№ 55
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110207357 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. И. П., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 24-4332-006218/25.03.2024 г., издадено от началник група
към ОПП - СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от
ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200, 00
/двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 80,
00 /осемдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" ЗДвП.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилно и незаконосъобразност на
атакувания акт, поради което се претендира неговата отмяна. Оспорва се
изложената в наказателното постановление фактическа обстановка. Твърди се,
че ПТП не е възникнало, а било налице опасност от такова, с оглед
поведението на другия водач.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.
Депозира обяснения.
Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно
уведомена, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени
бележки, с които се оспорват твърденията в жалбата и считат, че издадените
АУАН и НП са законосъобразни. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 06.08.2023 г., около 23.40 часа жалбоподателката П. управлявала лек
1
автомобил „*********“, с рег. № ********* в гр. София, по бул. „Цар
Освободител“, с посока на движение от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към
ул. „Шипка“. Пътното платно в посочения участък се състоя от три пътни
ленти, като в най-крайна дясна бил разрешен десен завой, а в средна и най-
лява лента бил разрешен ляв завой, тъй като движението било
реорганизирано, с оглед заповед № СОА23-РД95-457 от 14.07.2023 г. и
провеждания ремонт на бул. „Цар Освободител“ между бул. „Васил Левски“ и
ул. „15-ти ноември“, като били поставени необходимите пътни знаци.
Жалбоподателката се намирала в средната лента за движение, като за нея бил
разрешен завой на ляво. В съседната дясна лента се намирал автобус от
градски транспорт – *********, с рег. № **********, управляван от свидетеля
М. Й. С.. След като светофар подал позволителен сигнал за десен завой в
посока ул. „Шипка“ водачът на автобусът предприел съответната маневра, но в
същото време независимо, че за жалбоподателката била разрешена единствено
маневра десен завой и тя предприела маневра ляв завой. Доколкото в
посочения участък имало място единствено за едно МПС, то срещу
жалбоподателката се оказало МПС, което чакало позволяващ сигнал на
светофарната уредба за ляв завой от бул. „Васил Левски“ към бул.
„Цариградско шосе“. Вместо да намали и да пропусне автобус *********, с
рег. № **********, след което да се престори в пътната лента,
жалбоподателката навлязла в пътната лента и предизвикала ПТП с автобуса,
като му нанесла материални щети по предна броня. Тъй като
жалбоподателката първоначално не спряла, водачът на автобуса я настигнал,
след което между водачите не било постигнато съгласие относно
обстоятелствата, свързани с ПТП-то и, без да изчака идването на контролните
органи, жалбоподателката напуснала мястото на ПТП.
При пристигане на място служителите на ОПП - СДВР установили
единствено водача на автобус *********, с рег. № **********, който
попълнил декларация, в която посочил причините и обстоятелствата за
настъпване на ПТП, както и рег. номер на напусналия мястото автомобил,
участник в ПТП.
Съставен бил протокол за ПТП бл. № 871645/07.08.2023 г. /рег. № 9295/.
След извършена справка за собственика на напусналия мястото на ПТП лек
автомобил, било установено, че това е именно жалбоподателят. Същата била
поканена да се яви в сградата на ОПП - СДВР, където се явила на 07.03.2024 г.
и попълнила декларация, в която отразила обстоятелствата по настъпване на
ПТП и причините, поради които била напуснала местопроизшествието.
Св. Й. К., заемащ длъжност "младши автоконтрольор" към ОПП СДВР
съставил против жалбоподателя АУАН бл. № 069931/07.03.2024 г. за
нарушения на чл. 25, ал. 2 ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" ЗДвП. Актът бил
предявен на жалбоподателя, който го подписал и възразил, съобразно
изложеното в декларацията.
Въз основа на съставения АУАН на 25.03.2024 г. началник група към ОПП
- СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП и на основание чл.
2
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 80, 00 /осемдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства – гласни: обясненията на жалбоподателя
/частично/, показанията на св. М. С., св. П. Д., Р. С., Й. К. и М. С. както и
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – писмо от
Столична община, с приложено копие на Заповед № СОА23-РД95-
457/14.07.2023 г. и проект за временна организация на движението в района на
кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и бул. „Васил Левски“, справка -
картон на водача, заповед рег. № 513з10527/02.12.2022 г. на Директор Старши
Комисар на СДВР, Заповед № 8121К13180/23.10.2019 г., Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Декларация от
07.03.2024 г., Декларация от 06.08.2023 г., Докладна записка от 07.08.2023 г.,
скица на ПТП към протокол № 1871645, протокол за ПТП бл. №
1871645/07.008.2023 г. /рег. № 9295 и др.
Съдът възприе с доверие показанията на М. Й. С., доколкото същият е бил
очевидец на действията на жалбоподателя и по-конкретно потърпевш.
Логично е изложеното от свидетеля, че ПТП е настъпило при десен завой,
покрай СУ „Св. Климент Охридски“, доколкото съответства на останалия
доказателствен материал, както и посочения от него механизъм на ПТП, а
именно че жалбоподателката от средна лента решила да прави десен завой и
съответна е навлязла в лентата му за движение и е предизвикала ПТП.
Относно щетите от ПТП се потвърждава от протокола за ПТП.
Тезата на жалбоподателката относно събитията, развита в обясненията
не може да бъде сподЕ., доколкото се опровергава категорично от останалия
доказателствен материал. На първо място е съвсем естествено, че срещу нея е
имало друг автомобил, доколкото е извършила неразрешена маневра и не се е
съобразила с пътните знаци и маркировка, които са позволявали единствено
ляв завой и е навлязла с насрещното платно за движение с цел да заобиколи
завиващия надясно автобус и вместо да намали, да изчака и да се престрои е
отнела предимството му и го е ударила. Опровергава се изложеното, че не е
настъпило ПТП, доколкото от протоколока за ПТП се потвърждава
изложеното от свидетеля С. за претърпени щети.
И двамата горепосочени потвърждават, че доколкото не са постигнали
консенсус за обстоятелствата покрай ПТП жалбоподателката е напуснала без
да уведоми службата за контрол.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото като ги оцени като
последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на гласните
доказателства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна - наказаното физическо лице. НП е било връчено на 23.04.2024 г., а
3
жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН - на 07.05.2024
г.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи - видно
от представената по делото Заповед № 513з-10527/02.12.2022 г. на Директор
Старши Комисар на СДВР работи актосъставителят (на длъжност "младши
автоконтрольор") е бил компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи началникът на група "Административнонаказателна дейност" в ОПП
СДВР е оправомощен да издава наказателни постановления по ЗДвП на
обслужваната територия. Издалата наказателното постановление е заемала
длъжността началник на група "Административнонаказателна дейност" в
ОПП СДВР, на която е назначена със Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г.,
поради което е разполагала с материална и териториална компетентност за
издаване на атакуваното наказателно постановление.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН.
Съдът намери, че при съставяне на АУАН и НП не са били допуснати
съществени процесуални нарушения относно връчването им. Същите е
предявен на нарушителя, като е положил подписа си.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл. 6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т. е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 25 ал. 2 от ЗДвП. Посочената разпоредба
предвижда, че „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра
трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две
съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство,
което се намира в дясната пътна лента“.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП вменява в задължение
на участниците в ПТП, когато между тях липсва съгласие относно
произшествието, без да напускат местопроизшествието, да уведомяват
съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълняват дадените им указания.
Съдът приема, че отбелязаната в НП и АУАН фактическата обстановка
отразява вярно действителната такава. Съдът намира, че от обективна страна
4
жалбоподателката е извършила така описаните текстово в НП и АУАН
нарушения, чиято цифрова правна квалификация е съответно по чл. 25, ал. 2
от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, тъй като в посоченото време -
06.08.2023 г., около 23. 40 часа и на посоченото място в гр. София, на
кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и бул. „Васил Левски“ е управлявала
лек автомобил "*********", с рег. № **********и при извършване на маневра
извършване на маневра навлизане изцяло в съседна дясна пътна лента
реализирал ПТП в престояващ в дясно автобус от градски транспорт
*********, с рег. № **********, с водач св. М. С.. Били нанесени щети по
предната част на бронята на лек автобуса, като му нанесъл материални щети,
след което напуснала мястото на ПТП, без да уведоми компетентните органи –
съответната служба за контрол на МВР, за които е ангажирана
административна отговорност спрямо него.
Установи се безспорно по делото, че жалбподателката в нарушение на чл.
6, т. 1 от ЗДвП предприела маневра десен завой от място, от което и било
разрешен ляв завой и доколкото навлязла в насрещното платно за движение,
където се намирали други МПС, вместо да намали скоростта, да изчака
автобуса, след което да се включи в движението, направила опит да го
заобиколи, при което му отнела предимството и реализирала ПТП.
Жалбоподателят несъобразявайки поведението си с разпоредбата на чл.
25, ал. 2 от ЗДвП не е предвиждал, че ще реализира ПТП с престояващия
автобус, но е била длъжна и е могла да предвиди този резултат, с оглед на
което това деяние е извършено при форма на вината – небрежност
/несъзнавана непредпазливост/.
В разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. за водач, който
нарушава правилата за предимство, разминаване, изпреварване, заобикаляне и
т.н. В случая жалбоподателят е отнел предимството на другия водач, което е
станало причина за реализиране на процесното ПТП. Поради това, съдът
намира, че правилно е приложена санкционната норма на чл. 179, ал. 2, вр. ал.
1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП. Същата предвижда наказание в абсолютно определен
размер, поради което и съдът не разполага с правомощия по отношение
размера на така наложената санкция.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП вменява в задължение
на участниците в ПТП, когато между тях липсва съгласие относно
произшествието, без да напускат местопроизшествието, да уведомяват
съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълняват дадените им указания.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "В" от ЗДвП съдът установи
от събраните писмени доказателства и гласни доказателствени средства, че
нарушителят е осъществил състава от обективна и субективна страна.
Сочената за нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" ЗДвП
предвижда, че ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
5
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. Установено е, че при
ПТП-то са настъпили имуществени вреди на предната броня на автобуса,
няма данни между участниците да е бил съставян двустранен констативен
протокол за ПТП, с което постигнат съгласие относно настъпилите вреди. От
гласните доказателствени средства – обясненията на жалбоподателя и
показанията на св. С. се установява, че нарушителят е напуснал
местопроизшествието, без да изчака органите на МВР.
Нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП е извършено при
умишлена форма на вината, доколкото жалбоподателят е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
За нарушение на цитираните задължения на участниците в ПТП
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда адм. наказания
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и глоба от 50 до 200 лв. В случая, съдът констатира, че са наложени
глоба и лишаване от правоуправление с размер и продължителност,
равняващи се на минималните и близки на минималните, предвидени от
законодателя, поради което не подлежат на редуциране, на основание чл. 27,
ал. 5 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 24.12.2021 г.) за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г
от ЗАНН, поради което и съдът не следва да обсъжда въпроса за наличието
или липсата на маловажен случай на административни нарушения.
Поради всичко изложено, съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемата страна се дължат разноски,
заявени с депозираните писмени бележки, като съдът намира, че следва да са в
минималния предвиден размер – 80 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 и 7, т. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-
4332-006218/25.03.2024 г., издадено от началник група към ОПП - СДВР, с
което на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП на Е. И. П., ЕГН
********** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200,
00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 80,
00 /осемдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" ЗДвП.
ОСЪЖДА основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН чл. 37 от Закона за правната
помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ на Е. И. П.,
6
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция вътрешни работи
(СДВР) сумата от 80, 00 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава X. АПК пред
Административен съд - София - град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7