Определение по дело №1498/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3300
Дата: 25 септември 2015 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20153100901498
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 септември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….09.2015 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 25.09.2015 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1498 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпило е за разглеждане производство по иск, предявен срещу две застрахователни дружества за присъждане на застрахователно обезщетение по два застрахователни договора, като ищецът основава претенцията си на твърдения за солидарна отговорност на  ответниците и по двата договора.

Делото е препратено по подсъдност от първоначално сезиран районен съд, който е извършил редица подготвителни процесуални действия: ищецът е освободен от внасяне на държавни такси (определение № 15767/25.10.13г на л.28 от делото на ВРС), допусната е правна помощ и е назначен особен представител (определение №7402/17.06.15г на л.194 и разпореждане от 22.06.15г на л.196 от делото), разменени са книжа, отхвърлено е възражение за местна неподсъдност, подготвено е открито заседание и е съставен доклад на съда. В хода на съдопроизводствените действия обаче, съдът е констатирал периодично нередовности по предявяването на иска и е давал указания по отстраняването им, като в крайна сметка е приел, че е сезиран с претенция надхвърляща 25 000лв и съответно производството по иска е препратено на ВОС.

 Действията по администриране на исковата молба обаче, следва да бъдат преценявани самостоятелно от състава, разглеждащ делото, поради което настоящият съд извършва своя самостоятелна проверка на сезирането си, като съобрази всички изявления( лично на ищеца и на неговия представител), съответно депозирани по делото с уточняващи молби на л. 67, л.74, л.88 и 92, л. 95, л.149, л. 199 и л. 202.

Обобщаването на твърденията на страната до момента очертава следните основания, с които ищецът свързва искането си за присъждане на конкретни суми:

На първо място В.Б.И. твърди, че е страна по два отделни договора, сключени с двама различни застрахователи, посочени съответно като ответници ЗК УНИКА АД и ЗК УНИКА-ЖИВОТ АД(конкретни твърдения за насочване на иск и срещу Райфайзенбанк не са изложени, макар това лице да е визирано като ответник в молбата от 29.10.2014г.  Ищецът последователно сочи само себе си като застраховано и ползващо се от застраховките лице, като заявява за защита своите накърнени права като кредитор по сключени в негова полза застрахователни договори, неполучил застрахователни суми, въпреки че е настъпило застрахователно събитие. Претенцията е заявена в размер на 29 325 лв като размер на обезщетението по първия договор и 12 877,27 по втория договор, като в последното си уточнение ищецът поискал солидарно присъждане на сбора от 42 202, 27лв, тъй като твърди, че всеки от ответниците е солидарен длъжник по всеки от договорите.

При отчитане дори и само на тези параметри ( представляващи най- общата рамка на спора), очертани от ищеца и повтарящи се в поредицата от негови изявления, се налага категоричен извод, че предявеният пред съда спор има търговски характер. Правата си ищецът извежда от застрахователни договори, които по силата на чл. 1 ал.1 т.56 от ТЗ представляват абсолютни търговски сделки, независимо от качеството на страните, които ги сключват. Трайна е съдебната практика(формирана най-вече по приложение на чл. 280 ал.2 ГПК) за определяне на търговския характер на делото от предмета му и страните. В случая предмет е изпълнение на абсолютна търговска сделка от двама специализирани търговци – застрахователи. Качеството на ищеца като потребител на застрахователна услуга ( по смисъла на пар. 1 т.1 от ДР на КЗ) е ирелевантно за квалифицирането на спора като граждански или търговски. От гледна точка на процесуалното право качеството "потребител" е от значение за специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК и за реда, по който се разглеждат определена категория потребителски искове, но не и за преценката дали въведеният с иск на потребител правен спор е граждански или търговски, респ. дали делото, в рамките на което е разгледан искът, е гражданско или търговско. В тази насока е установената практика (Определение № 16 от 16.01.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3706/2014 г., II т. о., ТК, Определение № 300 от 20.04.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 249/2012 г., II т. о., ТК).

На второ място, допълнителен аргумент в полза на тази квалификация е и факта, че претенциите на ищеца се основават на застраховане, съпътстващо търговско кредитиране. Още в исковата си молба, а в последствие и в уточненията, се сочи последователно и безпротиворечиво сключване на два отделни договора с Райфайзенбанк (България) ЕАД( приложени и като писмени доказателства от ищеца), при подписването на които, ищецът твърди че по инициатива на банката е сключил и застраховките с двамата застрахователи: съответно като държател на кредитна карта по комбинираната застраховка(л.11), включваща и покрит риск трайна пълна загуба на работоспособност и като кредитополучател по групова застраховка за обезпечаване на кредитни вноски към банка(л.112), включваща и покрит риск трайна неработоспособност. И при двете кредитни сделки обаче, ищецът е действал по повод своя търговска дейност. Договорът за кредитен лимит към кредитна карта е сключен изрично от ЕТ“ИРИДА – В.И.“( л. 14), а договора за банков кредит при общи условия на микрокредитиране изрично сочи целта за инвестиция в предприятието на ЕТ“ИРИДА – В.И.“(л.18). Доколкото застраховането съпътства търговски сделки, сключени от физическо лице за целите на търговията му, потребителският характер и на застраховането е изключен.

Налага се категоричен извод за търговски характер на делото. Съответно размерите на предявената претенция съответна на застрахователния лимит  и застрахователната сума по двете застраховки, налага разглеждането на делото по реда на търговските спорове от компетентен окръжен съд.  Фактът, че понастоящем ищецът е преустановил търговската си дейност(липсва пререгистрация по ЗТР на предприятието му) не променя квалификацията на отношенията, предмет на спора, възникнали при действащо предприятие на ЕТ.

Ползването на безплатна правна помощ по търговски дела е изключено изрично в чл. 24 ал.3 от ЗПП. Уточняването на претенциите на ищеца като обезщетения по застрахователни договори, сключени по повод на търговско кредитиране изключва основанието за предоставяне на правна помощ и следва да бъде служебно съобразено от съда на осн. чл. 97 ал.1 ГПК. Продължаването на съдебното производство е обусловено от действията на неоснователно назначения служебен адвокат, поради което следва да бъде отложено до стабилизирането на отпадането на правомощията му.

По тези съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ЛИШАВА ищец  В.Б.И., предявил търговски спор  срещу ответници ЗК УНИКА АД и ЗК УНИКА-ЖИВОТ АД, по обективно и субективно съединени претенции, както следва:

 иск за присъждане на 29 325 лв, солидарно дължими от двамата застрахователи,  като размер на застрахователно обезщетение в договорен лимит за покрит риск загуба на трудоспособност, поет по комбинираната застраховка на държател на кредитна карта по инициатива на банка при сключване на договор от 01.02.2008г за кредитен лимит към кредитна карта между ЕТ“ИРИДА – В.И.“ и „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД

и иск за присъждане на 12877,27лв, солидарно дължими от двамата застрахователи,  като размер на застрахователна сума за покрит риск загуба на трудоспособност, поет по групова застраховка за обезпечаване на кредитни вноски към банка, при сключване на договор за банков кредит от 30.01.2008г при общи условия на микрокредитиране за инвестиция в предприятието на ЕТ“ИРИДА – В.И.“, между В.Б.И. и „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД;

ОТ ПРЕДОСТАВЕНА ПРАВНА ПОМОЩ за ПРОЦЕСУАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО, на осн. 97 ал.1 ГПК, поради предоставянето й с определение №7402/17.06.15г по гр.д.15020/2013г на ВРС 18с-в в нарушение на забраната по чл. 24 ал.3 от ЗПП.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, по арг. от чл. 95 ал.5 ГПК, пред Апелативен съд – Варна в седмичен срок от съобщаването му на страната, чрез назначения представител адв. Т. Стоименов( по арг. от чл. 98 ал.1 ГПК).

След влизане на определението в сила делото да се докладва за прилагане последиците от прекратяване на правомощията на представителя, уведомяване на НБПП и възстановяване на срокове за отстраняване на нередовности по иска.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: