Р
Е Ш Е
Н И Е №
18.07.2022 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря: Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. № 334 по описа на съда за 2022 г.
Производството е
по реда на чл.268 от ДОПК.
Образувано е по жалба от И.П.А. с
постоянен адрес в гр. Казанлък, чрез адв. Кр. М. против Решение
№142/15.04.2022г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, в частта, в която била оставена
без уважение жалба рег. № 94-00-2429/05.04.2022г. по описа на ТД на НАП
Пловдив.
Жалбоподателят, чрез пълномощника си
сочи, че с Решение № 142/15.04.2022г. Директорът на ТД на НАП Пловдив отменил разпореждане
за разпределение №С220024-125-0078619 от 16.03.2022г., издадено от Публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив, в частта, в която било извършено разпределение на плащане в размер на
140,73лв., постъпило на 07.03.2022г. по сметка за принудително изпълнение в НАП
и била върната преписката за ново произнасяне по разпределението на посочената
сума от 07.03.2022г. в общ размер на 140,73лв., поради погасяване по давност на
публични задължения за главници за ДОО, здравно осигуряване и УПФ за 2010г.,
като била оставена без уважение жалбата против разпореждане разпределение №
С220024-125-0068425/08.03.2022г., в частта, в която били разпределени суми за
погасяване на публични задължения за периоди 01.01.2010г. -31.12.2010г.
Жалбоподателят сочи, че горестоящият
орган констатирал, че с разпределение № С220024-125-0068425/08.03.2022г. било
извършено разпределение на плащане в размер на 182,00лв., постъпило на
09.02.2022г. по сметката за принудителното изпълнение на НАП по изп. дело,
образувано против него. С извършеното разпределение били погасени суми по
декларация, касаеща периода 01.01.-31.12.2010г. и задължения за ДОО, ДДФЛ,
здравно осигурявани и УПФ, както и задължение за ДДФЛ за периода
01.01.-31.12.2011г.
Според оспорващия, давността била
законоустановен период от време, с изчитането на който, ако носителят на едно
субективно право не го бил упражнил, то се погасявало. В резултат на изтеклата
погасителна давност се погасявало не самото публично задължение, а възможността
то да се събирало по принудителен ред. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК публичните
задължения /каквито били по см. на ДОПК задължителните осигурителни вноски и
лихвите по тях/ се погасявани с изтичането на 5г. давностен срок, считано от
01.01 на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, а съгласно ал.2 на текста, с изтичането на 10г.
давностен срок, се погасявали всички публични вземания, независимо от спирането
или прекъсването на давността, освен когато задължението било отсрочено или
разсрочено, когато вземането било предявено в производството по несъстоятелност
и пр.
Вземанията за
2010г. за ДДФЛ, ДОО и УПФ, и здравно осигуряване следвало да бъдат заплатени
през 2011г., съгласно приложимите материално – правни разпоредби, съотв. и
съгласно горните текстове от ДОПК, давността за вземането започнала да тече от
01.01.2012г., като срокът спрял да тече от 24.03.2020г. /вр. с §29 от ПЗР Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на НС от 13.03.2020г. за преодоляване на последиците, като неизтеклата част от
давностния срок до момента на спирането, продължила да тече от 21.05.2020г. /по
арг. на §13 от ПЗР на ЗИД Закона за здравето/. Предвид на това, жалбоподателят
счита, че давността за публичните задължения за 2010г. за главници изтекла на
28.02.2022г. Плащането на сумата от 182,00лева постъпила в НАП на 09.02.2022г.
и следвало да се извърши разпределение на наличната сума за задълженията, не
погасени по давност към този момент. Несъмнено към датата на постъпване на
сумата задълженията не били погасени по давност, но към момента на извършване
на разпределението – 08.03.2022г. тези задължения били вече погасени по
давност. Директорът на ТД на НАП правилно констатирал в решението, че
публичният изпълнител следвало да извърши разпределението на постъпилата сума
за задълженията, налични към датата на плащането, но не го направил. Не било
отчетено, че към 08.03.2022г. всички задължения за финансовата 2010г. били
погасени по давност на 28.02.2022г., респ. към 08.03.2022г. били погасени по
давност задължения в общ размер на 167,63лв.
По тези доводи се иска да се отмени
като незаконосъобразно и постановено с материалния закон решението на Директора
на ТД на НАП Пловдив в частта, в която е оставена без уважение жалба вх. №
94-00-2429/05.04.2022г. против разпределение №С220024-125-0068425/08.03.2022г.,
в частта на извършено разпределение за погасяване на публични задължения за
периода 01.01-31.12.2010г. в общ размер на 167,63 лв. и да се върне преписката
за ново произнасяне.
Жалбоподателят, редовно призован в
с.з., се представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата на доверителя
си, като прави уточнение, че процесна е частта от решението на ответника, в
която е отхвърлена жалбата им против извършеното от публичния изпълнител
разпределение на постъпила сума от 182,00 лв., в частта на извършено плащане в
размер на 167,63лв. за дължими публични задължения за периода
01.01-31.12.2010г. Претендира на осн. чл.38 от Закона за адвокатурата осъждане
на ответника да заплати разноски на страната, а именно определено от съда
възнаграждение за адвокат в минималния размер.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от гл. юрк. К., която оспорва жалбата. В хода по същество прави
искане да се отхвърли оспорването и да се присъдят разноски. Не били доказани
финансовите затруднения на оспорващия. Поддържа се становище, представено по
делото.
Съдът, въз основа на представения по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна
следното:
Против И.П.А. в ТД на НАП Пловдив
било образувано изп. дело № 24100003888/2010г. На 09.02.2022г. по
изпълнителното дело по сметка за принудително изпълнение постъпила сумата от
182,00 лева. На 07.03.2022г. по изпълнителното дело по сметка за принудително
изпълнение постъпила отново сума в размер на 182,00 лева.
До Публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив и до Директора на ТД на НАП Пловдив от А. било подадено искане по
чл.171, ал.2 от ДОПК за отписване поради
изтичане на 10 годишната давност по отношение на данъчни и осигурителни
задължения, главница и лихви до данъчната 2010г. вкл., посочени по основание и
размер в нарочна таблица, съдържаща се в искането или общо за сумата от
10 242,91лв.
С Разпореждането на осн. чл.219, вр. с
чл.240 от ДОПК № С 220024-125-0068425/08.03.2022г. публичен изпълнител при ТД
на НАП Пловдив разпоредил разпределение на постъпилата сума от 182,00 лева,
както следва : 64,50лв. за погасяване на задължение за ДОО по Декларация обр.6
за периода 01.01.-31.12.2010г.; 26,90лв. за погасяване на задължение за ДДФЛ по
данъчна декларация за периода 01.01.-31.12.2010г.; 14,37лв. за погасяване на
задължение за ДДФЛ по данъчна декларация за периода 01.01.-31.12.2011г.; 46,91
лв. за погасяване на задължение за здравни осигуровки по декларация обр.6 за
периода 01.01.-31.12.2010г.; 29,32 лв. за погасяване на задължение за УПФ по
декларация обр. 6 за периода 01.01.-31.12.2011г.
С Разпореждане №
С220024-125-0078619/16.03.2022г. осн. чл.219, вр. с чл.240 от ДОПК № С
220024-125-0068425/08.03.2022г. публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив
разпоредил разпределение на постъпилата сума от 182,00 лева, както следва :
64,50лв. за погасяване на задължение за ДОО по Декларация обр.6 за периода
01.01.-31.12.2010г.; 26,90лв. за погасяване на задължение за ДДФЛ по данъчна
декларация за периода 01.01.-31.12.2010г.; 14,37лв. за погасяване на задължение
за ДДФЛ по данъчна декларация за периода 01.01.-31.12.2011г.; 46,91 лв. за
погасяване на задължение за здравни осигуровки по декларация обр.6 за периода
01.01.-31.12.2010г.; 29,32 лв. за погасяване на задължение за УПФ по декларация
обр. 6 за периода 01.01.-31.12.2011г.
С Разпореждане №
С220024-035-0040615/22.03.2022г. публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив
постановил частично прекратяване на изпълнителното дело против А. в частта на
деклариран ДОО за период 01.01-31.12.2010г. в общ размер /главница и лихви/ от
4053,26лв. /л.23/. С Разпореждане № С220024-035-0040666/22.03.2022г. публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив постановил частично прекратяване на
изпълнителното дело против А. в частта на деклариран ДДДФЛ, здравно осигурявани
и УПФ за период 01.01-31.12.2010г. в общ размер /главница и лихви/ от
4603,41лв. /л.22/.
С Жалба вх. рег. № 6070/05.04.2022г. И.А.
оспорил пред Директора на ТД на НАП Пловдив
Разпореждания изх. № С 220024-125-0068425/08.03.2022г. и изх. №
С220024-125-0078619/16.03.2022г., издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив. С Решение № 142/15.04.2022г., издадено от За директор М.П.-С. било
отменено разпореждане изх. № С220024-125-0078619/16.03.2022г. и преписката
върната за ново произнасяне по постъпилата на 07.03.2022г. сума в размер на
140,73лв. и погасяване по давност на публични задължения за ДОО, ДДФЛ, здравни
осигуровки и УПФ за 2010г. Жалбата против Разпореждане изх. № С
220024-125-0068425/08.03.2022г. била оставена без уважение като неоснователна.
Решението било изпратено на адресата си със съпроводително писмо изх. №
94-00-2429-2/15.04.2022г., като не се прилагат доказателства за момента на
съобщаването му. Жалбата против него до съда била подадена чрез
административния орган на 10.05.2022г. и изпратена по пощата на 09.05.2022г.,
съгласно служебно извършена справка в електронната страница на Еконт по номер
на пощенската пратка.
По делото се прилага още: заповед №
ЗЦУ-ОТР-2/14.06.2021г.
При така
установеното от фактическа страна, от права съдът приема жалбата за
основателна, но не по изложените съображения:
По допустимостта: жалбата следва да се
приеме за допустима, като изходящ от активно легитимирано лице, против годен за
съдебен контрол административен акт и подадена в срок. По делото ответната
страна не удостоверя по несъмнен начин момента на съобщаване на процесното
решение, но предвид липсата на възражения за просрочие на оспорването, Съдът
приема извод, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.268, ал.1 от ДОПК.
Обжалваното Решение №142/15.04.2022г.,
следва да се възприеме за валидно постановено. Удостоверява се, че същото е
издадено в хипотезата на заместване на титуляра, от надлежно упълномощено от
последния длъжностно лице при ТД на НАП Пловдив, а именно заместник- директор
на ТД на НАП Пловдив М.П.-С. /л.17/. Макар по делото да не се прилага
доказателство, че към момента на постановяване на процесното решение титулярът действително
е отсъствал поради ползване на отпуск, командировка и пр., то липсва възражение
в тази насока от оспорващата страна. Ето защо и при липса на възражение на тази
плоскост, Съдът приема извод за валидността на решението, като издадено от лице
в хипотезата на заместване, което надлежно удостоверява обстоятелството, че при
отсъствие на титуляра, конкретният издател е разполагал с правомощието да
встъпи в неговите правомощия, предвид надлежно издаден акт в този смисъл.
Решението е издадено при условията на чл.267, ал.1 и ал.2 от ДОПК, в писмена форма. Обжалваното
по административен ред Разпореждане изх. № С210024-125-0068425/08.03.2022 г. също е издадено от
компетентен орган – публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция
на НАП гр. Пловдив, определена съгласно чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК и в рамките на
правомощията му по чл.
167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената писмена форма и
съдържа задължителните реквизити.
Относно приложението на материалния закон
при постановяването на процесните административни актове Съдът приема извод, че
оспорваната част от Решение № 142 е несъответна на приложения материален закон:
Няма спор, че включените в предмета на
изпълнителното производство против А. вземания /за ДОО, ДДФЛ, здравни
осигуровки и УПФ и лихви за просрочие/ представляват публични задължения по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т.1, т.2 и т.9 от ДОПК. Няма спор, че същите не са
били платени в законоустановените срокове, че са били дължими, считано от
01.01.2011г., както и че за тяхното принудително събиране от длъжника е било
образувано изпълнително дело по описа на ТД на НАП Пловдив. Няма спор и относно
факта, че на 08.03.2022г. било извършено от публичен изпълнител при компетентна
ТД на НАП разпределение на постъпила на 09.02.2022г. по изпълнителното дело
сума в размер на 182,00 лв., за което било издадено и процесното пред ответника
разпределение. С последното били погасени задължения за ДОО, ДДФЛ, здравни
осигуровки и УПФ, дължими от жалбоподателя въз основа на подадени от него
декларации за финансовата 2010г. и 2011г.
Спорът, който се повдига от жалбоподателя,
е относно твърдението, че към датата на извършване на това разпределение с
процесното разпореждане от 08.03.2022г., задълженията по съотв. декларации,
касаещи публичните задължения за ДОО, ДДФЛ, здравни осигуровки и УПФ /главница/
дължими за 2010г. вече са били погасени поради изтичането на абсолютната 10
годишна давност. Ответникът мотивира чрез процесуалния си представител, а и
видно от самото решение, че разпореждането с, което са извършени разпределения
на постъпилата на 09.02.2022г. сума в размер на 182,00лв., вкл. и за задължения
за 2010г., е законосъобразно, тъй като давността за тези вземания, започнала да
тече от 01.01.2012г., като срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК бил спрял да тече,
считано от 24.03.2020г. /на осн. §29 ПЗР на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение и пр./, като неизтеклата до момента на
спирането част от давностния срок продължила да тече, считано от 21.05.2020г.
/съгласно §13 от ЗИС Закона за здравето/, съотв. прилагайки горното, ответникът
мотивирал, че давността за публичните задължения за 2010г. за главници за ДОО,
данък по ЗДДФЛ, здравно осигурявани и УПФ изтичала на 28.02.2022г. В този смисъл
се обосновава извода, че щом плащането постъпило на 09.02.2022г. и публичният
изпълнител следвало да извърши разпределение на постъпилата сума за погасяване
на наличните задължения към тази дата, а към тази дата давността за въпросните
задължения не била настъпила, съотв. те не били погасени по давност. По тези
съображения се мотивира извода за законосъобразност и правилност на действията
на публичния изпълнител, обективирани в жаленото разпореждане от 08.03.2022г.
/частично процесно пред съда/.
Погасителната давност е материално-правен
институт, което изисква прилагане на приложимите разпоредби на чл.171 и чл.172
от ДОПК, които са в сила към момента на възникване на задълженията на
жалбоподателя. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват
с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а съгласно ал.2 /ред. ДВ бр.105,
в сила от 01.01.2016г., относима към процесните задължения/, с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането
или прекъсването на давността, освен
в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
В чл.172, ал.1 от ДОПК се сочат лимитивно
хипотезите, при проявлението на които давността спира: 1. когато е започнало
производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но
за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е
установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено
разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на
разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение. Прекъсването на давността е уредено в
ал. 2 и 3, според които давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение и от прекъсването на давността започва да тече нова
давност.
Институтът на давността е предвиден в
полза на длъжника, поради което всички изключения от правилото за абсолютната
давност следва да бъдат тълкувани и прилагани стриктно. Правилни са изложените от Директора на ТД на НАП – Пловдив
доводи за началния момент на течене на давностния срок за въпросните публични
задължения – 01.01.2012г., тъй като тези задължения са били изискуеми през
2011г. Прилагайки следователно
за тях горните правила /относимата редакция на чл.171, ал.2 от ДОПК/, то
абсолютната погасителна давност, като започнала да тече от 01.01.2012 г., е течала
до 31.12.2021г., в този смисъл и по арг. на цитираната норма, след тази дата
следва да се считат за погасени по давност всички публични вземания за
задължения за 2010г.
За
неправилни Съдът намира доводите и изводите на ответника, свързани с
разпоредите на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение и пр. и възприетото въз основа на тях промулгиране на периода на
установения абсолютен давностен срок за погасяване на публичните задължения за
времето от 24.03.2020г. до 21.05.2020г. и съотв. изтичането му към 28.02.2022г.
В решението си Директорът на ТД на НАП –
Пловдив е изложил съображения за приложението на § 29, т. 1 от ПЗР към Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28/2020 г., в
сила от 24.03.2020 г.). Съгласно цитирания законов текст, до отмяната на
извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага. Според
изложените в решението и в становището на процесуалния представител на
ответника доводи, давността е започнала да тече отново от 21.05.2020 г. по
аргумент от разпоредбата на § 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./,
съгласно която сроковете, които са спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на
този закон в Държавен вестник. Прилагайки тези разпоредби, в атакуваното
решение издателят му приема, че срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК се е удължил с
времето от 24.03.2020 г. /дата на влизане в сила на § 29 от ПЗР към ЗМДВИП - ДВ
бр.28/2020 г./ до 21.05.2020 г. вкл. – тоест с 59 дни и де факто е възприел
тезата за удължаване на периода на установената абсолютната погасителна давност
с 59 дни.
Това тълкуване на закона не се
споделя от настоящия съдебен състав, като това Съдът обосновава с изричната
законова постановка, дадена от законодателя в чл.171, л.2 от ДОПК, според която
абсолютната давност се прилага независимо
от спиранията или прекъсванията. Нещо повече, съгласно чл.173, ал.2 от ДОПК
тя се прилага и служебно. Фактически
с въпросната разпоредба /§29 от ПЗР на Закона за мерките/ българският законодател е въвел едно ново извънредно основание за спиране на давността, наред с тези по чл.
172 от ДОПК., като изрично
е постановил, че срокът на давността, съгласно §13 от ЗИД Закона за здравето, считано от
21.05.2020г. тече. При така установената обаче законодателна уредба в чл.171, ал.2 от ДОПК, която
продължава да е част от позитивното ни право след 21.05.2020г., § 29 не следва да води до продължаване на
установения абсолютен срок в чл.
172, ал. 2 от ДОПК с
въпросните 59 дни, както приема решаващият орган /ответника по
делото/, т.е. въпросната „отмяна на
текста от ДОПК“ макар и за един кратък период, не следва да има за последица
продължаване на срока по чл.
172, ал. 2 от ДОПК със срока на действие на § 29, т.
1 от ПЗР на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение. От това се следва и извода, че въпросните публични задължения на А. за
2010г. към 01.01.2022г. вече са били погасени по давност, както към
09.02.2022г., така и към 08.03.2022г., поради което извършеното разпределение
на сумата от 182,00 лв. за погасяване на същите с процесното разпореждане на
публичния изпълнител е извършено незаконосъобразно в частта на разпределението
на сумата от 167,63лв., за публични задължения за ДОО, ДДФЛ, здравни осигуровки
и УПФ за 2010г., защото не е приложен правилно законът.
Ето защо, като не е съобразил
горното и е постановил отхвърляне на
жалбата на И.А. в частта й против Разпореждане за разпределение №
С220024-125-0068425/08.03.2022г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив
за заплатени публични задължения от 167,63лв., ответникът е постановил едно
незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в тази част, ведно с
отмяна на частта от Разпореждане за разпределение №
С220024-125-0068425/08.03.2022г.. в която е извършено разпределение на сумата
от 64,50лв. главница за задължения за ДОО за 2010г., на сумата от 26,90 лв.,
главница за задължение за ДДФЛ за 2010г., на сумата от 46,91лв. за задължения за главница за здравни
осигуровки за 2010г. и за сумата от 29,32лв. главница за задължения за УПФ за
2010г. След отмяната им, преписката следва да се върне на
административния орган при ТД на НАП
Пловдив за извършване на ново разпределение на постъпилата сума в размер на
167,63лв. при съобразяване на задължителните указания по прилагане и тълкуване
на закона.
При този изход на делото, Съдът намира за
основателна претенцията на пълномощника на жалбоподателя да му се присъдят
разноски на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, които се определят в
размер на 500 лева, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г., вр. с чл.36, ал.2
от ЗАдв.
Водим от горното и на осн. чл.268 от ДОПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.П.А.,
с постоянен адрес в гр. Казанлък,
Решение №142/15.04.2022г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, в частта, в
която е оставена без уважение жалбата на И.А. против Разпореждане за
разпределение №С220024-125-0078619 от 16.03.2022г., издадено от Публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив, в частта на извършено разпределение на сумата от 64,50лв., главница за
задължения за ДОО за 2010г., на сумата от 26,90 лв., главница за задължение за
ДДФЛ за 2010г., на сумата от 46,91лв. за
задължения за главница за здравни осигуровки за 2010г. и за сумата от 29,32лв.
главница за задължения за УПФ за 2010г.
ОТМЕНЯ Разпореждане №С220024-125-0078619
от 16.03.2022г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, в
частта, в която е извършено разпределение на сумата от
64,50лв.,
главница за задължения за ДОО за 2010г., на сумата от 26,90 лв., главница за
задължение за ДДФЛ за 2010г., на сумата от
46,91лв. за задължения за главница за здравни осигуровки за 2010г. и за
сумата от 29,32лв. главница за задължения за УПФ за 2010г. и ВРЪЩА преписката на старши
публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив в посочената част за извършване
на ново разпределение на постъпилата сума в размер на 167,63лв. при
съобразяване на задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП – Пловдив да заплати на И.П.А. разноски по делото в размер на 500 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: