РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1805
гр. Пловдив, 02 октомври 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1842 по описа
за 2018 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда
на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
2. Образувано е по искова
молба, предявена от Б.А.С., ЕГН **********,***, чрез процесуалния си
представител адвокат Б.Д.,***. Ищецът иска ответникът Община Пловдив да бъде
осъден да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, претърпени в резултат
на незаконосъобразни действия на
длъжностни лица в общината при осъществяване на административна дейност,
свързана с установяване на собствеността върху ПИ с идентификатор ***(така
уточняваща молба вх. № 15319/07.08.2018 г. по описа на съда), извършени в хода на процедурата по издаване на Заповед № 17РД09-420 от
06.11.2017 г. на Кмета на Район „Северен“ при Община Пловдив за прокарване на
временен път (в улична регулация между кв. 16 и кв. 18, в частта от
о.т. 209 до о.т.101 за транспортен достъп до УПИ II-501.340, жилищно
застрояване от кв. 16 по ПУП-ПУР с устройствени зони Жилищен парк „Марица
север“ гр. Пловдив по служебно изготвен проект на трасе за временния път от
07.02.2017 г. неразделна част от заповедта), и довели до
незаконосъобразно забавяне на издаването й. Евентуално, ако не бъде възприето,
че собствеността на ПИ с идентификатор ***не е следвало да бъде установявана в
производството по издаване на горепосочената заповед, вредите се претендират в
резултат на незаконосъобразно бездействие
на длъжностните лица в Община Пловдив, довели до забавяне издаването на
становище за установяване на собствеността върху ПИ с идентификатор ***(така
уточняваща молба вх. № 15319/07.08.2018 г. по описа на съда).
Неимуществените
вреди се твърди, че се изразяват в преживени душевни страдания, притеснения,
вдигане на кръвно, нарушения на съня, стрес, дискомфорт, накърняване на
достойнството и унижение за периода от 03.01.2017 г. – датата на подаване на
заявлението от ищеца до Кмета на Район „Северен“ при Община Пловдив за
одобряване прокарването на временния път до собствения му имот, до 06.11.2017
г. – датата на издаване на Заповед № 17РД09-420 от 06.11.2017 г. от Кмета на
Район „Северен“ при Община Пловдив за прокарването му. Претендира се присъждане
на разноските по делото. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по
делото писмена защита.
3. Ответникът – Община
Пловдив, чрез процесуалните си представители, оспорва предявените искови
претенции по основание и размер. Претендира присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност и доказаност на
предявения иск и счита, че същият следва да бъде уважен.
ІІ. За допустимостта:
5. Съгласно чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за
непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността на
администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае
за специална подсъдност, уредена в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ,
произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по чл.
128, ал. 1, т. 5 от АПК.
В разпоредбата на
чл. 204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените
искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на
исковете, предвидени в ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено
в разпоредбите на ал. 3 и 4 на чл. 204 от АПК, където липсва изискване за
предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно
решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността
на действието или бездействието. Така, съгласно изричното правило на чл. 204,
ал. 3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието
или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен искът за
обезщетение. С други думи казано, когато твърдяните вреди са настъпили от
нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на
административен орган или длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, предварителното установяване на нищожността или
незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на
делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в исковото
производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респ. незаконосъобразността
на действието или бездействието, което може да стане по два начина:
преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск
за обезщетение с оспорване на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК
и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен
акт.
В настоящия
случай, съобразно твърденията в исковата молба, се претендират вреди,
произтичащи от незаконосъобразни
действия на длъжностни лица в Община Пловдив при осъществяване на административна
дейност, свързани с установяване собствеността върху ПИ с идентификатор ***,
извършени в хода на процедурата по издаване на Заповед № 17РД09-420 от
06.11.2017 г. на Кмета на Район „Северен“ при Община Пловдив за прокарване на
временен път и довели до незаконосъобразно забавяне на издаването й.
Евентуално, ако не бъде възприето, че собствеността на ПИ с идентификатор ***не
е следвало да бъде установявана в производството по издаване на процесната
заповед, вредите се претендират в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица в Община Пловдив,
довели до забавяне издаването на становище за установяване на собствеността
върху ПИ с идентификатор ***. При това положение съдът следва преюдициално да
се произнесе по незаконосъобразността на действието, респ. бездействието при
разглеждане на делото по същество.
Във връзка с
обсъждане на въпроса за допустимостта на исковата молба, следва да се посочи
още, че наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорност
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, имат отношение към основателността на иска, а не към
неговата допустимост.
Разпоредбата на
чл. 205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В този смисъл е изричното правило на
посочения нормативен текст: “Искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите”. Следователно, ответник по иск
за обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт или незаконосъобразни действия
или бездействия на администрацията, е юридическото лице. В случая такова
юридическо лице е Община Пловдив, като правилно искът за обезщетение е предявен
спрямо Община Пловдив.
При така
изложеното, съдът намира, че исковата молба е процесуално допустима, като е
предявена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед
фактическите твърдения в нея, че като гражданин на Република България Б.С. е
претърпял вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административен
орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
ІІІ. За фактите:
6. Със Заявление вх. №
3-9400-14175/03.01.2017 г. до Кмета на Община Пловдив, район „Северен“,
депозирано от Б.А.С. чрез С.Р. - пълномощник, е поискано на основание чл. 190,
ал. 1 от ЗУТ да бъде одобрено прокарването на временен път до имот – УПИ ІІ –
501.340 – жилищно застрояване, кв. 16 – нов по плана на ПУП – ПУР „Марица –
север“, съответстващ на ПИ 56784.501.998 по КК на гр. Пловдив /л.
8, л. 172, л. 191, л. 249/. Към заявлението е
приложена Схема – предложение за трасето на временния път /л.
178/.
6.1. Във връзка с това
заявление и в съответствие с приложената схема-предложение, на 06.01.2017 г. е
изготвен служебно Проект на трасе за временен път в улична регулация между кв.
16 и кв. 18, за транспортен достъп до УПИ ІІ-501.340, жил.
застрояване от кв. 16 по ПУП-ПУР с устройствени зони Жилищен парк „Марица
север“, гр. Пловдив /л. 177/.
6.2. Изготвено е съобщение на
трасе за временен път в улична регулация между кв. 16 и кв. 18, за транспортен
достъп до УПИ ІІ-501.340, жил. застр.
от кв. 16 по ПУП-ПУР с устройствени зони жил. парк
„Марица – север“, гр. Пловдив, с което е даден 14-дневен срок от съобщаването
за представяне на предложения, искания и възражения по проекта, съгласно чл.
128, ал. 3 от ЗУТ, като процедурата е започната на 12.01.2017 г. и приключила
на 26.01.2017 г., регистрирано е и едно подадено възражение, видно от разписния
лист /л. 183 и сл./.
6.3. С писмо изх. №
3-9400-14175/11.01.2017 г. преписката е изпратена до Зам.- кмет на Община
Пловдив за становище във връзка с чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, с оглед на това, че
трасето е установено, че засяга имоти общинска собственост, а именно ПИ с ид. 56784.501.386, 56784.501.348 и ***/л.
36, л. 176 и л. 245/.
7. От Зам.-кмет ОСУТСИ при
Община Пловдив е изготвено Възражение с изх. № 17РС20/03.02.2017 г., което е
изпратено но Кмета на Район „Северен“ при Община Пловдив, в което се сочи, че
Комисията по чл. 2, ал. 3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество при Община Пловдив, с решението, взето с
Протокол № 205/25.01.2017 г. възразява срещу прокарването на временен път по
предложения начин, като счита, че следва да се подготви ново предложение, което
да не засяга ПИ с ид. 56784.501.248 по КК на гр.
Пловдив /л. 37, л. 179, л. 251/.
8. На 07.02.2017 г. в
район „Северен“ при Община Пловдив е изготвен служебно нов проект, във връзка с
подаденото заявление, в съответствие с приложената схема-предложение и
възражението от 03.02.2017 г. на Зам.-кмет ОСУТСИ при Община Пловдив /л.
39, л. 182, л. 202, л. 209, л. 215/, за което
жалбоподателят С., чрез своя пълномощник С.Р., е уведомен с писмо изх. №
3-9400-14175/13.02.2017 г., в т.ч. и за възможността в 14-дневен срок да се
запознае с него, съответно да представи предложения, искания и възражения,
съгласно чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, като такива не се констатират да са постъпили /л.
181/.
9. Така изготвеният нов
проект, заедно с преписката е изпратен на Зам.-кмет ОСУТСИ при Община Пловдив с
писмо изх. № 3-9400-14175/13.02.2017 г. за обява в качеството на заинтересовано
лице. Посочено е също така в писмото, че с оглед на това, че трасето засяга
имоти общинска собственост с ид. 56784.501.386 и ***е
необходимо изразяването на становище във връзка с чл. 190, ал. 6 от ЗУТ /л.
27, л. 38, л. 180, л. 235, л. 252/.
9.1. С Протокол №
209/23.02.2017 г. Комисията по чл. 2, ал. 3 от Наредба за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество, назначена със Заповед № 16
ОА-392/23.02.2016 г., № 16 ОА-2308/02.09.2016 г. и № 17 ОА-179/24.01.2017 г. на
Кмета на Община Пловдив е взела решение, с което не е възразила за прокарване
на въпросния временен път, като е посочено, че собствеността върху имота, който
ще бъде зает от него, е общинска и предназначението му е за улица /л.
205/.
9.2. Изготвена е Скица от
07.03.2017 г. /демо версия/ в която е отразено, че по
отношение имот 1.163, ЕКАТТЕ 81880 липсват данни за собственост /л.
206, л. 227/.
9.3. Предприета е процедура
по изясняване собствеността на ПИ с ид. № ***по КК на
гр. Пловдив, записан в същата като временно общински и попадащ в уличната
регулация между кв. 16 и кв. 18 по ПУП-ПУР с устройствени зони Жилищен парк
„Марица север“, гр. Пловдив, като е изпратено писмо до Областен управител на
Област Пловдив с изх. № 17РС20(2)/17.03.2017 г. от зам.-кмет ОСУТСИ, с което е
поискана информация за това има ли акт за държавна собственост на цитирания
имот, както и становище по отношение собствеността на същия /л.
40, л. 234/.
В отговор с писмо изх. № ДС-30-19#1 от 01.06.2017 г.,
Заместник областният управител на област Пловдив посочва, че след извършена
проверка по актовите книги за недвижимите имоти, е установено, че за търсения
ПИ няма съставен Акт за държавна собственост по реда на ЗДС след 01.06.1996 г.
и не е държавен /л. 41, л. 233/.
9.4. С писмо изх. № 17РС20(4)
от 26.06.2017 г. е изискано от Началник ОСЗ – Пловдив удостоверение за наличие
или липса на реституционни претенции от бивши собственици в сроковете по ЗСПЗЗ
за имот с ИД 56784.201.339 по КККР на гр. Пловдив, както и копия на всички
постановени решения за признато право на собственост и обезщетение по реда на
ЗСПЗЗ, вкл. и съдебни решения по заявените преписки на бившите собственици, при
наличие на такива. Горното във връзка с изясняване собствеността на
горепосочения имот /л. 42, л. 44, л. 230, л. 232/.
Постъпил е
отговор от Началник Общинска служба по земеделие – Пловдив с изх. №
РД-05-454А/18.07.2017 г., от който се установява, че към момента на изготвянето
му, липсва информация за реституционни претенции за търсения имот /л.
43, л. 229, л. 231/.
9.5. Отправено е ново искане
до Началник ОСЗ – Пловдив за представяне на удостоверение за наличие или липса
на реституционни претенции от бивши собственици в сроковете по ЗСПЗЗ за имоти с
№№ 001162 и 001163 по КВС, землище Пловдив – север, гр. Пловдив, както и копия
от всички постановени решения за признато право на собственост и обезщетение по
реда на ЗСПЗЗ, вкл. и съдебни решения, по заявените преписки на бившите
собственици, при наличие на такива /л. 45, л. 228/.
В отговор с изх.
№ ПО-06-560/17.08.2017 г. Началникът на ОСЗ – Пловдив е посочил, че за
търсените имоти има предявени реституционни претенции и те са удовлетворени,
приложена е история на имотите, ведно със съдебно решение и заключение по СТЕ /л.
46 и сл., л. 224 и сл./.
9.6. Изготвено е съобщение на
трасе на временен път в улична регулация между кв. 16 и кв. 18, за транспортен достъп
до УПИ ІІ-501.340, жил. застр.
от кв. 16 по ПУП – ПУР с устройствени зони жил. парк
„Марица-север“, гр. Пловдив, като е предоставена възможност в 14-дневен срок от
съобщаването за предложения, искания и възражения по проекта, съгласно чл. 128,
ал. 3 от ЗУТ. Процедурата е започната на 03.10.2017 г. и приключила на
04.11.2017 г. без възражения /л. 57 и сл./.
9.7. Изготвена е Скица от
03.10.2017 г. /демо версия/ за имот № 339 по КК на
гр. Пловдив, в която е отразено, че имотът временно се стопанисва от Община
Пловдив, съгласно Решение № 5010/07.07.1997 г.,
издадено от Общинска служба „Земеделие и гори“ гр. Пловдив /л.
244/.
9.8. С писмо изх. № 17РС20
(5) от 06.10.2017 г. Директорът на Дирекция „Общинска собственост“ е изпратил
на Директор Дирекция „Устройство на територията“ – Община Пловдив образуваната
преписка (по писмото на Кмета на Район „Северен“ при Община
Пловдив с изх. № 3-9400-14175/13.02.2017 г.) ведно със
служебна справка от 05.10.2017 г., изготвена от отдел ОИЖП, Дирекция „Общинска
собственост“ при Община Пловдив, в която се сочи, че при направена проверка по
документите в отдел „Общински имоти и жилищна политика“, дирекция „Общинска
собственост“, ПИ с ИД 56784.501.386 съгласно извадка от КР на НИ е записан на
Община Пловдив, с начин на трайно ползване – за второстепенна улица и съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС е публична общинска собственост
и на основание чл. 56, ал. 2 от ЗОС не подлежи на актуване.
По отношение ПИ с
ИД ***, вписан в КККР на гр. Пловдив като собственост на Община Пловдив,
представляващ път по ПУП-ПУР с устройствени зони Жилищен парк „Марица север“,
гр. Пловдив, по приблизителна идентификация част от имот 220 в масив І по плана
на землище – север, изготвен от Поземлена комисия – Пловдив, е посочено, че
няма данни за същия да е постановено решение от ОСЗ-Пловдив на името на Община
Пловдив и в тази връзка не е безспорно общинска собственост. Посочва се също
така в справката, че Комисията по чл. 2, ал. 3 от Наредбата за реда да
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество при Община Пловдив
с Протокол № 209/23.02.2017 г. не е възразила по отношение прокарването на
временния път в частта на ПИ 56784.501.386, предвид това, че предназначението
му е за улица /л. 26, л. 54, л. 211, л. 218/.
10. След описаните по-горе
извършени проверки, с писмо изх. № 17РС20(5) от 17.10.2017 г. Директорът на
Дирекция УТ при Община Пловдив е върнал преписката на Кмета на Район „Северен“
при Община Пловдив (по изх. №3-9400-14175/13.02.2017 г.) с проект за прокарване на временен път в улична регулация между кв. 16 и
кв. 18 с цел създаване на временен достъп до УПИ ІІ-501.340 от кв. 16 по плана
на ПУП-ПУР с устройствени зони Жил. парк „Марица
Север“ гр. Пловдив, обявена на дирекция „ОС“ за приключване на процедурите и
оформяне на разписния лист /л. 28/.
11. С оглед справката на
Дирекция „ОС“ при Община Пловдив, от която е установено, че собствеността на ПИ
с ид. № ***по КК на гр. Пловдив не е безспорно
общинска, с писмо изх. № 3-9400-14175/25.10.2017 г. е изискано становище от
Директор Дирекция „Финансови дейности, човешки ресурси, правно обслужване,
образование и култура, стопански дейности и отбранително-мобилизационна
подготовка“ при Район „Северен“, за издаването на търсената заповед, както и за
необходимостта от писмен договор с нотариална заверка на подписите на
заинтересованите собственици – Община Пловдив и Б.А.С. за изграждане на
временния път, предвид заявеното съгласие в служебна справка на база Протокол №
209/23.02.2017 г. на Комисията по чл. 2, ал. 3 от Наредбата за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество, който директор, съгласно
резолюция от 30.10.2017 г. е изразил положително становище за издаване на
търсената заповед /л. 56, л. 59, л. 186, л. 216/.
12. С констативен протокол
изх. № 3-9400-14175 от 03.11.2017 г. служители на Район „Северен“ са извършили
проверка на място, разположено в ПИ с ид. №
56784.501.386 с предназначение за улица и собственик Община Пловдив, превърнат
в зелена територия с декоративна иглолистна и широколистна дървесна
растителност, при която е констатирано, че теленото ограждение
е преместено по имотната граница между ПИ 56784.501.1003 и ПИ 56784.501.386 по
КК на гр. Пловдив; иглолистната и широколистната дървесна растителност,
засадена от живущите в ЖК „Марица Гардънс“ е
премахната в изпълнение на направени предписания с писма изх. №
3-9400-14175/14.12.2016 г. и изх. № 3-9400-14175/06.02.2017 г. /л.
190/.
13. Административното производство,
стартирало с подаденото от ищеца С. заявление, е приключило с издаването на
Заповед № 17РД09-420/06.11.2017 г. на кмета на Район „Северен“ при Община
Пловдив, с която на основание чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, с оглед на делегирани
правомощия със Заповед № 16ОА1186/19.05.2016 г. на Кмета на Община Пловдив и
след запознаване с преписката, образувана по заявление вх. №
3-9400-14175/03.01.2017 г. от Б.С., е наредено да се прокара временен път в
улична регулация между кв. 16 и кв. 18, в частта от о.т.209 до о.т.101 за
транспортен достъп до УПИ ІІ-501.340, жилищно застрояване от кв. 16 по ПУП-ПУР
с устройствени зони Жилищен парк „Марица север“, гр. Пловдив по служебно
изготвения проект на трасе за временния път от 07.02.2017 г., неразделна част
от заповедта /л. 10, л. 201, л. 208, л. 214, л. 256/. Заповедта е съобщена на заинтересованите лица, видно от приложения по
делото разписен лист и няма данни да е била обжалвана /л.
60, л. 194/.
14. В хода на съдебното
производство е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение, се
свежда до следното:
След запознаване
с всички приложени по делото документи и след извършена проверка в Община
Пловдив, вещото лице е установило, че одобреното трасе на временния път по Заповед № 17РД09-420/06.11.2017
г. на Кмета на Район „Северен“ е отразено в графична част - служебно изготвен
проект. Проектът предвижда ширина 3,50 м на трасето на пътя, дължина около 68 м
и заета площ 241 кв.м. Проектът е изготвен върху извлечение от предходния за
имотите ПУП - ПУР, одобрен с Решение № 391, взето с Протокол № 28/14.10.2010 г.
на Общински съвет Пловдив на Жилищен комплекс „Марица Север“, който е
комбиниран с актуалните идентификатори на имотите по кадастралната карта, а не
върху действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със Заповед №13ОА1051/24.04.2013 г. на
Кмета на Община Пловдив.
Експертът е
изготвил графични приложения, като е констатирано, че одобреното трасе на
временния път попада в отреждане за улица както по действащия ПУП - ПРЗ,
одобрен със Заповед №13ОА1051/24.04.2013 г. на Кмета на Община Пловдив, така и
по предходния за имота ПУП - ПУР, одобрен с Решение № 391, взето с Протокол № 28/14.10.2010
г. на Общински съвет Пловдив. От трасето се засяга и ПИ с идентификатор ***,
който съгласно Служебна справка на Община Пловдив /л.
26/ не е безспорно общинска собственост, а съгласно
кадастралния регистър на недвижимите имоти към кадастралната карта е имот,
стопанисван от общината.
15. По делото са разпитани
двама свидетели.
Първият – Н.И.Б. – заявява, че познава Б.С. много
отдавна, близки приятели са. Знае за този имот, който се намира в Кършияка, близо до комплекс „Марица гардънс“,
почти на брега на река Марица, пада се зад двора на Английската гимназия. Бил е
на място, познава мястото, били са заедно с него. Б. е станал свидетел на
цялата „одисея“ с това място, свързана с проблемите на ищеца с Община Пловдив. С.
е искал да прокара временен път за достъп до него. Това е било преди две
години. Според свидетеля, това е било в началото на 2017 година. Цялата тази
сага около този имот, свързана с временния път, е продължила по-малко от
година, между 10-11 месеца. Първоначално С. ***. Впоследствие, доколкото свидетелят
е запознат, нещата са се преместили в Община Пловдив. Поне веднъж или два пъти
на месеца жалбоподателят е ходил съответно в район „Северен“ или в Община
Пловдив, за да следи как се движи процедурата. Това му го е разказвал той.
Всеки път, когато ищецът се е връщал от Община Пловдив и му е споделял за
проблемите, които е имал, според свидетеля, той е бил изключително разочарован,
обиден от цялото отношение, което служителите на Община Пловдив са проявили към
него. Включително му е разказвал, че в район „Северен“ една от служителките,
когато той й е споделил, че тази процедура за временния път я има в закона, тя
му е казала, че в закона може да я има, но в район „Северен“ я няма. Това го е
взривило емоционално. Б.С. е бил изключително разочарован, обиден през цялото
време. Свидетелят и жалбоподателят работят заедно, затова е бил свидетел на
неговото емоционално състояние след тези срещи, макар, че не винаги са се
виждали непосредствено след посещенията му в Община Пловдив и в район „Северен“
при Община Пловдив. Изключително близки приятели са и знае, че той по принцип
има високо кръвно, поради което пие хапчета за високо кръвно. Тези посещения в
общината го разстройвали допълнително и той се е връщал разстроен, целият е бил
чисто физически зачервен, с притеснение, че вдига кръвно. Споделял е, че има
някакви инвестиционни намерения с този имот и цялото това забавяне от общината
допълнително го е притеснявало, разстройвало. Споделял е също така, че се
събуждал нощно време и си мислел за тези неща. Цялото впечатление на свидетеля,
вкл. и като адвокат е, че жалбоподателят просто е бил безкрайно обиден и
разочарован от това отношение, което в Община Пловдив се е проявявало към него.
До колкото свидетелят е запознат, в крайна сметка след десет или единадесет
месеца е станало това, което ищецът е искал. Страданията са продължили колкото е
продължила тази процедура и сага. Предполага, че това е било от януари 2017 г.
до октомври или ноември на същата 2017 г., когато е приключила процедурата и е
получил разрешението за този временен път. През всичките тези месеци С.
ежемесечно е ходел да следи процедурата в общината и през цялото това време е
продължило неговото състояние. Б. не е бил свидетел на разговор между С. и служители
на администрацията на общината. Всички тези неща са му споделяни от него.
Вторият свидетел
– М.С.Р. – заявява, че познава
адвокат С., работи в неговата кантора от 5 години като адвокатски сътрудник,
съответно е запозната с процедурата по прокарването на временен път, във връзка
с поставена от него задача да следи преписката и движението й, която според
свидетелката е стартирала в началото на 2017 г. По негова информация
процедурата не е трябвало да отнеме много време. Практика било след всяка
проверка да се докладва на адвокат С. какво се е случило и той всеки път е бил
разтроен. Свидетелката е правила проверки, включително се е обаждала по
телефона в общината. До колкото знае, и той е ходил на място да прави проверки
в общината, но няма представа колко пъти и кога е ходил жалбоподателят да прави
проверки в общината. Когато му е съобщавала за нейните проверки, той се е
ядосвал, понеже процедурата не е следвало да отнеме дълго време, а са минали
няколко месеца, докато е предизвикан резултат. Имайки предвид, че свидетелката му
е докладвала поне два пъти в месеца за резултатите от извършени от нея проверки
в общината за въпросния имот, неговите реакции са били различни - понякога се
ядосвал, друг път видимо е бил притеснен, реакциите му са били различни -
човешки, нормални за случая. Не е ставала свидетел на разговор и
взаимоотношения пряко между С. и служител на общината, тъй като не е посещавала
общината с него във връзка с този имот. Когато свидетелката е ходила в общината,
служителите са се държали нормално.
16. В хода на съдебното
производство по делото са приети също така и приложените към исковата молба и
допълнителни молби вх. № 14566/20.07.2018 г.; вх. № 15319/07.08.2018 г.; молба,
депозирана в о.с.з. на 07.12.2018 г. и молба вх. № 23445/14.12.2018 г. от
жалбоподателя доказателства /л.8-11; л. 24-28; л. 36-61; л.
79-111; л. 136-168а/, както и административната преписка
по издаването на Заповед № 17РД09-420/06.11.2017 г. на кмета на Район
„Северен“, депозирана с писмо вх. № 23784/20.12.2018 г. /л.
169 и сл./; преписка 17РС-20(1)/15.02.2017 г., образувана в Община
Пловдив, депозирана с писмо вх. № 825/15.01.2019 г. /л.
204 и сл./ и допълнена с писмо вх. № 4145/01.03.2019 г. /л.
242 и сл./.
ІV. За правото:
17.
Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер - загуби и
пропуснати ползи и неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни
действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях се
разглеждат от административния съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който
препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ урежда материалноправния
режим на отговорността с препращане за неуредените въпроси към гражданските
закони - § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Следователно, искът по
глава единадесета от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на
непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите са причинени виновно
от длъжностните лица. С оглед на това, отговорността следва да бъде
характеризирана като гаранционно-обезпечителна. Във фактическия й състав се
включват следните елементи: незаконосъобразен акт (отменен по съответния ред),
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата и
общините по посочения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК,
когато вредите са причинени от бездействие, съответно действие, както се твърди
в настоящия казус, незаконосъобразността, както вече се посочи, се установява
от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Терминът „действие“ е употребен както в чл. 7 и чл. 120,
ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Легално определение на термина „действие“, респ. „бездействие“ липсва в
посочените нормативни актове. Под „действие“, респ. „бездействие“, следва да се
разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не
е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или
съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба и
допълнителните уточнения в молба вх. № 15319/07.08.2018 г., фактическите
твърдения на ищеца, послужили като основания на предявения иск, са очертани
като незаконосъобразни действия на
длъжностни лица в общината при осъществяване на административна дейност,
свързана с установяване на собствеността върху ПИ с идентификатор ***,
извършени в хода на процедурата по издаване на Заповед № 17РД09-420 от
06.11.2017 г. на Кмета на Район „Северен“ при Община Пловдив за прокарване на
временен път и довели до незаконосъобразно забавяне на издаването й, респ. незаконосъобразно бездействие на
длъжностните лица в Община Пловдив, довели до забавяне издаването на становище
за установяване на собствеността върху ПИ с идентификатор ***. С други думи
казано, действията и бездействията, от които се твърди да са произлезли
вредите, са извършени не от органа, до който е адресирано заявлението за
издаване на търсения административен акт – Кмет на Район „Северен“ при Община
Пловдив, а от органа, до който е отправено искане за становище и събиране на
доказателства в хипотезите на чл. 53 и чл. 57, ал. 5 от АПК – Община Пловдив.
18. Разрешаването на
настоящия административноправен спор налага да се съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ЗУТ, когато
съгласно ПУП някои УПИ имат лице само по проектирани нови улици, преди тези
улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които
осигуряват достъп до съответните имоти. Като в съответствие с чл. 190, ал. 6 от ЗУТ временните пътища се прокарват въз основа на писмен договор между
заинтересованите собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на
подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на
общината, като размерът на обезщетенията на правоимащите за вредите, причинени
от прокарването на временни пътища, се определя по реда на чл. 210 от ЗУТ.
В Закона за устройство на територията и в актовете по
неговото прилагане няма предвиден ред за подаване и разглеждане на заявления за
прокарване на временни пътища, в т.ч. и за произнасяне по тях. Необходимо е единствено
да бъдат съобразени изискванията, регламентирани в ал. 2 до ал. 4 на чл. 190,
предвиждащи, че при нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на
населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни
устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ
устройствен план /ал. 2/, съответно временните пътища трябва по възможност да
следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по
проектоплана или по извършените проучвания и да се прокарват по такъв начин, че
да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни
дървета /ал. 3/. И най-сетне, собствеността върху частите от поземлени имоти,
заети за временни пътища, следва да бъде запазена, а временните пътища да се
използват до откриване на новите улици съгласно подробния устройствен план /ал.
4/.
В Закона за устройство на територията няма и предвиден
конкретен срок за издаване на заповедта за прокарване на временен път.
19. С оглед на това
и при съобразяване разпоредбата на чл. 213 от ЗУТ, приложение следва да намери АПК. По силата на чл. 57, ал. 1 от АПК, срокът за издаване на индивидуален
административен акт е до 14 дни от датата на започване на производството.
Доколкото обаче, в производството по чл. 190 от ЗУТ е необходимо изясняването
на редица обстоятелства и изискване на становище от друг орган (чл. 57, ал. 5 и ал. 7 от АПК), сред които и собствеността на имотите, през които ще
бъде прокаран временният път, с оглед евентуално обезщетявяне
по реда на чл. 191 от ЗУТ, срокът за издаване на заповедта за прокарване на
временен път следва да се приеме, че е до един месец от датата на започване на
производството, още повече, че в някои случаи е необходима и проверка на място (такава проверка е била необходима и съответно извършена
и в настоящия случай, видно от КП изх. № 3-9400-14175/03.11.2017 г. - л. 190), с оглед спазване
разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ – да не се засягат заварени сгради и
постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.
20. В настоящия
случай производството е стартирало на 03.01.2017 г. и при съобразяване
изложеното по-горе, е следвало да приключи до 03.02.2017 г. /петък – работен
ден/. До 03.02.2017 г. обаче, не е издаден административен акт, приключващ
производството, стартирало със заявление вх. № 3-9400-14175/03.01.2017 г.
При това положение, от следващия ден – 04.02.2017 г. е
започнал да тече 14-дневният срок за обжалване на мълчаливия отказ на Кмета на
Район „Северен“ при Община Пловдив, който срок е изтекъл на 17.02.2017 г. и
няма данни С. да се е възползвал от предоставената му от закона възможност. В
случай, че това беше сторено, при произнасяне на съда, че отказът е незаконен, ищецът
би получил правна възможност да претендира обезщетение за вреди от незаконен
административен акт.
21. В същото време
следва да се посочи, че срокът за произнасяне на административния орган е
инструктивен, а не преклузивен, поради което и след изтичането му, органът може
валидно да се произнесе, както е сторено в случая с издавеното на Заповед №
17РД09-4900/06.11.2017 г. (с която искането на ищеца е удовлетворено). Аргумент в тази
насока е и разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от АПК според която, когато по
административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ,
който е последвал преди решението за отмяна, но не и последвалият административен
акт, с който се удовлетворява искането на заявителя (очевидно
законодателят не е имал предвид всеки акт, издаден от административния орган,
последвал преди решението за отмяна на мълчаливия отказ, а само последвалия
изричен отказ). Следователно, ако ищецът бе обжалвал формирания към 04.02.2017 г.
мълчалив отказ, то с издаването на заповед № 17РД09-4900/06.11.2017 г. в хода
на неприключило съдебно производство (или производство по
оспорване на мълчаливия отказ по административен ред), напрактика щеше
да е налице оттегляне на въпросния отказ и доколкото търсеният от ищеца правен
резултат е постигнат за него, вече няма да е налице правен интерес от оспорване
на мълчаливия отказ, съответно образуваното в тази връзка производството би подлежало
на прекратяване. Разбира се и в тази хипотеза ищецът би получил правна възможност да претендира обезщетение за вреди, но
в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от АПК
22. Внасяйки
впоследствие искова молба срещу Община Пловдив и то след като вече е издадена
Заповед № 17РД09-420/06.11.2017 г. (с която искането на С.
е удовлетворено), ищецът е основал исковите си претенции на твърдения за незаконосъобразни
фактически действия, респ. бездействия на длъжностни лица в Община Пловдив, до
които е изпратено искане за становище и съгласие в хипотезата на чл. 53 от АПК.
Следва да бъде съобразено обаче, че в съответствие с ал. 3 и 4 на същия член, процесната
заповед е следвало да бъде издадена дори и съответните длъжностни лица в Община
Пловдив да не са се произнесли в установения от закона 14-дневен срок (чл. 53,
ал. 2 АПК), като това непроизнасяне се приеме за съгласие, когато се изисква
такова.
Очевидно в конкретния случай сме
изправени пред хипотеза, при която всички действия, съответно бездействия, от
които се твърди да са причинени вреди на ищеца, са част от производството по издаване на
административния акт (Заповед №
17РД09-420/06.11.2017 г.)
При това положение, извършването на
определени действия, свързани с установяване на собствеността върху ПИ с идентификатор
***, извършени в хода на процедурата по издаване на Заповед № 17РД09-420 от
06.11.2017 г. на Кмета на Район „Северен“ при Община Пловдив за прокарване на
временен път, съответно бездействието на длъжностните лица в Община Пловдив,
довело до забавяне издаването на становище за установяване на собствеността
върху ПИ с идентификатор ***(в същата тази административна процедура), не могат да се квалифицират като
незаконосъобразни действия или бездействия по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК,
доколкото връзката между правната норма и дължимото действие е опосредено от властническо волеизявление. Казано с други
думи, обсъжданите действия и бездействия са правни, а не фактически (каквито впрочем
визира разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК). Ето защо в конкретния казус, може да се говори
единствено за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Според
последноцитираната норма, непроизнасянето
в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
В горния смисъл е константната практика
на Върховния административен съд, според която незаконосъобразно бездействие по
смисъла на чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е налице, когато административният
орган не е изпълнил задължение за фактическо действие, което задължение
произтича пряко от нормативен акт. Не е налице бездействие на административен
орган в случаите на неизпълнение на задължение за произнасяне с волеизявление,
т.е. за издаване на административен акт. Неизпълнението на задължения за
волеизявление чрез непроизнасяне в срок, не представлява фактическо бездействие
- основание за обезщетяване по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 и 2 АПК, който подлежи на
самостоятелно обжалване.
23. Крайният извод
на съда е, че предявеният от ищеца иск срещу Община Пловдив да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни
лица в общината при осъществяване на административна дейност, свързана с
установяване на собствеността върху ПИ с идентификатор ***, извършени в хода на
процедурата по издаване на Заповед № 17РД09-420 от 06.11.2017 г. на Кмета на
Район „Северен“ при Община Пловдив за прокарване на временен път (в
улична регулация между кв. 16 и кв. 18, в частта от о.т. 209 до о.т.101 за
транспортен достъп до УПИ II-501.340, жилищно застрояване от кв. 16 по ПУП-ПУР
с устройствени зони Жилищен парк „Марица север“ гр. Пловдив по служебно
изготвен проект на трасе за временния път от 07.02.2017 г. неразделна част от
заповедта), и довели до незаконосъобразно забавяне на издаването й, както и заявения при условията на
евентуалност иск срещу Община Пловдив да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, претърпени в
резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица в Община
Пловдив, довели до забавяне издаването на становище за установяване на
собствеността върху ПИ с идентификатор ***, са неоснователни, тъй като не е налице една от кумулативно
изискващите се предпоставки за ангажиране на отговорност, а именно - незаконно действия/бездействие,
извършено при или по повод изпълнение на административна дейност. Това налага
претенциите за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди да бъдат
отхвърлени изцяло.
24. Само за пълнота
съдът намира за нужно да добави още следното:
Доказателствата по делото сочат, че Община Пловдив е
предприела всички необходими действия за изясняване собствеността на ПИ с ид. ***, през който е прокаран временният път, доколкото не
е било безспорно установено, че въпросният имот е общинска собственост. Наложителността
от това установяване произтича пряко от разпоредбата на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ,
според която, временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между
заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на
подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината.
В исковата молба се сочи, че процедурата се извършва от
Кмета на Община Пловдив, който със Заповед № 16ОА1186/19.05.2016 г. е делегирал
тези си правомощия по издаване на заповеди по чл. 190 от ЗУТ за одобряване на
трасета на временни пътища на кметовете на районните администрации, като за
провеждането на самата процедура се предприемат следните действия от страна на
общинска администрация: „- да изработи
проект на трасето на временния път; - да го оповести на заинтересованите лица;
- при необходимост да го одобри на ЕСУТ; - да го изпрати в дирекция „Общинска
собственост“ на Община Пловдив, с оглед определяне на пазарна стойност на
обезщетението.“
Ищецът обаче, е пропуснал да отбележи, че наред с
горепосочените действия, в цитираната заповед е предвидено и посочването на
имената и адресите на заинтересованите собственици на ПИ, които се засягат от
трасето, както и за тези, които ще обслужва временният път, което именно е било
установявано от страна на Община Пловдив.
Показанията на разпитаните по делото свидетели, както и
приетата по делото СТЕ по никакъв начин не променят възприетите вече изводи,
което изключва необходимостта от тяхното обсъждане. Нещо повече, противно на
твърденията на ищеца, експертизата установява, че от трасето на временния път се
засяга и ПИ с ид. ***, който съгласно служебна
справка на Община Пловдив (л. 26 по делото) не е безспорно общинска собственост, а според кадастралния
регистър на недвижимите имоти към кадастралната карта е имот, стопанисван от
общината. Това от своя страна без всякакво съмнение обосновава законосъобразността
на действията на съответните длъжностни лица по изясняване собствеността на ПИ
с ид. ***.
V. За разноските:
25.
С оглед характера на спора, на ответника не се дължат разноски на основание
чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ.
Това е така, защото разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3
от ЗОДОВ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Съобразно ал. 3 разноските по производството
и държавната такса са разходи, различни от възнаграждението на адвокат,
съответно юрисконсулт, ползвани от страна на ответника, поради което в
производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция, ищецът не
дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Изводът се формира от обстоятелството, че според чл. 76
от ГПК разноските по производството са свързани само с процесуалните действия,
които страната иска да бъдат извършени, поради което и съгласно чл. 75 от ГПК
за разноски по производството следва да се приемат възнагражденията за вещи
лица и тези за призоваване на свидетели. Както ГПК, така и ЗОДОВ ясно отграничават института на разноски по производството от
дължимата държавна такса и възнагражденията за адвокат. Отговорността на
загубилия делото ищец, съгл. чл. 10, ал. 2, предл.
първо от ЗОДОВ – норма, която има специален характер спрямо чл. 78 от ГПК в
делата по ЗОДОВ, се ограничава само до разноските по производството, същата не
включва заплащане на държавната такса и възнаграждение за адвокат. Различен е
режимът на отговорността на ответната страна, когато искът бъде признат за
основателен - било изцяло, било частично. В тази хипотеза отговорността на
ответника е пълна - както по исковата претенция, така и за заплащане на
разноските за производството, държавната такса и за възнаграждението за адвокат
съразмерно с уважената част от иска - ал. 3 на чл. 10 от ЗОДОВ.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.А.С., ЕГН **********,*** да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
1000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, претърпени в резултат на незаконосъобразни
действия на длъжностни лица в общината при осъществяване на административна
дейност, свързана с установяване на собствеността върху ПИ с идентификатор ***,
извършени в хода на процедурата по издаване на Заповед № 17РД09-420 от
06.11.2017 г. на Кмета на Район „Северен“ при Община Пловдив за прокарване на
временен път (в улична регулация между кв. 16 и кв. 18, в частта от
о.т. 209 до о.т.101 за транспортен достъп до УПИ II-501.340, жилищно
застрояване от кв. 16 по ПУП-ПУР с устройствени зони Жилищен парк „Марица
север“ гр. Пловдив по служебно изготвен проект на трасе за временния път от
07.02.2017 г. неразделна част от заповедта), и довели до незаконосъобразно
забавяне на издаването й, както и
заявения при условията на евентуалност иск срещу Община Пловдив да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, претърпени в резултат на незаконосъобразно
бездействие на длъжностните лица в Община Пловдив, довели до забавяне
издаването на становище за установяване на собствеността върху ПИ с
идентификатор ***.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Община Пловдив за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: