№ 21737
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20241110133631 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част Трета, глава Двадесет и
пета от ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
Предявени са от П. П. И. от гр. София срещу /ФИРМА/, гр. София
обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ – за отмяна на уволнението на П. П. И., извършено на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, предложение 2 КТ, поради „съкращаване на щата“, със Заповед
№ 232/15.04.2024 г. на работодателя /ФИРМА/, гр. София; иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на П. П. И. на
заеманата от него преди уволнението длъжност „Мениджър
покупки/продажби“ с код по НКПД 1221 6003“ при /ФИРМА/, гр. София и иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ
за сумата от 36361.32 лв. – парично обезщетение за оставане без работа,
поради незаконното уволнение в периода от 16.04.2024 г. до 16.10.2024 г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – /ФИРМА/, гр. София, чрез процесуалния си представител
адвокат А. М. в писмен отговор на искова молба от 05.08.2024 г., заявява
възражения против предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като
1
неоснователни и недоказани. При условията на евентуалност, се заявява
ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ до размер на общата сума от 18499.62
лв. – изплатени на ищеца по повод прекратяване на трудовия му договор
парично обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ
(две брутни заплати – 12120.44 лв.) и парично обезщетение за оставане без
работа след уволнението за 1 месец по чл. 222, ал. 1 КТ (една брутна заплата –
6379.18 лв.).
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди
наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Не се спори между страните по делото, а и от събраните в процеса писмени
доказателства се установява и съдът приема за доказано, че към 15.04.2024 г.
П. П. И. е работил при ответника /ФИРМА/, гр. София по трудов договор,
като е заемал длъжността „Мениджър покупки/продажби“ с код по НКПД
12216003“, с място на работа „във всички обекти на дружеството, като
местонахождението се определя от потребностите на работата“.
Видно от Предизвестие № 004/15.04.2024 г. и от Заповед № 232/15.04.2024
г. на работодателя /ФИРМА/, гр. София (и двата документа връчени на
служителя И. на 15.04.2024 г.) е, че във формата на последната заповед е
прекратено трудовото правоотношение между страните по делото, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение 2 КТ, поради съкращаване на щата,
при неспазване срока на предизвестие, съобразно чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ,
считано от посочената в заповедта дата – 16.04.2024 г.
Основанията за уволнение представляват определени от закона
юридически факти, възникнали след сключването на трудовия договор, при
наличието на които може да се извърши уволнение на работника или
служителя. Тези основания са изчерпателно изброени в закона и вън от тях, на
други основания, трудовият договор не може да бъде прекратен от
работодателя по чл. 328 от КТ.
Въведеното с нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ
основание за прекратяване на трудовото правоотношение – „съкращаване на
щата”, предполага установяване в съдебното производство на
обстоятелството, че работодателят реално е съкратил определена щатна
2
бройка /трудова функция/ и че уволнението на работника или служителя е в
следствие на това съкращаване в щата. „Щатът”, по смисъла на чл. 328, ал. 1,
т. 2, предложение второ КТ представлява разписанието, таблицата, списъкът
на наетата работна сила по общ брой на работниците и служителите, и тяхното
разпределение съобразно вътрешното разделение на труда в предприятието и
неговите отделни звена по трудови функции и длъжности, т. е. това е
персоналът – лицата, с които работодателят е сключил трудови договори за
осъществяване дейността на предприятието. „Съкращаване на щата” означава
премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието. Уволнението на това основание
следва да засегне толкова работници и служители, колкото е броят на
съкратените щатни длъжности.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса за установяване
законосъобразност на извършеното уволнение (в широк смисъл), надлежно
указана му от съда, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК с разпореждането от
30.08.2024 г., не е установил обективно списъчния състав на работниците и
служителите в предприятието, нито е установил вида и броя предвидени
длъжности по щат при /ФИРМА/, гр. София до 15.04.2024 г. и след 15.04.2024
г.; не са ангажирани по делото утвърдени от законния представител на
/ФИРМА/ длъжностно (щатно) разписание на персонала при ответника,
действащи до 15.04.2024 г. и след 15.04.2024 г. При това положение съдът е в
обективна невъзможност да извърши преценка дали и по какъв начин се
отразява Заповед № РД-115/08.04.2024 г. на Изпълнителния директор на
/ФИРМА/ за „промяна в щатното разписание“ върху действащия до 15.04.2024
г., утвърден от работодателя щат на длъжностите (какъвто по делото не е
представен). В последната заповед се сочи „длъжността Мениджър
покупки/продажби и всички щатни бройки в нея биват изцяло съкратени,
заличени и закрити в предприятието“. При липсата на утвърден от
работодателя щат на длъжностите, в сила до и в сила след 15.04.2024 г., не
може да се извърши реална преценка дали действително при ответника са
отпаднали занапред трудовите функции на длъжността „Мениджър
покупки/продажби“ или същите трудови функции са запазени и се
осъществяват от служители с длъжности, носещи различно наименование.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че уволнението на
П. П. И. извършено със Заповед № 232/15.04.2024 г. на работодателя
3
/ФИРМА/, гр. София, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение 2 КТ,
поради съкращаване на щата, се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено, а предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ следва да бъде уважен.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 344, АЛ. 1, Т. 2 ОТ КТ:
Тъй като уволнението, извършено едностранно от работодателя със
Заповед № 232/15.04.2024 г. на /ФИРМА/, гр. София, на основание чл. 328, ал.
1, т. 2, предложение 2 КТ, поради съкращаване на щата, се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а ищецът П. П. И. е работил
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по трудов
договор за неопределен срок при ответника, настоящият съдебен състав
приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на искането за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „Мениджър
покупки/продажби“ при /ФИРМА/, гр. София, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ:
За да бъде уважен така предявения паричен иск, следва да са налице
следните три предпоставки: уволнението на работника или служителя да бъде
признато за незаконно; да е налице вреда – вредата, подлежаща на
обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение
на работника или служителя за времето след уволнението, през което е
останал без работа, но за не повече от шест месеца; причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа.
В конкретния казус уволнението е признато за незаконно и като такова
следва да бъде отменено.
В открито съдебно заседание, проведено на 01.11.2024 г., съдът е
констатирал по представената в оригинал на трудова книжка на П. П. И., че
след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, в целия
процесен на делото период от 16.04.2024 г. до 16.10.2024 г., включително и
към датата на констатацията не се установява П. П. И. да е започнал работа по
4
трудово правоотношение при същия или при друг работодател. С това съдът
приема за доказано оставането на ищеца без работа в целия процесен на
делото период от 16.04.2024 г. до 16.10.2024 г.
Безспорно установено по делото е и, че ищецът е останал без работа в
целия процесен на делото период от 16.04.2024 г. до 16.10.2024 г., именно
поради незаконното уволнение.
Видно от ангажираните като писмени доказателства от ищеца, издадени
от ответника, като работодател Удостоверение № 520/09.10.2024 г. (лист 70 от
делото) и фиш за заплата за месец март 2024 г. на името на П. П. И. на
длъжност „Мениджър покупки/продажби“ (лист 70 от делото) е, че месец март
2024 г. е последния пълнен отработен месец на ищеца при ответника, в който
П. П. И. е отработил всичките 20 работни дни, като за този месец е получил
брутно трудово възнаграждение в размер на 6060.22 лв. Именно това е базата,
въз основа на която и на основание чл. 228, ал. 1 КТ следва да се определи
паричното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, което за шест месеца възлиза на
36361.32 лв.
Видно от ангажираните от ответника, като писмени доказателства, фиш
за заплата за месец април 2024 г. на името на П. П. И. (лист 60 от делото) и
фиш за заплата за месец май 2024 г. на името на П. П. И. (лист 61 от делото) е,
че на ищеца са начислени от ответника парично обезщетение за неспазен срок
на предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 12120.44 лв. и парично
обезщетение за оставане без работа след уволнението за 1 месец по чл. 222, ал.
1 КТ в размер на 6379.18 лв. По делото липсват доказателства за реално
плащане от ответника в полза на ищеца на начислените му две парични
обезщетения, дължими при законосъобразно уволнение, каквото не е
конкретното. Двата цитирани фиша за заплата действително установяват
начисляване на тези парични обезщетения в полза на ищеца, но ответникът не
е установил с годни писмени доказателства, че същите две парични
обезщетения в общ размер на 18499.62 лв. реално са преминали в
патримониума на ищеца.
Последното мотивира съда да приеме за недоказано заявеното от
ответника, на основание чл. 103, ал. 1 ЗЗД възражение за прихващане до
размер на общата сума от 18499.62 лв.
Предвид горното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 344, ал.
5
1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е основателен за целия процесен период от
16.04.2024 г. до 16.10.2024 г. и доказан по размер за сумата от 36361.32 лв. и
като такъв следва да бъде уважен изцяло със законните последици, като на
ищеца се присъди и законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 07.06.2024 г. до окончателното й плащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ по делото:
Видно от Пълномощно с Договор за правна защита и съдействие от
08.10.2024 г. е, че П. П. И. е направил разноски за възнаграждение на един
адвокат в размер на 3530 лв.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3530 лв. –
направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат.
Ответникът претендира разноски, но с оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, такива не следва да му се присъждат.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 71, ал.
1 ГПК, вр. чл. 1 и чл. 3 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд
държавна такса в общ размер на 1614.45 лв., от които по 80 лв. по всеки един
от двата неоценяеми иска и 1454.45 лв. – по паричния иск.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ уволнението на П. П. И. с ЕГН **********, с адрес
*********, извършено със Заповед № 232/15.04.2024 г. на /ФИРМА/, гр.
София, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение 2 КТ, поради
съкращаване на щата, считано от 16.04.2024 г., като незаконосъобразно, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА П. П. И. с ЕГН **********, с адрес ********* на
длъжността, заемана от него преди уволнението – „Мениджър
покупки/продажби“ при /ФИРМА/, гр. София, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ.
6
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление ********* ДА ЗАПЛАТИ на П. П. И. с ЕГН **********, с адрес
********* сумата от 36361.32 лв. – парично обезщетение за времето от
16.04.2024 г. до 16.10.2024 г., през което е останал без работа, поради
уволнението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1
от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2024 г. до
окончателното й плащане; както и сумата от 3530 лв. – направени по делото
разноски за възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд
сумата от 1614.45 лв. – държавна такса, дължима на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 и чл. 3 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийския градски съд в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от 29.11.2024 г., на
основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7