Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в
публично заседание на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова като
разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД
№ 333/2021 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. гр. София, чрез пълномощника
юриск. Матева, против А.А.Х., в която са предявени, в условията на
първоначално, обективно, кумулативно съединение, положителни установителни
искове, за признаване, като установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца – небанкова финансова
институция, съществува предсрочно изискуемо парично вземане, произтичащо от
Договор номер CREX-14859304/27.05.2017 г. за
потребителски заем, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, клон България“ гр. София и
ответника - потребител, за което има образувано заповедно производство - ЧГД №
2370/2020 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника
има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с правно основание, по
чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79,
ал. 1, ЗЗД и цена 1557.61 лева – непогасена главница, ведно с искане за
присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на заявлението –
27.10.2020 г. до окончателно плащане; по чл. 11, ал. 2 ЗПК,
вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 и
цена 149.51 лева – възнаградителна лихва върху главницата за периода от
20.06.2017 г. до 20.05.2018 г. и по чл. 92 вр. чл. 71 ЗЗД и цена 493.47 лева – неустойка в размер на законната
лихва върху главницата и възнаградителната лихва за периода от 20.07.2017 г. до
16.10.2020 г., както и искане за присъждане на законна лихва върху вземането от
датата на подаване на заявлението до окончателно плащане. В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите
суми.
Ищецът обосновава исковата си претенция
твърдейки, че с Договор № CREX-14859304/27.05.2017 г. на ответника е
предоставена сума за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 12
месеца, с падеж на първа погасителна вноска – 20.06.2017 г. и на последна
погасителна вноска – 20.05.2018 г., всяка в размер на 142.26 лв., съгласно
Погасителен план, включваща падежните дати на месечните погасителни вноски,
размер на вноската и размера на оставащата главница. След сключване на
договора, сумата била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор.
Месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2). Надбавката
(възнаградителна лихва) се формирала от годишен процент на разходите – 19.48% и
лихвен процент – 17.93%. Ответникът не бил платил нито една погасителна вноска.
На основание чл. 3 от договора, вземането на ищеца в пълен размер станало предсрочно
изискуемо на 20.07.2017 г., като поради забава на една или повече месечни
погасителни вноски, длъжникът дължал обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна
вноска. Въз основа на Заявление, по реда
на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 2370/2020 г., по описа на РС Шумен, като
на ищеца била издадена Заповед за изпълнение за сумите, както следва: 1557.61
лв. – главница; 149.51 лв. - възнаградителна лихва върху главницата, за периода
от 20.06.2017 г. до 20.05.2018 г.; 493.47 лв. - мораторна лихва за периода от
20.07.2017 г. до 16.10.2020 г., както и законна лихва върху претендираните суми
от момента на подаване на заявлението до окончателното плащане. Длъжникът не е намерен на своя постоянен и
настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 412, ал. 2 ГПК. От справка
на НАП се е установило, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не
е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен
интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена
издадената заповед. Претендира разноски по заповедното и исковото производства. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената
Заповед за изпълнение, както следва: 1557.61 лв. – главница; 149.51 лв. -
възнаградителна лихва върху главницата, за периода от 20.06.2017 г. до
20.05.2018 г.; 493.47 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 20.07.2017 г. до 16.10.2020
г., както и законна лихва върху претендираните суми от момента на подаване на
заявлението до окончателното плащане. В условията на
евентуалност предявява осъдителни искове за същите суми.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен
представител на ответника не подава писмен
отговор на исковата молба.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, с изрична молба, поддържа предявените искове.
Назначения особен представител на
ответника се явява в открито съдебно заседание, като намира исковете за
допустими и основателни, но поради фактическите и правни обстоятелства,
обуславящи наличие на потребителски договор и предвид дадената възможност, не
се противопоставя изрично съдът да се произнесе по неравноправния характер на
клаузи в договора между страните, поради което се дължи служебно произнасяне по
този въпрос.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа следното:
От приетия по делото Договор № CREX-14859304/27.05.2017
г. за кредит за покупка на стоки или услуги /л. 16/, се установява, че
кредиторът - ищец в настоящото производство е предоставил на длъжника –
ответник, парична сума от 1557.61 лв., за закупуване на GSM АРРLЕ. За
предоставения заем длъжникът се задължил да плати на кредитора лихвен процент
върху главницата от 17.93 %, при годишен процент на разходите от 19.48 %, както
възнаграждение за услуга „Сигурност на плащанията“ в размер на 128.61 лева, за
срок 12 месеца, на равни, месечни, погасителни вноски, всяка по 142.26
лв., платими не по-късно от двадесето
число на съответния месец, първата дължима на 20.06.2017 г., а последната – 20.05.2018
г.,
съгласно Погасителен план обективиран в
Договора. От приетото и неоспорено по делото Извлечение от сметка /л. 20/ се
установява, че по счетоводни записвания при ищеца по кредит № CREX-14859304 не
е внесена нито една погасителна вноска. От приложеното ЧГД № 2370/2020 г., по
описа на РС Шумен, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на
Заявление рег. № 263013/27.10.2020 г., в полза на ищеца е издадена Заповед № 260270/16.11.2020
г. за изпълнение на парично задължение, с която ответникът е осъден да плати
парични задължения произтичащи от Договор за покупка на стоки CREX-14859304/27.05.2017
г., както следва: 1557.61 лв. – главница; 149.51 лв. - възнаградителна лихва
върху главницата, за периода от 20.06.2017 г. до 20.05.2018 г. и 493.47 лв. -
лихва за забава за периода от 20.07.2017 г. до 27.10.2020 г., ведно със законна
лихва върху претендираните суми от момента на подаване на заявлението до
окончателното плащане на вземането, както и сумата от 44.01 лв. – държавна
такса по делото и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
От ответника не са ангажирани
доказателства за плащания след подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК и за
погасяване на дълга, както и не са изложени твърдения в тази смисъл.
Представени са и други неотносими към
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като
съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството.
Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за установяване дължимост на вземане на кредитор срещу
длъжник, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете по
чл. 422 ГПК са специални и имат ограничен предмет - само до установяване
съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към
момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това
производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
предявяване. По принцип, за да съществува правен интерес от установителен иск,
е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира
отричано от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е
абсолютна, процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата
не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални, положителни
обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск
по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен
срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК
от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване на уведомление; 3/спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал.
1 ГПК. В процесния случай правния интерес от предявяване на иска ищецът
обосновава с приложени по ЧГД № 2370/2020 г., по описа на ШРС, документи, от
които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца -
Заявление рег. № 263013/27.10.2020 г.,
по описа на ШРС, по реда на чл. 410 ГПК,
е образувано заповедно производство; че в негова полза е издадена Заповед № 260270/16.11.2020
г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, в общ размер 2149.59
лв., от която 1557.61 лв. - главница; 149.51 лв. - договорна лихва и 493.47 лв.
- мораторна лихва. Съдът констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение, длъжникът не е подал възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и заповедният съд
не е успял да му връчи книжата, поради което е дал възможност на заявителя да
подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира
исковите претенции, предявени по реда на чл. 422 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.
Основателността на иска за непогасена
главница по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 1557.61 лева, е предпоставено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: че по силата на Договор за
заем са се намирали във валидни, облигационни отношения с ответника; че
действително е предал договорената по кредита сума, както и че срокът за
изпълнение на насрещната страна е изтекъл.
От приетия по делото Договор за потребителски
кредит № CREX-14859304/27.05.2017 г. се установи, че на 27.05.2017 г., „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника са постигнали съглашение, по силата на
което дружеството се е задължило да предостави на ответника паричен заем в
размер на 1557.61 лв., за закупуване на GSM APPLE за 1429.00 лева, както и
сумата от 128.61 лева, която съгласно застрахователен Сертификат № CREX-14859304, е следвало да бъде платена
еднократно по договора за Застраховка „Сигурност
на плащанията“, при насрещното задължение сумата да бъде върната на 12 равни,
месечни, погасителни вноски, всяка в размер на 142.26 лева, като падежът на
първата погасителна вноска бил на 20.06.2017 г., а падежът на последната
погасителна вноска бил на 20.05.2018 г., съгласно Погасителен план обективиран в Договора. С подписа си ищецът е
удостоверил, че е получил стоката, която му е предадена в добро функционално
състояние от упълномощен търговски партньор и услугата. В този смисъл
постигането на съгласие между страните относно предмета на заема и поемането на
задължение за неговото връщане, предаването на ответника на GSM Huawei, и
плащането по застраховката „Сигурност на плащанията“, се установяват по
несъмнен начин. Ответната страна не е представила доказателства за изпълнение
на задължението, поради което искът следва да бъде уважен в предявения размер,
като основателен.
Основателността на иска по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 149.51 лева – възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 20.06.2017 г. /първа вноска/ до 20.05.2018 г. /последна
вноска/, е предпоставена от установяване, при условията на пълно и главно
доказване, от ищеца: основанието, от което произтича вземането за
възнаградителна лихва /наличие на валиден договор /клауза от договор/ за
възнаградителна лихва/; размера на претенцията за претендираната
възнаградителна лихва; настъпването на предпоставките за плащане на
възнаградителна лихва.
По своята правна същност лихвата по
паричен заем представлява, цената или възнаграждението, което заемателят е
длъжен да плати на заемодателя за ползването на предоставените му парични
средства. Това е цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване. В
процесния случай, с Договор за потребителски кредит № CREX-14859304/27.05.2017
г. длъжникът се съгласил да плати фиксиран годишен лихвен процент от 17.93 % и
годишен процент на разходите от 19.48 %, върху сумата 1557.61 лв., който не
надвишава размера на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Така
определения общ размер на договорената лихва от 149.51 лева, е разпределен за
плащане като част от всяка месечна вноска или в размер на 12.46 лева. Ответната
страна не е представила доказателства за изпълнение на задължението, поради
което искът следва да бъде уважен в предявения размер, като основателен.
Относно иска за обезщетение
за забава в размер на 493.47 лева - законната
лихва върху главницата и
възнаградителната лихва за периода от
20.07.2017 г. до 16.10.2020 г..
Основателността на иск за обезщетение за
забава в размер на законна лихва върху елементи от претендираното вземане, за
период до подаване на заявление по чл. 410 и сл. ГПК е предпоставено от
установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, освен че
ответникът е изпаднал в забава и че претендираното обезщетение е в сочените
размери, така и че основанието на вземането произтича от валиден договор /валидна
клауза от договор/.
В процесния случай съгласно чл. 3 от
Договор за потребителски кредит № CREX-14859304/27.05.2017 г., при забава на
една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително на всички определени
от този Договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост.
Така предявена тази исковата претенция е
неустойка, която е с компенсаторен характер. По общо правило „Компенсаторна“ е
неустойка, която може да се претендира вместо изпълнение. В този смисъл когато
договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора е
да иска или реално изпълнение в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, заедно с
обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на
длъжника компенсаторна неустойка. В този смисъл е Р. № 123/17.11.2010 г., ТД №
698/09 г., т. 2, II т. о.. Доколкото в процесния случай ищецът претендира
искове за реално изпълнение за главница и възнаградителна лихва, следва че няма
право на компенсаторна неустойка, тъй като компенсаторната неустойка служи като
основа и при частичното неизпълнение, поради което следва, че искът по чл. 92 вр.
чл. 71 ЗЗД и цена 493.47 лева следва да
бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
Относно разноските.
Ищецът претендира разноски в общ размер 696.34 лв., от които: 86.97 лева разноски в заповедното производство /50 лева - юрисконсултско възнаграждение и 36.97 лв. - държавна такса/ и 609.37 лева разноски в исковото производство /125.33 лв. - държавна такса; 384.04 лв. - възнаграждение за особен представител на
ответника и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение/, като за последните има
представен списък по чл. 80 ГПК /л. 42/. При този изход на спора, предвид
основателността на част от исковите претенции, в тежест на ответника следва да
бъде възложена сумата 540.19 лв., съобразно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено по иск предявен
по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по отношение на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег. № ***, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, с ЕИК/Булстат *** и адрес: гр. София, ЖК Младост № 4, Блок 14, че А.А.Х.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 1551.61 (хиляда петстотин
петдесет и един лева и шестдесет и една стотинки) лева – непогасена главница по
Договор за потребителски заем с номер CREX-14859304/27.05.2017 г., за което
вземане по реда на чл. 410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 260270/16.11.2020 г., по ЧГД № 2370/2020 г., по описа на РС Шумен,
ведно със законна лихва, от датата на заявлението – 27.10.2020 г. до
окончателно плащане, платима по банкова сметка: ***: ***, BIC/***: CITIBGSF,
Ситибанк Европа АД, клон България, на
основание чл.
11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Признава за установено, по иск предявен
по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по отношение на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег. № ***, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, с ЕИК/Булстат *** и адрес: гр. София, ЖК Младост № 4, Блок 14, че А.А.Х.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 149.51 (сто четиридесет
и девет лева и петдесет и една стотинки) лева – възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 20.06.2017 г. /първа непогасена вноска/ до 20.05.2018
г. /последна вноска/, за което вземане по реда на чл. 410 ГПК е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 260270/16.11.2020 г., по ЧГД №
2370/2020 г., по описа на РС Шумен, ведно със законна лихва, от датата на
заявлението – 27.10.2020 г. до окончателно плащане, платима по банкова сметка: ***:
***, BIC/***: CITIBGSF, Ситибанк Европа АД, клон България, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99,
ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Отхвърля иска с правно основание чл. 92 вр. чл. 71 ЗЗД и цена
493.47 (четиристотин деветдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки) лева
- неустойка в размер на законната лихва върху главницата и възнаградителната
лихва, за периода от 20.07.2017 г. до 16.10.2020 г., предявен по реда на чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж
рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“, с ЕИК/Булстат *** и адрес: гр.
София, ЖК Младост № 4, Блок 14, срещу А.А.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***,
като неоснователен.
Осъжда А.А.Х., с ЕГН ********** и адрес:
*** да плати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“, с ЕИК/Булстат *** и адрес: гр.
София, ЖК Младост № 4, Блок 14 сумата от 540.19 (петстотин и четиридесет лева и
деветнадесет стотинки) лева - разноски, съразмерно уважената част от исковете,
платима по банкова сметка ***: ***, BIC/***: CITIBGSF, Ситибанк Европа АД, клон
България, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение,
на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението,
приложеното ЧГД № № 2370/2020 г., по описа на ШРС да се върне в състава, ведно с
препис от настоящото решение.
Районен
съдия: