2010 г. на Пловдивския
районен съд –Х гр.с-в е изцяло потвърдено.
С решение № 249/27.10.2014 г. , постановено по гр.д.№
1231/2014 г. на ВКС, решение № 1790/07.11.2013 г., постановено по в.гр.д.№
1811/2013 г. на ПОС е било отменено в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от А.К. Х. против Х.Л.Б. негаторен
иск за премахване на монтираната в имота му базова релейна станция от
„Мобилтел“ ЕАД поради създаване от нея
на ЕМП с мощност над нормативно определените параметри, като делото е било
върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд в тази
част.
В частта му, с която е потвърдено решението на
районния съд, с което е отхвърлен иска на
А.К. Х. против Х.Л.Б. иск с правно основание чл.109 от ЗС с искане за осъждане на
ответника да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да упражнява
правото си на собственост върху собствените му втори и трети етаж и таван и
мазе от сграда с идентификатор 56784.519.280.1, построена в поземлен имот с
идентификатор 56784.519.280, находящ се в гр. П., ***, като премахне незаконно
построения четвърти етаж от собствената на ответника жилищна сграда, построена
в недвижим имот с идентификатор 56784.519.281, решението на Пловдивския окръжен
съд не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
Предмет на
разглеждане в настоящото въззивно производство е въззивната жалба на А.К. Х. против решение № 659 от
24.01.2013 година, постановено по гр.д. 22037/2010 г. на Пловдивския районен съд –Х гр.с-в в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от него иск против Х.Л.Б. иск с правно основание чл.109 от ЗС с искане за осъждането му да
преустанови действията си, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост върху собствените му втори и трети етаж и таван и мазе от сграда с
идентификатор 56784.519.280.1, построена в поземлен имот с идентификатор
56784.519.280, находящ се в гр. П., ***, като
премахне монтираната в собствения му недвижим имот с идентификатор
56784.519.281 базова релейна станция от „Мобилтел“ ЕАД, поради създаване от нея на ЕМП с мощност над
нормативно определените параметри.
Въззиваемият Х.Б., чрез процесуалния му представител адв.
Н.А. оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли решението на районния съд да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира заплащането на
разноски.
Третото лице-помагач „Мобилтел“ ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. “Кукуш” № 1 не взема становище по
въззивната жалба.
Пловдивският
Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока
по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и като такава е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Твърденията в исковата молба са
били за това, че ответникът Х. Б. пречи
на ищеца да упражнява правото си на собственост върху собствените на ищеца
втори и трети етаж, таван и мазе от сграда с идентификатор
56784.519.280.1 с площ от 32 кв. м., брой етажи: 3, предназначение – жилищна
сграда със смесено предназначение, построена в поземлен имот с идентификатор
56784.519.280, находящ се в гр. П., ***, тъй като върху построения от него
четвърти етаж на собствената му жилищна
сграда, е монтирал Базова станция с две релейни
станции, които изискват охранителна зона с оглед вредното излъчване и влияние на съоръженията.
Според нормата на чл.
109 ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За основателността на иска по чл.
109 ЗС в настоящия случай следва два се установи, че описаното в исковата молба
съоръжение е монтирано в имота на ответника по начин, по който се създават
вредности, които влошават състоянието на имота на ищеца - ЕМП с мощност
над нормативно определените параметри. За
успешното провеждане на негаторния иск е необходимо установяване на действието
и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзка
между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване
упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия. Само титулярът на правото на собственост може да бъде
материално-легитимиран по иска по чл.
109 ЗС, докато на страната на ответника може да бъде конституирано и
лице, което поддържа състоянието на вредно въздействие спрямо вещта на
ищеца. /В този смисъл е и Решение № 62 от 01.07.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 339/2015 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
По делото между страните не е спорно, а и от представените
писмени доказателства / протокол от 15.09.1993 г. по гр.д.№7911/93 г. на ПРС, с
който е одобрена съдебна спогодба в производство по съдебна делба, нот.акт №
12/97 г. за прехвърляна на недвижим имот срещу гледане и издръжка/ се установява, че на основание извършена
делба ищецът е собственик на втори и трети етаж, както и на таван и мазе на
недвижим имот с идентификатор 56784.519.280.1 с площ от 32 кв. м., брой етажи:
3, предназначение – жилищна сграда със смесено предназначение, построена в поземлен
имот с идентификатор 56784.519.280, находящ се в гр. П., ***, а ответникът
- на основание договор за продажба на
недвижим имот от 01.04.1997 година срещу
гледане и издръжка– на построената в съседния имот на ищеца , имот с идентификатор 56784.519.281 сграда. Няма
спор също така , че на последния етаж на
жилищната сграда, собственост на ответника е монтирано съоръжение – Базова станция ”Хари” с две релейни станции, собствено на
третото лице помагач - ”Мобилтел” ЕАД гр.София.
Нормите и изискванията за защита на населението от
вредното въздействие на електромагнитни полета (ЕМП) в честотния обхват от 30
kHz до 30 GHz са определени в Наредба №
9 от 14.03.1991 г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета в
населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи
обекти. Действаща е и Наредба № 21 от 11.05.2007 г. за правилата за изграждане
на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения, в която се определят правилата
за проектиране, изграждане, реконструкция и основен ремонт на мобилните
далекосъобщителни мрежи и на съоръженията към тях, наричани за краткост
"строежи", включително изискванията за тяхната безопасност /чл.1 от
наредбата/. В чл.12 от Наредба № 21 от 11.05.2007 г. е предвидено, че
инвестиционните проекти, въз основа на които се издава разрешение за строеж на
радиорелейни и базови станции с изходна мощност над 10 W, включват определяне
на границите на хигиенно-защитната зона при спазване изискванията на
Наредба № 9 от 14.03.1991 г. за пределно
допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на
хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти . Според чл.4, ал.2 от
Наредба № 9 от 14.03.1991 г., границата на хигиенно-защитната зона /ХЗЗ/
около излъчващите обекти е крива затворена линия върху земната повърхност или
над нея, във всяка точка на която напрегнатостта и плътността на мощност на ЕМП
са равни на пределно допустимите нива, дадени в приложението. Ал.3 на чл.4 от
Наредба № 9 от 14.03.1991 г. пък
предвижда, че линиите, образувани от точките с изчислени стойности, равни или
по-високи от пределно допустимите нива на ЕМП, трябва да не попадат в населена
територия. Според чл.4, ал.5 от същата Наредба, методиките за изчисляване на
ХЗЗ се утвърждават от министъра на здравеопазването.
По делото пред районния съд е представено разрешение
за строеж № 63 от 19.02.2003 г. на Община Пловдив, район „Централен” / л.165 /, издадено на името на ответника
Х.Б., като на последния е разрешено да
извърши строеж на обект – Базова станция на „Мобилтел“ – „Хари“ – на покрива на
сградата, в преградната част на тавана, в жилищна сграда в гр. П., ***.
Установява се от приетите в първоинстанционното
разглеждане на делото заключения по комплексна тройна СТЕ с вещи лица В. К., И.
П. и М. М. – първоначално и допълнителни, че сградата на ищеца представлява
жилищна сграда с магазин на партер и два жилищни етажа и тераса над етажа и е с
височина 9,80 м., а сградата на ответника представлява постройка с
партер-магазин, галерия, два жилищни етажа и тавански етаж, с обща височина на
постройката 12,10 м. Към момента на изготвяне на заключенията на
стоманобетонната плоча на северната тераса, с излаз от таванския етаж е била
монтирана конструкция на антенен носач за три антени, стоманени тръби ф114. Под
антените е била налята бетонова основа с височина 10 см. Според допълнителното
заключение на тези вещи лица от 19.05.2012 г., максималната мощност на
процесната базова станция е по-голяма от 10 W. В етапа на проектиране не е извършвано изчисление на
хигиенно-защитна зона и за същата не е извършвано инвестиционно проектиране. За
да бъдат спазени изискванията на чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредба №9/14.03.1991 г.
за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и
определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти, сумата от
плътностите на мощността на ЕМП на трите излъчвателя от трите секторни антени
трябва да е равна или по-малка от пределно допустимото ниво от 10 микровата на
квадратен сантиметър. Направените изчисления в заключението са на база максималната
изходна мощност на базовата станция и коефициента на усилване на секторните
антени в стандартите GSM900 и GSM1800,
като според вещите лица нивото на плътността на ЕМП трябва да бъде не по-голяма
от 3 микровата на квадратен сантиметър излъчвана от всяка антена на разстояние
не по-малко от 52 м. от всяка една от трите антени, а хигиенно-защитната зона
за този тип съоръжение трябва да бъде не по-малка от 55 м. С оглед направените
изчисления, вещите лица са заключили, че изискванията на Наредба № 21/2007 г.
вр. с чл.5, ал.2 от Наредба № 9/91 г. не са спазени. Вещите лица са посочили още, че основната
част от енергията на монтираното на покрива на ответника съоръжение се излъчва
в хоризонтална равнина, успоредна спрямо земната повърхност, а не надолу към
сградата, върху която е монтирана антената.
Във второто въззивно разглеждане на делото е прието като писмено доказателство разрешение за строеж № 167/12.11.2013 г., издадено от Гл. архитект на Район „Централен“ – Община Пловдив, на името на ответника Х.Б. и на „Мобилтел“ ЕАД, за „Преустройство на съществуваща базова станция в базова станция с честотен обхват 900-2100 MHz на „Мобилтел“ ЕАД PDV0045.A003 „HARI“, в ПИ с идентификатор 56784.519.281 гр.П., ул.***. Ищецът е оспорил това разрешение за строеж като издадено от лице без материална компетентност, като се е позовал на нормата на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, която гласи, че разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината, а за градовете с районно деление - по решение на общинския съвет - от главния архитект на района.
С оглед на това възражение по делото са
приети като писмени доказателства Решение на Общински съвет – Пловдив № 142,
взето с протокол № 12 от 17.05.2001 г. /л.187 от делото / , с което Общинският
съвет е дал съгласие Главният архитект на Община Пловдив да предостави
определени свои функции по ЗУТ, измежду които и тези по чл.148, ал.2 от ЗУТ да
издават разрешения за строеж, като и за строежи по смисъла на чл.147, ал.1 от ЗУТ, на Районните главни архитекти.
Приета е и Заповед № ОА-730 от 12.05.2004 г. на Главния архитект на
Община-Пловдив, с която на Главния архитект на Район „Централен“ при Община
Пловдив, за цялата територия на Район „Централен“ са предоставени функции по
ЗУТ, измежду които и тези по чл.148, ал.2 от ЗУТ да издават разрешения за
строеж, като и за строежи по смисъла на чл.147, ал.1 от ЗУТ. С оглед
направените констатации следва да се приеме, че възражението за нищожност на
посоченото разрешение за строеж е неоснователно.
По делото е прието и разрешение за
ползване на строеж от 12.04.2010 г., базова станция в базова станция с честотен
обхват 900-2100 MHz на „Мобилтел“ ЕАД PDV0045.A003 „HARI“, видно от
който при извършеното преустройство са изрязани съществуващите мачти на Н=1,30m, затапени са и е монтирана нова мачта за антени
с Н=6,50m, на кота +15,90 m. Съществуващите секторни и
преносни антени са преместени на новата мачта и са монтирани две укрепващи
рамки под мачтата. Съобразно този протокол, според представените становища на
контролните органи и експлоатационни предприятия съобразно Протокол MPS №
0103035 от 12.03.2014 г. от „Метроном – П.С.“ ООД – Лаборатория за измерване
факторите на работната среда и относно измерване и хигиенна оценка на
електромагнитните полета в околността на излъчващите антени, експлоатацията на
базовата станция няма да създаде здравен риск за населението в района.
При това разглеждане на делото е прието
и заключението на вещото лице В.С. по СТЕ, в което е прието, че в радиус от 52
м. от антената няма жилищни сгради с височина над 19,65 м., т.е. няма обитаеми
жилища в хигиенно-защитната зона. Жилището на ищеца се намира на повече от 5 м.
по-ниско от нивото на монтаж на антенните излъчватели и въобще не попада в
обсега на излъчване и в хигиенно-защитната зона.
Приети са и заключенията на вещото лице
К.А. – основно и допълнителни, извършени въз основа на документите по делото и
след оглед на място, според които на тераса с кота +15,90 m. спрямо кота терен,
представляваща севернатга половина от покрива на сградата на адрес ул.***,
гр.П. е изградена антенна мачта с височина 6,5 m., на която са монтирани три
броя секторни антени, предвидени да осигуряват радиокомуникационна връзка за
технологиите по стандарти GSM900, GSM 1800 и UMTS2100, като
единствено за сектор 2 не се използва технологията GSM 1800. И трите секторни антени са настроени с
електрически тилт /наклон на излъчване спрямо хоризонталната равнина/.
Геометричният им център е разположен на кота +21,0 m. спрямо кота терен.Вещото
лице е констатирало, че са налице две критични точки, за които се очаква
максимален поток на мощността и които попадат в населената територия и е
възможно пребиваване на хора за дълги периоди от време. Тези точки се намират в
зоната пред антената на Сектор 2 и са както следва: Точка №1, намираща се на
тераса на последния етаж на сграда с адрес:ул. ***, гр.П. /сградата на ищеца/ и
Т.2, намираща се на остъклена тераса на
последния етаж на сграда, намираща се на юг-югоизток на отсрещната страна на
ул.“Ж.“. В зоните пред антените на Сектор 1 и Сектор 3 не са налице потенциални
критични точки. Вещото лице е посочило, че за Точка 1, намираща се на тераса на
последния етаж от жилището на ищеца, плътността на мощността на ЕМП е 1,16
микровата на кв.см., която стойност е приблизително 9 пъти под нормата от 10
микровата на кв.см., посочена в Наредба № 9/91 г. за съответния честотен
обхват. Вещото лице е направило и изчисления за плътността на мощността на ЕМП
за Точка 1 в случай на подадени високочестотни мощности за двете технологии,
отговарящи на максималните, които съответното инсталирано техническо оборудване
може да осигури, като е посочило, че при максимална мощност на съоръжението
тази плътност на ЕМП за Точка 1 е 3,288 микровата на кв.см., която стойност е
приблизително 3 пъти под нормата от 10 микровата на кв.см., посочена в Наредба
№ 9/91 г. За тази точка е спазено минимално допустимото разстояние на
излъчващите обекти до населените територии. Вещото лице е направило и
изчисления за плътността на енергийния поток в хипотетичния случай, че от
съоръжението се излъчва с максимална мощност, която инсталираното оборудване
може да подаде към всяка една от секторните антени при конфигурирането му за
работа с пълна мощност за всяка една от наличните технологии, като плътността
на ЕМП в този случай за Точка 1 е 4,41 микровата на кв.см. / под нормата от 10
микровата на кв.см., посочена в Наредба № 9/91 г./. В съдебно заседание вещото
лице е уточнило, че Сектор 2 от процесното съоръжение , който най-много засяга
терасата на ищеца, излъчва само в технологиите GSM900 и UMTS2100, и не излъчва в технологията GSM 1800. Излъчването в тези технологии са съгласувани,
като издаденият лиценз за „Мобилтел“ е съобразно това съгласуване за заявените
мощности. По тази причина е посочил различна плътност на ЕМП за Точка 1, изчислена първоначално съобразно
заявените мощности, съобразени със съгласуваното с Министерство на
здравеопазването, а в последствие изчислени и съобразно максимално възможните
за излъчване според техническите възможности на съоръжението. В обобщение
вещото лице К.А. е посочил, че за Точка 1 е спазено минимално допустимото
разстояние на излъчващите обекти до населените
територии, като сбор от всички инсталирани мощности, съгласно чл.3 и
чл.4 от Наредба № 9/1991 г. С оглед изискването на чл.12 от Наредба № 21 от
11.05.2007 г. за правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и
съоръжения, за процесната базова станция е налична проектна документация,
разработена от компанията TELELINK. На
база на това е издадено разрешение за строеж. Извършено е и измерване в
контролни пунктове на параметрите на ЕМП при предаване на строителния обект и
въвеждането му в експлоатация, съобразно
изискването на чл.9, ал.2 от Наредба № 9/91 г., като е издадено разрешение за
ползване въз основа на множество документи, измежду които и Протокол MPS №
0103035 от 12.03.2014 г. от „Метроном – П.С.“ ООД. При тези обстоятелства
вещото лице е посочило, че не е налице нарушение на изискванията на Наредба №
21/2007 г.
Протокол MPS №
0103035 от 12.03.2014 г. от „Метроном – П.С.“ ООД е приет като писмено
доказателство по делото, като от страна на ищеца е било направено оспорване на
неговата автентичност с твърденията, че не носи подписите на посочените като
подписали го лица, извършили измерването и оценката – М.Д., инж.Т.Т. и
доц.М.И., д.м. Оспорването е останало недоказано, като със заключение по СГрЕ с
вещо лице М.С. е установено, че подписите върху този документ са изпълнени
съответно от М. С. Д., Т. Н. Т. и М. С. И. Протоколът отразява извършването на
контролни измервания за процесното съоръжение предвид пускането му в
експлоатация, с оглед измерване и хигиенна оценка на електромагнитните полета в
околността на излъчващите антени, както в заключение е прието, че стойността на
плътността на мощността в пунктовете на измерване не надвишават пределно
допустимата стойност за населени територии от 10 микровата на кв.см. съобразно
изискванията на Наредба № 9.
Въз основа на така събраните
доказателства, ценени както поотделно, така и в съвкупност, съдът приема, че не
е доказано твърдението на ищеца, направено в исковата му молба при изграждането
на процесната базова станция в имота на ответника да не е спазено нормативното
изискване за хигиенно-охранителна зона с оглед вредното излъчване и влияния на
съоръженията. Ако в първоинстанционното разглеждане на делото са били налице
данни в етапа на проектиране на съоръжението да
не е извършвано изчисление на хигиенно-защитна зона и за същата да не е
извършвано инвестиционно проектиране /заключението на вещите лица К., П. и М./
и да не е спазена ХЗЗ, то следва да се
вземе предвид, че това заключение е изготвено въз основа на база максималната
изходна мощност на съоръжението и
коефициент на усилване на секторните антени в стандартите GSM900 и GSM1800. Същевременно, вещите лица са посочили, че основната
част от енергията на монтираното на покрива на ответника съоръжение се излъчва
в хоризонтална равнина, успоредна спрямо земната повърхност, а не надолу към
сградите. Установи се по делото, че в хода на производството въз основа на
издадено разрешение за строеж № 167/12.11.2013 г. е извършено преустройство на
съоръжението, като е издадено и разрешение за ползване на строеж от 12.04.2010
г. При извършеното преустройство е променена височинността на съоръжението -
съществуващите мачти на Н=1,30m са били
изрязани, като е монтирана нова мачта за антени с Н=6,50m, на кота +15,90 m. Съобразени са становища на
контролните органи и въз основа на Протокол
MPS
№ 0103035 от 12.03.2014 г. от „Метроном –
П.С.“ ООД – Лаборатория за измерване факторите на работната среда и относно
измерване и хигиенна оценка на електромагнитните полета в околността на
излъчващите антени е прието, че
експлоатацията на процесната базова станция няма да създаде здравен риск
за населението в района. По делото се установи въз основа на заключенията на
вещите лица С. и А., че няма обитаеми
жилища в хигиенно-защитната зона, а жилището на ищеца се намира на повече от 5
м. по-ниско от нивото на монтаж на антенните излъчватели и въобще не попада в
обсега на излъчване и в хигиенно-защитната зона и е спазено минимално
допустимото разстояние на излъчващите обекти до населените територии, като сбор от всички инсталирани
мощности на съоръжението, съгласно чл.3 и чл.4 от Наредба № 9/1991 г.
Ето защо съдът приема, че предявеният
иск е неоснователен и като такъв същият следва да се отхвърли.
Решението на районния съд в
разглежданата обжалвана част е правилно и като такова ще се потвърди.
С
оглед изхода на делото и на основание
чл.78 ал.2 от ГПК, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените разноски за
настоящото разглеждане на делото пред въззивна инстанция, които се констатираха
на 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, както и 400 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, заплатено в производството по касационното
обжалване. Не следва да се присъждат
разноски от 400 лв. за адвокатско възнаграждение при първоначалното въззивно
разглеждане на делото, които вече са били присъдени.
Ето
защо, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 659 от 22.02.2013, постановено по
гр.д. 22037/2010 г. на Пловдивския
районен съд –Х гр.с-в в частта му, с която е отхвърлен предявеният от А.К. Х. с
ЕГН ********** против Х.Л.Б. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.109 от ЗС с искане за осъждането на
ответника да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да упражнява
правото си на собственост върху собствените му втори и трети етаж и таван и
мазе от сграда с идентификатор 56784.519.280.1, построена в поземлен имот с
идентификатор 56784.519.280, находящ се в гр. П., ***, като премахне
монтираната в собствения му недвижим имот с идентификатор 56784.519.281 базова
релейна станция от „Мобилтел“ ЕАД,
поради създаване от нея на ЕМП с мощност над нормативно определените
параметри.
ОСЪЖДА А.К. Х.,
ЕГН **********,***, адв. В.Д., да заплати на Х.Л.Б., ЕГН **********,
направените разноски за въззивната инстанция при второто разглеждане на делото
в размер на 400 /четиристотин/ лв., както и направените разноски в касационното
производство, в размер на 400 /четиристотин/ лв.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника -
“Мобилтел” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Кукуш” № 1.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: