Решение по дело №201/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба, подадена от М. А. Б., Р. А. Б. и И. Ю. П., всички чрез адв. О. срещу Заповед № РД-172 от 21.06.23г. на кмета на [община], с която е наредено прокарване на временен път през [имот номер], който се твърди, че се ползва от жалбоподателите.

Твърди се в жалбата, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че при откриване на процедурата за прокарване на процесния временен път не била налице първата визирана в нормата на чл. 190, ал.1 предпоставка, а именно влязъл в сила ПУП. Сочи се в жалбата, че дори да се приеме наличието на такъв, имотът на Х. и К. П. имал лице на две новопроектирани улици, което се установявало от графичната част към заповедта. По тази причина оспорената заповед противоречала на нормата на чл. 190, ал.3 ЗУТ. Липсвали мотиви в заповедта на кмета на община Р. защо проектираното трасе на временния път не следва трасето на нито една от новопроектираните улици. Липсвали данни дали са изследвани и други възможности за проектиране на достъпа до сградата на заинтересуваните страни. По този начин щяло да се създаде затруднение за жалбоподателите да ползват собствения си имот.

Молят съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира се и присъждане на деловодни разноски-внесена ДТ и заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения процесуален представителна н жалбоподателите- адв. О.

За ответника по делото адв. А. оспорва подадената жалба. В депозираната писмена защита развива съображения, че твърденията в жалбата били оборени от събраните по делото доказателства.Претендира за присъждане на съдебни разноски.

За заинтересуваните страни Х. П. и К. П. адв. Ч. оспорва подадената жалба със сходни мотиви, които са възпроизведени и в писмените бележки, представени в определения от съда срок.

След преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните и мотивите на оспорената заповед АССм направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, който засяга по неблагоприятен начин правната сфера на жалбоподателите. Предвид представения по делото след възражение за недопустимост на жалбата [нотариален акт], том ІІ, рег. № 2918, дело № 251/01.11.2023г. за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение, съдът приема, че жалбоподателите са активно легитимирани да подадат жалба и тя е процесуално допустима. Налице са всички положителни процесуални предпоставки за упражняване правото на оспорване, спорът е местно и функционално подсъден на АССм. При тази констатация се дължи произнасяне по същество.

По основателността на жалбата: След обсъждане на приетите от съда доказателства съдът счита подадената жалба за неоснователна. Това е така по следните съображения:

По фактите:

1. Посочено беше по-горе, че жалбоподателите се легитимират като собственици по наследство и давностно владение на ПИ с пл. № 644по кадастралния план на [населено място], целия със застроена и незастроена площ от 430 кв.м. , ведно с построените в имота сгради на основно и допълващо застрояване.

2. Заинтересуваните страни К. А. П. и Х. А. П. са собственици по наследство на триетажна масивна жилищна сграда, построена в ПИ ІІІ-645, съгласно ОПС от 16.09.1986г. на ОбНС-[община]. До имота няма транспортен достъп, тъй като предвидената в РП улица не е реализирана на място.

3. Административният орган е сезиран с искане вх. № 94900-661/01.03.2023г. от адв. Ч. в качеството на пълномощник на Х. и К. П. за отриване на производство по чл. 190 ЗУТ- за трасиране и изграждане на временен път, осигуряващ транспортен достъп до техния имот.

4. След откриване на производството, административният орган е изискал от жалбоподателите с писмо изх. № 94-00-1095/12.04.2023г. в 7-дневен срок, считано от получаването да представят документ за собственост на [ПИ] във връзка с прокарването на временен път.

5. С оспорената заповед Заповед № РД-172 от 21.06.23г. на кмета на община Р. е разрешено на К. и Х. П. да прокарат временен път с ширина 3 метра през [имот номер] по защрихованото в жълт цвят в графичната част към заповедта.

6. От заключението на вещото лице се установява, че двата имота- на жалбоподателите и на заинтересуваните страни са нанесени в плана на [населено място], утвърден със Заповед № 602/23.04.1985г. Временният път е с дължина 26,30 м., трасето му не съвпада с трасето на двете проектирани улици. В съдебно заседание вещото лице установява и причината за това, свързана с възможността за техническо изпълнение и икономичност на този вариант. Установява, че временният път не засяга сгради, постройки и декоративна растителност. Засяга единствено три овощни дръвчета. Площта на временния път е 79 кв.м. Вещото лице е категорично, че трасето по временния път е 26 метра и е по-кратко от всеки друг възможен вариант, което предполага по-малък обем строителни дейности, което прави проекта по-икономичен, в какъвто смисъл е депозираното в съдебно заседание становище.Към проекта е приложено тахиметрично заснемане с нанесени теренни коти.

При така установеното съдът направи следните правни изводи:

Съгласно императивната уредба в чл. 190 ЗУТ, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. В случая бе безспорно установено наличието на тези елементи на фактическия състав на цитираната норма: наличие на ПУП, проектирани и нереализирани нови улици, липса на достъп до УПИ ІІІ-645, кв.93 по плана на [населено място].

Според ал.3 на чл. 190 ЗУТ временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. При издаване на оспорената заповед всички тези обстоятелства са отчетени от административния орган. Съобразено е, че трасето на временния път не може да следва новите улици по ПУП. В съдебно заседание вещото лице установи, че предвид релефа на терена този вариант е единствения изпълним. Цитираната норма не е императивно, а диспозитивно правило и дава възможност за оперативна самостоятелност на административния орган в преценката за техническо изпълнение съобразно принципа, проклрамиран в чл. 6 АПК. С предвиденото трасе не се засягат нито сгради, нито дълготрайни декоративни дървета. От заключението на вещото лице, че това трасе е най-икономично за реализация на временния път съдът прави извод, че административният орган е съобразил всички възможни варианти за техническо решение и е избрал този, който в най-малка степен засяга чужди права. По тави причина възраженията в тази част на жалбата са неоснователни.

Заповедта е издадена при съобразяване с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Не се установиха визираните в жалбата пороци. С оспорената заповед не се засягат в по-голяма от отчетената от законодателя степен правата на жалбоподателите да ползват собствения си имот. Собствеността върху частта от този имот, заета за временен път, се запазва в техния патримониум.

Предвид очевидната липса на при липса на съгласие между страните, провокирала и проведеното в настоящото производство оспорване, административният орган е издал оспорената заповед, замествайки необходимото съгласие.

Предвид тези съображения оспорената заповед е законосъобразен административен акт, а жалбата срещу нея е неоснователна. Като последица от това тя следва да бъде отхвърлена, като жалбоподателите понесат и съдебните разноски за ответника и заинтересуваните страни в размерите, посочени в приложените списъци по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба, подадена от М. А. Б., Р. А. Б. и И. Ю. П., всички чрез адв. О. срещу Заповед № РД-172 от 21.06.23г. на кмета на [община].

ОСЪЖДА М. А. Б., [ЕГН], Р. А. Б., ЕГН и И. Ю. П. Д. З. на община Р. направени деловодни разноски в производството в размер на 600 лв., на Х. А. П.- 1350 лв. разноски за адвокат и депозит за вещо лице и на К. А. П.- сумата 1350 лв. разноски за правна помощ и депозит за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.