МОТИВИ към ПРИСЪДА № 29 от 22.11.2016г по НОХД№ 439/2015г
на СлОС
ОП-Сливен е
повдигнала обвинение срещу подсъдимата Ж.П.К.–Ж.
за извършено престъпление по чл.343 ал.1
б.“В“ предл.1 вр.чл.342 ал.1 от НК. В с.з. представителят на ОП-Сливен в с.з.
поддържа повдигнатото обвинение. Предлага на подсъдимата да бъде наложено
наказание лишаване от свобода около минималния, предвиден в закона,
размер-около две години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде
отложено за изпитателен срок от четири години. Предлага също наказанието по
чл.343г от НК да бъде за срок от три години.
В с.з.съдът е конституирал като частни обвинители в
наказателното производство дъщерята и
съпругата на пострадалото лице Т.С.Р. –А.Т.Б.и Т.Ц.Р.. Последните чрез
повереника си адв.К. поддържат частното
обвинение. Претендират на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години и три месеца ефективно. По отношение на
предвиденото в чл.343г от НК наказание предлагат на съда същото да бъде
наложено за срок, по дълъг от три години
и три месеца. Не претендират направени по делото разноски.
Първият защитник
на подсъдимата К.-Ж.-адв.А. намира, че обвинението не е доказано по безспорен
начин. Счита, че от доказателствения материал по делото може да се изведе
извод, че „съществува една доста голяма вероятност“ подсъдимата да е изпаднала
в колапс, който обяснява напускане на нейната лента за движение. Направен е
също извод, че не е налице субективната страна на деянието, за което е
ангажирана наказателната отговорност на К.-Ж. от прокуратурата. Счита, че
казусът изпълва хипотезата на чл.15 от НК, тъй като подсъдимата не е била
длъжна , нито е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
На следващо място адв.А. заявява, че
обвинението не е доказало по категоричен начин, че именно вследствие на
настъпилото пътно-транспортно произшествие е настъпила смъртта на пострадалото
лице.Намира, че в хода на съдебното следствие е възникнало съмнение относно
адекватно оказаната помощ от медицинските лица на пострадалия Р.- първо от
пристигналия на местопроизшествието медицински екип, а впоследствие от екипите
на отделенията по спешна медицина и
ОАИЛ. Финално защитникът адв.А. алтернативно е поискал от съда, ако
счете, че са налице условия за ангажиране на наказателната отговорност на
подсъдимата, то да се приеме, че същата
е оказала помощ на пострадалия и да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Вторият защитник
на подсъдимата К.-Ж.-адв.П. се
присъединява към заявеното от своя колега-адв.А.. Допълнително излага
съображения за недоказаност на повдигнатото обвинение, поставяйки акцент върху
недоказаната причинно-следствена връзка между произшествието и смъртта на
пострадалото лице.Счита, че от медицинската документация по делото се
установявало, че пострадалият е в
транспортиран в отделението по спешна медицина в състояние, което не е било
„толкова критично“ , както било описано в съдебно-медицинската експертиза.
Счита, че не са били „положени абсолютно всички животоспасяващи и адекватни
действия за лицето, тъй като травмите не са били толкова тежки“. По този начин
аргументира и обосновава поведението на
подзащитната си на местопроизшествието, изразяващо се в непредприемане на
действия по оказване помощ на пострадалото лице, заявявайки, че пострадалият е
имал самостоятелно дишане и е нямал друга видима травма, освен откритата рана
на крака. Адвокат П. във финала на пледоарията си поставя акцент върху
състоянието на подзащитната си преди пътно-транспортното произшествие като се
позовава на назначената от съда съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
специалист-кардиолог д-р М.. Позовава се на заявеното от цитирания специалист,
че медикаментите, които подсъдимата твърди, че е приела по време на пътуването
си, са ползвани от нея повече от десет години и няма как едва сега да проявят
странично действие.Намира, че по никакъв начин не се доказало отклоняване на
вниманието на подсъдимата. Счита, че
необичайното за сезона топло
време е допринесло за състояние на К.-Ж. с времетраене няколко секунди, в което
е напуснала нейното платно за движение. По този начин защитникът обосновава
наличието на случайно деяние, изключващо наказателната отговорност на дееца.На
първо място се иска от съда да постанови оправдателна присъда. В условия на
евентуалност се иска от съда да приеме, че подсъдимата е оказала съдействие на
органите на реда, не е напуснала местопроизшествието, поради което се иска да
бъде приложена и разпоредбата на чл.55 от НК.
Разпитана в с.з.
подсъдимата К.-Ж. пледира за невиновност. Упражнявайки правото си на лична защита разказва за
инцидента. Описва състоянието си преди настъпването на пътно-транспортното
произшествие като изпадане в „колапс
може би“. Многословно преповтаря защитната теза на двамата си защитници.
Оспорва причинно-следствената връзка между
пътно-транспортното произшествие и настъпилата смърт на Т. Р.. Счита, че
отговорността за смъртта е на медицинските екипи, които не са предоставили
адекватна медицинска грижа за пострадалия:Р. бил поставен по „най-травматичен
начин“ на носилката, бил хващан за
дрехите; при сърдечния масаж му била причинена гръдна травма. В последната си
дума К.-Ж. поставя акцент върху кръвоизлива, допринесъл според нейната версия
за травматичния шок. Открива причинно-следствена връзка между него и
здравословното състояние на пострадалия, обективирано в медицинската
документация, изискана от лекуващото Р. медицинско лице. Според подсъдимата
след като Р. е имал показатели, отговарящи на диагнозата латентен диабет и не е
взел мерки за лечението му, то това
обстоятелство допълнително е усложнило процеса по предоставянето на адекватна и
животоспасяваща медицинска интервенция. Съжаление за настъпилата смърт на
пострадалото лице не е изказано в хода на съдебното производство.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата Ж.П.К.-Ж.
е правоспособен водач на МПС категория „В". Неколкократно е наказвана по
административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата.
Към
инкриминираната дата е работела като невролог на индивидуална практика в гр.
Нова Загора. Във връзка със служебен ангажимент в РЗОК -гр. Сливен, на
17.04.2015 г. около 14,30 часа след обяд, подсъдимата тръгнала с личния си лек
автомобил „Сузуки Суифт" с рег.№ СН 7602 СС към гр. Сливен. Около 15,30
часа тя управлявала автомобила си по път П-6 в района на „Дом на слепите",
със скорост около 74 км/час. Движението се осъществявало в светлата част на
денонощието, при нормална видимост и суха пътна настилка. По същото време в
обратната посока към гр. Нова Загора, в дясната лента за движение, се движел с
велосипед пострадалия Т.С.Р., който използвал дясната граница на лентата си за
движение. В нарушение на регламентираното в разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП
правило, подсъдимата отклонила вниманието си и изгубила контрол над
управлението на автомобила. Нарушавайки установената в разпоредбата чл.16 ал.1
т.1 от ЗДвП забрана - когато платното за движение има две пътни платна, водачът
на ППС да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне, подс.К.-Ж. навлязла с автомобила си в насрещната
лента, в която се движел постр. Р. с велосипеда си. Веднага след като възприела
велосипедиста на разстояние от около 54 метра от мястото на удара, подсъдимата реагирала
на възникналата опасност чрез спиране. Въпреки предприетите действия, К.-Ж. не
успяла да предотврати настъпването на пътно-транспортното произшествие. В
лявата лента за движение спрямо посоката за движение на автомобила настъпил
удар между челната част на лек автомобил „Сузуки Суифт" и челната част на
велосипеда. В резултат от удара, тялото на пострадалия полетяло напред към
автомобила. Последвал удар в областта на предния капак, предното стъкло и в
ръба на покрива на автомобила, след което пострадалият се приземил на
повърхността на терена на местопроизшествието. По описания в заключението на
назначената съдебномедицинска експертиза механизъм, постр. Р. е получил тежки
травматични увреждания в областта на главата, гръбначния стълб, гръдния кош и
крайниците.
За възникналото
произшествие бил подаден сигнал на телефон „112", като видно от изисканата
справка (л.79), подсъдимата също е сигнализирала с мобилния си телефон №
********** за настъпилия пътен инцидент. На мястото на произшествието
пристигнал екип от полицейски служители от сектор „Пътна полиция" при ОД
на МВР - Сливен в състав: свид. И.Б., свид. И.И.и свид. Н.С., както и екип на
Спешна помощ. Пострадалият бил транспортиран до МБАЛ „Д-р Ив. Селимински"
- Сливен за оказване на медицинска помощ. Пострадалият бил приет в ОАИЛ в тежко
общо състояние, в кома, където въпреки предприетото лечение, починал в 18,09
часа.
В хода на
разследването е назначена съдебномедицинска експертиза на труп за изясняване на
обстоятелствата, касаещи вида и степента на получените от постр. Т. Р. травматични
увреждания и причината за настъпилата смърт. Видно от експертното заключение,
причината за настъпилата смърт на постр. Р. е значително тежката съчетана
травма с обхващане на главата, гръбначния стълб и гръбначния мозък, гръдния кош
и крайниците, и изпадането на пострадалия в състояние на хеморагичен и
травматичен шок вследствие на множествените травми и изразените външни
кръвоизливи, изпадането му в състояние на мозъчна кома, оток на мозъка и меките
мозъчни обвивки с вклиняване на мозъчния ствол, със силно затормозяване на
функциите на сърдечно-съдовия и дихателния център, които се намират в мозъчния
ствол. Видно от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза
описаните травматични увреждания са получени вследствие действието на механичен
фактор по механизма на удряне с такива предмети и падане или удряне на
травмираните области на тялото по такива предмети. Откритото счупване на долния
край на лявото бедро добре отговаря да е получено при силен удар с предната
част на автомобила в областта на тази част на бедрото, както пострадалият е бил
на велосипеда. Според експерта това е първата фаза на катастрофата. Във втората
фаза пострадалият е бил повдигнат нагоре като тялото му полетяло напред към
автомобила, при което с различни части на лицето, главата, ръцете и гръдния кош
се ударил в областта на предния капак, предното стъкло и ръба на покрива на
автомобила. По този механизъм пострадалият е получил травмите в областта на
главата, лицето и гърдите. Пострадалият Р. се приземил на повърхността на
терена на местопроизшествието като тогава е получил увреждането в областта на
гръбначния стълб и гръбначния мозък. Видно от заключението на назначената
съдебномедицинска експертиза ударът по тялото на пострадалия е бил тангенциален
и е бил нанесен откъм лявата предно-странична повърхност на тялото с предната
част на катастрофиралия лек автомобил.
Според експерта
настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица на получените от
пострадалия травматични увреждания при възникналото пътно-транспортно
произшествие. Вследствие на получените травми в областта на главата, гръбначния
стълб, гръдния кош и крайниците, пострадалият е изпаднал в състояние на
травматичен и хеморагичен шок, както и в състояние на дълбока кома като това е
непосредствената причина за настъпването на смъртта му. Настъпването на смъртта
на постр. Р. е в пряка и непосредствена връзка с причинените му травматични
увреждания при възникналото пътно-транспортно произшествие.
В хода на
разследването, за изясняване причините за настъпилото пътно-транспортно
произшествие, е назначена съдебна автотехническа експертиза. От заключението е
видно, че скоростта на лек автомобил „Сузуки Суифт" преди ПТП е 74 км/час,
а опасната зона за спиране - около 67 метра. Мястото на удара е в лявата лента
за движение спрямо посоката на движение на автомобила на 39 метра след мерната
линия и на нивото на лявата граница на лявата лента. Според експертното
заключение, в момента на удара автомобилът се е движел леко косо от лявата към
дясната лента, а велосипедистът - успоредно на собствената дясна лента и срещу
посоката на автомобила. В експертното заключение е прието, че подсъдимата е
реагирала на опасността на разстояние около 54 метра от мястото на удара. В
този момент автомобилът е бил навлязъл в насрещната лента за движение. Ако се
следва траекторията на движение на автомобила, мястото на навлизане в
насрещната лента е на разстояние около 56-60 метра от мястото на удара. В
момента на възприемане на опасността от подсъдимата, велосипедистът се е
намирал на разстояние около 13 метра от мястото на удара. При скоростта на
движение от около 74 км/час, подсъдимата е имала техническа възможност да
запази движението в собствената лента и да контролира непрекъснато автомобила и
по този начин не би настъпил удар с велосипедиста. Според експертното
заключение велосипедистът е нямал техническа възможност да предотврати ПТП от
момента на навлизане на автомобила в лентата му за движение. Той се е движел
технически правилно, по дясната граница на дясната лента, гледано по неговата
посока. Техническите причини, довели до възникване на ПТП според заключението
са: технически неправилното поведение на подсъдимата при избор на лявата лента
за движение. Технически правилно е водачите на пътни превозни средства да
използват дясната лента на пътя по посока на движението си, освен в случаите,
когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго; технически
неправилното поведение на подсъдимата при управление на автомобила и
отклоняване на вниманието й, което е довело до навлизане на автомобила в
насрещната лента за движение. Изрично в експертното заключение се сочи, че
навлизането на процесния автомобил в насрещната за автомобила лента е резултат
от конкретни действия на подсъдимата, а не се е дължало на техническа
неизправност на автомобила. При извършения оглед е било установено, че
автомобилът е бил с работеща спирачна и кормилна уредба, с оглед на което от
експерта е прието, че подс.К.-Ж. е имала техническа възможност да контролира
автомобила по дясната лента и да предотврати удара. В случай, че автомобилът се
е движел в собствената дясна лента, не би настъпил удар с велосипедиста и те
биха се разминали безпрепятствено.
Видно от
допълнителната автотехническа експертиза скоростта на движение на
автомобила преди пътно-транспортното
произшествие е около 74 км. изчислена
на база спирачни следи. Вещото лице е разяснило,
че скоростта в момента на удара се получава също на база обективни
находки-протривни следи от промяната на движението на велосипеда след удара. В
тази фаза автомобилът се е движил при активно задействана спирачна система до
крайното си положение на покой. Спирането е при напълно блокирали колела, за
което свидетелстват оставените плътни
спирачни следи от колела на автомобилна гума върху терена. На вещото лице е
било възложено да изготви векторен анализ , при който са отчетени изменението
на скоростта на тялото на пострадалия в резултат на ударната сила, създадена от
автомобила и придобитата от тялото на
пострадалия Р. кинетична енергия. Експертът е посочил, че поради голямата
разлика в масите на двете тела от около
8.7 пъти автомобилът не променя скоростта непосредствено след удара.
Промяната е настъпила за велосипедиста, който от движение срещу автомобила изменя направлението по посока на движение на
автомобила след удара. Описаният в
допълнителното заключение на вещото лице векторен анализ е направен на базата на разположението на
векторите в равнината на удара.
Направлението на ударната сила е определено
при съобразяване на известната скорост на велосипедиста преди удара, със
съответното направление, както и известното направление на количеството на
движение след удара на базата на обективните находки. Във връзка с направени възражения
от страна на защитата, че не е изчислена силата на удара съответно в капака на
автомобила, в стъклото и в тавана на автомобила от страна на велосипедиста и
разпределението на тези сили по осите Х и У, вещото лице е посочило, че
описаните в заключението му вектори са резултантни. Тяхната проекция по осите Х
и У би дала големината на векторите по
тези оси, но крайният резултат не би бил променен, тъй като векторният анализ
се гради на базата на резултантното движение и е подчинен изцяло на Закона за
изменение на количеството на движение.
По делото е
назначена химическа експертиза, като видно от протокол № 103/20.04.2015 г. в
изпратената за изследване проба кръв, взета от трупа на постр. Р., не се установява
наличие на етилов алкохол.
Подсъдимата е лекар,
работи като невролог на индивидуална практика в гр.Нова Загора, омъжена, неосъждана.
От 2007г. постоянно приема антихипертензивни медикаменти, поради високи
стойности на артериалното налягане. През м..декември 2013г е оперирана по повод
злокачествен тумор на лявата гърда, а на следващата година са установени костни
метастази. Предприети били мерки по лечението чрез лъче- и химиотерапевтични
процедури. Започнала е и допълнителна инжекционна терапия след установяване на
костните метастази.
Според версията на
подсъдимата на 17.04.2015г / инкриминираната дата/ подсъдимата е посетила
онкологичния център в гр.Стара Загора, за да направи поредните изследвания.
След това се завърнала в кабинета си в гр.Нова Загора и отново заминала за диспансера в гр.Стара
Загора, за да получи изследванията си и да й бъде направена апликация на
медикамента за метастазите.Измерила
артериалното си налягане и установила повишени стойности 160/100, поради което
е изпила една таблетка Хлофадон. На връщане от гр.Стара Загора получила
позвъняване от РЗОК-гр.Сливен и решила да шофира сама до там. Преди да тръгне
за гр.Сливен отново измерила стойностите на артериалното си налягане и
установила, че то е спаднало до горна граница 130.Тогава подсъдимата изпила
половин таблетка Ко-пренеса. Продължила
да шофира и *** внезапно видяла, че се е озовала в насрещната лента за движение, близо до
канавката. Направила опит да избегне канавката и в този момент е възприела
пострадалия.
Воден от принципа
на служебното начало, съдът е изследвал възможността подсъдимата да е извършила
деянието в състояние на краткотрайно
разстройство на съзнанието, което да изключва нейната наказателна отговорност
по смисъла на чл.33 от НК.
Назначена бе
съдебно-медицинска експертиза, която бе изготвена от вещо лице – кардиолог със
задача: страда ли подсъдимата от сърдечно-съдово заболяване, което да налага
прием на медикаментите Хлофадон и Ко-пренеса;какви са противопоказанията при
прием на тези лекарства; по какъв начин си взаимодействат медикаментите
Хлофадон, Ко-пренеса и XGEVA в съчетанието и хронологията, описани
по-горе; възможно ли е след приема на тези медикаменти подсъдимата да е
изпаднала в колапсоподобно състояние?.
В изготвената от
д-р Д.М., специалист по вътрешни болести и кардиология, съдебно-медицинска
експертиза е посочено, че подсъдимата страда от артериална хипертония от 18
години и е на постоянна антихипертензивна терапия с медикаментозно лечение с
медикаментите Небилет 5мг по една таблетка дневно, Ко-пренеса 8/2л5мг по една
таблетка дневно и Хлофадон по половин таблетка при нужда. Според лекарствените
характеристики на препарата Хлофадон противопоказанията са: свръхчувствителност,
коронарна болест, атриовентрикуларен блок 2-ра и 3-та степен, болест на
синусовия възел, запушващи заболявания на периферните артерии, мозъчно-съдови
заболявания, депресии, тежко нарушена бъбречна функция, хипокалиемия,
чернодробна кома. Най-често срещаните нежелани лекарствени реакции са: сухота в
устата, сънливост, безпокойствие, виене на свят и запек. Рядко срещани нежелани
лекарствени реакции са: забавяне на пулса, спадане на кръвното
налягане/хипотония/, депресия, халюцинации, паметови нарушения, сърбеж, жълто
виждане, гадене, повръщане и др. Повечето от нежеланите реакции са слабо до
умерено изразени, с тенденции към намаляване по сила при продължаване на
терапията.
Според
лекарствената характеристика на препарата Ко-пренеса чести нежелани реакции са
сухота в устата и стомашно-чревни оплаквания. Не чести нежелани лекарствени
реакции са главоболие, световъртеж, замайване, астения, нарушение на съня,
понижение на кръвното налягане, кожни реакции на свръхчувствителност. Много
редки нежелани лекарствени реакции са хематологични промени, ангиоедем.
Експертът е
посочил, че препаратът Ко-пренеса увеличава антихипертензивното действие на
препарата Хлофадон и следователно по начина на приемането на медикаментите се
очаква да се понижи допълнително артериалното налягане. Няма литературни данни
за взаимодействието на препарата XGEVA с антихипертензивни препарати.
Според
лекарствената характеристика на препарата XGEVA във възможните нежелани лекарствени
реакции не се включва хипотонията. Последователният прием на антихипертензивни
препарати Хлофадон и Ко-пренеса според лекарствената характеристика на препаратите
е възможно да предизвика по-изразено понижение на артериалното налягане, което
да се прояви със симптоми-главоболие, световъртеж, замъглено зрение, залитане,
сънливост, забавяне на реакциите, означавани като пресинкопални. По тази
причина на лица, които са водачи на МПС и/или работещи с машини, се препоръчва да прекратят дейностите,
изискващи повишено внимание и бързина на реакциите.
В съдебно
заседание д-р М. поддържа заключението си. Разяснява разликата между колапс и
колапсоподобно състояние. Състоянието на колапс
е свързано със загуба на съзнание за кратко време, докато колапсоподобното състояние включва
оплаквания, при които няма загуба на съзнание, но продължаването на тези
оплаквания може да доведе до загуба на съзнание. Най-честите такива оплаквания
са световъртеж, главоболие, замъглено виждане, залитане. При колапсоподобното
състояние има съзнателни реакции, докато при колапса такива са изключени. В
съдебно заседание от 21.06.2016г д-р М.
е посочил, че е малка вероятността Хлофадонът да е предизвикал някаква реакция
в организма на подсъдимата, отчитайки продължителния период, през който подс.К.-Ж.
се е лекувала с него. Уточнява, че климатичните условия, свързани с висока
температура могат да доведат до потоотделяне, което допълнително да понижи
артериалното налягане.
След изслушването
на експерта-кардиолог, служебно бе назначена от съда комплексна психиатрична и
психологическа експертиза, която да отговори на следните въпроси: страдала ли е подсъдимата от психично състояние към
инкриминираната дата; намирала ли се е подсъдимата преди ПТП в състояние,
покриващо симптомите на краткотрайно разстройство на съзнанието; в резултат на
ПТП настъпила ли е промяна в съзнанието на подсъдимата; в състояние ли е била
подсъдимата към инкриминираната дата и в състояние ли е към датата на прегледа
от експертите подсъдимата, с оглед нейното физическо и психическо състояние,
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях? След извършен преглед на подс.К.-Ж.и след
запознаване с материалите по делото експертите са заявили, че в конкретния
случай се касае за хлътнал личностов профил, който определя подсъдимата като личност с воля за
утвърждаване, без социално дистанциране, подозрителна, съмняваща се, със силна
интензивност на преживяване и емоционална раздразнителност. Личностовият профил
характеризира личност с високо образователно равнище; с известна тревога и обща
напрегнатост, с естествена защитна реакция; егоцентрична, възприемаща себе си
благоприятно, с контрол над емоциите и със стремеж към доминиране; активна в
постигане на своите цели. Сочи се, че подсъдимата е добре приспособяема
психологически, способна да се справи с ежедневните проблеми, с ясна мисъл, с
рационален и системен подход към проблемите, приемаща себе си в ролята на лидер,
с прояви на мнителност, освободена от измъчващи страхове и тревоги.
При проведения Giessen-test е установено, че се касае за личност с резервирано отношение към опита, с ананкастно
(натрапливо) повишен самоконтрол. Личностовият профил е широко разположен. С
добра самооценка на своите способности и позитивен социален резонанс. Свободна
и сигурна в социалните си контакти. Добре приета от социалната среда в полюса
на "нарцистичното гратифициране" /чувство на скрито доволство от себе
си/.
Според експертите обобщените тестови
данни определят подсъдимата като личност със съхранени паметови възможности, с
правилно структуриран мисловен процес, интелектуалното развитие, отговарящо на
образованието, трудовата дейност и социалната среда, без депресивна реакция,
без симптоми на стрес или емоционален дискомфорт след узнаване на факта за
смъртта на пострадалото лице. Не е приемала успокояващи медикаменти, не е
търсила специализирана помощ, не е имала нарушена работоспособност след
пътно-транспортното произшествие, респ. след получаване на информация за
смъртта на пострадалия Т. Р..
Тъй като два от
въпросите на експертизата са свързани с нарушено съзнание, експертите са
направили терминологично уточнение. В психиатрията нарушенията на съзнанието
условно се разделят на количествени /стеснение/
и качествени /помрачение/ на
съзнанието. Количествените промени включват
няколко степени и най-често се срещат при органични /телесни/ увреждания в
неврологията и общата медицина. Качествените
нарушения се проявяват клинично с нарушена ориентация, откъснатост от
реалната действителност, при което възприятията са смътни, често с
илюзорно-халюцинаторни съставки. Фиксирането на нови впечатления е затруднено
или напълно невъзможно, вследствие на което за съответния период от време е
налице частична или пълна амнезия /липса на спомен/. Структурата на мисловния
процес е нарушена, може да има налудно отношение към света и откъслечни налудни
изживявания. Състоянията, отговарящи на критериите за „краткотрайно
разстройство на съзнанието" включват качествени нарушения на съзнанието.
Краткотрайните
разстройства на психичната дейност, наричани още „изключителни състояния",
представляват сборна група от нееднородни по генеза състояния.Тази група
включва Патологичен афект /експлозивна абнормна реакция/, Късосъединителна
реакция, Патологична просъница, Транзиторно страхово-параноидно помрачение,
Патологично алкохолно опиване, Епилептични еквиваленти, някои психогенни
психози и пр. Тя се характеризира със следните общи белези:
-психотравмено
въздействие на външната ситуация;
-внезапно начало;
-краткотрайност
/за някои състояния часове, за други- дни /;
-пълно
възстановяване на съзнанието и психичната дейност до изходно състояние;
-промени в
съзнанието с характер на психогенно
помрачение.
Кардиналните
признаци, с които се проявяват изключителните състояния са: психотичния/т.е. с
наличие на налудности, халюцинации, грубо несъответно поведение, мисловни и
говорни нарушения, интензивен и несъответен афект и пр./ характер на нарушеното
съзнание и психотичния смисъл на реакцията, проявена с качествено неадекватно
поведение. Последващата амнезия обхваща не само елементите на реалната
ситуация, но понякога и субективното преживяване с психотичен характер. При подсъдимата
не се установяват белези на „краткотрайно разстройство на съзнанието" към
момента на инкриминираното деяние. Няма данни за такива нарушения и след
извършване на деянието, както и към момента на експертната оценка. В материалите
по делото не се съдържа информация за грубо неадекватно поведение на подсъдимата
след извършване на деянието или амнезия за този период. Поведението й е било
подредено, съответно на ситуацията, въпреки преживения стрес. Спомените й са
подробни, последователни и адекватни. Липсата й на спомен за кратък период от
време при преминаване в насрещното платно се обяснява от вещите лица с описаното в кардиологичната експертиза
колапсоподобно състояние, което може да доведе до краткотрайно количествено стеснение на
съзнанието, изразяващо се в неустойчивост на активното внимание, удължено
реактивно време, затруднено възприемане на нови стимули.
Към момента на
експертната оценка подсъдимата не е проявила белези на психично разстройство.
При отсъствието на „краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието", както и на „умствена недоразвитост" естественото
заключение е, че подсъдимата е със запазени психични годности правилно да
възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения
за тях. Експертите са заявили, че заключението се отнася както към момента на
експертната оценка, така и към датата на инкриминираното деяние.
Като финален извод вещите лица са обобщили, че
подсъдимата К.-Ж. не е страдала от психично разстройство към датата на
инкриминираното деяние, преди обсъжданото ПТП не е била в състояние, покриващо критериите на
„краткотрайно разстройство на съзнанието", няма данни в резултат на пътно-
транспортното произшествие на 17.04.2015 год. да са настъпили качествени или
количествени промени в съзнанието на подсъдимата. При отсъствието на
„краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието", както и на
„умствена недоразвитост" естественото заключение е, че подсъдимата е със
запазени психични годности правилно да възприема фактите, които имат значение
за делото и да дава достоверни обяснения за тях.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно.Съдът
кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И.И., Н.Д.и И.Б.,
които в качеството си на полицейски служители са посетили местопроизшествието. Техните
показания са обективни, кореспондират с писмения доказателствен материал.
Описанието, което дават относно спокойното поведение на подсъдимата, лишено от емоционалност кореспондира с личностовия профил, очертан от
експертите по комплексната психологическа и психиатрична експертиза.
Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите Д.Т.и Н.Н.-поемни лица, присъствали на огледа на
местопроизшествието в частта относно описанието на алгоритъма на процесуалните
действия. Съдът не кредитира показанията на посочените двама свидетели в частта
относно твърдението им, че подсъдимата е била притеснена, тъй като в случая се касае не за тяхно възприятие, а
за техни съждения през призмата на собственото им светоусещане:“И аз да направя
произшествие с колата , ще се притесня и аз.Винаги изкарват шофьора
виновен….Считам, че беше притеснена по външния вид, но не мога да
конкретизирам“-сви.Д.Т.;“Беше уплашена много като всеки човек. И аз да съм на
нейно място, и аз щях да бъда притеснен“-свид.Н.Н..
Възложен бе кредит
на доверие на показания на свид.К. Свидетелят работи в Центъра за спешна
медицинска помощ и е пристигнал на местопроизшествие като лекар-член на
медицинския екип, който е прегледал и транспортирал пострадалия Р. в здравното
заведение. Изчерпателно свидетелят възпроизвежда действията, които е извършил
по оказване помощ на пострадалия на местопроизшествието, медицинските мерки,
които е предприел, разяснява какво трябва да е поведението на лицата,които
присъстват на произшествие от такъв характер
при оказване помощ на пострадало лице, в това число и в хипотеза на обилно кървене, прави подробно описание на състоянието на
пациента, което кореспондира с медицинската документация по делото.
Съдът се доверява
на показанията на свидетелите Б. , И.и Т.Р., както и на показанията на свид.З.,
четени по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 от НПК. Не са констатирани противоречия
със събрания доказателствен материал и показанията на тези лица. Свидетелката Р.
е съпруга на пострадалото лице.Във връзка с изнесени от нея твърдения за обилно
кръвотечение от пострадалия съдът уважи искането на защитниците на
подсъдимата и допусна до разпит д-р Б.и
д-р И.. Двете свидетелки са медицинските лица, които са работили по дежурство в
ОАИЛ и в отделението по спешна медицина. Техните показания са от особена
важност за изясняване на причината за допуснати неточности в отразяване на
часовете на престой на Р. в отделението
по спешна медицина и в ОАИЛ. Посоченият престой в отделението за спешна
медицина се установи, че се дължи на необходимостта от провеждане на
изследвания за установяване на
причинените травматични увреждания на пострадалия, технологично време за
привеждане на апаратурата в готовност за необходимите изследвания. Еднозначни
са показанията на свидетелите И.и Б. относно
процедурата при транспортиране на пострадалото лице до различните
кабинети за изследване- същият е бил придружаван от екип, състоящ се от лекар и
медицинска сестра. Алгоритъмът на
действията на медицинските лица, съпоставен с медицинската документация е
предпоставка за оформяне на извод за непротиворечивост и обективност в
показанията на свидетелите от една страна и пълнота в заключението по
изготвената съдебно-медицинска експертиза от д-р Ч., последната ценена
безрезервно от съда.
Съдът изцяло кредитира заключенията на вещото лице Х.У.-автор на
автотехническата експертиза и допълнителната такава. Както вече бе посочено
експертът е изготвил двете заключения на базата на обективните находки,
отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и представляващите
неразделна част от него снимкови материали. Вещото лице е предоставило един
сериозен анализ, обоснован както в
експертните заключения, така и при разпита на в.л. У. в съдебно заседание,
който не създава предпоставка за
съмнение в неговия професионализъм и в правилността на изготвените експертизи.Същите
допринасят за изясняване на съществени обстоятелства, включени в предмета на
доказване-механизма на причинените увреждания и причината за смъртта на пострадалия,
причините за възникване на пътно-транспортното произшествие и механизма на
неговото протичане. В съдебно заседание компетентно и убедително експертът
отговори на всички въпроси, поставени както от защитата на подсъдимата, така и
от представителите на държавното и частно обвинение. Съдът счита, че следва да
кредитира писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по
реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са
изготвени в съответствие с общите изисквания на чл.128 и следващите текстове от НПК и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие, поради
което се преценят от състава като годни доказателствени средства.
Обясненията на
подсъдимата, изложени в съдебно заседание, са проекция на нейната защитна теза
за невиновност. Спазвайки принципа на служебното начало съдът назначи две експертизи-съдебно-медицинска, изготвена
от експерт, разполагащ със специални знания в областта на кардиологията и
комплексна психологическа и психиатрична експертиза, за да бъде изяснен въпроса
дали казусът не изпълва хипотезата на чл.33 от НК, изключващ възможността за
ангажиране наказателната отговорност на подс.К.-Ж.. Съотнесени към придобитата
чрез двете експертизи относима за предмета на делото информация, съдът намира,
че следва да цени обясненията на подсъдимата в частта, касаеща нейното
здравословно състояние, още повече, че в тази връзка е налице и медицинска
документация. Категорично обаче се установи по делото, че предоставената в
обясненията на подсъдимата интерпретация на състоянието, в което се е намирала
непосредствено преди настъпването на пътно-транспортното произшествие не
кореспондира с направените от вещите лица изводи. При подсъдимата не са установени
белези на „краткотрайно разстройство на съзнанието" към момента на
инкриминираното деяние. Няма данни за такива нарушения и след извършване на
деянието, както и към момента на експертната оценка. В материалите по делото не
се съдържа информация за грубо неадекватно поведение на подсъдимата след
извършване на деянието или амнезия за този период. Поведението й е било
подредено, съответно на ситуацията, въпреки преживения стрес. Спомените й са
подробни, последователни и адекватни. Липсата й на спомен за кратък период от
време при преминаване в насрещното платно се обяснява от вещите лица с описаното в кардиологичната експертиза
колапсоподобно състояние, което води до краткотрайно количествено стеснение на съзнанието, изразено в неустойчивост на
активното внимание и удължено реактивно време. В подкрепа на извода за
необективност на обясненията на подсъдимата е и заявеното в съдебно заседание
от вещото лице У., че в случай на прилошаване при завъртане на волана наляво,
подсъдимата би напуснала платното за движение от лявата страна. Подсъдимата
обаче е предприела нови действия за ново връщане на платното предвид частичното
навлизане в зоната на левия банкет, т.е. налице е контролирано поведение, което
се изразява в предприето спиране и насочване чрез завъртане на волана надясно.
Друго необходимо
уточнение е, че обясненията на подсъдимата представляват един различен поглед
на казуса през призмата на лице, разполагащо като лекар по неврология със
специални знания, привлечено да отговаря пред закона за причинена по
непредпазливост смърт с демонстрирано вътрешно убеждение за невиновност. Предвид изготвения профил на личността,
подробно описан по-горе, изграден в заключението на вещите лица по комплексната
психологическа и психиатрична експертиза, съдът
проведе съдебно следствие с цел изясняване на обективната истина по
делото, допускайки до разпит всички лекари, пряко участвали в медицинската
дейност по оказване помощ на пострадалия Р. като по този начин бяха проверени
твърденията на подс.К.-Ж. за
недостатъчна активност при провеждането на животоспасяващи действия в
заведението, в което е бил транспортиран пострадалия.
Въз основа на приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
С деянието си
подсъдимата К.-Ж. е осъществила състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.“В“
предл.1 вр.чл.342 ал.1 от НК, след като
на 17.04.2015 на 17.04.2015 г., на път II-6 - Сливен-Нова
Загора, в района на „Дом на слепите", при управление на МПС - лек
автомобил „Сузуки Суифт" с рег.№ СН 7602 СС, нарушила правилата за
движение по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП -„На пътно платно с двупосочно движение, на
водача на пътно превозно средство е забранено: - 1. Когато платното за движение
има две пътни платна - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
освен при изпреварване или заобикаляне" и по чл.20 ал.1 от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват" и по непредпазливост причинила смъртта на Т.С.Р. от гр.
Сливен.
От обективна
страна по категоричен начин се установи, че подсъдимата при управлението на
лекия автомобил е нарушила правилата за
движение, визирани в чл.16 ал.1 т.1 и
чл.20 ал.1 от ЗДвП, отнасящи се контрола
над пътното превозно средство като движейки се по пътно платно с двупосочно
движение е навлязла и се е движила в лентата за насрещно движение. Конкретният
случай не попада във визираните в
нормата на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП изключения, свързани с предприемане на
маневра за заобикаляне или изпреварване. Подсъдимата е имала техническа
възможност при избора на скоростта за движение да запази движението на
управлявания от нея автомобил в собствената си лента, да контролира
непрекъснато превозното средство. Навлизането в лентата за насрещно движение е
в причинно-следствена връзка с настъпилия престъпен резултат. Тези изводи на
съда се базират както на събрания доказателствен материал, така и на заключението на първоначалната и допълнителна
автотехническа експертиза. Според
експерта техническите причини, довели до възникването на ПТП са няколко: технически
неправилното поведение на подсъдимата при избор на лявата лента за движение/технически
правилно е водачите на пътни превозни средства да използват дясната лента на
пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със
светлинен сигнал е указано нещо друго/; технически неправилното поведение на
подсъдимата при управление на автомобила и отклоняване на вниманието й, което е
довело до навлизане на автомобила в насрещната лента за движение. Навлизането на
процесния автомобил в насрещната за автомобила лента е резултат от конкретни
действия на подсъдимата, а не се е дължало на техническа неизправност на
автомобила. При извършения оглед е било установено, че автомобилът е бил с
работеща спирачна и кормилна уредба, с оглед на което от експерта е прието, че
подс.К.-Ж. е имала техническа възможност да контролира автомобила по дясната
лента и да предотврати удара. В случай, че автомобилът се е движел в
собствената дясна лента, не би настъпил удар с велосипедиста и те биха се
разминали безпрепятствено.
Безспорно
нарушавайки правилата за движение по пътищата, подсъдимата с поведението си е
станала причина за възникване на ПТП, при което е настъпила смъртта на пострадалия
Т. Р..
От субективна страна
деянието е извършено при непредпазливост, тъй като подсъдимата не е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжна и е могла
съобразно квалификацията си на водач на МПС да ги предвиди, доколкото не са
налице други фактори от вида на внезапно възникнала техническа неизправност,
повреди и недостатъци на пътното платно, както и други, поставени в основата на
причинно-следствения процес на възникване на пътно-транспортното произшествие.
Съдът е длъжен да
обсъди наведените от защитата доводи за наличие на случайно деяние по смисъла
на нормата, уредена в чл.15 от НК. Според защитниците на подс.К.-Ж. последната
нито е била длъжна, нито е могла да предвиди настъпването на общественоопасните
последици, тъй като съществувала вероятност подсъдимата да е изпаднала в
състояние на колапс. Както вече по-горе бе разяснено при обсъждането на
комплексната психологическа и психиатрична експертиза неустойчивостта на
активното внимание се обяснява със краткотрайно количествено стеснение на съзнанието, което не изключва
съзнателни реакции от страна на водача на автомобила. Наличието на съзнателна
реакция при подсъдимата се установява от нейното поведение: предприемане на нови действия за ново връщане на платното
предвид частичното навлизане в зоната на левия банкет, т.е. налице е
контролирано поведение, което се изразява в предприето спиране и насочване чрез
завъртане на волана надясно. Не на последно място следва да се изтъкне, че ако
подсъдимата бе изпаднала в колапс, то при завъртане на волана наляво, тя би напуснала
платното за движение от лявата страна. Поради описаните съображения съдът прие,
че разпоредбата на чл.15 от НК е неприложима в настоящия казус.
Като причини и
условия за извършване на престъплението съдът преценя проявеното от страна на
подсъдимата незачитане на основни правила за движение по пътищата.
При определяне вида и размера на наказанието,
наложени на подсъдимата, съдът съобрази
предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на
санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществена опасност на подсъдимата
и на деянието като бяха спазени
изискванията на чл.36 от НК относно постигане целите на наказанието.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете налаганите на подсъдимата наказания по административен ред за нарушаване
на правилата за движение по пътищата, липсата на каквото и да е разкаяние от
причинения от нея вредоносен резултат. В изготвената и приобщена по делото
комплексна психологическа и психиатрична експертиза е очертан подробно личностовия
профил на подсъдимата с преобладаващо резервирано отношение към опита, с ананкастно
(натрапливо) повишен самоконтрол, с добра самооценка на личните способности, в
полюса на "нарцистичното гратифициране" /чувство на скрито доволство
от себе си/.Предвид тези доминиращи черти в профила на подсъдимата съдът приема
като отегчаващо отговорността обстоятелство нарушението на нормата на чл.4
от Общите правила за добра медицинска
практика на лекарите в Република България/л.228 от делото/, според който при
спешност, независимо от мястото, лекарят трябва да окаже помощ на всеки,
нуждаещ се от такава, съобразно възможностите си. До пристигането на
медицинския екип на местопроизшествието подсъдимата е имала възможност да окаже
помощ на пострадалия чрез вземане на мерки за овладяване или поне намаляване на
кръвотечението от пострадалия. В тази връзка бе изяснено от свид.К. / лекарят
от екипа на спешна помощ/ какви трябва да бъдат мерките, които всеки присъстващ
на местопроизшествие, независимо дали притежава или не медицински познания,
следва да предприеме:поставяне на пръст върху засегнатия участък/ създаващ опасност за лицето, което
оказва помощта/ или притискане с дреха върху поразения участък. Допълнително
съдът съобрази и обстоятелството, че подсъдимата не е проявила депресивна
реакция, не е имала симптоми на стрес
или емоционален дискомфорт след узнаване на факта за смъртта на пострадалото
лице. Не е приемала успокояващи медикаменти, не е търсила специализирана помощ,
не е имала нарушена работоспособност след пътно-транспортното произшествие,
респ. след получаване на информация за смъртта на пострадалия Т. Р.. В съдебно
заседание не изрази съжаление за смъртта
на пострадалото лице.
За смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът намира приема чистото съдебно минало, възрастта на подсъдимата, влошеното здравословно състояние на подсъдимата.
Последното обстоятелство съдът взе приоритетно предвид при определяне размера
на наказанието лишаване от свобода.
Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната и
генерална превенция съдът счете, че на подс.К.-Ж. следва да бъде наложено
наказание в размер, гравитиращ около минимума, а именно три години лишаване от свобода, което на основание
чл.66 ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от пет години. Настоящият съдебен
състав намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимата не е наложително да изтърпи наложеното наказание.
В по-висок размер
бе определено наказанието по чл.343г от НК като подсъдимата бе лишена от право да управлява МПС за срок от четири
години. Този относително
по-дълъг период, в който подсъдимата ще бъде лишена от възможността на управлява МПС,
ще спомогне същата да преосмисли поведението си на водач на моторно превозно
средство.
С оглед правилата
на процеса съдът осъди подсъдимата да заплати
на СлОС направените по процеса разноски
в размер на 1 002.24лв по сметка на бюджета на съдебната власт,
както и направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на
482.12лв по сметка на ОД на МВР-Сливен.
Ръководен от
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
Мотивите са
изготвени и предадени на 07.12.2016г.