№ 94
гр. Варна, 11.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100503115 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №303333/03.12.2021г. на ИВ. П. Т., чрез пълномощника
адв. Кр.С.- АК Варна срещу Решение №262760/04.11.2021г., постановено по гр. дело №785
по описа за 2021г. на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу
Военно формирование № 34960 към щаба на флота, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.291, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили в
Република България, вр. чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, вр. чл.225 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на прекратяване на трудово правоотношение, извършено със заповед №
ЛС-01-94/21.11.2019г.; чл.291, ал.1 ЗОВСРБ, за възстановяване на заеманата длъжност преди
уволнението и заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 2617,20лв.; с
правно основание чл.291, ал.1 ЗОВСРБ, вр. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ за заплащане на
сумата от 931,52лв., представляваща обезщетение за разликата в получаваното трудово
възнаграждение в периода от 07.01.2020г. – 15.01.2020г. и от 28.02.2020г. -22.05.2020г.; с
правно основание чл.291, ал.1 ЗОВСРБ, вр. чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата от
72,64лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни за
2019г.; с правно основание чл.298, ал.2 ЗОВСРБ, вр.чл.2 от Наредба Н-22/14.08.2018г. за
заплащане на сумата от 720лв., представляваща полагаеми се порционни пари за период от 6
месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, както и с правно основание чл.128,
т.2 КТ за заплащане на сума в размер на 1058,05лв., от които 321,05лв. – трудово
възнаграждение за м. 11.2019г., от които 100лв., неправомерно удържани и преведени по
сметка на ЧСИ по запорно съобщение и 221,05лв. за периода 22.11.-30.11.2019г.; 537лв.-
допълнително трудово възнаграждение, представляващо „тринадесета заплата“ за 2019г. и
200лв. допълнително трудово възнаграждение, дължимо за отработени 139 дни.
В жалбата се излага, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е
1
неправилно. Според въззивникът съдът неправилно е приел, че уволнението е извършено в
рамките на изпитателния срок, като счита, че на 20.11.2019г., сключеният между него и
ответника трудов договор е станал безсрочен, поради което и заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение от 22.11.2019г. е незаконна. Неправилно и необосновано е
прието, че от представената квитанция от 05.12.2019г. не се установява в чия полза е
възстановена сумата от работна заплата. Оспорват се като неправилни изводите на ВРС за
недоказаност на претенцията за заплащане на допълнително трудово възнаграждение, като
твърди, процесуално нарушение при допускане и събиране на доказателствата за
установяване на посочените обстоятелства.
По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло,
като вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да се уважат
предявените обективно кумулативно съединени искове. Доказателствени искания не са
направени.
Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемата оспорва
въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което
обуславя неоснователността на въззивната жалба. Моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а първоинстнационното решение –потвърдено, като му бъдат присъдени
направените съдебно-деловодни разноски. В писмения отговор не са обективирани
доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.
259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима.
Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №303333/03.12.2021г. на ИВ.
П. Т., чрез пълномощника адв. Кр.С.- АК Варна срещу Решение №262760/04.11.2021г.,
постановено по гр. дело №785 по описа за 2021г. на РС-Варна.
НАСРОЧВА производството за 08.02.2022г. от 9,30 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3