№ 112
гр. Ямбол, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20242300500214 по описа за 2024 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „Напоителни системи“
ЕАД, клон Средна Тунджа гр.Сливен чрез юрисконсулт В.Т. против решение №
221/23.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 2874/2023 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
ОТМЕНЯ наложеното на П. Д. С. от с.***, обл.****, ЕГН **********, със Заповед №
РД-05-192/05.10.2023 г. на Управителя на „Напоителни системи“ ЕАД- клон Средна Тунджа
- гр. Сливен дисциплинарно наказание „забележка”, както и дружеството е осъдено да
заплати разноските по делото.
Иска се отмяна на този акт като с оглед на установените пороци делото бъде върнато за
ново разглеждане от друг съдебен състав или въззивният съд се произнесе като уважи
жалбата и отмените изцяло обжалваното решение, ведно със законните последици. Счита се,
че съдът е постановил незаконосъобразно, неправилно и необосновано решение. Съдебния
акт съдържа пространно описание и повторение на фактическата обстановка, но не и
подробни мотиви за това защо и как съдът е достигнал до своите изводи. Не са обсъдени
събраните по делото доказателства, както и показанията на свидетелите. Счита се, че
непроизнасянето по доводите и възраженията на страна в процеса води до нееднакво
отношение на съда към страните и оттук липсва прилагането на принципите на равенство,
условия за състезателност в процеса. Според въззивника заповедта е надлежно мотивирана и
е индивидуализирано извършеното нарушение. Оспорва се обстоятелството, че не е
посочена дата на извършване на нарушението - датата на извършване на нарушението е
именно датата на издаване на двете фактури, което по безспорен начин съвпада именно с
1
описаното неизпълнение на вменените на ищцата задължения по чл. 187, ал. 1, т. 10,
предложение последно от КТ. Служителката П. Д. С. в своите писмени обяснения не е
отрекла факта, че договорите са и били предоставени. Деянието, извършено от П. Д. С.
представлява виновно неизпълнение на трудовите й задължения по чл.186 КТ, а именно
действието от нейна страна, представляващо нарушение на трудовата дисциплина,
регламентирано както в Кодекса на труда, така и в чл. 113, ал.4 ЗДДС. Като счетоводител тя
трябва да знае, че фактурата се издава не по-късно от 5 дни от датата на възникване на
данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане не по-късно от 5 дни от
датата на получаване на плащането. Въззивникът не е съгласен с доводите на
първоинстанционния съд, че е нямал възможността да провери начина на формиране на
волята на работодателя за търсене на дисциплинарна отговорност - спазени ли са
императивните правила относно процедурата по наказване.
В законоустановения срок ищцата по делото сега въззиваема страна П. Д. С. чрез
пълномощника си адв.И. Д., е депозирала отговор на въззивната жалба и счита същата за
неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и
обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че
съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по
делото пред първата инстанция доказателства. РС Ямбол е извършил пълна, всестранна и
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства при постановяване на решението,
същото е обосновано, законосъобразно, правилно постановено и не е в противоречие със
събраните по делото доказателства и съдопроизводствените правила. Изводите на съда са
правилни за това, че нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание, е
посочено в процесната заповед по най-общ начин: „неизпълнениие на други трудови
задължения, предвидени в закони и в други нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред, в КТД или определени при възникване на трудовото правоотношение“, а не е
посочено конкретно в какво се изразява нарушението по чл.187 ал.1 т.10 КТ. Съдът е обсъдил
събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.
В съдебно заседание въззивникът „Напоителни системи“ ЕАД, редовно призовансе
представлява от юрисконсулт Г. и поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата П. Д. С. също редовно призована не се явява и не изпраща представител в
съдебно заседание.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
2
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд
намира за необходимо да изложи следното:
Гр. дело № 2874/2023 г. по описа на ЯРС е образувано по искова молба на П. Д. С. от с.
Кабиле против „Напоителни системи“ ЕАД – клон Средна Тунджа – Сливен, с която се
претендира да бъде отменена Заповед № РД-05-192/05.10.2023 г., с която й е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ като неоснователна и незаконосъобразна. Ищцата
изрично е посочила, че не оспорва, че е спазена процедурата по чл.193 от КТ – поискани са й
обяснения и тя е дала такива. Заповедта за налагане на наказанието се счита за
незаконосъобразна, тъй като не са спазени изискванията на чл.195, ал.1 от КТ – липсва
точно описание на нарушението, а същото е посочено по най-общ начин без
индивидуализиращи белези относно обстоятелствата какви точно са неизпълнените трудови
задължения и от кой акт са. Не е посочена датата на извършване на нарушението. Посочена е
дата на издаване на две фактури, но това не е описано като извършено нарушение. Ищцата
счита още, че не е спазен срока за налагане на дисциплинарното й наказание, а и не е налице
виновно неизпълнение на трудовите задължения от нейна страна, с което да нарушава
трудовата дисциплина. Няма данни и за това какви конкретно са нанесените вреди на
работодателя.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Напоителни системи“ ЕАД е депозирал отговор
на исковата молба, в който сочи, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен,
тъй като са спазени всички законови разпоредби – заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган, мотивирана е от обективна и
субективна страна, наложеното наказание съответства на извършеното нарушение,
посоченото нарушение е виновно извършено, както и дисциплинарното наказание е
наложено в предвидените срокове по чл.194 от КТ. Според ответника, в заповедта е
посочено точно описание на извършеното нарушение – „несъобразяването с императивна
норма на чл.113, ал.4 от ЗДДС и неизпълнението на задълженията вменени с длъжностна
характеристика осъществяват състава на нарушението на трудовата дисциплина по чл.187,
ал.1, т.10, пр. последно от КТ“. Оспорва се твърдението, че служителката не разбира
смисъла на наказанието си. Оспорва се, че не е посочена дата на извършване на
нарушението, като се счита, че датата на извършване на нарушението е именно датата на
издаване на двете фактури, което съвпада с описаното неизпълнение на вменените на
ищцата задължения по чл.187, ал.1, т.10 от КТ и чл.113, ал.4 от ЗДДС. Срокът за налагане на
дисциплинарното наказание е спазено от работодателя и същият следва да се счита, че е
започнал да тече не на 25.07.2023 г., когато са постъпили заявленията с молба за издаване на
кредитно известие, а на 21.08.2023 г., когато на управителя е представен протокол с
информация за извършено нарушение, открито и констатирано от създадената за това
комисия. Счита се, че е налице извършено виновно деяние от ищцата като не се е съобразила
с императивната норма на чл.113, ал.4 от ЗДДС и се считат за неверни твърденията й, че е
практика от 20 години описания от нея начин на работа. Що се отнася до твърдението, че
3
няма данни за нанесени вреди, същото не е предмет на производството по оспорване на
наложено дисциплинарно наказание.
Пред районният съд е представена заповед № РД – 05-192/05.10.2023 г. на управителя на
„Напоителни системи“ ЕАД клон Средна Тунджа за налагане на дисциплинарно наказание
„забележка“ на П. Д. С. на длъжност „счетоводител в ХТР Ямбол“. За основание за налагане
на дисциплинарното наказание е посочено: чл.186, ал.1, вр. с чл. 188, т.1, чл.187, ал.1, т.10
пр. последно и чл.193, ал.1 от КТ във връзка с получени заявление и молба от 25.07.2023 г.
от ЗП Христо Стоянов Славов и от ЕТ „Вихър – Стоян Славов“, заповед № РД – 05-
114/27.07.2023 г. и протокол № РД – 02-508/21.08.2023 г. на Комисия и писмени обяснения от
П. Д. С. с вх. № РД-02-616/20.09.2023 г. В мотивите на заповедта са изложени фактическите
обстоятелства свързани с извършеното нарушение, а именно, че П. С. работи по трудово
правоотношение в дружеството на посочената длъжност и във връзка с постъпили в
деловодството на дружеството заявления от ЗП Христо Стоянов Славов и от ЕТ „Вихър –
Стоян Славов“ да им бъде издадено кредитно известие на вече издадени от дружеството
фактури за единица площ /еднократна такса/, е назначена комисия, която да извърши
проверка и да предаде доклад с направените констатации. Описаната комисия е изготвила
след проверка протокол и изложила своите констатации, а именно, че за ЗП Христо Стоянов
Славов е подписан договор от страна на водоползвателя, но не е подписан от страна на
„Напоителни системи“ ЕАД и на това основание договор за доставка на вода за напояване за
100 дка бостан не е сключен, издадена е фактура № **********/04.05.2023 г. на стойност
1865.28 лв. с ДДС. Комисията е констатирала, че за ЕТ „Вихър – Стоян Славов“ също е
подписан договор едностранно от негова страна, но не е сключен договор за доставка на
вода за напояване за 260 дка царевица, издадена е фактура № **********/04.05.2023 г. на
стойност 4849.73 лв. с ДДС. Извършена е проверка от главния счетоводител за това, че на
двете фактури е отбелязано, че са издадени от П. Д. С.. Фактическите обстоятелства,
свързани с извършеното нарушение в заповедта продължават с описание на
дисциплинарната процедура по налагане на наказанието, поискани обяснения от
служителката и дадени такива, както и в какво се състоят тези писмени обяснения. Въз
основа на описанието на писмените обяснения на С., управителят на дружеството стига до
извода, че е налице „посоченото деяние“, извършено от нея, виновно действие,
представляващо нарушение на трудовата дисциплина, регламентирано както в КТ по чл.187,
ал1, т.10 – неизпълнение на други трудови задължения предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор
или при възникването на трудовото правоотношение – по длъжностна характеристика
служителката следва да подържа тесни връзки с организационни и производствени звена,
имащи отношение към дейността, за която отговаря съответния счетоводител, както и
чл.113, ал.4 от ЗДДС – че фактурата се издава не по-късно от 5 дни от датата на възникване
на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5
дни от датата на получаване на плащане.
Както се посочи не е спорно, че преди налагане на дисциплинарното наказание
4
работодателят е спазил процедурата по неговото налагане съгласно чл.193 от КТ, като е
поискал служителя да даде обяснения, такива са дадени. В тази връзка е представена
преписката по налагане на дисциплинарното наказание, която съдържа посочените в
мотивите на заповедта констативен протокол на комисията, извършила назначената от
управителя проверка, посочените договори за доставка на вода за напояване с приложения
към тях, заявленията за сключването на тези договори, общите условия към договорите,
издадените две фактури № **********/04.05.2023 г. и № **********/04.05.2023 г.
Пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства в лицето на разпитани
свидетели, посочени както от ищцата, така и от ответника. В тези свидетелски показания не
се съдържат обстоятелства, различни от твърденията на страните по делото относно реда на
издаване на фактури в ответното дружество и фактическите обстоятелства довели до
издаване на тези две фактури.
При тази фактическа обстановка, районният съд е постановил обжалваното решение, с
което е отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата С. като е
прието, че в заповедта не е описано ясно нарушението, не е посочена дата на извършване на
нарушението и поради последното не може да бъде извършена преценка относно това дали
са спазени сроковете за налагане на дисциплинарното наказание.
Въззивният съд преценя за правилни и законосъобразни правните изводи, до които е
достигнала първата инстанция. Съгласно чл.195 ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Както е посочено
от ВКС в решение № 335/7.06.2024 г. по гр.д.№ 4502/2023 г., 4 ГО, по въпроса за начина на
мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е налице трайно
установена съдебна практика – решение по г. д. № 1835/2017 г. на ВКС, ІV г. о. и посочените
в същото актове; решение № 436/1.12.2015т. по г. д. № 2666/2015 г. на IV г. о.; решение №
213/8.10.2015 г. по г. д. № 7372/2014 г. на III г. о. и други, която се споделя и от настоящия
състав. Според чл.195 от КТ, а и според даденото в решенията разрешение, заповедта, с
която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана, по начин
посочващ ясно съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото
на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод
за същността на фактическото основание, поради което е наложено дисциплинарното
наказание и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради
която е наложено, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това, да заключи
дали дисциплинарното наказание е законосъобразно. Разяснено е още, че когато
дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, а
спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение не позволява
откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само
като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода
на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие (неизпълнение на
възложени трудови функции), е продължавало за определен период, вкл. и до откриването
5
му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на
момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на
откриването му съвпадат. Изискването за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено
с оглед правилото на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; необходимостта от
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в
хода на съдебното производство. Поради това, когато изложените мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания и дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем
начин, който дава възможност на работника да проведе пълноценно защитата си, заповедта
отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Достатъчно е заповедта да съдържа
обстоятелствата относно нарушението и кога е извършено, без да е необходимо да посочва
всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на
осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои
разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение
според класификацията в чл. 187 КТ е извършено.
В настоящия случай, въззивният съд счита, че работодателят е постановил
немотивирана заповед за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като видно от текста на
същата описанието на фактическите обстоятелства е съсредоточено в изброяване на
констатациите на нарочно назначената за проверка комисия и обсъждане на дадените от
ищцата С. обяснения. В заповедта не се съдържа индивидуализация на нарушението на
трудовата дисциплина, нито е посочено кога е извършено деянието. В настоящото съдебно
производство ответникът е заявил, че нарушението се състои в издаване на две фактури №
**********/04.05.2023 г. и № **********/04.05.2023 г. и датата на извършване на
нарушението е именно датата на издаване на двете фактури. Тези съществени обстоятелства
част от елементите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, изрично не са
посочени в заповедта. Нито служителя, нито съда имат задължение да тълкуват волята на
работодателя, ако тя не е изразена точно, ясно и категорично в обжалваната заповед, за да
бъде осъществена защитата на първия и за да бъде извършена преценка на
законосъобразността на заповедта от съда. Немотивирането на заповед Заповед № РД-05-
192/05.10.2023 г. с непосочване на момента на извършване на нарушението води до
невъзможност за преценка на обстоятелството дали наказанието е наложено в сроковете на
чл.194 от КТ. Няма твърдения от ответника нарушението да е извършвано в определен
период или да е извършено чрез бездействие, за да бъдат съобразени тези обстоятелства при
посочването им в заповедта като време на извършване на нарушението, съгласно цитираната
по-горе практика. Безспорно в случая се касае за действие на служителя С., което обаче не е
индивидуализирано, както като деяние, така и по време, което води до незаконосъобразност
на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание.
При отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание поради
немотивиране на заповедта, доказателствата събрани във връзка с основателността на
наложеното наказание, не е необходимо да бъдат обсъждани.
Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилен
6
съдебен акт, който следва да бъде потвърден. При този изход на делото, въззиваемата страна
има право на разноски в настоящото производство, но такива не следва да бъдат
присъждани, тъй като не са представени доказателства да са сторени.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 221/23.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 2874/2023 г. по
описа на ЯРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7